Марк Олдън
Американска полиция (38)

38.
Разгорещена кавга

Когато влязох в сградата, където се помещаваше редакцията на „Трибюн Нюз“, Карлайл вече бе във фоайето и си бъбреше с млада латиноамериканка с красиво личице — беше облечена в униформа, явно беше от охраната. Латиноамериканката нямаше сили да обели и ябълка, камо ли да брани и охранява живота и собствеността на хората. Карлайл ме забеляза, сбогува се с женицата и след броени мигове вече се ръкуваше с мен.

На входа поспря да си оправи шала и аз забелязах, че въпреки тъмните очила не е успяла да скрие синината върху бузата си.

— Още веднъж ти благодаря за снощи — подхвана репортерката. — Повечето ченгета нямаше да го направят. Най-малкото за мен.

— Няма такова нещо. Повечето ченгета щяха да направят същото, което сторих аз. Затова и са постъпили на работа в полицията. Случайно да си проверила кои са Синатра и Келър?

— Да, проверих. Оказа се прав. Ченгета са.

— И как реагира Елдър, когато му каза?

Тя се подвоуми, сетне отвърна:

— Не стигнахме до това. Скарахме се. Имахме доста разгорещена кавга.

— Виждам — подметнах и се пипнах по лявата скула.

Карлайл спря, както държеше двата края на шала.

— Да не говорим за това. Човек понякога се пали излишно. Както и да е. Докато разговаряхме по телефона, останах с впечатлението, че бързаш. Къде ще ходим?

Напомних й, че иска да си поговори с детектив Бауза. Смятах да го изненадаме в любовното гнезденце, което си е свил с топлес танцьорка от неговия клуб.

Карлайл се подсмихна лукаво.

— Ама че си лош! — възкликна тя така, сякаш съм ненадминат в леглото.

После ме попита защо ни в клин, ни в ръкав съм станал толкова любезен и съм тръгнал да я придружавам.

— Искам да видя как Бауза ще реагира, когато го попиташ за Робишо и Робърт Шафино.

— Ако е същият дол дренки като Джийн, ще изпадне в ярост — отвърна жената. — Ще се разкрещи, че е само съвпадение и че правя от мухата слон.

— Ами ако ти кажа, че не е съвпадение? — подметнах аз.

Карлайл стисна по-силно краищата на шала.

— Не увъртай, Мар. Изплюй камъчето.

— Робишо не е убил Линда. Въпросът е кой го е направил. И защо е натопил Робишо.

Щом излязохме на улицата, вдигнах ръка да спра такси.

— Имам още една причина да дойда с теб — допълних аз. — Снощи някакъв кретен се е опитал да прегази жената и доведения син на Бауза.

— Знам. Госпожа Бауза е изгубила десния си крак.

Споделих, че се чувствам виновен. Синът й ме беше предупредил за заговор, в който са замесени Бауза, Робърт Шафино и Елдър. Бях обещал на момчето да пазя него и майка му. Дотук се бях изложил.

— И от кого е трябвало да го пазиш? — поинтересува се жената.

— Ти не ме слушаш. Току-що ти изброих имената на трима души. И тримата искат да видят Гавилан и майка му мъртви.

Спря едно такси и ние се качихме. Шофьорът — брадат руснак с бичи врат — си падаше по изпълнявана на балалайка музика. Дадох му адреса на Джина Бранч в Горен Ийст Сайд, после си свалих шапката. Облегнах се, затворих очи и видях лицето на Гавилан, върху което се беше изписал укор.

— Защо пък Джийн ще иска госпожа Бауза и синът й да умрат? — учуди се Карлайл.

Отвърнах, без да отварям очи:

— Хайде без номера.

— Моля? — каза репортерката.

Протегнах ръка и след кратко колебание Карлайл ми даде касетофона. Изключих го и го пуснах в джоба на балтона си.

— Забави поне за няколко минути този свой поход към славата — подканих аз. — А и ако шефовете в полицейското управление надушат, че си приказвам с теб, ще ме излапат за обяд.

После й обясних, че разговарям с нея, защото ние двамата сме единствените, които вярват, че Робишо е невинен. Точно заради това я бяха нападнали на летището и приятелчето й Елдър беше така изнервен. Беше бил целия път чак до Куинс колкото да ми натрие носа и бе излъгал репортерката, че Синатра и Келър не са ченгета. Ей на това му се вика да си си глътнал езика от страх.

Карлайл потупваше припряно с ръкавици по бедрото си.

— Сама съм си виновна. Явно имам таланта да се влюбвам в мъже, които все не могат да си изяснят какво точно изпитват към мен. Сигурни са за всичко останало в живота. За кариерата, за спортните автомобили, къде през зимата да си карат почивката. Справят се с лекота с всичко. Не знаят само какво да правят с мен. Защо ли?

— Слушай сега, на мен това ми е работата — да проверявам какви ги върши Бауза. На теб не ти се налага да идваш. Мога да те оставя тук. Можеш и да продължиш нататък с мен и тогава ще ти кажа защо твоето приятелче Елдър е толкова притеснен.

— Ще продължа — отсече жената.

Разказах й за бандата на Студентите на разменни начала и как Шафино, Бауза и Елдър са свързани с тях. Обясних й, че разследвам тия негодници и затова те ми подслушват телефона. Допълних, че Линда е научила някак за далаверите и тъмните им дела, затова и са я очистили, а после са натопили Робишо. Щом се е разбрало, че Карлайл се е добрала до доказателства, че Робишо е невинен, са погнали и нея.

— Тук става въпрос не само за пари — вметнах аз. — Но и за това кой ще спечели следващите избори за кмет. Ето ти я и връзката с кметството.

Карлайл мисли, мисли, пък отсече:

— Никога през живота си не съм чувала по-големи небивалици.

— Защо според теб ония негодници, ченгетата, те нападнаха?

Жената изглеждаше притеснена.

— Кметството и Морис Робишо ли? Все пак имаме чернокож кмет и…

— И някой иска да се увери, че той ще бъде избран и втори мандат. Същият този някой си е направил тънката сметка, че един негър, обвинен в убийството на ченге, ще донесе още няколко хиляди гласа.

Тя кимна.

— Ако наистина е така, излиза, че Джийн, полицията и този човек от кметството, както и някои хора тук и във Вашингтон са се наговорили да убият Линда Шафино.

— Властта покварява — напомних й аз. — Само не ми казвай, че никога досега не си се убеждавала в това.

— В такива размери — не. Никога.

— Винаги има първи път. И понеже стана дума, разговаря ли с жената на Елдър?

Карлайл поклати глава.

— Не желае и да чуе за мен. Все пак се добрах до една жена в окръжната прокуратура, която знае за оставката на Джийн.

— Е, и?

Репортерката отново поклати глава.

— Жената потвърди онова, което ми каза ти. Джийн наистина е сключил сделка с окръжната прокуратура да не го пращат в затвора. Започнал е да изнудва прокурорите и се е измъкнал сух от водата.

— Не ти трябва котка! Никога не пада по гръб.

— Значи твърдиш, че Джонатан Мънро също е забъркан.

— Платил си е да очистят еквадорците. Можеш да пуснеш статия и да предизвикаш страхотен фурор, стига приятелчето ти първо да не те прати в кома.

— Ако продължим в същия дух, можем да предположим, че Робърт Шафино знае кой е убил жена му. Кой според теб е убиецът?

— Ако знаеш отговора на този въпрос, току-виж убили и теб. Особено пък при приятелите, които си подбираш. А, докато не съм забравил, къде е Лайза Уотс?

— Не ми спомена, когато разговаряхме последния път. Но подразбрах, че била във Вашингтон.

— Добре се е сетила да иде там — отбелязах аз. — Това е последното място, където ще идат да я търсят. Крие се от Студентите. Ако Шафино я намери, с нея е свършено. Работеше в екип с Линда, затова и Шафино смята, че знае прекалено много.

— Значи е позволил да убият жена му. Божичко, какво ли не правят хората за пари!

Не ми се говореше за това, ето защо рекох:

— Според мен във Вашингтон Лайза Уотс съставя списък с имена.

— С имена ли?

— Няма да се учудя, ако се е запретнала да преглежда местните вестници и стенограмите на съдебните процеси, за да издири клиентите на Студентите. Лично аз бих направил това. Със сигурност не обсъжда с ченгетата в окръг Колумбия Студентите на разменни начала. Най-малкото ако иска да доживее края на седмицата.

— Значи и тя разследва случая — вметна Карлайл.

— Възложил й го е заместник-шефът на Нюйоркското полицейско управление, който също знае за Студентите. Тъкмо той покровителства Лайза. Мен ако питаш, я и чука. Но да не дава господ да си имаш вземане-даване с него. Споменавала ли си на Елдър за Лайза?

Жената поклати глава.

— Не. Не сме говорили за нея.

— А сподели ли с него, че ще ходиш на летище „Кенеди“?

Тя погледна някак безжизнено към тавана на таксито и промълви:

— Да.

— Откога се виждате с Елдър? Този път де.

Репортерката се дръпна от мен и отвърна:

— Какво общо има това?

— Сигурно от половин месец — отговорих вместо нея. — Искаш ли да знаеш какво мисля?

— Не, не искам, но ти и бездруго ще ми кажеш.

— Мисля, че човекът, натопил Робишо, е планирал предварително всичко. Знаел е какво ще сториш, ако обвинят чернокож в убийството на бял полицай. Ще кажеш, че чернокожият не го е направил, но дори и да е извършил престъплението, виновни са други. Човекът зад скалъпеното обвинение срещу Робишо — нека го наречем господин Шашмов, е разчитал тъкмо на това — на все същите дрънканици колко онеправдани са чернокожите. Така де, какво друго може да се очаква от теб!

После обаче изтъкнах, че на господин Шашмов никак няма да му хареса, ако Карлайл извади късмет и се натъкне на доказателства, че Робишо наистина е невинен. Ето защо за всеки случай е накарал Елдър да я държи изкъсо. Наредил му е отново да съживи старата любов. И да спре Карлайл, ако, не дай си боже, репортерката открие нещо, което би могло да осуети плана. Точно заради това са я нападнали и на летището — за да й натрият носа и да я накарат да замълчи.

— Що не си го завреш! — подвикна Карлайл Тейлър.

— Драга ми госпожичке, на теб са ти извъртели номер, не на мен. И скромното ми мнение е, че ти си го знаеш. Не си някоя глупачка. Наясно си, че нещата не са такива, каквито изглеждат, включително и по отношение на твоя любим Елдър.

Повечето хора очакват да им влизаш в положението, колкото и свински да се държат с теб. Приличат на глезени деца и за да ги накараш да мислят, трябва едва ли не да им забодеш вилица в окото. Искаше ми се да поразтърся госпожица Тейлър. И тя да проумее най-после, че Юджин Елдър може и да е чернокож, но това не го прави автоматично почтен и богобоязлив.

Подхванах без заобикалки, понеже чувствата й към Херцога бяха толкова силни, че тя се държеше като омагьосана. Приличаше на сомнамбул. Или може би не искаше да се буди и да прогледне за истината. Но щеше да й се наложи, инак бе невъзможно да работим заедно. От това зависеше не друго, а животът й. А и моят.

Как реагира Карлайл ли? След като ме прати да върша нещо, което от анатомична гледна точка си е невъзможно, ме изгледа с омраза, каквато не съм виждал в очите на жена. Долових, че съм засегнал суетата й. „Горделивите сами си навличат скърби и тъга.“

— Нима твърдиш, че Джийн се е върнал при мен колкото да ме използва?

— Точно така, твърдя го.

— Освен това твърдиш, че е знаел за убийството на Линда Шафино още преди то да бъде извършено?

— Да, твърдя и това. Той е съучастник. Нима си въобразяваш, че се е върнал при теб от любов? Джийн не обича никого освен себе си. Използва жените, понеже не знае какво друго да прави с тях.

— Дебелогъз тъпанар! Селяндур със селяндур! — тросна се ядно Карлайл. — Такъв си и такъв ще си умреш. Нищо не ти разбира главата. Всъщност защо ли изобщо те слушам! Та ти си си окупационната армия. Всяка сутрин идваш от предградията на белите, нахълтваш на територията на чернокожите и им вгорчаваш живота колкото за да трупаш пари.

— От мен да го знаеш — възразих, — белите предградия вече не са чак толкова бели, както едно време. И понеже стана дума за раси, щом толкова държиш на чернокожите, кога най-после ще напишеш за провала им да поемат върху себе си отговорността за високата престъпност в негърските квартали?

Тя кръстоса ръце върху гърдите си.

— Когато белите ченгета престанат да застрелват невръстни негърчета в гърба, да взимат рушвети от наркопласьорите и да принуждават петнайсетгодишните проститутки негърки да им въртят минети с насочен към главите им пистолет.

— Мале, колко добре си се погаждаме! — възкликнах аз. — Но да не се отклоняваме от темата. Няма да можеш да зарежеш Елдър, когато решиш ти. То е като да танцуваш с мечка. Не спираш, когато се умориш. Спираш, когато се умори мечката.

Карлайл захлупи лице върху дланите си. Беше време да си поплаче горката.

— Виж Лайза — рекох й. — Онзи тип, дето я покровителства, е голям мръсник. Играе си с нея, както Елдър — с теб. Кога ще се срещна с Робишо?

Репортерката вдигна към мен мокро от сълзите лице. Още бе в настроение да извие врата на всеки бял, изпречил се на пътя й.

— Не успях да убедя майка му — отвърна ми Карлайл. — Бял си. На всичкото отгоре си и ченге. Приятелчетата ти натопиха сина й и го пребиха до смърт, пак добре че прескочи човекът трапа. Не иска и да чуе за теб. Да ти призная, не я виня.

Продължих, сякаш не съм я чул:

— Върни се при госпожа Робишо. И я накарай да се съгласи.

Бръкнах в джоба на сакото си, извадих плик и го метнах върху скута на Карлайл.

— Това пък какво е? — учуди се тя.

— Откъде да знам? Аз съм тъп селяндур. Ти тук си ни висшистката.

Карлайл отвори плика, извади листовете с написан на машина текст и зачете мълком. След малко се ококори и възкликна: „Божичко!“. Сетне ме погледна.

— Как се докопа до това?

Дръпнах листовете от пръстите й.

— Предварителна медицинска експертиза за Линда. Ето това е истината, а не дрънканиците, с които от кметството ни проглушиха ушите. В деня, когато се срещна с Робишо, и ти ще получиш екземпляр.

Карлайл не можеше да си намери място. Беше направо разтърсена.

— Морис не го е направил — промълви тя.

Сетне го повтори, сякаш беше мантра, казана й от тибетски монах.

Докосна ме по китката. Отново й бях пръв приятел.

— Ще се срещнеш с Морис — рече ми жената. — Обещавам ти.

После дръпна ръка и ме погледна така, както гледаме някого, преди да му сервираме лоша новина.

— Извинявай, че си го изкарах на теб — каза Карлайл.

— И на мен ми се иска да приемаш всичко по-спокойно — уверих я. — Но единственото, което мога да сторя, е да ти кажа как стоят нещата. Пък ти си решавай.

Тя погледна бичия врат на руснака.

— Никак не е лесно. — Пое си дълбоко въздух. — Джийн работи с банкер, казва се Харви Рафълсън, набират средства за преизбирането на кмета. Познавам Харви от празненствата в къщата на кмета. Току-що научих, че пак този банкер помагал на Джийн, били получили специално поръчение. — Карлайл се докосна по синината върху лицето си. — Днес сутринта се скарахме с Джийн заради теб. Заявих, че вече не смятам да те пращам зад решетките.

— И той те е ударил.

— Тросна ми се, че не съм имала друг избор. Трябвало да следвам плана.

— Какъв план?

— Харви е намерил писмото на Линда — поясни журналистката. — Било е в сейф в Манхатън, нает на името на майката й. Дал го е на Джийн, който ми го показа. Настоява да съм използвала писмото и да съм те пратела на топло.