Марк Олдън
Американска полиция (30)

30.
Телефонният разговор

Почти целия следващ час прекарах на канапето в хола вкъщи и с чаша уиски в ръка си блъсках главата защо са нападнали Карлайл Тейлър. Обикновено мислех, като си пусках филм на някой боксов мач — да ми прави компания. Тази вечер бях решил да погледам мача за титлата през 1952 година между шампиона в тежка категория Джърси Джо Уолкот и претендента Роси Марсиано и междувременно да поумувах кой е сложил парите в подземието — дали Робишо, или репортерката.

Ако бе подхвърлила банкнотите колкото да помогне на негъра, Карлайл Тейлър рискуваше да я тикнат в затвора за това, че осуетява разследване на убийство, и да се издъни като журналистка. Дали бе чак толкова луда, че да се излага на такава опасност? Знае ли човек!

Ами ако наистина беше намерила парите в прохода? И те наистина бяха на Морис? Първото, което ми хрумваше, е да кажа, че ги е откраднал. Но ако не ги беше задигнал, оставаха твърденията му, че му ги е дал белият с брадата.

Попитах Карлайл Тейлър дали тя е подхвърлила банкнотите в оная дупка и тя отвърна, че за нищо на света не би направила подобно нещо. Била разбрала за прохода от майката на Робишо. Те със сина й отишли да й купят нов телефонен апарат, понеже наскоро били ограбили — за трети път от половин година — жилището на майката в Харлем и били задигнали и телефона. Робишо изненадал старицата, като платил апарата с една от няколкото стодоларови банкноти, които носел.

Жената го попитала откъде ги има и той й разправил за белия филантроп, с когото бил се запознал на летище „Кенеди“. За пръв път срещал там такъв великодушен човек. Робишо споделил с майка си, че си има и скривалище, където да се крие от другите бездомници — пасмина отрепки, готови да оберат до шушка всекиго, само и само да има за дрога и долнопробно вино. Единствен той знаел за скривалището, затуй и държал там парите. Това бил казал на старицата, а тя после го предала и на репортерката. Не желаела да дава показания пред полицията. То оставаше да го прави, при положение че бяха натопили сина й за убийство.

Попитах Карлайл Тейлър защо Алдо и Рижия са я нападнали и тя отвърна, че са си расисти и в червата и затова са й се нахвърлили. От години я заплашвали по телефона и с писма — все бели, които не харесвали гражданската й позиция срещу расизма. Просто не й било провървяло и се била натъкнала на тия калтаци, докато била на летището. Сдържах се и не споделих с нея мнението си, а именно, че банда продажни ченгета са я взели на мушка и нищо чудно да й налетят отново, а също, че трябва да се пази от Юджин Елдър, понеже тъкмо от него Боби Шашмата знае за всяка нейна стъпка.

Сега Карлайл Тейлър беше на горния етаж — къпеше се в банята. Страхуваше се да остава сама и затова ме попита дали можело да постои малко у нас. Отвърнах, че да. Да заповяда и да остане колкото реши. Не говорихме дълго, не че в миналото сме имали много дълги разговори. Въпреки случилото се на летището ни беше раничко да се прегърнем и да се заречем във вечна дружба.

Репортерката каза, че след като се окъпела, щяла да звънне тук-там и да помоли един приятел да дойде да я вземе. Страх я било да стои през нощта сама, затова вероятно щяла да иде да спи при познати. Предположих, че въпросните познати са не друг, а Юджин Елдър. Самият Херцог.

Карлайл не беше споменала, че смята да заведе дело срещу нападателите. Обясних й, че Алдо и Рижия са ченгета, дори й дадох номерата на полицейските им значки, но тя не прояви интерес — явно нямаше намерение да ги съди.

Рекох си, че сигурно не й го позволява гордостта, а гордост тя имаше в излишък. То оставаше една войнстваща негърка, която брани с повод и без повод правата на чернокожите, да не е горда! Последното, което Карлайл искаше, бе да я видят слаба и беззащитна, уязвимо човешко същество, което не може да се грижи за себе си. Държеше и занапред да я възприемат като неустрашима боркиня за равноправие. Всъщност така си вадеше и хляба.

Смятала да се посъветва с адвокат и чак тогава да реши какво да предприеме. Поне така ми каза. Бях готов да се обзаложа, че адвокатът се казва Юджин Елдър. Онова, което тя не знаеше, бе, че Херцога се подчинява на заповедите на Боби Шашмата. С други думи, щяха да кажат на Карлайл Тейлър, че не е в неин интерес да подава жалба. Нападението в подземието? Какво нападение, моля ви се?

Дайън беше в кухнята — правеше чай и редеше пресни плодове, сирене и сухар, за да ги поднесе на Карлайл, когато тя слезе от банята. И двамата не бяхме свикнали в къщата ни да има жена, камо ли пък негърка, която мрази белите ченгета и се опитва да ме тикне на топло за убийство.

Но животът е пълен с изненади, приятни и неприятни, и човек трябва да ги посреща с отворени обятия. Нямах друг избор, освен да помогна на Карлайл Тейлър. Когато бях постъпил в полицията, бях положил клетва, така че да си върша работата и да живея в мир със себе си. Както е казал Емерсън, правим каквото се иска от нас, а после му даваме най-красивите имена.

Как ли Карлайл Тейлър щеше да посрещне новината, че нещата, които сме намерили в подземието, са безполезни и ако целта й е била да оневини Робишо, само си е губила времето?

За да бъдат представени в съда като доказателство, парите трябваше да бъдат фотографирани още в подземието, при това пред свидетели детективи. После същите тези детективи трябваше да опишат една по една вещите: банкноти, касети, вестникарска снимка. Сега вече бе твърде късно да правим всичко това. Вещите бяха в хола ми, в плик върху масичката. Истински или не, веществените улики бяха преместени и вече нямаха никаква сила като доказателство.

Мачът между Уолкот и Марсиано беше оспорван. Старият Джо не си поплюваше. Навремето бе излъгал за възрастта си, беше заявил на всеослушание, че е на трийсет и осем години, докато всъщност беше на цели четирийсет и две, ако не и на повече. Но през дванайсетте рунда се справяше без усилие с двайсет и девет годишния Марсиано, показвайки, че на колкото и години да е, и на четирийсет и две, и на петдесет и две, майсторът пак си е майстор. Бе помлял от бой по-младия и по-як Марсиано и отдавна му водеше по точки. Целият свят бе на път да повярва, че младостта и силата бледнеят пред опита и майсторлъка.

Но скоро щеше да започне тринайсетият рунд, когато Марсиано щеше да забие на Джо кроше, каквото не помнеха в тежката категория, и да го прати в такъв нокдаун, че лекарите щяха да наскачат по ринга, за да проверят дали Джо вече не е хвърлил топа.

Някой ме потупа по рамото. Ама че работа, да ме прекъсват точно сега! Искаше ми се отново да видя радостта върху окървавеното лице на Марсиано, това дребничко набито италианче, извоювало шампионската титла, най-решителния и най-подготвен боксьор в тежката категория, единственият в историята на бокса, приключил кариерата си в категорията без нито една загуба.

Извърнах се и видях Дайън — беше се свъсил, сякаш днес стомашните газове го мъчеха повече от друг път. Той долепи пръст до устните си, а с другата ръка посочи тавана. Прошепнах: Карлайл ли? Баща ми кимна, после ми махна да го последвам.

Отведе ме в кухнята и кимна към телефона. Слушалката беше вдигната от вилката. Дайън я пое и я хвана така, че да чуваме и двамата, а онова, което чухме, бе как Юджин Елдър обяснява на Карлайл Тейлър, че зад нападението на летище „Кенеди“ стоя аз.