Елизабет Адлър
Изплъзващи се образи (28)

Глава 27

Беше десет часът в понеделник сутрин и Карълайн оглеждаше щастливо новия си офис. „Имиджис“ се разрастваше бързо и сега имаше точно четири студия, просторна приемна и нова, много опитна млада секретарка. Всяка от трите партньорки имаше свой просторен офис, в дългата и добре проветрена задна стаичка Лоринда наглеждаше счетоводните книги и преследваше закъснелите с плащанията клиенти като хрътка, подушила лисица, а двете нови секретарки неуморно тракаха на пишещите си машини по цял ден.

Карълайн сама боядиса новия си офис, като използва бяло и леки нюанси на сивия цвят. Имаше мек гълъбовосив килим и тапициран в сиво-синьо диван, квадратно, бяло, лакирано бюро и много зеленина. Офисът изглеждаше семпъл, но удобен както за работа, така и за почивка. Като остави внимателно голям букет от любимите си рози и жълти маргаритки на бюрото, тя съблече сакото си и го закачи на семплата бяла закачалка за дрехи и отиде до прозореца, за да види как вървят новите растения, които скоро беше посадила в малки бели саксии. Листата се бяха разтворили щастливо под ласките на слънчевата светлина и Карълайн се усмихна доволно. Освен домът й, където беше и Калвин, офисът й беше другото място на света, където й се искаше да бъде.

Тя наистина имаше нужда от допълнителното пространство, защото точно нейният офис се оказа най-посещаван от всички, свързани с „Имиджис“. Винаги при Карълайн изтичваха разплаканите модели или онези, които искаха да се оплачат от грима или прическата си, и с малко чар и голямо количество горещ чай, Карълайн успяваше да им вдъхне чувството, че е истински загрижена за тяхната кариера и за проблемите, които имат с приятелите си. И наистина беше. Също в нейния офис идваха и членовете на роксъставите, решили да се отморят между снимките с бутилка кока-кола. „Колата държим в хладилника“, казваше им весело тя. Понякога не й оставаше никакъв избор, освен да си затвори очите за някои неща, но проклета да беше, ако си затвореше очите за употреба на наркотици!

Нямаше съмнение, че най-после беше намерила призванието си. „Имиджис“ беше като малък театър на Бродуей, мислеше си тя, докато бързо отваряше сутрешната поща. Да, „Имиджис“ беше като театър, но в умален мащаб — всяко студио поставяше собствена пиеса, имаше си собствени представления — сутрешно, матине и вечерно, със свои собствени персонажи и собствен сценарий. Тя управляваше „Имиджис“ успешно и лично обръщаше внимание на всеки един от клиентите им. Последната й идея беше да назначи готвач, за да спести на клиентите тичането до заведението на Блейки или да изпраща някого другиго за храна. Бюфетът на „Имиджис“ беше станал известен в модния свят, както и в света на рекламата. И се оказа точно онова дребно, но необходимо нещо, което караше клиентите да идват при тях по-бързо, отколкото можеха да ги обслужат.

Ефикасност, учтивост, любезност бяха ключовите думи, които Карълайн беше успяла да наложи и на работещите в студията. Колко мило от ваша страна, че сте избрали „Имиджис“, казваше тя на клиентите. Сигурна съм, че няма да съжалявате за решението си, и моля ви не забравяйте да ни кажете какво вино предпочитате. Готвачът ни е превъзходен. И: Толкова сте сладки, отговаряше им тя, когато накрая й благодаряха. После пишеше писма не само до изпълнителните директори на рекламните агенции и модните редактори в списанията, но също така и до не така уверените членове на роксъстави, които сега търсеха непрекъснато Дейна за снимки. Нямаме търпение да ви видим тук отново, пишеше им тя. Снимките доставиха удоволствие и на нас. Благодарим ви, че използвахте „Имиджис“. Грижеше се винаги да има достатъчно количество добре изстудено вино и ледено шампанско за клиентите и лично се погрижи за репортера от CBS, който дойде да направи десетминутен репортаж за „Имиджис“, излъчен по каналите из цялата страна, и то в пиковото време точно след новините и така направи името им известно на всяко домакинство.

Вече нямаха проблеми с намирането на работа. Поръчките валяха една след друга. Проблемът беше да си вземат парите от клиентите навреме! И точно големите сметки им създаваха трудности. Предната вечер Лоринда й беше предоставила отчетите за последния месец. Парите в брой, с които разполагаха, наистина не бяха много и това беше тревожно. Разширяването им беше излязло доста скъпо, въпреки че Джеси-Ан беше купила съседните сгради със собствени пари. Но непрекъснато нарастващата сума за ремонти и обзавеждане, плюс новото оборудване, от което имаха нужда, бяха привършили парите в брой на „Имиджис“ и сумата под чертата накара Карълайн да ахне! Разбира се, накрая плащанията щяха да постъпят, помисли си тя, докато разрязваше поредния плик с малкото си джобно ножче, украсено с перли. Още една сметка. Ако не беше солидната поръчка на „Ройл“ — вече започнаха снимките по каталога за следващата година — „Имиджис“ можеше да се окаже в беда. Като сложи сметката на купа, който щеше да предаде на Лоринда, тя се замисли за годежа на Гала и Маркъс. Не можеше да се каже, че той е изненада, защото те бяха така влюбени един в друг, че това беше логичното заключение — за всички, освен за Дейна! А какво Дейна щеше да си помисли за това, беше съвсем отделен въпрос. Слава Богу, че тя беше извън града за няколко дни. Така нещата щяха да останат спокойни още няколко дни, защото със сигурност щяха да си имат проблеми, когато Дейна разбере за действията на своето протеже!

Като се замислеше за това, тя не знаеше точно къде е Дейна в момента. Тя просто се обади по телефона и каза: „Ще си взема няколко дни почивка, но ще се върна навреме за снимките по кампанията на Марио следващата седмица. Ще се видим.“ И изчезна. „Ах, добре, помисли си Карълайн. Надявам се да е с някой мъж и да е щастлива. Дейна прекарва прекалено много сама. И е доста напрегната. Влага всичко в работата и нищо друго няма значение в живота й.“ Всеки заслужава почивка, и особено техният главен фотограф.

— Карълайн? — Джеси-Ан подаде глава през вратата. — Сама ли си?

Карълайн я изгледа остро.

— Страшно си бледа. Какво има?

— Току-що ми се обади Рахел Ройл — обясни Джеси-Ан с нещастен вид. — Искаше да знае дали съм чула клюките за Харисън и Мери Маккол. Харисън и Мери Маккол, Карълайн! Каза ми, че във всички вестници и списания има техни снимки, че редовно пишат за тях в клюкарските рубрики…

— Ами, разбира се, че ще е така — прекъсна я Карълайн. — Мери е момичето на „Ройл“, а Харисън се грижи рекламната кампания да бъде отразена в пресата. — Тя погледна измъченото лице на Джеси-Ан и се опита да повярва в онова, което току-що беше казала.

— Казах й, че нищо подобно не съм чела и че нещата вървят великолепно между мен и Харисън…

— Тя просто иска да си го върне за изненадата с каталога, това е всичко! — извика възмутено Карълайн. — И се опитва да се бърка в личния ти живот.

— Истината е, Карълайн — каза тъжно Джеси-Ан, — че до последния уикенд нещата между нас двамата наистина се бяха объркали. О, знам, че вината е изцяло моя, че трябваше да прекарвам повече време у дома, да не съм толкова погълната от усилията да изправя „Имиджис“ на крака, да не бързам чак толкова да задоволявам собствените си амбиции… И очевидно съм ужасно заета, та не мога да прочета клюките за собствения си съпруг! А той също отсъства много, вечно е по пътя с Мери…

— Сигурна съм, че всичко между тях е в рамките на бизнеса — отговори Карълайн, както се очакваше от нея. — Нима самата ти не ми каза колко сте били щастливи миналия уикенд?

— Това е вярно — призна тя и лицето й грейна. — Може би сега, след като Рахел ми отвори очите за клюките, започвам да си въобразявам разни неща.

— Знаеш колко добре ви е заедно — на теб и на Харисън! — възкликна Карълайн. — Винаги съм ти завиждала!

— Докато не срещна Калвин — завърши изречението вместо нея Джеси-Ан и се засмя.

— Точно така.

Те се усмихнаха и усмивките им изразяваха разбирателството помежду им.

— Окей, ще се връщам на работа — каза Джеси-Ан. — Имам среща с Броуди Флайт след половин час, макар да мисля, че всъщност той се надява да срещне Дейна. Между другото, къде е Дейна?

Карълайн сви рамене.

— Всичко, което знаем, е, че ще се върне следващата седмица.

— Любовник, когото пази в тайна? Или пък е забягнала с всичките си фотоапарати? Залагам на последното. На Броуди Флайт никак няма да му е лесно с нашата Дейна. Трябва да отивам в офиса си. — Тя отиде до вратата, където се обърна с усмивка. — Знаеш ли какво? Мисля, че твоят офис ми харесва повече от моя! Ще трябва да сменя червения и синия цвят…

— Почакай, докато си получим парите от клиентите! — извика Карълайн и се засмя.

Усмивката й се стопи, когато вратата се затвори. Нямаше съмнение, че Рахел Ройл се цели право в сърцето. И то с отровна кама. Можеше само да се надява, че Харисън се е осъзнал, и беше благодарна, че Калвин не беше чак толкова пълен с енергия като Харисън. Просто не можеше да си представи Калвин да прекосява континенти, за да преследва някое момиче. Той се чувстваше много удобно в дома й, връзката с нея също му беше удобна. И тогава защо да преследва момичетата? Карълайн знаеше, че когато не пътува по работа, той винаги ще я чака вкъщи. Ще бъде излегнат на дивана, босоног, с разрошена коса и със Стоманения Козмо, котката със сребрист косъм, сгушила се в краката му. В хладилника винаги ще има бутилка от любимото им шампанско и може би двамата ще правят любов преди вечеря — или пък след нея. А може би и два пъти, в зависимост от настроението, в което се намират. Изпълнена с щастие, тя се засмя високо. Искаше да може веднага да прегърне Калвин и да му благодари за това, че я прави толкова щастлива.