Джонатан Келерман
Екзекуцията (36)

36

Униформените ченгета отведоха Рийд Мъскадайн и аз излязох иззад мръсното огледало.

Майло пийна минерална вода и подръпна хавайската си риза.

— Хубава работа свършихме, а?

— Мисля, че тази роля ти подхожда, Брад — каза детектив Пейдж Бандура.

— Така ли?

— Разбира се. Убедителен си.

— Убедителен — повтори Майло и ме погледна. — А ти как мислиш?

— Смятам, че можеш да започнеш нова кариера. По дяволите, може дори да изиграеш ролята на Дърк.

— Я не се занасяй.

— Говоря сериозно — добави Пейдж. — А и ризата ти е много хубава. Ако не ти харесва, можеш да направиш дарение. Има щанд на плажа. С хавайски ризи.

— Откъде знаеш такива неща, детектив Бандура?

— Имам богат приятел. — Тя се ухили, махна черната перука и оправи кестенявите си къдрици. — Трябвам ли ти за нещо друго, Майло?

— Не, благодаря.

— Винаги съм на твое разположение. Как ти се видя, докторе?

— Оттам, където седях, страхотно — отговорих аз.

— Откакто завърших гимназия не съм участвала в пиеси. Навремето играх в „Пиратите на Пензанс“. Исках да бъда Мейбъл, но ми дадоха ролята на пират.

— Беше страхотна — излъгах аз.

Това я накара да се засмее. Тя излезе, като леко подскачаше.

— С какво се занимава обикновено? — попитах аз.

— С кражби на автомобили — отговори Майло и седна на същия стол, който бе заемал в ролята на Брад Рейб.

В стаята останахме само двамата. Празното пространство миришеше на отровна пот.

— Браво, Зигмунд — каза Майло.

— Провървя ни.

— Но ти имаше хипотеза. Винаги съм уважавал хипотезите ти.

Хипотеза.

За общото между Хоуп, Локинг и Крувич.

И после обратно към първото квадратче: комитета по междуличностни отношения.

И по-точно един от случаите. Някой, принуден да му направят тест за СПИН.

Бях проверил хипотезата си.

Убедих се, че Големия Мики взима „Имуран“, най-често употребяваното лекарство срещу отказа на организма да приеме чужди органи. Това означаваше, че вече не е на хемодиализа. Отново му бяха трансплантирали бъбрек. Сетне подробностите изведнъж нахлуха в съзнанието ми. Дрехите на Рийд Мъскадайн в деня, когато разговарях с него в апартамента му. Къси шорти, подходящи за горещия ден, но дебела ватена блуза? С изрязани ръкави. Откриваща ръцете, но закриваща тялото.

Госпожа Грийн ми каза, че повече от месец бил на легло. Болял го гърбът.

Самият Мъскадайн каза нещо повече: Опитал се да направи триста коремни преси. Все едно го пронизал нож.

Актьорското майсторство?

Той беше добър актьор. Любимецът на професор Диркоф.

Професорът беше разтревожен, че Мъскадайн е напуснал университета, за да участва в сапунен сериал. Участие, което изглеждаше сигурно.

Но Мъскадайн не беше одобрен.

Не си спомняше заглавието на филма. Малко вероятно. Гладуващите актьори запомняха всяка подробност. Но говореше убедително.

„Нещо за шпиони, дипломати и чужди посолства.“

Това бе стеснило кръга и Сюзет Банд ми каза заглавието.

„Скандал в посолството“. Тя ми даде и името на режисьорката, жена на име Кло Голд. Обадих й се и се представих за новия импресарио на Мъскадайн. Попитах я дали младият мъж може да получи още една възможност, защото наистина е талантлив. Тя го потърси в папките си и рече: „Не, благодаря. Той беше отхвърлен заради физически недостатъци“. „Какви физически недостатъци?“ „Не знаете ли? Нали сте негов импресарио?“ „Не сме навлезли в подробности…“ „Попитайте го. Трябва да тръгвам.“

 

 

Физически недостатъци.

Кръвната проба. Не само за СПИН, но и за тъканна съвместимост. Хоуп, използвайки влиянието си във факултета, получава достъп до мостра.

Ето едно парченце от ребуса.

Не беше веществено доказателство, но достатъчно за хипотеза.

Истинската клиника на Крувич беше къщата Мълхоланд Драйв.

Почитай баща си…

Майло изпи остатъка от минералната вода и вдигна глава към прожектора.

— Може би трябва да организираме празненство. Или дори отделът да ми плати компенсация за наема тук и за обявата във „Варайъти“.

— От джоба си ли плати?

— Отделът не разрешава инсценировки въз основа на хипотези, а аз не исках да пропилявам шест проклети месеца, действайки по каналния ред. Пък и какъв друг избор имах? Тъпият съдия заяви, че няма да издаде заповед за обиск на апартамента, нито за достъп до медицинската му документация, защото не обичал хипотезите. Това означаваше, че ако просто се бях приближил до онзи задник и му бях надигнал фланелката, нямаше да имам законно основание и белегът щеше да бъде изключен от доказателствата. Да не говорим, че нямаше начин да го принудим да му направят рентгенова снимка, за да видим дали бъбрекът липсва.

— Нито голяма вероятност да видим медицинската му документация.

— А онзи задник Барони дойде да ми каже, че хирургът е извън страната. И засега, с множеството убийства в дневния си ред, обвиняването на доктор Крувич в професионална злоупотреба няма да бъде приоритет на прокурора. Но после, когато всичко, което е направил, излезе на бял свят, той няма да работи в Бевърли Хилс, нито където и да е другаде.

— Има ли вероятност да отиде в затвора?

Майло сви рамене.

— Принудителното пенсиониране може и да не означава много за него — отговори той. — Вероятно не му трябват пари. Макар че да бъде лекар е много важно за него. Изключително важно. Затова може би ще страда.

— Защо мислиш, че е толкова важно?

— Крувич е откраднал бъбрека на Мъскадайн, но го е зашил и е запазил живота му. Фатална грешка за Хоуп, Манди, Локинг и за самия него, ако Мъскадайн научи кой го е оперирал. Но Крувич е искал да вижда себе си като лечител, а не като убиец. Черпейки вдъхновение от собственото си детство, също както Хоуп се е опитвала да прави.

— Хоуп — каза той, поклащайки глава. — Тя е организирала заговора срещу Мъскадайн.

— Най-умното момиче и най-умното момче. Скрояват план да спасят Големия Мики — отбелязах аз. — Тя и Крувич са се познавали отдавна. Силна връзка. Може би, защото Крувич е разбирал какво означава да си отличник с родител, който води незаконен живот. Таен живот. Обзалагам се, че Големия Мики е плащал болничните разноски на Лоти Дивейн в Станфорд — едно от местата, където е получил бъбрек. И парите за консултациите, които Хоуп е взимала от Младши и от Барони, са вероятно някакъв вид издръжка от Старши. Преди да излезе книгата й, четирийсет бона сигурно доста са променили живота й.

— Време за отплата — рече Майло. — А Манди е била стръвта. Къде се вмества Локинг?

— Не знам, но продължавай да търсиш в същата посока.

— Още едно умно момче. Мислиш ли, че целият комитет по междуличностни отношения е бил само заговор, за да намерят донор за тати?

— Не — отговорих аз. — Смятам, че Хоуп е вярвала в комитета. Но вероятно двамата с Крувич са обсъждали какво да направят за Големия Мики. Лекарите в Станфорд ни казаха, че той вече е търсел бъбрек по официалния ред, но едва ли щели да му направят още една трансплантация, защото след двата предишни неуспеха имало висок риск организмът да ги отхвърли. Пък и общото му здравословно състояние не е било добро, а възрастта — напреднала. Може Крувич и Хоуп да са мислили да използват за донор някоя от жените в клиниката. Възможно е да са чакали да се появи подходящо момиче — някоя без роднини и близки. После Хоуп застава лице в лице с Мъскадайн — едър, силен, здрав и без роднини и близки. Освен това е вярвала, че е изнасилвач, който ще се измъкне безнаказано, затова е имала морално оправдание. Взели са проба от кръвта му, направили са му тест за СПИН и други инфекциозни заболявания и са сравнили тъканите. И бинго! Не че било голямо чудо. Колкото повече съвместими фактори, толкова по-добре, но трансплантациите на бъбреци често се извършват въз основа на кръвната група и Крувински и Мъскадайн са били нулева, най-често срещаната.

— Господи — рече Майло. — Доколкото знаем, те наистина са взели бъбрек от някакво момиче в клиниката, но операцията пак излязла неуспешна. Когато цялата истина излезе наяве, може да чуем и за други хора с белези и болки в кръста.

— За възрастния мъж е имало граница. Не е можел да издържи много операции. Това вероятно е бил последният му шанс. Ето защо е трябвало да намерят идеалния донор.

— Мъскадайн…

— Когото професор Стайнбъргър не познава, защото се е оттеглила от комитета, преди да разгледат неговия случай.

— Хоуп не е харесвала и Кени Сторм, но той е имал семейство.

— Най-неприятното — богат баща, горящ от желание да предизвиква трусове. И въпреки че Кени е противен, вината му е била много по-съмнителна. Може би Хоуп все още е държала на справедливостта.

— Може би. — Майло поклати глава. — Да организира заговор срещу Мъскадайн, за да го направи неволен дарител. Да открадне бъбрека му. Господи, това е легенда, превърната в реалност. Пък аз изпитвах симпатии към него.

— Това би било травматично преживяване за всеки, но за човек като Мъскадайн, който обича тялото си и се опитва да продаде външността си, е било твърде голям удар. Когато разговарях с него в апартамента му, той каза, че за него тестът за СПИН бил нещо като в романите на Кафка. Болката в гърба го пронизала като нож. Играеше си с мен. Или само намираше отдушник, без да се издава.

— Безплатна терапия?

— Защо не? Актьорите не се ли учат на това? Да използват положението.