Джонатан Келерман
Екзекуцията (33)

33

— Да, парафиновият тест показва, че отдавна не е стрелял — рече Майло, — но може да е наел някой да застреля Локинг. Човек, когото е срещнал в клубовете за извратен секс.

— Мотивира се, задето не е унищожил снимките. Ако го беше направил, никога нямаше да се сетим за него. Ето защо игрите със завързване се оказаха причината за неговата уклончивост.

— Защо е държал толкова много на снимките?

— Може би както той обясни. Спомени.

— Душевни или сексуални?

— И двете.

— Тогава приемаш ли версията му, че се е примирил? Хоуп била богиня, а той я боготворял на собствения й олтар.

— Това би обяснило брака им. Тя е била контролирана като дете и е копнеела за човек, който напълно би й се подчинил. Въпреки онова, което е казала на Елза Кампос, Хоуп сигурно е била ужасена, когато майка й е я завързвала и оставяла сама. Опитвала се е да се справи с това. И пасивността на Сийкрест го е направила идеален партньор за нея. Години наред той е бил заклет ерген. Може би причината е, че е бил луна, търсеща слънце.

— Да се справи — повтори Майло. — И когато пораства, Хоуп отново започва да се завързва. Оставя се да бъде манипулирана и наранявана.

— Инсценирала е повторно преживяването. Но този път тя е контролирала положението.

— С техните игри, тримата е можело успешно да участват в някое телевизионно обсъждане.

— Говориш все по-малко като легенда от Западен Холивуд и все повече като полицай с послушна съпруга и традиционен стил на живот.

Отдавна не го бях чувал да се смее толкова силно.

— Оръжията, които намери в къщата на Локинг, бяха направо тежка артилерия за един дипломант — отбелязах аз.

— Три пистолета и една пушка. Всички заредени, но прибрани в килера. Твърде самонадеяно от негова страна.

— И всичката онази порнография, която имаше. Локинг беше от Сан Франциско. Градът на Големия Мики. И на бизнеса му. Кой е собственикът на къщата?

— Още не знам, но един съсед ми каза, че отдавна се давала под наем. Преди Локинг имало мнозина други наематели.

— Ще бъде интересно, ако хазяинът е същият, който притежава къщата на Крувич на Мълхоланд.

— Крувич плаща наем на корпорация със седалище тук, в Лос Анджелис. „Триада“ или „Тритон“, нещо подобно, но още не сме разбрали кои са собствениците й. Що се отнася до Големия Мики, засега само знаем, че е имал големи клубове за стриптийз, пийпшоу, салони за масаж и фирми за услуги с компаньонки, но се е пенсионирал поради сериозни здравословни проблеми. Сърце, черен дроб, бъбреци и така нататък. Правили му няколко бъбречни трансплантации, но излезли неуспешни.

— Възрастният мъж, когото Тед Барнаби е видял в Лас Вегас с Крувич, е имал болнав вид. Лицето му било жълтеникаво. Това означава проблеми с черния дроб. Разбра ли дали Манди Райт е работила в Сан Франциско?

— Още не. Но има друга севернокалифорнийска връзка: майката на Хоуп е умряла там. В медицинския център в Станфорд. От рак на гърдата. Всички сметки били платени от трето лице. Опитваме се да разберем от кого.

— Мирише на скандален журналистически материал — отбелязах аз.

— Доктори с гангстерски връзки. — Майло се почеса по челюстта. — Мразя този случай. Замесени са твърде много умни хора.

* * *

Майло ме изпрати до външната врата на участъка. Когато стъпихме на тротоара, някой извика:

— Детектив Стърджис?

На отсрещната страна на улицата беше спрял голям син мерцедес. На задния капак стърчаха две антени за клетъчни телефони.

Ауспухът бълваше пушек, почти изискано.

Мъжът зад волана беше на шейсет и няколко години. Главата му беше обръсната. Кожата му беше червеникава, което вероятно се дължеше отчасти на слънцето, отчасти на пиенето. Черни продълговати очила, бяла риза, жълта вратовръзка. Златният му часовник проблесна, когато угаси двигателя. Слезе и тичешком прекоси улицата. Беше висок метър и осемдесет, с добре поддържана фигура и пъргав. Вероятно имаше няколко пластични операции на лицето, но времето бе отпуснало шевовете и плътта на брадичката му се тресеше.

— Робърт Барони — задъхан се представи той и протегна загоряла от слънцето ръка. — Знам, че се опитвате да се свържете с мен, но не бях в града.

— В Сан Франциско ли бяхте? — попита Майло, докато се ръкуваше с него.

Усмивката на Робърт Барони беше неочаквана като лоша вест и сладникава като шербет.

— Всъщност в Хаваи. Малко свободно време между бизнес делата. — Слънчевите очила се обърнаха към мен. — А вие сте детектив…

— Какво мога да направя за вас, господин Барони? — прекъсна го Майло.

— И аз щях да ви задам същия въпрос, детектив.

— Пътували сте чак дотук, за да предложите услугите си на горката, тънеща в невежество полиция на Лос Анджелис?

— Така както вървят нещата, наистина се нуждаете от помощ. А сега, сериозно. Има един въпрос, който бих искал да обсъдим. Ако не ви бях намерил, щях да говоря с началника ви. — Без да откъсва очи от мен, Барони добави: — Не разбрах как се казвате.

— Холмс — отговори Майло. — Детектив Холмс.

— Като Шерлок?

— Не, като Зигмунд. И така, какво иска доктор Крувич? Полицейска охрана, след като Даръл Балистър разгласи името му по медиите или е готов да признае нещо?

Барони стана сериозен. Голата му глава беше осеяна със старчески петна.

— Защо не влезем вътре?

— Не сте паркирали правилно.

Адвокатът се засмя.

— Ще рискувам.

— Предполагам, че за това ви плащат, но не обвинявайте мен — каза Майло, после се обърна към мен. — Ще се видим по-късно, Зигмунд. Всяко изследване, което искаш да извършиш по гореспоменатата тема, би било чудесно.

Той тръгна към предната врата на участъка, оставяйки Барони да търчи подире му.

 

 

Изследване. Върху клана Крувински-Крувич.

Семейният адвокат пристига лично, защото някой е разтревожен.

Малкия Мики все още беше единственият с потвърдена връзка с Хоуп и Манди.

Отидох в библиотеката и потърсих информация за баща му. Намерих петнайсет статии за Милан Крувински, датиращи от преди двайсет години, всичките във вестници от Сан Франциско. Няколко снимки на мъж с дебел като на бик врат, безлични черти и полегати очи, които потвърждаваха бащинството му. Но по-жестоки, отколкото на сина му. И не толкова изваяни черти.

Нито една статия във вестник от Бейкърсфийлд. По-тих град в по-тихи времена? Или рушвети?

Повечето репортажи разказваха за секс бизнеса му. „Секс импресариото и предполагаемият криминален тип“ беше арестуван десетина пъти през 70-те и в началото на 80-те години. В представленията му имало твърде много гола плът. Твърде много контакти на клиентите с танцьорките. Сервиране на алкохол на непълнолетни.

Сетих се за нещо, което Крувич бе казал в кабинета си в Бевърли Хилс.

Увеличаването на проблемите на безплодието се дължало на цялото онова объркване сред хората през 70-те години.

Познания от първа ръка.

Статиите изброяваха много арести, но никакви присъди. Множество освобождавания преди процеса.

Прокурорите дори се бяха опитали да го уличат в укриване на данъци, но Крувински се бе измъкнал, доказвайки, че доходите му идват от селскостопански компании в Централната долина, някои от които му бяха спечелили държавни субсидии. Театрите му на О’Фаръл и Полк стрийт накрая бяха затворили, но явно не поради юридически проблеми.

Не беше и цитиран. Когато общуваше с пресата, Крувински го правеше чрез Робърт Барони. Но аз успях да намеря едно интервю от преди десет години. Угодническа статия от предразположен журналист, който се гордееше, че е напипал пулса на Сан Франциско.

Бе разговарял с Крувински в дома му и обясняваше защо бе заменил представленията на живо с порнографски бизнес.

„Заловихме се с видео — каза някогашният енергичен предприемач в апартамента си, облицован в червен фурнир и с големи прозорци, гледащи към залива Соусалито. — Хората вече не искат да ходят на театър.“

После, с типичната си щедрост и славянска усмивка, Мики К. ми предложи шотландско уиски — двайсет и една годишно „Чивъс Регал“, макар че самият той не пи. Проблеми с черния дроб. Сърцето. Бъбреците. Миналата година му направили трансплантация, но неуспешна.

Отказах питието, но Мики не искаше и да чуе за въздържание в името на съпричастността. Едно изпълнено с обич „мила“ доведе от кухнята госпожа Мики, красивата, загоряла от слънцето и здравословния въздух бивша актриса и манекенка Брук Хейстингс. Тя се усмихна и отрази слънчевата светлина на Соусалито. Избърса челото на Мики и го успокои със съпружески думи.

„Любимото му занимание е да гледа морските лъвове — довери ми тя, докато наливаше щедра доза от божественото уиски. — Всяка сутрин поръчва да им носят прясна храна. Обожава животните. Обича живите и енергични създания. Именно това ме привлече към него.“

После целуна темето на съпруга си по начин, който далеч надхвърляше съпружеското задължение и погледна през панорамния прозорец, голям колкото сцената на театър „Лав Палис“. Той се отпусна почти като насън — а може би наистина сънуваше. Бившата госпожица Хейстингс го прегърна, а Мики продължи да гледа залива. Наблюдаваше и мечтаеше. Като във филм. Различен от филмите, които той прави, но все пак чувствен по свой начин. Съпругата му кръстоса добре оформените си крака и отпи глътка „Чивъс Регал“, усещайки как огънят се просмуква в тялото й като шотландска лава. „Общо взето, нелош ден в Ксанаду. Само можем да се надяваме, че Мики ще изживее още много такива.“

Брук Хейстингс. „Актриса“, получила името на компанията за добитък на съпруга си. Шегичка на господин Крувински? Дали тя знаеше с какво я сравнява?

Фамилна шега. Младши беше използвал същото име за института, който се предполагаше, че бе посещавал след напускането на Вашингтонския университет в Сиатъл. Прочетох останалите статии. Никъде не се споменаваше за първата му съпруга, за син или за други роднини. Всички завършваха с патетични разкази за здравословните проблеми на Мики.

Къде ли беше старецът сега? Дали се бе преместил в Лос Анджелис, за да може Младши да се грижи за него? В голямата къща на шосе Мълхоланд, скрит зад портите?

Но фактът, че нямаше бъбрек, означаваше диализа. Апаратура, постоянно наблюдение.

Домашна клиника?

При него ли отиваше медицинската сестра Ана в нощта, когато я видях с Локинг?

Лична медицинска сестра за много личен пациент?

Младши лекува Старши…

Но Младши беше гинеколог. Имаше ли необходимата квалификация?

Гинеколог, започнал като хирург.

Защо бе напуснал Вашингтонския университет?

И с какво се бе занимавал една година?

Прибрах се вкъщи и позвъних в Сиатъл.

 

 

Шефът на програмата по хирургия беше мъж на име Арнолд Свенсън, но секретарката му ми каза, че е нов. Бил дошъл миналата година.

— Спомняте ли си кой беше шефът преди четиринайсет години?

— Не, защото тогава и аз не работех тук. Чакайте малко. Ще попитам.

След няколко секунди се обади друга жена. По гласа личеше, че е по-възрастна.

— Аз съм Инга Бланк. С какво мога да ви помогна?

Повторих въпроса.

— Сигурно е бил доктор Джон Бурвасер.

— Още ли практикува?

— Не. Пенсионира се. Мога ли да попитам защо се интересувате?

— Работя с полицията на Лос Анджелис. Разследваме убийство. Опитваме се да намерим информация за един от бившите ви възпитаници.

— Убийство? — разтревожи се тя. — За кого търсите информация?

— За доктор Милан Крувич.

Мълчанието й беше по-красноречиво от думите.

— Госпожо Бланк?

— Какво е направил?

— Опитваме се само да научим нещо за миналото му.

— Той беше в програмата за кратко време.

— Но вие си го спомняте добре.

Отново мълчание.

— Не мога да ви дам номера на доктор Бурвасер, но ако ми оставите вашия, ще му предам да ви се обади.

— Благодаря. Има ли нещо, което можете да ми кажете за доктор Крувич?

— Не, съжалявам.

— Но не сте изненадана, че полицията се интересува от него.

Тя се прокашля.

— В днешно време малко неща ме изненадват.

Тъй като не очаквах, че доктор Бурвасер ще ми се обади, а Майло явно още беше с Барони, аз облякох спортния си екип и се приготвих да премахна отчаянието с пот. Телефонът иззвъня, точно когато затворих вратата след себе си. Втурнах се вътре и вдигнах слушалката.

— Доктор Делауер.

— Обажда се доктор Бурвасер — каза един сух и сприхав глас. — Кой сте вие?

Обясних му.

— Звучи подозрително — рече той.

— Ако искате, ще накарам детектив Стърджис да се свърже с вас…

— Не, няма да си губя времето с този въпрос. Крувич беше при нас по-малко от година, преди четиринайсет години.

Не каза „около“ четиринайсет. Кратко, но паметно пребиваване.

— Защо е напуснал?

— Това не е ничия работа.

— Скоро ще стане. Крувич беше в интимни отношения с жена, която бе убита и е вероятен заподозрян. Колкото повече усилия се полагат да се получи информацията, толкова по-публична ще бъде.

— Това заплаха ли е?

— Съвсем не. Само факт, доктор Бурвасер. Направи ли нещо Крувич, за да дискредитира програмата по хирургия?

Вместо да отговори, той заяви:

— Не се стъписвам от убийства. Виждал съм много трупове през живота си.

— Какво направи доктор Крувич?

— Не е убивал никого тук.

— А някъде другаде?

— Не, разбира се, че не… Разговорът записва ли се?

— Не.

— Не че има значение. Нищо от онова, което ви казвам, не е клевета, защото е истина и го има официално документирано.

— Точно така.

Бурвасер млъкна.

— Какво направи доктор Крувич, доктор Бурвасер?

— Открадна.

— От кого?

— Няма да ви кажа, защото мъртвите имат право на достойнство.

Замислих се.

— Откраднал е от мъртвец?

— Опита се.

— Колко?

Той се изсмя така, сякаш се нуждаеше от отдушник.

— Трудно е да се каже. Пазарът се променя.

— Бижута?

— В известен смисъл. — Бурвасер пак се изсмя. — Семейни скъпоценности. Органи. Хванахме малкото копеле, докато се опитваше да извади сърце. Единственият проблем беше, че донорът не беше съвсем мъртъв.

— Господи!

— Не изпадайте в ужас. Вече казах, че не беше убийство. Пациентът беше безвъзвратно увреден. Бяхме готови да изключим апаратурата и да го обявим за мъртъв, но не можехме да намерим роднини.

— Но сърцето още функционираше.

— Да, инак защо Крувич щеше да си прави труда да го изважда? Хубаво и силно. На млад мъж. Травма в главата. Злополука с мотоциклет. Оказа се турист от Германия. Онзи идиот можеше да предизвика международен скандал.

— За кого се опита да открадне сърцето?

— Не за кого, а за какво. За научноизследователска работа. Подлъга ни да му дадем лаборатория. Искал да практикува присаждане на жлъчен мехур на кучета. Да напишел реферат.

— Не беше ли така?

— Е, работеше върху някакви кучета, но това не беше истинската причина. Идиотът си въобразяваше, че е хирург. И извършва трансплантации. Бъдещ Кристиан Барнард. Но аз сложих край на тази химера въпреки натиска.

— Натиск от кого?

— Политици от Калифорния.

Последната дума беше произнесена с още по-голямо презрение от първата.

— От Сан Франциско?

— Да. Множество обаждания от мазни личности. Това нямаше значение за мен. Направиш ли нещо такова, изчезваш.

— Как беше заловен?

— Една сестра влязла. Хванала го на местопрестъплението. Посред нощ. Бил наредил хирургичните инструменти до леглото на пациента и дори бил направил първия разрез. Един господ знае как е мислил да се измъкне след всичко това… Достатъчно. Само това ще ви кажа. Не желая да притеснявам Свенсън.

* * *

Кражба на органи.

Стерилизация без законно съгласие.

Най-умното момче в гимназията.

Измисля собствени правила. Нищо чудно. Докато е растял, е виждал баща си да прави много по-лоши неща.

Години по-късно още хирургични престъпления?

Каква беше ролята на Хоуп във всичко това?

И пак същият въпрос: защо Хоуп и Локинг бяха мъртви, а Крувич не?

И все пак той трябваше да е в дъното на цялата история. Барони бе отишъл в участъка, защото Крувич знаеше, че обръчът се затяга.

Уплашен?

Не от полицията… а за себе си. Защото убийството на Локинг бе изяснило за него и смъртта на Хоуп.

Подсказало му бе кой го е направил. И защо.

Но защо сега, а не след убийството на Хоуп?

И какво го бе накарало да се досети?

Нападението на Даръл Балистър. Новините, които свързаха инцидента с Хоуп.

За пръв път ли убиецът бе заподозрял връзката?

Но как е било възможно, ако е ставало дума за неетична хирургическа операция?

Мислите ми отново и отново кръжаха около тези въпроси.

Да предположим, че нападението на Балистър е насочило вниманието на убиеца към Крувич.

И убиецът е започнал да наблюдава Крувич… Видял го е с Локинг. На Мълхоланд.

Освен ако не разсъждавах в абсолютно погрешна посока и Крувич бе убил и Хоуп, и Локинг, за да ги накара да мълчат.

Но тогава защо, по дяволите, изпрати адвокат да говори с Майло?

Колкото повече се борих с този ребус, толкова повече нарастваше убеждението ми, че сега Крувич е мишена. Чувствах го.

Измъквайки се години наред с незаконните си деяния, докато накрая бе засегнал неподходящ човек.

Незаконни деяния… стерилизация без съгласие… кражба на органи.

Къщата на Мълхоланд.

Частна клиника.

Нещо, в което е бил замесен и Локинг…

И тогава се сетих.

Беше толкова елементарно.

Но къде се вместваше Манди Райт?

Дни преди убийството й, тя бе обикаляла клубовете в Лос Анджелис. Преди това се бе срещнала с Крувич и баща му в Лас Вегас и бе излязла от казиното с тях.

Не за секс.

За друг вид наемническа услуга.

Беше казала на Барнаби, че обича актьорското майсторство.

Какво бе споменал Майло за клуб „Нан“? Страхотни коси и съвършени тела.

Манди би се вписвала в обстановката.

А приятелката й?

Горката сервитьорка Кати Динаполи. Убита само защото бе поднесла питиета в неподходящо място и в неподходящ момент.

Съвършени тела.

Манди, наета да свали някого.

Специален мъж.

Бавно и неумолимо, като змия, съживяваща се в горещината, веригата се разплете в съзнанието ми.

Веригата между Хоуп, Локинг, Манди и Кати.

Отровна змия.

Предаването, в което Хоуп бе участвала. Как се казваше режисьорката? Сюзет Банд. Бях обещал да й се обадя, ако науча нещо.

Старата сделка с размяна на информация.

Ала първо тя трябваше да снесе някои подробности.