Джон Нанс
Терористи (34)

Глава тридесет и първа

На борда на Глобъл експрес N22Z, в полет, десет часа по-късно,

13 ноември — ден втори,

1:46 следобед, местно време/2346 Зулу

Лъскавият нов Глобъл Експрес кацна с лекота на международното летище в Хонолулу на писта осем-ляво и намали. Полис рулира към рампа, претъпкана с други корпоративни джетове. Рамп агентите го насочиха към трите еднакви черни седана и петимата облечени в тъмни костюми мъже.

Кет изчака Полис да завърши четенето на картата по изключването, извади белезниците и отново го закопча около китките.

— Ако ми казваш истината, Полис, съдействието ти ще измине дълъг път, за да те оправдае. Ако си ме подвел, бог да ти е на помощ. Няма кой друг.

— Казах ви истината, госпожо. Надявам се да ги хванете.

Тя отвори вратата на самолета. Благоуханният топъл хавайски бриз и ароматът на тропически храсти я обгърна моментално. Единият от мъжете чакаше в края на стълбичката с карта в ръка. Слънчевите лъчи падаха игриво по лицето му през движещите се клони на близка палма.

— Агент Бронски? Аз съм агент Рик Хокинс от офиса в Хонолулу. Това са агенти Монкрийф и Уилямс.

Тя стисна ръката на Хокинс и спря поглед на лицето му. Към края на тридесетте, реши тя. Поразяващо хубав черен мъж с усмивка, която й напомни за скъп приятел в колежа. Рик Хокинс бе малко под шест фута, с мускулеста физика и приятен, обработен глас. Кет не можа да се сдържи и му се усмихна. Той махна в посока на салона.

— Разбрах, че имате затворник за нас — каза той.

Бронски въздъхна и отмахна назад косата си с дясната си ръка, докато лявата й остана в дамската й чанта, за да спусне тихо предпазителя на деветмилиметровия пистолет.

— Да. Представи се за Бил Полис. Трябва да го задържим по подозрение в кражба в особено големи размери, за присвояване на откраднат самолет от регистъра на Съединените щати, преминаване през щатските и международни граници и за над двеста обвинения в убийство първа степен. Ако това не е достатъчно, ще измисля още нещо.

Хокинс се усмихна и изсумтя.

— Ще го намерите закопчан в кабината — добави тя. — Но първо да заведем нашия пилот на лекар.

— Той чака вътре — отговори агент Хокинс.

Веднага щом Дан Уейд слезе по стълбичката, бе придружен до удобния салон в терминала на частните джетове. Двама от другите агенти се качиха да отведат Бил Полис. Рик Хокинс се приближи до Кет и понижи глас.

— Казаха ми, че има много важен предмет, който трябва спешно да се откара до континента, така ли е?

Кет кимна.

— Отзад е. В метална кутия. Максимална сигурност, строга секретност, всичко. Ако го загубите, не си правете труда да се връщате.

— Разбрах — каза той.

Агентите слязоха по стълбичката с Полис. Той се опита да улови погледа на Кет, но тя го пренебрегна и се обърна. В това време на вратата на самолета се появиха Греъм, Далас, Робърт и Стийв.

— Изчакайте ме в терминала отсреща — обърна се Бронски към тях.

Всички, освен Робърт, кимнаха. Кет му хвърли сериозен поглед и тръсна глава към вратата.

Хокинс оправи авиаторските си очила и се усмихна широко, очевидно влюбен във впечатлението, което произвеждаше. Той се обърна и махна на друг агент в салона на терминала да вземе оръжието, после наведе глава към централната сграда на летището.

— Имаме свободен офис в сградата на летището. Там можете да изчакате, докато се качите на самолета си. Отработихме положението, така че няма да бъдете видени, когато се качвате. Самолетът излита след около четири часа. Осигурили сме билетите ви и пълна охрана.

— Бихте ли ми направили една услуга, агент Хокинс.

— Рик, моля.

— Рик, оценявам всичко, което сте направили, но ако има полет на военновъздушните сили, бих предпочела да вземем него. Хората, с които имаме работа, са безскрупулни убийци и не искам да излагам на опасност друг самолет.

— Разбирам. Безскрупулни убийци? — Той поклати слисан глава. — Имам заповеди, но ще видя какво мога да направя. — Наведе се по-близо към нея и докосна ръката й. — Агент Бронски, това е много важно. Не трябва да се обаждате на никого, докато не излетите. Тази заповед е за ваша сигурност и идва направо от заместник помощник-директора Роудс. Пълно затъмнение. Това включва и сателитния ви телефон.

— Разбирам.

— Набиха ми го в главата — каза той и се усмихна. След това остави изражението му отново да стане сериозно. — Разбрах, че тези хора са преживели истински ад.

Тя изложи накратко катастрофата, спасяването и нападението, но не разкри нито подозренията си, нито нещо по устройството, което намериха.

— Трябва да влезем вътре — каза Хокинс, махвайки към салона на терминала.

— Добре. Искам да видя как е Дан Уейд.

— Мога ли да ти задам един въпрос извън протокола? — попита той.

— Разбира се — отвърна Кет със смях.

— Намери ли някакво доказателство, че катастрофата на Сийеър и тази във Виетнам са причинени от едно и също нещо? Предполагам, че работиш и по този случай.

Кет си пое дълбоко въздух. Тя премисли и за миг отстъпи от обичайната си предпазливост относно обсъждането на деликатни подробности.

— Ами… това е много добър въпрос, но ще го оставя за висшестоящите в почитаемото ни Бюро, ако нямаш нищо против.

— Добре. Разбира се — каза Хокинс и сви рамене. Той понечи да отвори вратата на колата, за да се качи Кет, после погледна стреснато, като че беше хванат да прави нещо нередно. — Съжалявам. Не исках да се проявя като сексист.

Младата жена наведе глава на една страна и се усмихна.

— Никога не се извинявай, че си джентълмен, Рик.

Той й се усмихна в отговор и я последва в колата.

 

 

Офталмологът бе прегледал Дан в затъмнен офис. Лекарят се появи, когато Кет влезе, и седна с нея, за да й обясни състоянието на втория пилот.

— Има вероятност да си върне поне част от зрението. Рецепторите в ретината са повредени, но не и унищожени. Може да вижда светлина, но превръзката трябва да остане. Има нужда от време. Ако се връщате във Вашингтон, бих препоръчал Джонс Хопкинс, но по-голямата част от възстановяването е работа на самото тяло.

— Благодаря ви, докторе.

— Съжалявам за капитана ви.

— Докторе, как може светлинен лъч или светлинна енергия да убият човек, като минат през очите му?

Лекарят поклати глава и сви рамене.

— Не знам. Може би ако е много мощен, като прогори дъното на очната ябълка и причини масивен кръвоизлив. Или ако болката от травмата причини сърдечен удар.

— Може ли да го направи лазер? Много мощен лазер?

Той се поколеба. Няколко секунди изучава очите й, преди да отговори.

— Може би — усмихна се и вдигна поглед към тавана. — Вижте, не съм технически ориентиран извън рамките на медицината. Използваме лазерите за козметични цели, за изгаряне на кожата с по един слой и обгаряне на малки кръвоносни съдове. Много мощен лазер може да причини екстремно очно увреждане. Но дали може да убие не знам.