Джон Нанс
Терористи (30)

Глава двадесет и седма

Летище Да Нанг, Виетнам,

13 ноември — ден втори,

6:13 вечерта, местно време/1113 Зулу

Рампата на летище Да Нанг бе на по-малко от пет мили.

Струята въздух, която духаше през дупката на предното стъкло, накара Кет да присвие очи. Тя намали скоростта на хеликоптера възможно най-много и махна на Маккейб и Далас да се приближат.

— Робърт, имаш ли някаква представа… кои бяха тези убийци?

Той кимна.

— На мястото на катастрофата разпознах единия от тях. Беше един от наемниците, които се опитаха да ме отвлекат в Хонг Конг.

— Както и предполагах, са искали да ти попречат да говориш — каза Кет. Тя упорито се опитваше да задържи движенията на ръката си непроменени.

— Но аз още нищо не знам, за да говоря — отвърна журналистът. — Точно това е нелепото. Действията им доказват факта, че Уолтър Карнеги наистина се е натъкнал на нещо, но аз още не знам на какво.

— Робърт, нямаме много време. Трябва да приземя това нещо. — Кет погледна през рамо към него. — А и те оставиха бизнес джета си на летището.

Дан стоеше до Далас. Той протегна ръка и хвана рамото на Бронски.

— Аз съм Дан Уейд, втория пилот. Коя сте вие? — попита той.

— Специален агент Кет Бронски, ФБР, капитан Уейд. Съжалявам, нямаше време да…

— Не се извинявайте! Вие ни спасихте. Няма по-добро представяне… но споменахте бизнес джет?

— Да.

— Какъв? По някаква случайност да не е Глобъл Експрес?

Младата жена се извърна леко в седалката си, за да погледне пилота, но той стоеше точно зад нея и частичното й обръщане предизвика разлюляване на машината. Тя отново насочи вниманието си към стабилизиране и забавяне на хеликоптера.

— Да, Глобъл Експрес е. Мисля, че е същият, който е стрелял по самолета ви.

Дан не отговори веднага. Накрая той каза:

— Глобъл Експрес излетя преди нас. Сигурно е замесен. Може да е имало и изтребител, защото някой изстреля ракета, която се взриви пред нас.

— Военновъздушните сили смятат, че може да е била специална фосфорна бойна глава, конструирана да заслепява — каза Кет.

— Да, може и да е така. Беше ужасно ярка. Първо помислих, че е ядрен взрив, но тъй като ударната вълна дойде веднага, реших, че е ракета.

Да Нанг вече беше на две мили право пред тях. Кет усети как безсилието се надига в нея. Малката необходимост да открие как се каца блокираше някои ключови въпроси. Тя се вгледа в рампата пред себе си и с облекчение видя, че Глобъл Експрес е все още паркиран на същото място. Бронски се обърна леко в посока на Дан.

— Ще говорим по-късно. Междувременно възнамерявам да открадна самолета им, да го претърся и да откарам доказателството в Съединените щати.

— Можеш ли да го направиш? — попита Далас, вдигайки вежди. — Можеш ли да управляваш и самолет?

— Ами не съм обучавана на Глобъл Експрес, но мога да го управлявам… с малко помощ.

Кет се опитваше да намери правилната комбинация между мощността и тангажа, за да намали скоростта на хеликоптера още малко и да се снижи. Тя се целеше към място, което бяха заемали преди няколко часа на сто фута от Глобъл Експрес.

— Кацането може да е твърдо. Всички да закопчеят предпазните си колани!

— Имаш ли нужда от мен, Кет? — попита Робърт и посочи мястото на втория пилот.

Тя се обърна бързо и кимна.

— Да. Поне за морална подкрепа. Чакай! Погледни през левия прозорец и ми кажи какво е останало от лявата ска и дали може да издържи тежестта на машината.

Тя дръпна леко щурвала, забравяйки да намали ъгъла на атаката на роторните витла и подемната сила, която произвеждаха. С по-малко подемна сила, насочена в предно движение и повече нагоре, хеликоптерът започна рязко да се изкачва.

Трябваше да запомни: надолу с щурвала, когато намалява така. Направи корекциите и започна да снижава отново. Въздушната скорост беше по-малко от тридесет възела. Този път Бронски натисна педала за управление, за да не позволи на хеликоптера да се завърти, докато намаляваше още скоростта.

Робърт се върна и прескочи централния панел, за да стигне до седалката.

— Кет, предната подпора я няма, но задната е още тук и мисля, че ще издържи. Остатъкът от ската се държи за нея.

— Ако не издържи — каза младата жена, — при кацането ще падне наляво и витлата ще ударят земята.

Бяха на по-малко от сто фута от площадката за кацане на рампата и я приближаваха със скорост от десет възела. Кет нежно дръпна щурвала назад и намали тягата, за да компенсира променящите се летателни динамики. Тя се хвана, че натиска твърде силно педалите за управление. Носът на машината се залюля напред-назад, после наляво-надясно, докато младата жена прилъга хеликоптера да направи нещо, което можеше да мине за увисване, и го остави да се снижи. Работата й с щурвала бе много по-спокойна, но все още караше машината да танцува.

Глобъл Експрес бе точно пред нея. Освен самолета Кет видя още нещо, което я накара да изстине. Предната врата бе отворена, а стълбичката — спусната.

Моментната загуба на концентрация й струваше твърде много. Вместо да придвижи щурвала надясно, тя го бутна наляво и го премести надясно, когато трябваше само леко да го бутне наляво. Машината се люлееше силно по всичките три оси, докато Кет се бореше да я овладее.

— Не движи ръката си толкова рязко! — извика Дан Уейд, усетил хаоса в работата й с щурвала. — Прави го леко! Почувствай машината! Не я движи!

Кет усети как се стегна. Ръката й трепна, съпротивлявайки се на опитите й да я отпусне. При всяка промяна в подемната тяга щяха или да паднат опасно, или да се издигнат рязко. Младата жена овладяваше една ос, докато друга се изплъзваше. Машината правеше ляв пирует, накланяше се напред или назад, или си намираше друга сериозна причина да потрепва.

Бронски дишаше тежко. Тя прецени разстоянието до земята на двадесет фута. Задържа щурвала относително неподвижен и си заповяда да усети движението му надолу.

Хеликоптерът започна покорно, много леко да слиза надолу, но се наклони надясно. Усетѝ го наляво, заповяда си тя, удивена, че страничните движения спряха.

Десет фута! Добре, просто задръж така, задръж така…

Бяха на три фута от рампата. Всички предни движения бяха овладени. Хеликоптерът бавно се завъртя наляво, докато Кет отново успешно приложи новата техника. Ските докоснаха рампата с удивителна лекота. Лявата подаде, малко след това ги люшна напред.

Бронски усети как сърцето й се качи в гърлото, фюзелажът на хеликоптера изведнъж се наклони напред и наляво. Арката на витлата се наведе към настилката от чакъл и катран. Кет инстинктивно дръпна щурвала, вдигайки витлата. Те продължиха да се въртят, без да срещат препятствие. Най-ниската им точка бе само на инчове от рампата.

Кет бавно намали подемната сила до нула. Едва тогава тя се протегна и спря горивото, изключвайки турбинния двигателен ротор. Витлата забавяха въртенето си и спираха.

— Добре ли си? — попита я Робърт.

Тя дишаше учестено. Ръцете й стискаха щурвала. Очите й — вперени право напред. Примигна и го погледна. На устните й заигра усмивка. Тя кимна и въздъхна дълбоко, с огромно облекчение.

Когато витлата спряха, Далас, Греъм, Дан, Стийв и Пийт Пу започнаха да си помагат един на друг, за да минат през наклонения под и да стигнат до лявата врата. Силно пукане отекна във вътрешността на хеликоптера. Машината се наклони още наляво, след като остатъкът от счупената ска подаде, оставяйки лявата предна част от фюзелажа на хеликоптера, подпрян на земята.

Към тях приближаваше бързо военен джип. Кет намери дръжката на пилотската врата и скочи на земята. Тя извика Пийт Пу.

— Пийт, обясни на тези хора какво стана. Кажи им, че бяхме нападнати. И най-важното, кажи им, че майорът… пилотът… е убит. Обясни им, че сме претърпели въздушен сблъсък с нападателите и затова хеликоптерът е повреден. Моля те, не им казвай, че нападателите са били от Глобъл Експрес.

Той кимна.

— Няма проблем.

— Ако иска — продължи Бронски, — да отидем някъде и… не знам… да напишем доклад или… да свършим някаква друга бюрокрация, кажи му, че ще го направим след час. Не сега.

— Искаш да останеш тук на рампата един час?

— Не. Кажи му, че нашия самолет е Глобъл Експрес. Първо трябва да проверим нещо на борда.

Странно изражение забули лицето на Пийт Пу, но въпреки това той кимна и се обърна към пътника на джипа — виетнамски пехотен капитан. Последва сериозно количество ръкомахане и оглеждане на настъпилите повреди на хеликоптера. Капитанът огледа всички дупки от куршуми и разбития прозорец. След това заговори много бързо.

— Какво казва? — попита Кет.

— Трябва да се напишат много доклади — каза Пийт. — Била е повредена държавна собственост и пилотът е мъртъв. Но иска да знае кои са тези хора. — Той махна към оцелелите.

— Кажи му… — агент Бронски се поколеба, премисляйки бързо, — че са оцелели от самолетна катастрофа и всички са американски граждани под моя протекция. Питай го дали иска да говори с посланика в Ханой.

Пийт се ухили.

— Не мисля, че ще иска. — Той се обърна да предаде думите й. Когато му предложи да провери, офицерът вдигна вежди.

— Не, не, не! Всички ще чакате тук! Моят полковник каза всички да чакат тук — каза той на Пийт на виетнамски.

— Може ли да отидат да видят самолета си? — попита Пийт. — Помнете, че те са гости на правителството ни. Не мисля, че полковникът ви ще иска да има неприятности с Ханой.

Капитанът се замисли за миг, докато гледаше към Глобъл Експрес. После кимна.

— Добре. Но чакайте при самолета.

Докато разговорът продължаваше, Кет отиде при Робърт и махна на Далас да се приближи. Тя каза тихо:

— Ще отида в Глобъл Експрес и ще го проверя. Не знам защо вратата е отворена. Може да са оставили някой да го пази. Стойте тук. Ако видите фаровете да светват и изгасват, извикайте останалите и ги качете на борда. Имаме преднина от няколко минути пред местните чиновници, но ако не се размърдаме, ще си отвисим тук.

— Защо? — попита Далас.

— Някой необезпокоявано е оставил тези главорези да паркират самолета си тук тази сутрин и им е дал много скъп хеликоптер. Бих се обзаложила на каквото и да е, че всичко това е станало без знанието на митническите и имиграционни власти и без дипломатическо разрешение. Това означава, че са били дадени много пари на ръка и точно сега получателят им ще бъде много нервен. Особено след всичко, което стана с катастрофата и с хеликоптера. Много е вероятно да извърши непредсказуеми и опасни неща, използвайки служебното си положение.

— Ясно — отвърна Робърт.

Далас кимна в съгласие.

— Вземете чантата ми, когато се качите в самолета, ако обичате — каза Кет. — Сега ще… взема нещо от нея и ще ви я оставя.

Тя отиде в хеликоптера и взе деветмилиметров пистолет от мъртвия пилот. Бронски отвори дамската си чанта и зарови бързо за белезниците, които винаги носеше.

 

 

Малкото разстояние до бизнес джета бе изпълнено с препятствия. Глобъл Експрес беше последен модел от рядката раса на свръхскъпите бизнес джетове, които можеха да прелетят почти седем хиляди мили без презареждане. Машината седеше елегантно на триколесния си колесник. Върховете на крилата й завършваха с обърнато нагоре икономично крилце. Самолетът ярко се открояваше на фона на бедняшката изостаналост, която владееше следвоенния Виетнам.

Слънцето бе увиснало ниско над хоризонта. Кет заобиколи небрежно машината и излезе зад нея невидима за всеки вътре. Тя извървя дължината на фюзелажа, придържайки се максимално близо до него, стигна стълбичката и се изкачи възможно най-тихо по нея.

Агент Бронски спря близо до края на стълбичките. Някой хъркаше ритмично вътре. Тя хвърли бърз поглед в кабината и видя мъж, бял, облечен в пилотска риза, да дреме, излегнат в дясната седалка.

Кет си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и погледна зад себе си. После погледна надясно към салона. Той беше празен. Интериорът беше красив и типичен за бизнес джет. Отвътре я лъхна миризмата на скъпа кожа.

Бронски мина заднишком през салона. Очите й не изпускаха кабината. Тя провери тоалетната и задния салон. И двете бяха празни. Свали обувките си, като държеше пистолета в готовност и отново тръгна напред през салона. Мина покрай вратата на самолета и пристъпи внимателно в нишата точно зад кабината. С рязко движение се наведе напред. С една ръка притисна цевта на пистолета в главата на пилота. С другата бутна кожения калъф с картата си на федерален агент в лицето му.

— ФБР! Не мърдай!

Викът й накара пилота стреснато да подскочи. Главата му падна рязко на облегалката.

— О! — изохка той и се опита да се обърне наляво, но замръзна при звука на щракването на петлето на деветмилиметровия пистолет. Най-после очите му намериха нейните и той вдигна ръце.

— Добре, добре! Това шега ли е?

— На тавана! Веднага! Сложи ръцете си на тавана!

— Какво става? Къде са другите?

— Като че не знаеш, тъпако. Арестуван си за убийството на над двеста души наред с други неща.

— Уб… убийство? Аз съм пилот!

— Разбира се. Слушай внимателно. Спусъкът е много чувствителен и няма да се колебая нито миг да ти пръсна нещастния мозък, така че, моля те, дай ми причина. Давай! Трепни! Опитай се да мръднеш! Кажи нещо, умнико. — Той нито помръдна, нито проговори. — Добре — продължи Кет. — Ще държиш и двете си ръце на тавана, докато много бавно ставаш от седалката, тръгваш назад, коленичиш и слагаш ръце зад главата си.

— Да, госпожо! — убедително отвърна той. Главата му подскачаше нагоре-надолу. — Моля ви, не стреляйте! Какво става? Проблем с конкурентна фракция в Бюрото ли? — Пилотът беше на четиридесет години и невероятно нервен. Пот покри веждите му. Очите му бяха широко отворени, докато точно изпълняваше заповедите й.

Кет сложи белезниците на китките му и внимателно го обискира. Взе портфейла му и го остави да лежи на пътеката с лице към пода. След това отиде отпред и два пъти светна с фаровете. Бронски бързо прегледа портфейла, запомняйки името, изписано на различните разрешителни.

— Самолетът зареден ли е? — попита тя.

— Да, госпожо.

— За колко?

— А… за над шест хиляди мили.

— Къде смяташ да отведеш другите, когато се върнат?

Той се опита да поклати глава, търкайки брадичка в килима.

— Не… знам. Капитанът ми нареди да заредя пълен резервоар, кафе и лед и да чакам.

— Снощи от Хонг Конг ли тръгна?

Настъпи дълго колебание и Кет го срита силно.

— Отговори на въпроса!

— Да. Не знам дали трябва да ви казвам нещо.

— Ще ми кажеш всичко, за което те попитам. Например излетя ли пред Меридиан пет?

— Не си спомням.

Кет го ритна по-силно.

— Ей!

— Спомни си, Полис, ако това е истинското ти име. Имам възможност да те убия тук и веднага. Имаш три секунди да отговориш.

— Вижте… да. Сигурно.

— А защо изключи транспондера и прелетя пред тях?

— Защото имаше един човек, гаден като вас, който ми нареди да си затварям устата, докато той управляваше самолета. Не можах да разбера защо искаше да си играе на гоненица с джъмбо-джета.

Отговорът спря Кет.

— Как се казваха хората, с които беше?

— Знам… имената само на двама. Арлийн Шоен — той е началникът. Името на пилота е Бен Ларен.

— А другите?

— Честно. Не знам имената на другите. Госпожо, защо го правите? Аз съм на ваша страна.

Отвън дойдоха звуци и Кет се обърна. Далас и Робърт помагаха на другите да се качат. Тя посочи затворника и им обясни положението.

— Прескочете го и когато излетим, ще ми трябва един от вас да го държи под око.

— Извинете — обади се пилотът.

— Какво? — остро каза Кет.

— Имате ли квалификация за този тип самолети, госпожо? Или имате пилот?

— Не, аз съм пилотът и мога да пилотирам само малки чесни — отвърна Кет, наблюдавайки реакцията. — Ще направим обучение в движение.

— Вижте… ако смятате да излетите с мен на борда, тогава нека да ви помогна да го направите както трябва. Не искам да ме застреляте, но и не искам да умра в самолетна…

Съкрушителен удар от обувката на Дан Уейд се стовари върху корема на мъжа и го накара да извика от болка.

— Какво? Какво съм направил? — извика той, стенейки.

Дан се наведе, като следваше гласа. Вторият пилот го дръпна за косата на половина от пода и изръмжа на милиметри от тила му.

— Аз съм втория пилот от Меридиан полет пет, шибан убиец! Ти и сподвижниците ти убихте капитана ми, ослепихте ме може би завинаги, отнехте живота на над двеста души пътници и членове на екипажа, някои от които мои близки приятели. Искам да знаеш, че никога няма да стигнеш до затвора, защото ще те накълцам на парчета!

Вързаният пилот обезумя от страх:

— Никого не съм убивал! Бях нает да пилотирам самолета и тогава… те правеха нещо отзад… не знам какво.

Дан пусна главата на пилота. Тя тупна на пода.

— Когато излетим, ще извадя малко ножче и ще започна да отстранявам любимите ти телесни части, докато не чуем истината.

Далас сложи твърда ръка на рамото на втория пилот и приближи уста до ухото му.

— Дани, и аз искам да го убия, но това не е най-доброто нещо, което можеш да извършиш или кажеш пред ФБР. Знаеш какво имам предвид.

Кет изучаваше панелите с уреди, когато Робърт се наведе към нея.

— Само чесни ли можеш да пилотираш?

Тя поклати глава.

— Всъщност имам… квалификация… за Лиърджет и Чесна Ситейшън, но не за нещо толкова ново и сложно.

Той въздъхна и се усмихна.

— Надявах се да кажеш нещо такова. Нагледах се на обучение в движение по пилотиране.