Джон Нанс
Терористи (29)

Глава двадесет и шеста

Деветнадесет мили северозападно от Да Нанг, Виетнам,

13 ноември — ден втори,

5:43 следобед, местно време/1043 Зулу

Далас нежно положи ръка върху рамото на Дан Уейд. Той подскочи леко.

— Дани, Далас е. Как си?

Вторият пилот вдигна ръка и потупа нейната.

— По-добре. Може да е напразна надежда, но мисля, че увреждането на очите ми не е постоянно. Болката намаля. Каквото и да ни е ударило, го зърнах само за миг.

— Виждаш ли някаква светлина през превръзката? — попита тя.

— Така мисля, но Греъм каза засега да я оставя.

Тя стисна ръката му.

— Какво виждаш? — попита той.

— На около десет ярда от началото на поляната сме. Доста е широка, може би около четвърт миля. Трябва да ти кажа, Дан, че това не е страшната, пълна със змии и тигри джунгла, която очаквах, въпреки че мухите и комарите не са далеч от стереотипа.

— Тези джунгли са на юг, Далас. Те са красиви, но могат да бъдат и смъртоносни.

Далечният звук на витла, биещи въздуха със значителна скорост, достигна до тях.

Далас се обърна към Стийв.

— Мисля, че радиото ти е привлякло внимание.

— Надявам се — отвърна момчето. Очите му шареха по небето зад тях в посоката, от която трябваше да идва звукът. Той се усилваше все повече и повече. Робърт стана и също започна да оглежда небосклона, опитвайки се да забележи източника на звука.

Хеликоптерът изникна над билото. Ритмичният звук на витлата ги оглуши за момент, докато машината прелиташе точно над главите им. Тя вдигна носа си и бързо намали скоростта си. След това зави и се снижи над поляната. Пилотът накара машината да увисне на по-малко от петдесет фута от източния край на поляната. Той бавно поведе хеликоптера по протежението й. В отворената лява врата се появи нечия фигура и започна да маха.

— Това е жена — възкликна Далас, гледайки изненадано.

— Боже мой, който си на небето! — каза Робърт Маккейб под нос. Очите му бяха фиксирани върху лицето на жената. — Не мога да повярвам. Това е Кет Бронски.

 

 

Кет се наведе към пилота и извика:

— Продължавай бавно напред. Някъде там са. — Тя отново започна да маха. Очите й оглеждаха поляната. Първоначално тя не видя никого.

Без предупреждение пет фигури внезапно изскочиха от джунглата и се затичаха към хеликоптера, махайки в отговор.

— Там! — Тя се обърна към пилота. — Кацай! Веднага!

Той се обърна и почука слушалките. После разбра жеста й и намали подемната сила, която създаваха витлата. Той доста бързо спусна хеликоптера на земята.

Кет изскочи през отворената врата и посрещна малката група оцелели, която се състоеше от чернокожа жена, мъж с превързано лице, младо момче, още един мъж… и Робърт Маккейб! Тя усети лека тръпка на вълнение, когато той й махна в отговор.

Пийт Пу също бе скочил на земята и двамата помогнаха на петимата бегълци да се качат в хеликоптера. Робърт протегна ръка да й помогне на свой ред да се качи на борда на машината. Той я издърпа нагоре и към себе си и изненадващо я прегърна силно. После я целуна. На лицето му сияеше широка усмивка. Имитирайки много лош Хъмфри Богарт, Робърт каза:

— Сред всички мизерни ливади във всички мизерни джунгли във всички затънтени места на света ти намери да кацнеш на моята!

— Нямаш представа колко се радвам да те видя жив — каза Кет и се дръпна от обятията му, за да затвори вратата. После се обърна към пилота: — Добре, да излитаме и…

Някъде отдясно дойде пукащ звук и в кабината се посипаха стъкла. Вероятно механичен проблем? — мина през главата на агент Бронски, докато тя се чудеше защо пилотът е толкова приведен наляво. От дясната му страна имаше счупен прозорец, а той продължаваше да се накланя.

— Някой стреля по нас — извика Далас отзад.

Нечий друг глас им нареди да залегнат на пода. Кет се приближи до пилота и вдигна главата му. След това я сведе, осъзнавайки, че пръстите й са червени от кръв. На дясното му слепоочие имаше огнестрелна входна рана.

Още куршуми изсвистяха през кабината. Един се размина на косъм с носа й. Тя разкопча предпазния колан на седалката и издърпа тялото на мъртвия пилот с отчаяно движение.

Бронски седна в дясната седалка. Младата жена забрави за кръвта по лявата си ръка и сграбчи щурвала. Нямаше време да обсъждат дали може да управлява хеликоптер, без да се разбие или не. Алтернативата беше да стоят и да умрат под градушка от куршуми на неизвестни убийци. Тя врътна газта, вдигайки оборотите, които бяха точно под необходимите за излитане. Очите на Кет бързо пробягаха по уредите в търсене на оборотомера. Стрелката му излезе от червената зона в момента, в който тя дръпна щурвала. Бронски усети как хеликоптерът трепна върху ските си и олекна, докато витлата захапваха въздуха, създавайки достатъчно подемна сила, за да се противопоставят на тежестта на машината. Още четвърт инч и бяха във въздуха. Потеглиха назад, докато още един откос мина през кабината. Този път куршумите оставиха нащърбена дупка с големината на юмрук в предното стъкло.

— Моля те, Господи, измъкни ни оттук! — простена Далас отзад.

Краката на Кет намериха педалите за управление и тя настъпи силно левия, за да завърти опашката към стрелците, закривайки кабината. Дърветата на източния край на поляната бяха високи около петдесет фута. Бронски знаеше, че трябва да се вдигне достатъчно високо и да мине над тях, преди да набере предна скорост.

Хеликоптерът се разклати силно, докато Кет се бореше с щурвала между краката си за някакво подобие на контрол. Тя бутна щурвала напред твърде рано. Машината й отвърна, като наведе носа си надолу и промени задното си движение в предно. Част от подемната сила се промени в предна скорост. Земята застрашително изпълни предното стъкло.

Кет бутна щурвала отново нагоре. Ударът на ските със земята едва се размина.

Хеликоптерът отново се вдигна, но не достатъчно бързо и дърветата пред тях се хвърлиха към носа на машината. Още няколко куршума изсвистяха през кабината.

Бронски дръпна щурвала още веднъж и завъртя газта. Усети хеликоптера да потръпва и покорно да се издига във въздуха. В този момент разбра, че няма да минат над дърветата.

Хеликоптерът удари клоните с двадесет възела въздушна скорост. Големите витла отсякоха най-горните десет фута от короните на дърветата с лекотата на косачка за трева. Витлата закачиха близките дървета, преди машината да изскочи над тях. Тя продължи да се изкачва и да набира скорост. Очевидно сблъсъкът с дърветата не беше нанесъл повреди.

— Трябва… да се държим със скорост над четиридесет възела! — каза си тя на глас, спомняйки си какво й беше казал инструкторът преди няколко години. Кет погледна индикатора за въздушната скорост. Той показваше тридесет възела и се ускоряваше, докато младата жена се бореше да овладее машината.

Бяха доста над дърветата и се стабилизираха. Оборотите на двигателя бяха равномерни, а на предния панел нямаше предупредителни светлини. Вятърът започваше да я притеснява, докато ускоряваше машината към петдесет възела. Кет провери, за да се увери, че лети на изток, към Да Нанг, и продължи да набира височина.

Някой се появи до нея и тя отмести поглед. Беше Робърт. Очите му бяха огромни, когато срещнаха нейните.

— Слава богу, че си пилот, Кет!

Тя поклати глава.

— Не съм. Почти нямах представа какво правя.

Той я погледна с неверие и тя се усмихна.

— Добре дошъл на първото ми соло с хеликоптер. Все пак имам представа от приборите.

— Това ще помогне ли?

— Не.

— О, чудесно. Можеш ли да кацнеш? — попита Робърт.

— Не знам. Никога не съм опитвала. Сигурно е интересно. — Тя се усмихна отново, развеселена от притеснението му. — Някой ранен ли е?

— Стийв има нова прическа, но като изключим това — никой.

— Какво? — попита Кет, слушайки го само наполовина.

— Един куршум едва не улучи Стийв. Но успя само да го обръсне по косата на върха на главата. Повърхностно е.

— Слава богу.

— Това, разбира се, не включва бедния пилот. Не оживя. Имаш ли някаква представа кой стреля по нас?

Тя поклати глава. Движението я накара да раздвижи щурвала твърде рязко и почти събори Робърт.

— Извинявай. Не, не знам. Не ги видях. Дойде отдясно. Хората, от които бягахте, може да са дошли от пътя.

Той кимна.

— Вероятно. Какво мога да направя, за да ти помогна? — попита журналистът.

Тя се обърна и се ухили.

— Да се помолиш малко? Или може би да отвориш упътването на глава „Кацане“ и да ми я прочетеш много бавно.

Робърт Маккейб поклати глава.

— Добре. Сега вече съм ужасен.

 

 

Безумните усилия на тримата мъже в западния край на поляната да махнат камуфлажа от хеликоптера им отне две минути. Пилотът скочи в дясната седалка и натисна бутона за запуск, докато последните клони падаха. Той развъртя витлата, достигайки скорост за излитане възможно най-бързо. Арлийн Шоен се качи и затвори вратата точно когато пилотът вдигаше машината във въздуха. Той набра скорост в посоката на заминалия на изток хеликоптер, докато мъжете отзад зареждаха оръжията си.

— Максимална скорост! Който управлява онзи хеликоптер, не е опитен пилот! Трябва да го настигнеш.

Пилотът кимна, прелитайки на сантиметри от върховете на дърветата в източния край. Мъжът изцеждаше максимално възможностите на двигателя, за да набере първо скорост, а после и височина. Машината се понесе с над сто възела. Витлата пореха въздуха с ужасяващ шум.

След пет минути силуетът на другия хеликоптер се появи на хоризонта. Той летеше с половината от нормалната скорост.

— Как искаш да го направим, Арлийн? — попита пилотът.

— Излез им на положение пет часа за тях, остани малко по-високо. Аз ще те водя.

— Ще се опиташ да извадиш двигателя от строя ли?

Шоен поклати отрицателно глава:

— Не, искам да повредя главината на ротора.

— Сглобката е доста стабилна, Арлийн. Не съм сигурен, че имаме достатъчно огнева мощ.

— Добре, какво предлагаш? — попита Шоен.

Пилотът кимна напред. Бяха на по-малко от миля от другата машина и се приближаваха.

— Ако забия ската си във витлата им близо до центъра, може да успея да ги сваля.

— Боже! Ами ние?

— Рисковано е.

— Не. Оставаме на план А. Ще стрелям. Приближи.

Шоен отиде назад и отвори лявата врата. Той се обезопаси с предпазен колан. Партньорът му направи същото. Арлийн преметна ремъка на узито през врата си и провери четиридесет и пет милиметровия автоматичен пистолет в колана си. Бяха на по-малко от сто ярда. Пилотът на другия хеликоптер се виждаше неясно през прозореца. Стреснато Шоен разбра, че това е жена. Кестенявата й коса се вееше частично през счупения страничен прозорец.

Арлийн махна на пилота да излезе още малко напред, след това зае позиция, прицели се внимателно в главината на ротора и натисна спусъка.

 

 

Кет усети щурвала да потръпва внезапно и насечено. От десния прозорец дойде ехо от нещо. Далас също усети потръпването и притисна лице към стъклото на вратата.

— Има още един хеликоптер — провикна се афроамериканката. — Стреля по нас!

— Чакай! — изкомандва Кет и натисна десния педал за управление, премествайки тангажа на опашния ротор. Това разлюля хеликоптера надясно в смела маневра, която запрати всички наляво.

Другият хеликоптер изведнъж изпълни десния прозорец. Стреснатият му пилот вдигна рязко нагоре, за да избегне сблъсъка.

Кет бързо премисли възможностите. Една по-дръзка маневра и можеше да загуби контрол върху машина, която всъщност не можеше да управлява.

Още една серия куршуми разтърси щурвала, пришпорвайки я да вземе решение. Кет дръпна назад и направи остър ляв завой, като обърна курса. Тя се изкачи нагоре в отслабващ пирует, преди преследвача им да бе в състояние да реагира. Беше спорно дали ще може да го направи, без да загуби скоростта си, но трябваше да се махне от очите им.

Кет виждаше другия хеликоптер през левия си прозорец. Стрелците на вратата се бореха за живота си, докато пилотът им се опитваше да завие наляво и отново да застане зад нея. Тя дръпна малко по-силно и усети реакцията на машината, която се усмири. Вибрациите на щурвала я уверяваха, че не е отишла твърде далеч.

Няма начин пак да се лепнеш на опашката ми, помисли си Кет. Зъбите й изскърцаха, докато се въртеше в спирала и се приближаваше до другия хеликоптер, заставайки над него. Тя виждаше как двамата мъже на вратата се опитваха да възстановят равновесието си. Единият от тях явно крещеше заповеди, а пилотът се опитваше да даде на стрелците стабилна стрелкова платформа.

Бронски погледна към въздушната скорост. Беше паднала на тридесет възела и машината започваше да се валя. Щурвалът омекна и стана по-претенциозен, а движенията й резки. Тя се опита да се стабилизира, докато чакаше другия хеликоптер да стигне височината й. Той се издигаше бързо. Щом стигнаха нивото й, тя бутна щурвала надолу. Хеликоптерът се понесе към земята в почти свободно падане. Маневрата накара стомаха й да се преобърне.

— Какво, по дяволите, правиш, момиче? — извика Далас към нея в момента, в който от другия хеликоптер стреляха по тях. Противниковият пилот бе изненадан от внезапната й маневра.

Кет гледаше как висотомерът й стига хиляда фута. Тя натисна носа надолу за преден момент, като в същото време наведе щурвала наляво, хвърляйки хеликоптера в друг рязък завой.

Както се очакваше, другият пилот я бе последвал, снижавайки се бързо, и сега спираше падането си под нивото на Кет.

Сега си уязвим, помисли си тя. И се прицели право в него. И бутна щурвала напред, за да прелети точно над другия хеликоптер.

Почти овладях това нещо, каза си Кет с леко облекчение. Тя профуча на петдесет фута над объркания злощастник и хвърли машината си вляво. Бронски остана зад и над него, докато той се опитваше да я намери.

Въздушната скорост отново падаше и променяше изискванията на машината от простото натискане на педали и боравене с щурвала към уменията на опитен пилот. Кет се бореше да овладее работата си с щурвала. Но не ставаше. Ръката й разклати щурвала. Изведнъж способността й да общува с хеликоптера бе изчезнала. Машината започваше да се клати по собствената си воля, въздушната скорост падна под двадесет възела, а младата жена се опитваше да я накара да увисне на едно място, като въртеше щурвала и дори го дръпна нагоре, а после го бутна надолу. Кет се бореше да обуздае действията си и да възстанови контрола над хеликоптера. Пот избиваше по челото й. Другият пилот улови момента и зае стрелкова позиция.

— По дяволите! Лети! — изръмжа тя на себе си, извъртайки отворената лява врата към другия.

Бронски се бореше с подскачащата, въртяща се машина. Тя видя двамата стрелци да вдигат автоматите си за стрелба, докато се появяваха от десния й фланг. Предимството, което бе спечелила бързо, бе също така бързо загубено. Беше се превърнала в лесна мишена. Намираше се твърде ниско, за да се възползва от маневрата на внезапното падане. Мощността й бе твърде ниска и бе изпуснала прекалено много контрола над машината, за да се издигне изведнъж. Другият хеликоптер беше вече близо. Пилотът контролираше скоростта си, за да даде на стрелците достатъчно време.

Робърт Маккейб се държеше точно зад централната конзола. Той внезапно заговори.

— Кет, ще стрелят!

— Знам.

— Да се завъртим…

Тя кимна. Дясната й ръка най-сетне отново доби нещо близко до контрол над щурвала. Хеликоптерът се успокои и пое напред. Той се наклони надясно, за да поеме право към идващата машина.

— Кет! Не мисля, че решението е да се удариш в него — каза Робърт, докато тя ускоряваше право към предното стъкло на нападателите.

Бронски виждаше как главата на пилота мръдна, когато поправи курса си, неподготвен за маневрата й.

Кет рязко вдигна, заменяйки малката предна скорост за височина. Другият хеликоптер се плъзна под нея.

От лявата страна по корпуса на хеликоптера звъннаха куршуми.

— Сега! — извика високо Кет и натисна педала за рязък ляв вираж. Тя усети как машината почти загуби височина, докато се опитваше да мине зад другия хеликоптер.

О, не! Твърде много е! Те се наклониха наляво в остър ъгъл. Страничният прозорец изведнъж зейна срещу другата машина.

— Кет! Внимавай! — извика Робърт.

Опашката на другия хеликоптер връхлетя към тях със страшна скорост. Те се наклониха наляво в твърде остър ъгъл, за да се изправят.

— Не!

Внезапният удар на лявата ска с въртящия се опашен ротор на другия хеликоптер ги оглуши със стържещ звук на сблъскващ се метал и яростно ги захвърли надясно. Дестабилизираният им хеликоптер се залюля настрани, преди да възстанови положението си. Машината излезе удивително незасегната от удара, но лявата ска бе силно разкривена след изумителния фонтан от искри.

— Мили боже, Кет! — възкликна Робърт.

— Не беше планирано! — Тя направи вираж надясно и се завъртя около оста на завоя, очаквайки другия пилот да заеме позиция за изстрел.

Вместо това небето остана чисто.

Кет се въртеше в седалката и оглеждаше небосклона. Младата жена подскочи, когато Робърт сграбчи рамото й и посочи надолу.

— Там!

 

 

— Дръжте се! — изкрещя пилотът на Арлийн Шоен и другия мъж на вратата и натисна здраво вибриращия педал за управление, опитвайки се да спре въртенето на машината. Той отпусна щурвала и се опита да се снижи веднага щом разбра, че другият пилот, колкото и неопитен да беше, бе успял да повреди опашката му. Нямаше съмнение, че опашният ротор бе сериозно засегнат, защото машината вибрираше неимоверно силно. Но витлата изглежда бяха още на опашката, така че все още имаше някакъв контрол.

Хеликоптерът внезапно залитна и вибрациите спряха. Повреденият опашен ротор излетя от главината си и остави пилота на машината без всякакъв начин да извърши завой. Въртенето на хеликоптера около основната ос на ротора моментално се влоши. Пилотът използва всички номера, описани в учебниците: предна въздушна скорост, намаляване на съотношението между брутната маса на машината и мощността й, рязко отнемане на газта, но нищо не помогна. Той губеше машината и земята се надигаше с бързо спираловидно въртене, превръщайки се в неясна мъгла.

Осакатеният хеликоптер се блъсна в първите дървета. Опашката му се удари в ствола на едно от тях и с грохот подхвърли корпуса на машината, фюзелажът пикира към земята през оставащите петдесет фута.

 

 

Езиците от пламъци и дим, последвали удара, известиха за жестоката катастрофа. Твърде жестока, за да има оцелели, сметна Кет. Тя кръжеше в далечината с над четиридесет възела и гледаше дима на погребалната клада на хеликоптера и хората в него.

— Невероятно пилотиране, Кет! — каза Далас Нийлсън, стискайки облегалката на седалката й.

— Всъщност… това беше щастлива грешка — отвърна агент Бронски. — Мислех, че сме мъртви.

— Пипна ги, Кет — тихо добави Робърт, приковал очи в стълба дим.

— Въпросът е — отвърна тя, — кои бяха?

Бронски откъсна очи от дима и се концентрира върху набирането на височина. Да Нанг едва ли лежеше на повече от десет мили на изток. В главата й се оформяше план, макар и донякъде невероятен. Стига само да измислеше как да приземи стария хеликоптер, без да избие всички.

 

 

В средата на гъсталак от папрати, храсти и дръвчета, на около четиридесет фута от горящите останки на наетия UH-1, нещо се раздвижи. Голяма плетеница от клони бе смекчила удара на изхвърчало от вратата на разбиващия се хеликоптер тяло, след като опашката на машината бе ударила ствола на дървото.

Фигурата се раздвижи отново и се опита да стане.

Арлийн Шоен разтърка очи и се огледа. Чезнещите звуци на хеликоптера, който бе възнамерявал да унищожи, стигнаха до ушите му. Той изплю част от клонче и провери крайниците си. После изчисли възможностите, които му оставаха.