Началникът пое дълбоко дъх и поклати глава, усещайки как тежестта от загубата на над двеста души се стовари върху плещите му. Ако посред нощ се удареха във водата при висока скорост на снижаване, шансовете за оцеляване бяха минимални.

— Уведоми съответните инстанции. Знаеш какво да правиш.

Диспечерът се зае да уведоми спасителните служби и света, че Меридиан полет пет се е разбил в морето.

Белият дом, Вашингтон

Президентът на Съединените американски щати мина през източната врата на най-известния в света кабинет и кимна на прессекретаря и началник-щаба на Военновъздушните сили, които се бяха събрали за спешна среща заради разрастващата се въздушна криза в Хонг Конг. Той се здрависа с генерала и се отпусна на стола до запалената камина. Ръката на Джейсън Пулман, прессекретаря, бе застинала над телефона.

— Кой е на телефона, Джейсън? — попита президентът.

— Ричард Хърд, директорът на Централното разузнавателно управление, заместник-директорът на ФБР, Джейк Роудс, и доктор Стела Менденхол от Националната комисия по безопасност на транспорта.

Президентът кимна и Джейсън натисна бутона за конферентна линия. Последваха няколко поздрава.

— Генерал Тим Бауър — започна президентът, — началник-щаб на Военновъздушните сили и Джейсън Пулман, моят прессекретар, са тук. Кой поиска срещата?

— Аз, господин президент — отговори Хърд, директорът на ЦРУ. — Слуховете заплашват да започнат да се разпространяват и сметнах, че е нужно да бъдете уведомен незабавно.

— Какви слухове, Ричард?

— Безпочвени слухове, че събитията в Хонг Конг са свързани с катастрофата на Сийеър край Куба и че всъщност това е терористичен акт.

— А така ли е? — попита държавният глава.

— Не смятаме така, но още не знаем.

Президентът въздъхна.

— Добре, Ричард. Осветлете ме по случая.

Директорът на ЦРУ изложи фактите. Той тъкмо подробно съпоставяше възможността това да е въздушен сблъсък с тази — да е въздушно нападение, когато президентът го прекъсна.

— Момент — рече той. — Каза, че вторият пилот е споменал и вероятността за ядрен взрив?

— О, със сигурност не е било ядрен взрив, сър — отвърна директорът на ЦРУ. — Националното разузнаване потвърди, че не са засекли нищо с ядрен произход.

— Тогава каква е причината? — продължи президентът. — Казахте въздушен сблъсък или нападение. Но за да има сблъсък, някъде трябва да има изчезнал самолет.

— Ами има един — отговори директорът и разказа за главоблъсканицата с американския бизнес джет и фактът, че Федералното управление на авиацията все още проверяваше кой го притежава.

Президентът се наведе напред, като въртеше химикалка в ръка, вперил очи в пода.

— И третата възможност е нападение, така ли? Какво нападение? Военно? Терористично? Какво са използвали? Ракета?

Генерал Бауър вдигна пръст.

— Сър, нямаме никакво основание да подозираме враждебни военни действия. Това е редовен самолетен полет, десет мили от летището на Хонг Конг, по граждански въздушен коридор. Няма начин китайските военновъздушни сили да са замесени. Ако говорим за това — какъв вид атака би ослепила двамата пилоти…

— Точно това е, което ме притеснява — прекъсна го президентът, като клатеше глава. — Капитанът е мъртъв, а вторият пилот е ослепен. Как?

Директорът на ЦРУ си обади преди генералът да бе отговорил.

— Всяка ярка светлина, като пряк удар от светкавица или избухване на гориво при сблъсък, може временно да ослепи пилотите. Не ни е известно какво би могло да убие чрез светлинен взрив, но каквото и да се е случило, то вероятно е предизвикало като вторична реакция инфаркт.

— Генерале, не довършихте? — Държавният глава се обърна към началник-щаба.

— Сър, щях да кажа — продължи генерал Бауър, — че яркостта на тъй наречения взрив, за който оцелелия пилот съобщава, не е в противоречие с избухването на фосфорно базираните бойни глави с близък обхват. Светкавица не би могла да го направи.

— Какво? — възкликна президентът. Той се изправи в стола си и наведе глава на една страна.

— Фосфор, сър. Взривът на фона на нощно небе е унищожително ярък. Казаха ми, че ако някой изстреля към тях малка ракета с такава бойна глава, която да избухне точно пред кабината, може сериозно да увреди зрението на пилота за няколко часа.

— Заслепяване и ракета? — попита президентът. Генералът кимна в отговор. — С други думи тероризъм?

Директорът на ЦРУ отново се обади от Лангли.

— Не смятаме, че това е вероятно, сър. Смятаме, че най-вероятната възможност е въздушен сблъсък и взрив. Ако това беше терористичен акт, щеше да е необходима ракета, място, от което да бъде изстреляна, и несигурното предположение, че заслепяването на пилотите ще свали самолета.

— Добре.

— Господин президент, остава въпросът — продължи директорът на ЦРУ — с вида на ракетата. Не може да е с топлинен поиск, защото тогава инфрачервената система за съпровождане на цели щеше да я насочи към двигателите. Трябва да разполагате с доста сложна ракета, за да я взривите близо до кабината, без физически да повреди самолета. Смятаме, че това не е вероятно.

Очите на президента прескочиха до началник-щаба на военновъздушните сили. Генералът клатеше глава.

— Не сте ли съгласен, господин генерал?

— Абсолютно съм съгласен. Тази версия е напълно възможна. Всъщност това е сигнатурата на лазерно насочена ракета. Този тъй наречен изчезнал самолет може да е бил целеуказателя, визиращ 747 с невидима инфрачервена лазерна точка, докато съучастникът му от земята изстрелва ракетата. Трябва само да я програмират да избухне на сто ярда от самолета.

— Това ли е предположението ви? — попита президентът.

— Не, сър. Това е оценката ни.

— Ракета с фосфорна бойна глава? — попита държавният глава.

— Именно.

— За протокола, господин президент — намеси се директорът на Разузнавателното управление, — ЦРУ смята за по-вероятна възможността за въздушен сблъсък. Все пак другия самолет е изчезнал. Ако е бил целеуказател, тогава къде е?

— Господин президент, Джейк Роудс.

— Казвай, Джейк — подкани го държавният глава.

— Казаха ни, че изчезналият бизнес джет е пресякъл пътя на Меридиан пет точно преди взрива. Тази информация ни е дадена директно от Въздушното движение на Хонг Конг. Независимо дали са се сблъскали, или бизнес джетът е помогнал да се изстреля ракета, той по всяка вероятност е замесен.

Президентът бавно кимна.

— Има прилика със злополуката на Сийеър. В момента на инцидента и двата самолета са били над вода. Ако и в двата случая ракетата е изстреляна от лодка, тогава нещата съвпадат.

— Сър — отвърна директорът на ЦРУ, — нямаме никаква представа какво е свалило Сийеър MD-11.

— Вярно е. — Президентът кимна, поглеждайки към началник-щаба — Един момент. Генерале, може ли целеуказател да повреди зрението на пилот?

Мъжът поклати глава.

— Не по този начин. Може би с времето, но това е невидим инфрачервен лъч, сър. Той просто създава невидимо топлинно петно от кодирана светлина върху обекта, който искаме да поразим. Ракетата разпознава точката и се насочва към нея. Целеуказателят не е конструиран да причинява щети.

— Добре.

— Но малка фосфорна бойна глава или светлината от взривено гориво в резултат от сблъсък, както директор Хърд предполага, може лесно да заслепи човек.

Стела Менденхол от централата на Националната комисия по безопасност на транспорта най-сетне се включи в разговора:

— Господин президент, има два пункта, по които Сийеър се различава от настоящия случай. Първо, инцидентът на Сийеър се случва посред бял ден и фосфорен взрив с близък обхват вероятно не би бил достатъчен, за да ослепи пилот дори и временно. Разбира се, той може да нарани очите и да затрудни виждането му, като създаде голямо петно в средата на полезрението. Но при дневна светлина зениците са свити и се съмнявам нещо различно от ядрен снаряд да може да ги увреди. В този смисъл не виждам връзка между двата случая.

— Добре, но… — започна президентът.

— И — продължи тя — другата точка, ако обичате. Не мога да си представя как Боинг 747 може физически да се сблъска с голям бизнес джет с размера на Глобъл Експрес, да предизвика взрив на гориво с яркост, достатъчна да ослепи двамата пилоти и той да не унищожи носовата част и кабината на еърлайнера. От това, което чухме, вторият пилот не е съобщил за физически щети на боинга до момента, в който не са ударили кулата за приземяване по прибори до пистата, на която се е опитвал да кацне.

— Но, Стела — каза президентът, — може ли оценката на директор Хърд да бъде вярна? Теоретично?

— Тоест дали въздушен сблъсък може да предизвика толкова ярък взрив, че да ослепи?

— Да — отвърна държавният глава. Той много добре знаеше, че длъжностно лице от Националната комисия по безопасност на транспорта ще подбере внимателно думите си и ще се опита да се въздържи от кръстосване на шпагите с директора на ЦРУ.

— Сър, не мога да кажа, че е невъзможно. Само не знам как.

Президентът въздъхна.

— Добре. Може и да е имало добре планирано високотехнологично нападение или въздушен сблъсък. Но нямаме ясна индикация кой го е извършил. Ако изобщо някой е атакувал. Това обобщава ли положението?

— Да, сър. Смятам, че го обобщава — отговори директорът на Разузнавателното управление.

— Джейк — неочаквано каза президентът, — какво мисли Бюрото за саботаж или тероризъм в случая с катастрофата на Сийеър?

Заместник-директорът на ФБР прочисти гърлото си, преди да отговори.

— Господин президент, за момента разполагаме само с подозрения. Липсват няколко минути от записа на разговорите в кабината на Сийеър. Те сигурно биха ни дали съществени улики. Но без тях или поне без някакви физически доказателства за саботаж нито ние, нито Националната комисия по безопасност на транспорта можем да кажем какво е накарало пилотите на Сийеър да загубят контрол над самолета. Да не говорим за отговор на въпроса дали не е резултат на престъпни действия. Знаем, че MD-11 не се е взривил. Нямаме доказателство или причина да подозираме, че някой е използвал ракета. Сякаш без причина пилотите изведнъж са изключили автопилота и са навели носа на машината надолу. Естествено, всички нас в Бюрото ни преследва неправилното първоначално заключение за терористичната атака, с което прибързахме при катастрофата на TWA 800 преди няколко години. Знам, че сме свръхвнимателни с този инцидент, но работата е там, че до момента нямаме никакви доказателства в нито една посока.

Президентът кимна.

— Както казах преди час, ако някой ми докаже, че Куба е отговорна за падането на Сийеър MD-11, ще ударим Фидел незабавно. Но да допуснем, че Куба няма вина за Сийеър. Да кажем, че по-късно Бюрото установи, че това е терористичен акт. Да кажем, че и случаят в Хонг Конг е терористичен акт. Позволете ми да отида още по-далеч с фантазията си. Да предположим, че някоя организация е отговорна. Тогава се изправяме пред истински призрак — кой атакува самолетите? Как го прави и какво иска? Това е вторият случай за шест седмици. Струва ми се, че отговорите на тези въпроси ще се превърнат в обект на голям натиск от страна на нацията. Никоя групировка не поема отговорността, нито пък предявява искания. Това означава, че имаме работа с организация, която без съмнение ще продължи, докато не стане готова да се разкрие и да ни каже какво иска.

— Господин президент — отвърна директорът на ЦРУ, — с цялото ми уважение има ли въпрос, на който да можем да отговорим?

Държавникът поклати глава.

— Не мисля, Ричард. Само съм притеснен.

— Сър, както знаете, освен възможността за кубинско участие, просто не виждаме никаква съществена причина да смятаме, че инцидента със Сийеър е терористичен акт, да не говорим за нова терористична групировка. Може би най-добрата причина е тази, която вие сам посочихте — пълната липса на някой, който да се възползва от инцидентите. Никоя организация, която иска да свали джъмбо-джет и да ликвидира всички на борда му, не би се поколебала да възтържествува за това. И защо да остава в сянка? Ако се каните да свалите граждански еърлайнер и да извършите масово убийство, за да ви вземат на сериозно, защо ще поемете риска действията ви да бъдат определени като инцидент?

— Добре, Ричард. Оценявам предпазливостта на Бюрото. Стела? Има ли някакъв аспект, в който Сийеър да наподобява случая в Хонг Конг?

От другия край настъпи дълга неловка пауза преди членът на борда на Националната комисия по безопасност на транспорта да отговори.

— Господин президент, има само едно нещо, в което двата инцидента си приличат. Летателният път на Сийеър MD-11 представлява този на самолет, лишен от управлението на пилот. Ако самолетът в Хонг Конг е бил действително умишлено атакуван, целта вероятно е била да бъде отнета способността на двамата пилоти да управляват самолета, за да се разбие. Но единият от тях не е бил напълно засегнат. Ако са били атакувани, целта е била да бъдат извадени от строя и двамата. Ако Сийеър е бил атакуван със същата цел, тогава отговорът е да, виждам прилика. Но в случая със Сийеър още нямаме насока за това какво е могло да отнеме възможността на пилотите да управляват самолета. Както казах, избухване на ярка светлина просто не може да го обясни.

— Благодаря ти, Стела.

Секретарят на президента влезе тихо в Овалния кабинет и пъхна бележка в ръката на държавния глава. Генералът и прессекретарят видяха как държавния глава помръкна, докато четеше съобщението. След като го прочете, той вдигна поглед и въздъхна. На лицето му бе изписано едновременно тъжно и сурово изражение.

— Поддържахме непрестанна връзка с Хонг Конг… С дълбоко съжаление трябва да ви съобщя, че китайското въздушно движение току-що е загубило Меридиан пет от радарите си. Смятат, че се е разбил. Местоположението… — президентът погледна бележката — е в морето, приблизително на тридесет мили южно от Хонг Конг. — Той предаде комюникето на Джейсън Пулман, който поклати глава. — Добре — продължи президентът с дълга въздишка. — Имаме гатанки, но нямаме решения. Ако този самолет е бил атакуван, ние сме във война с някого. Искам противника да бъде определен. Искам да знам дали е Фидел, Саддам, Милошевич или някоя друга, парвенюшка групировка. Искам задълбочена преценка доколко е възможно да търсим нова структура, използваща фосфорни бойни глави, създадени да ослепяват пилоти. За мен това е най-вероятната и най-смразяващата възможност. И, Джейк, искам най-ранното възможно потвърждение за терористична дейност и в двата случая.

— Да, сър — отвърна заместник помощник-директорът. — Ангажирали сме двеста и десет агенти с инцидента на Сийеър. Случайно един от най-добрите ми хора в момента се намира в Хонг Конг.

Президентът стана.

— Добре. Много бързо трябва да превърнем тези въпроси в отговори. Ако идеята, че американските самолети систематично се превръщат в мишени на някоя тайнствена групировка, която използва нови бойни глави на лазерно насочващи се ракети, излезе наяве, авиоиндустрията ще бъде парализирана. Всички ние ще бъдем заложници на паниката. С нашия късмет проклетата ракета ще бъде произведена в Съединените щати.

В сградата на главната квартира на ФБР, недалеч от Белия дом, Джейк Роудс прекъсна телефонната връзка с президента и стана от бюрото си. Двама от старшите агенти го чакаха пред кабинета му. Те станаха, когато той отвори вратата.

— Как мина? — попита единият.

Заместник-директорът изсумтя и поклати глава.

— Военновъздушните сили разказват приказки за ракети, за да хипнотизират големеца. Харесва му ракета с фосфорна бойна глава, която неизвестно как знае къде е кабината на самолета и се взривява точно пред нея. — Джейк сви рамене и въздъхна. — Не знам какво да мисля, освен че дамата от Националната комисия по безопасност на транспорта е напълно права. В този момент нямаме никакви насоки.

Въздушно движение Хонг Конг.

Международно летище Чек Лап Кок, Хонг Конг

Кет Бронски бутна вратата на радарната зала. Отпред я чакаше колата на консулството. Чувстваше се зле. Бе потресена. Главата й бе празна. В ушите й пищеше разпокъсано и несвързано: „… ужасен взрив… ядрен… но не е възможно… вторият пилот е ослепен, капитанът е мъртъв… друг самолет е изчезнал в същата зона… възможен въздушен сблъсък…“.

Вече знаеше от предположението на координатора от въздушното движение в Хонг Конг, че последната отметка е дошла по време на бързо снижаване със скорост от две хиляди фута в сърцето на силна буря.

Затвори очи и тръсна глава. Опита се да прогони картината от съзнанието си. Без съмнение големият боинг бе пръснат на парчета в Южнокитайско море. Тя си помисли за Робърт Маккейб и мястото до него, в което тя трябваше да седи, ако съдбата не се бе намесила.

— Къде бихте искали да отидете? — попита шофьорът китаец.

— Какво? — сепнато попита Кет. Умората я притискаше. — Дайте ми минутка. — Агент Бронски въздъхна и извади сателитния телефон от чантата си. Смяташе да говори с Джейк Роудс във Вашингтон, но в същия момент думите на координатора на Въздушното движение в Хонг Конг изкристализираха в съзнанието й — възможен въздушен сблъсък с друг самолет, който засега се води изчезнал. Кой самолет? Бе твърде шокирана, за да попита.

Тя отвори вратата на колата и тръгна обратно към радарната зала.

Към следващата част или към съдържанието

Джон Нанс Терористи (16)

Метаданни

Данни

Терористи

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава тринадесета

Джон Нанс
Терористи (16)