Арчибалд Кронин
Отвъд бездната (26)

Глава двадесет и шеста

Когато стигнаха до задната стаичка в Лейнс, Пол се отпусна в едно кресло, докато Касълс внимателно спусна надолу щорите на прозореца, после извади бутилка от шкафа и наля две питиета.

— Заслужили сме го — забеляза той, като подаде чашата на Пол. — Няма да ти навреди. Взел съм го откъдето трябва.

Стимулиращата течност затопли стомаха на Пол и поотпусна нервите му. В изтощението, което го бе обхванало, той чувстваше, че се нуждае от това питие и заради тази нужда не се замисляше какъв ефект би могъл да има алкохолът върху сегашното му настроение. Никога през живота си досега не бе познавал такава мрачна и безнадеждна мъка в душата си. На една глътка той изпразни чашата си и не възрази, когато Касълс взе бутилката и му наля отново.

Като остави чашата си на камината, бившият затворник за момент се загледа с крайчеца на окото си в младия мъж. Дебнешком, той навлажни устните си, като съзнаваше, че решителният момент наближаваше. Да, тази уникална комбинация от шансове, за която толкова често бе мечтал, най-сетне беше пред него. Не биваше да пропусне възможността, която му даваха онези хартийки, пъхнати в ръката му с прошепната молба, по време на разходката в двора, няколко дни преди да го освободят. За него Матри — затворникът в Стоунхийт — не значеше нищо; във всеки случай с Матри беше свършено — с доживотна присъда, без ни най-малка надежда за помилване. За Пол той също не се замисляше, освен като за изпратен му от Бога инструмент за отмъщение.

По времето на своето „очерняне“, както той го наричаше, Касълс бил районен представител на голяма Мидландска застрахователна компания. Ерген, с влечение към спорта, той живеел добре. Излизал понякога на лов с местните ловци и редовно посещавал конните състезания. За толкова хитър и решителен човек, хазартът бил втора природа и той обичал да рискува и да залага „на нещо сигурно“. Тъй че, когато до него достигнала поверителна информация за планувано сливане между собствената му организация и една малка застрахователна компания за пожар и живот в Хедън Хил, той веднага усетил, че това е шансът на целия му живот. Такова обединение би се оказало извънредно изгодно за по-малката компания и той, от поверения му капитал на Мидландската компания, „заел“ пари, с които закупил петдесет хиляди дяла от дяловия капитал на компанията от Хедън Хил.

Покупката била направена много дискретно, но все пак сумата била толкова голяма, че за това плъзнали слухове и след време те достигнали до ушите на Управителния съвет. За ужас на Касълс, работата стигнала до ревизия, изискана от съответния компетентен орган, който тогава се оказал мистър Матю Спрот.

Касълс веднага отишъл при Спрот, с когото често се срещали в обществото и като признал доброволно и искрено вината си, помолил го да спре ревизията за някакви си десет дни.

Съвършено правилно Спрот отказал. По негово нареждане, Касълс бил щателно ревизиран, после обвинен, признат за виновен и накрая му дали максималната присъда затвор. Междувременно акциите на компанията в Хедън Хил утроили цената си. Но вместо да спечели седемдесет хиляди лири, Чарлз Касълс получил седем години затвор.

Мъж, с характер като неговия, той не можел да забрави това и завинаги намразил Спрот с една нарастваща, смъртна злоба. Непрестанно търсел начин да си отмъсти, без да напакости на себе си. И сега… след всичките тези години… се бе появил синът на Матри… млад идиот — идеалист, отдаден на мелодраматичната глупост да „очисти името на баща си“. Милостиви боже, самата мисъл за това бе достатъчна, за да разсмее дори една котка. В кръговете, в които Касълс се движеше сега, всичко, което имаше връзка с действията на полицията обикновено се знаеше и не след дълго той бе осведомен за любителските усилия на Пол.

Оттук нататък за човек с неговия изкусен ум беше лесно да се възползва от случая.

Касълс не можеше да устои повече. Разтреперан, почти опиянен, той отстъпи. Като придаде на лицето си една маскоподобна пустота и безизразност, той се приближи до Пол.

— Трябва да призная, че ти добре понесе днешния следобед — каза той и се настани на облегалката на креслото, в което седеше Пол. — Ти си наложи да го понесеш, нали?

Пол не отговори.

— Може би снощи бях несправедлив към теб. — Нотка на неохотно признание пропълзя в гласа на Касълс. — Все пак нещата се стекоха зле за теб. Всичко тръгна накриво, а и полицията те тормози. Не те упреквам, че губиш кураж.

Той замълча и поклати глава.

— Удряш си главата в каменна стена. Ето защо днес поисках да видиш онази скъпоценна двойка. О, не толкова Омен. Той е стара, запъхтяваща се вече хрътка, макар че още много обича да следва миризмата на кръв. В действителност имах предвид Спрот.

Докато произнасяше името, лицето му потъмня и въпреки усилията да поддържа тона си ироничен, гласът му се втвърди като камък.

— Той е душата на системата, най-омразният реакционер в град Уъртли. Не бих могъл да изредя всичко, което е сторил — винаги косвено, винаги зад прикритие. Той единствен, изпрати баща ти в ада Стоунхийт. И докато той е тук, ти никога няма да го извадиш от там.

В мълчанието, което последва, пред очите на Пол изникна едно видение на Спрот — величествено самоуверен; а във вените на Пол започна да пулсира странна непозната треска.

Очевидно възвърнал спокойствието си, Касълс продължи, сякаш мислеше на глас:

— Да, другите са просто глупаци — Дейл например е един тесногръд дръвник, обвързан от професионалните си предразсъдъци. Вероятно е убедил себе си, че е бил прав. Омен, съдията, работи по метод основан на опита, но Спрот, о, Спрот е различен. Умът му е брилянтен. Той сигурно с един замах е разкъсал дрипавата тъкан на доказателствата и с един поглед е разбрал, че те са съвършено неубедителни. Въпреки това Спрот продължи напред, с всички рафинирани думи от речника си, без да се съобразява с нищо, с абсолютно нищо. Осъди баща ти на нещо по-лошо от обесване, на една жива смърт, вече петнайсет години. Той, само той го направи. Единствен той.

Треската в кръвта на Пол се надигна непоносимо под тази безпощадна логика. В ясна перспектива, той отново видя целия съдебен процес и като неуправляем сноп светлина срещу него отново блесна съзнанието за виновността на Спрот.

Сякаш почти случайно Касълс ласкаво положи ръката си върху рамото на младия мъж.

— Разбирам какво чувстваш. И ми е жал за теб. Как би могъл да се добереш до такъв човек? Той се е окопал здраво.

Пол вдигна глава и обърна горящите си очи към другия.

— Трябва да има някакъв начин да стигна до него.

— Не, Пол. Няма.

Касълс говореше със съчувствен тон. Поколеба се и млъкна, после прикривайки внезапна гримаса, додаде:

— Ех, има един начин… но разбира се, невъзможно е.

Очите на Пол бяха тъмни и блестящи на фона на бялото му лице.

— Защо е невъзможно?

По свой начин Касълс като че ли размисли, после сякаш отхвърли някаква мисъл.

— Не. Ти си твърде млад. Не би могъл да отидеш у Спрот… в къщата му… и да си уредиш сметките с него…

Докато изричаше това, Касълс хвърли бърз поглед към Пол, а дишането му се ускори и стана твърде бързо наистина, за човек толкова равнодушен и спокоен. Но сега Пол не можеше да схване, че това ускорено дишане издава страстта, която разтърсва другия до дъно.

Тръпка премина по лицето на Пол, когато каза:

— Защо не бих могъл да отида и се срещна очи в очи със Спрот? Мога да го направя.

— Можеш ли? — зададе въпроса си Касълс със същата странна напрегнатост.

Пол отвърна на погледа му, вече смътно прозряващ значението на неговите думи. Кръвта пулсираше в ушите му, биеше в главата му като удари на сто чука.

— Можеш ли? — повтори Касълс с по-настойчив тон.

Пол кимна с глава.

— Този е единственият начин, който ти остава, за да получиш справедливост. Да вземеш нещата в собствените си ръце. Никой няма да те упрекне. Всички факти ще излязат наяве. Ако го направиш… те не ще могат да потулват повече случая с баща ти. Всеки трябва да чуе за него. Пълно изнасяне на показ на всичко, което те искат да прикрият. Какви глупаци ще изглеждат… ако го направиш. Всичко за което са виновни, от началото до края. А Спрот, агентът, съучастникът на несправедливостта ще е вън от играта, свършен, с изпята песен… ако направиш това. Той щедро си го е заслужил… така ще кажат всички… няма да те укорят… ще кажат, че си бил в правото си, ако го направиш… само ако го направиш.

Пол се изправи на крака, настроен до безумие от тези думи, от всичко онова, което бе видял в съдебната зала, от периода на деморализация и упадък, всред които бе живял през последните десет дни. Святкащи пламъци пробягваха през мозъка му.

Наля си друго питие и го глътна наведнъж.

— Ето, вземи — каза Касълс с дрезгав глас. — В случай че се опитат да те спрат… вземи това.

Пол не се изненада от черния автоматичен пистолет марка „Уебли“. Касълс не каза нищо повече. Нито Пол. Касълс му отвори вратата. Пол излезе. Слизайки по стълбището, усещаше как тежкото оръжие се блъскаше в бедрото му. Озова се на тъмната улица.

Останал сам в стаята, с разкривено лице, Касълс се опря с ръка на вратата, сякаш въздухът не му достигаше. После с треперещи пръсти сви и запали цигара; погледна часовника си. След десет минути един влак потегляше на север. Неразумно бе да отлага повече. Облече балтона и припряно дръпна от цигарата си. Мислите му, известни само нему, накараха устните му да се издължат над бледите венци в подобие на усмивка. С рязко движение той хвърли цигарата на пода, стри я с тока си, обърна се и излезе.