Арчибалд Кронин
Отвъд бездната (19)

Глава деветнадесета

Десет минути по-късно полицейският началник Дейл облече тежкото си униформено палто, обшито със сребърна сърма, и в отговор на повикването се отправи през парка към Гроув Куодрънт.

Вместо да вземе служебна кола, той предпочете да повърви. Почтителното отношение, което му засвидетелстваха, когато ходеше по улицата — бързото отдаване на чест от офицерите му, изпълнените с уважение погледи, дори забързаната активност на метачите в парка, която предизвикваше самата поява на фигурата му, го ласкаеше по един суров начин.

В къщата на Спрот възрастна прислужница в бледолилава униформа го въведе в малкия кабинет вдясно от хола. С приглушения глас, използван от по-старшата прислуга, жената му каза, че сър Матю ще го приеме веднага. В отговор Дейл леко кимна с глава. Знаеше добре, че щеше да бъде накаран да чака, а не обичаше това.

Отпусна се удобно в едно кожено кресло, сложи папката с документи на коленете си и огледа стаята, облицована с борова ламперия, застлана с дебели килими и с наредени на полици покрай стените, красиво подвързани книги. С нотка на завист Дейл си помисли, че и той би могъл да успее така, че дори и повече, само да бе имал необходимото образование. Но при сегашното положение трябваше да скрие гордостта в джоба си — не би могъл да развали отношенията си с този, от когото зависеше насъщния му.

— А, ето те и теб, Дейл. — Спрот влезе в стаята, като протегна топлата си ръка, без следа от лошото настроение, което го беше налегнало. — Мога ли да ти предложа нещо освежително?

— Не, благодаря, сър Матю.

Спрот седна.

— Надявам се, че си добре.

— Да, доста добре.

— Чудесно. — Сър Матю замълча за момент и поглади устната си. — Дейл… научи ли за онази глупост в Камарата… относно случая Матри?

Дейл бе изненадан, но прикри изненадата си.

— Научих, сър Матю.

— Разбира се, цялата работа е абсурдна… хвърляне на кал с политически мотиви. Но все пак — Спрот разтърси глава, — ще трябва да внимаваме да не полепне и по нас.

Дейл, все още в недоумение, бавно превърташе тежката униформена фуражка в големите си ръце.

Спрот продължи да размишлява на глас:

— Онзи млад глупак… синът… как беше името… Матри… още в града ли е?

Дейл отмести погледа си и се вгледа в дебелите подметки на обущата си.

— Тук е още. Известно време го наблюдавахме.

— Да — каза Спрот. — Изглежда ми конфликтен тип. О, ти знаеш какво имам предвид: от онзи тип, който се мъкне подире ти, опитва се да се срещне с теб през цялото време, тика ти в ръцете обичайните петиции… маниакът, оплакващ се от неправдите. Сякаш не сме свикнали с това.

Настана малко странна пауза. После, като почукваше замислено с пръст предните си зъби, Спрот додаде:

— Въпросът е… какво да правим с него?

Цяла минута полицейският началник не отговори. Едва сега той схвана за какво му бе телефонирал сър Матю и едно любопитно чувство на съмнение, гарнирано с неопределена злоба го облада. Той бавно вдигна очи.

— Предпочитате да му предявим някакво обвинение ли?

— По никакъв начин — протестира Спрот. — В края на краищата, колкото и на грешен път да е, този млад човек едва ли е престъпник. А трябва и да сме милостиви, Дейл. Милостта е двойно благословена, тя пада като роса върху равнината под нея. Надявам се, правилно цитирам. — Той погледна полицейския началник право в очите. — Все пак ти би могъл да убедиш нашия заблуден млад приятел да напусне този хубав град Уъртли.

— Вече му казах да се измита от тук.

— Думите, мой драги Адам, както знам от горчив опит, значат толкова малко. Не правя никакви внушения. При все това, ти можеш по свой начин да се опиташ да го вразумиш.

Спрот се изправи на крака и с гръб към камината се обърна с авторитетен вид към Дейл:

— Не желая да ме разбираш погрешно, Адам. Потрудих се, въпреки огромната ми заетост, да прегледам отново материалите по случая Матри.

„Охо!“ — помисли си Дейл със същия странен вътрешен трепет.

— Не можем да бъдем упрекнати в нищо, просто в нищо. Резултатите от работата ни по делото са утвърдени от най-високо място. При все това, ситуацията крие известни опасности. Понастоящем, при задаващите се след няколко месеца избори за Парламента и за местните органи, самото предположение, без значение доколко то е основателно — за някаква съдебна грешка, би било много опасно за всички засегнати.

Знаеш, че аз съм кандидат за Парламента от Консервативната партия и то със значителна, вярвам, вероятност за успех. Моята загриженост обаче не е себична. Аз не мисля само за собственото си бъдеще, а и за твоето… Ако в този критичен момент някои пакостници превърнат такава една демонична лъжа в скандал, ефектът й върху хората ще бъде подкопаване на доверието в цялото правосъдие, както и в правителството. Ето защо е съществено важно тази идиотска работа да се потуши.

Когато завърши, Спрот пак отправи към полицейския началник онзи фиксиращ, пронизващ поглед и протегна ръката си в знак, че разговорът е приключен.

Щом Дейл стъпи на широкия паваж отвън, в ума му повече не мъждукаше онзи въпрос. Мисълта някак бе сменила формата си, сега беше фиксирана като трън, пронизващ вродената му честност. С безразлично лице той решително промърмори на себе си:

— Не може… не, не може да има нещо в онова.

Въпреки това гласът на Спрот звънеше сурово в ушите му, но със своята заядлива борбеност, вече възбудена, той реши да смекчи нареждането. Щеше да наблюдава младия Матри, но нямаше да го закача, освен ако не нарушеше закона.