Арчибалд Кронин
Отвъд бездната (17)

Глава седемнадесета

На другата сутрин, след една безсънна нощ, Пол изпи като автомат чаша кафе. После по кишавите улици се добра до „Бонанза“, където седна пред пианото и упорито започна да изчуква от клавишите евтина музика. Белите светлини, които при мрачно време постоянно светеха в магазина, заслепяваха натежалите му очи, но при все това той забеляза букет от невени на пианото — четири-пет жълти стръка в пръстена ваза. Очевидно Лена ги беше купила и поставила там.

Огорчението на Пол от предишната вечер бе такова, че почти не обърна внимание на това скромно напомняне за вчерашната им разходка. Не би могъл да отгатне колко дълго се беше борила със себе си Лена, преди да направи това. Но когато тя му донесе обеда, той смотолеви няколко думи на благодарност.

Държанието му я обезпокои и след моментно колебание, тя се насили да го погледне право в очите.

— Случило ли се е нещо?

— Да — отговори той с напрегнат глас. — Всичко се провали.

В този момент, преди да е успяла да го разпита повече, я повикаха в барчето. Докато тя се отдалечаваше, Пол забеляза, че Харис го наблюдава с крайчеца на окото си, захапал клечка за зъби. По едно време управителят се приближи към него със странно изражение — смесица от злоба и враждебност. Тонът му обаче беше общителен.

— И така, ти и приятелката ти направихте малка експедиция вчера?

— Експедиция?

— Ами да. Момичетата ми казаха, че сте излизали заедно. Макар че, нека кажа, това ме изненадва.

Нещо средно между подигравателна усмивка и любезно хилене, се разля по лицето на Харис. Той се облегна на пианото.

— Мислех, че съм те предупредил относно Лена Андерсън. Не знаеш ли онова, което всички знаем?

Пол не отговори.

— Не знаеш ли, че тя е имала дете? И неомъжена при това. Да, малко копеле, което било глухонямо и умряло от някакъв припадък — ако можеш да го повярваш. Твърде романтично. Поговори й за това идния път, когато миткате заедно. Може да ти разкаже подробностите, докато се държите за ръце.

В паузата, която последва, хиленето му се изпълни с презрение и омраза. Харис поклати глава многозначително и се отдалечи, захапал клечката между зъбите си.

Пол остана съвършено спокоен, с поглед фиксиран в гърба на управителя. Господи, какво мръсно, слузесто влечуго! И така, това е била причината за тъгата и унилото настроение, които често обземаха Лена. Бедното момиче! Не би могъл да го повярва. В сърцето му нахлу състрадание, но това състрадание беше странно студено и бавно угаси малкия, топъл пламък, приютен там. Цялото пуританство в него, съботянската жилка, които бяха продукт на възпитанието му, бяха разтърсени и разгневени от това разкритие. Не можеше да не почувства, че тя го беше подвела със своята кротост и девическо благочестие. Да премълчи такова нещо положително граничеше с измамата. Той отвърна лицето си, като нарочно избягваше погледа й. Господи, нямаха ли край нещастията в този ден!

Същия следобед, докато упорито си пробиваше път през мелодията на последното за деня танго, горчивината го обливаше на вълни. Бедният Суон беше прав — напразна бе всякаква надежда за официална помощ. Сам трябваше да се справи с всичко. И бог му е свидетел, щеше да се справи. Той стисна решително челюсти. Не беше победен. Едва бе започнал борбата. Какъвто и да беше рискът, трябваше отново да се добере до Луиза Бърт. Сега у нея беше едничкия му шанс. Ако властите бяха ударили Марк Булия през пръстите, нямаха основания да постъпят така и с Луиза Бърт. Възможно беше тя все още да не е предупредена.

Вечерта той отиде право в квартирата си, взе плик и лист обикновена хартия и написа:

Скъпа Луиза,

Съжалявам много, че не можах да дойда на предишната ни среща, но това не беше по моя вина. Надявам се, че ще ми простиш. От деня, в който се видяхме, постоянно мисля за теб. И защото това е така и сега, би ли се срещнала с мен идната сряда в „Дъба“? Приятелят ми няма да бъде с мен. Бъди там около седем, Луиза. Очаквам с нетърпение удоволствието да бъда в компанията ти и те уверявам, че няма да бъдеш разочарована, както неизбежно се случи миналия път.

Оставам твой

Пол

Два дни по-късно получи отговор:

Драги господине,

Бих искала да те срещна, само че бъди внимателен и повиче не се навъртай край градината, нито край задната врата. Само бъди на същото място, както е оговорено и аз ще се опитам да бъда там. С моите най-добри оважения, ни повиче, ни по-малко сега-засега.

Л. Б.

Сподавен вик на задоволство се надигна и спря на устните на Пол. Луиза Бърт все още не подозираше нищо, възможността за него си оставаше. С нетърпение очакваше да дойде сряда. През последните четиридесет и осем часа постоянно го бе глождила мисълта: да не би действията на Бърли в Парламента да са компрометирали и самия него пред властите. Сега с облекчение се почувства убеден, че незначителното съобщение в „Куриер“, отнасящо се до баща му, е минало незабелязано в Уъртли.

Но за нещастие, в това си убеждение той твърде много се заблуждаваше.