Анди Бригс
Съветът на злото (10)

Разкрития

Ботушите на Джейк се напълниха с кал, когато се телепортираха в полето близо до дома му. Той нетърпеливо хукна напред, но Базилиск го предупреди.

— Бъди внимателен. Блюстителите са били тук и са разположили аларми за движението в периметъра.

Джейк не отговори. Чувстваше се изтощен и имаше толкова въпроси без отговори относно Базилиск, че вече не знаеше на кого да се довери. Продължи сам напред през дърветата.

Една фраза от компютърна игра му мина през главата: „точката, от която няма връщане“. Означаваше, че каквото и да правиш, вече си се отдалечил прекалено, за да се върнеш, и крайната цел е близо. Точно така се беше почувствал Джейк, когато преди да напуснат острова, Базилиск го беше сложил пред камерата.

Джейк беше чел от предварително подготвен лист отстрани на камерата. Наложи се да запишат искането два пъти, защото устата му пресъхна. Базилиск го беше уверил, че лицето му ще бъде прикрито, а гласът дигитално променен, за да запазят самоличността му.

Джейк се озадачи защо Базилиск сам не беше обявил намеренията си пред света, но не го попита, тъй като не искаше да го предизвиква и да провали възможността си да види родителите си. А това беше още нещо, което подразни Джейк. Ако беше свободен, защо тогава трябваше да иска разрешение?

Горичката свърши пред градината на Джейк и той видя къщата отпред. Отвътре излизаше мека светлина, което беше добър знак. Джейк се придвижваше бавно през моравата, когато нещо привлече вниманието му — от тревата до градинския гном се подаваше малко кълбо. Това беше нещо ново.

Джейк предпазливо се приближи към него и тихият шум от въртенето му го накара да замръзне. Звукът беше като от въртенето на малка камера. Беше един от онези сензори за движение, за които го беше предупредил Базилиск. Бяха проектирани да улавят измененото ДНК на суперите, така че не се задействаха от всяка птичка, която минаваше.

Джейк съжали за непохватността си. Сега Блюстителите знаеха, че е тук. Не разполагаше с много време.

Побутна задната врата, но тя се оказа заключена. Това си беше неговият дом, но все пак действаше предпазливо. Покатери се на верандата, открехна съвсем малко прозореца на спалнята си и се промъкна вътре. Отне му няколко минути да нагоди очите си към тъмнината и тогава усети студени тръпки по цялото си тяло.

Стаята беше празна.

Всичките му вещи бяха изчезнали. Плакатите, компютъра, Xbox-а, дори огледалото, облепено със стикери и пощенски картички. Стаята миришеше на прясна боя. Сякаш някой е искал да изтрие всякаква следа от него.

На долния етаж се чуваше откъслечна музика и смях от телевизора. Той се промъкна отново на площадката и пъхна глава в стаята на сестра си. Беше разхвърляна както обикновено.

Дъските на пода пукаха под тежестта му, докато се промъкваше на долния етаж. В дневната родителите му гледаха телевизия в компанията на чаша вино. Бет седеше с вдигнати крака на фотьойла и четеше книга. Дълбокият смях на баща му го успокои, че всичко е наред.

— Здравейте — каза той нервно.

Никой не помръдна. Явно му бяха много ядосани, за да го игнорират по този начин. Той влезе в стаята.

— Върнах се!

Отново никаква реакция. Джейк се засегна. Нарочно застана между родителите си и телевизора.

— Здравейте? Прибрах се! Синът ви се завърна!

Коремът на баща му се разтресе от смях на някаква глупавата шега от комедиен сериал. Джейк се намръщи — нещо не беше наред. Той размаха ръце пред лицата им и забеляза, че израженията им се изцъклиха, сякаш се опитваха да фокусират някъде зад него. Бет вдигна очи.

— Кога ще дойде тази пица? Умирам от глад.

— Не след дълго, предполагам — отвърна майка им.

— Какво става? — попита Джейк. — Не съм невидим. Знам, че ме виждате! Ехооо!

Пренебрежението им беше толкова обезсърчаващо, че Джейк бутна една снимка от полицата над камината в безсилието си. Тя се разби на пода, но никой не обърна каквото и да е внимание. Джейк тъкмо щеше да се разкрещи, когато забеляза снимката. Беше направена по време на семейна ваканция преди около пет години. Беше една от малкото снимки, на която бяха всички.

Само че сега Джейк липсваше.

Той се втренчи в снимката. Някой го беше премахнал напълно. Знаеше, че е постижимо с добра компютърна програма, но да види резултата беше ужасяващо. Джейк се вцепени и гърлото му внезапно пресъхна. Хвърли един последен поглед към семейството си и хукна към кухнята за чаша вода. На вратата се звънна и той чу, че Бет скочи от мястото си.

— Пицата!

Джейк попи потта, която внезапно беше избила по челото му. Хамелеон беше виновен за всичко. Той, Блюстителите, някой друг — всичките бяха едни и същи. Така наречените добри в момента бяха лошите в представите на Джейк. Той се огледа в кухнята и с изненада забеляза наполовина пълните чинии на масата. От храната излизаше пара, което означаваше, че беше още топла.

Джейк се намръщи. Защо тогава бяха поръчали пица?

Трополенето на тежки ботуши в коридора отговори на всичките му въпроси. Блюстителите бяха пристигнали. Беше нещо повече от контрол над съзнанието. Джейк беше убеден, че родителите му нямаше да видят тежковъоръжените войници, така както не виждаха него.

Той хукна към задната врата. Ключът беше на обичайното си място в ключалката, но пръстите му загребаха само въздух. Погледна назад и видя, как двама Блюстители избутаха нищо неподозиращата Бет и спринтираха към него, хванали здраво оръжията си с двете ръце. За щастие коридорът беше прекалено тесен, за да минат двамата яки мъже с оръжията си.

Базилиск беше обяснил на Джейк, че тялото му нямаше да понесе още суперсили толкова скоро след последната партида, така че в момента той беше напълно безсилен. Джейк не се поколеба — грабна един от кухненските столове и го запрати срещу стъклата на задната врата, след което прескочи през разбитата й рамка.

Падна на тревата и се отъркаля в късчета счупени стъкла, които се врязаха дълбоко в ръцете и краката му. В момента, в който се изправи, задната врата се взриви от яростна стрелба — големокалибрените изстрели надробиха останките от масивното дърво.

Джейк почти беше прекосил градината, когато единият Блюстител се измъкна навън и започна да стреля в тъмнината. Джейк чуваше свистенето на изстрелите във въздуха наоколо. Вероятно се беше порязал лошо, тъй като вече се усещаше замаян. След това краката му се подгънаха и той рухна.

Изпадна в безсъзнание още преди да се строполи на калната поляна.

 

 

Телевизионните канали по целия свят получиха предаването почти едновременно. Всички бяха точно инструктирани какво да правят, в случай че получат терористични искания. Контролните органи на телевизиите трябваше да се свържат със своите правителства, като се уверят, че записите няма да изтекат и да разтревожат населението.

Четирийсет минути след получаването на записа световните лидери бяха откъснати от текущите им задачи: германският канцлер — от икономическа пресконференция; австрийският министър-председател — от посещение на едно училище; британският премиер — от шумна сесия в долната камара на парламента; а президентът на САЩ — от игрището за голф. След като събраха началниците на кабинетите си, те изгледаха записа. Гласът беше дигитално понижен с една октава, а лицето беше разпокъсано на малки фрагменти, които постоянно се разместваха като роящи се пчели и формираха различни физиономии.

— Хора по света, представям ви искане, което трябва да бъде удовлетворено в рамките на двайсет и четири часа. Към този момент вашите тайни служби вече са уведомени за кражбата на ядрената сонда от Индийския институт за напреднали технологии. Тази машина е проектирана да проникне в ядрото на земята. Към сондата сега е поставена и десетмегатонна ядрена глава, която ще бъде взривена в центъра на земята.

Навсякъде по света, зад затворените врати, тези думи предизвикаха викове на уплаха. Силуетът продължи.

— Ако бомбата избухне, ще измести оста на земята и ще предизвика приливни вълни и необратими климатични катаклизми, които рязко ще променят околната среда и ще разрушат богатите ви икономики. Във вас е силата да предотвратите всичко това. Този запис съдържа дигитално кодирана банкова сметка, на която да бъдат депозирани два милиарда долара.

И отново по света се понесе негодувание — всички обсъждаха типичното, водено от алчност изнудване на злодеите. Но за всеобща изненада съобщението продължи:

— В допълнение, искаме военни активи от различни страни. От САЩ — цялата им флотилия от бомбардировачи „Б2 Стелт“. От Великобритания — целия им военен флот. От Европейския съюз — флотилията им от изтребители „Тайфун“. От…

Списъкът беше дълъг и предизвика пълен шок сред световните лидери. Само след минути те си зазвъняха един на друг, обзети от паника. Този маниак не искаше просто пари. Той сглобяваше своя собствена огромна армия, използвайки най-добрите технологии, които светът предлагаше. Всъщност щеше да обезоръжи цели нации и да ги нападне с тази новосформирана свирепа армия.

Учените прегледаха цифрите и скоро мненията се разделиха. Някои от тях мислеха, че само един атомен взрив в ядрото на земята не можеше да предизвика нищо и че бойната глава най-вероятно ще се разтопи, преди да достигне целта си. Други посочиха, че тази област в науката не е изследвана и че съществува опасност какъвто и да е взрив да има неблагоприятен ефект върху орбитата на земята. На световните лидери беше направена проста демонстрация чрез видео линк. Въртящ се жироскоп балансираше идеално върху масата, но само едно леко побутване с пръст, представляващо ядрения взрив под земната кора, го запрати на пода.

 

 

Джейк отвори очи и моментално съжали, че го беше направил. Лампите в стаята светеха толкова силно, че го заболя главата. Лежеше на твърдия под. Присви очи и ги покри с ръката си.

— Спокойно — каза непознат глас. Джейк бавно отвори очите си. Закръглена жена с приятелско изражение го гледаше с притеснение.

— По-добре ли се чувстваш?

— Ъъъ, да.

Чувстваше се изтощен, но се мобилизира. Забеляза, че лампата на тавана беше направена от няколко крушки с висок интензитет, подредени в кръг — беше виждал такава в операционната зала, когато като дете му бяха махнали апандисита. Стаята беше препълнена с медицинско оборудване. Опасенията му, че беше пленен от Блюстителите, изчезнаха, когато забеляза грубо изсечените стени, които свидетелстваха, че беше в подземната бърлога на Базилиск. Самият злодей стоеше в другата част на стаята и се взираше в Джейк със загадъчния си неонов поглед.

— Момчето добре ли е вече?

Джейк осъзна, че беше само по боксерки. Стисна пръстите на ръцете си, които бяха необикновено бледи. Но въпреки главоболието се чувстваше по-силен. Забеляза изцапаната с кръв метална чиния отстрани. В нея имаше няколко назъбени парчета стъкло. Драскотините по ръцете и краката му вече бяха започнали да избледняват. В едната му ръка беше вкаран кабел, свързан с компютър.

— Ще се оправи — каза лекарката, като наблюдаваше компютърния екран. — Но е забележително, никога не бях виждала такава реакция преди.

Джейк надигна глава.

— Реакция към какво?

Преди лекарката да отвори уста, Базилиск пристъпи напред и направи жест да я отпрати.

— Това е всичко, докторе. Оставете ни!

Тя кимна на Джейк, завъртя се на пети и бързо напусна помещението. Базилиск започна да крачи из стаята.

— Искането ти към света беше доставено — разбира се, анонимно. Нашите техници ме увериха, че лицето ти е било неузнаваемо.

— Страхотно — промърмори Джейк без всякакъв ентусиазъм. Имаше прекалено много въпроси, които се нуждаеха от отговор. — Какво се случи?

— Хамелеон и Блюстителите пристигнаха при родителите ти. Те подозираха, че ще се върнеш, макар че явно не са те очаквали толкова скоро — иначе щяха да се подготвят по-добре. Стигнах при теб, когато ти припадна и се телепортирахме обратно тук.

— Семейството ми… не ме познаха изобщо.

— Съществуват сили, контролиращи съзнанието, които са много по-унищожителни от енергийните светкавици и смъртоносните лъчи. Хамелеон е използвал един друг герой, който чрез телепатия те е изтрил от съзнанието на твоите близки. Дотолкова, че мозъците им отказват да те видят или да приемат твоето съществуване. На практика, направили са те невидим за тях. Видях какво се случи там. Само трябваше да изгорят вещите ти и да те премахнат дигитално от всички снимки.

Джейк се беше втренчил в стената, докато обличаше дрехите си.

— Когато сестра ти отвори вратата, тя наистина мислеше, че е доставчикът на пица. Семейството ти повече никога няма да види нашия свят.

Споменът за празните изражения на родителите му го накара да се почувства зле. Беше престанал да съществува за тях. В главата му се промъкна мрачна мисъл — ако бяха умрели, никога повече нямаше да ги види. Почувства се още по-зле. Той ги виждаше… но те нямаха представа, че той някога беше съществувал.

Сякаш беше призрак. В действителност сега той беше сирак.

Успя да сдържи сълзите си.

— Обратимо ли е?

— Не знам. Възвръщането на спомените може да има ужасяващи последици. Чувал съм за хора полудели при подобни опити и изпаднали във вегетиращо състояние. А и за да бъде наистина ефективно, ще ти трябва Първичният, който е приложил силите, за да ги възстанови.

Джейк тихомълком се закле да отмъсти. После думите на лекарката за „реакцията“ превзеха мислите му. Той погледна Базилиск.

— Имам лоша реакция към суперсилите, нали?

Базилиск се спря на място и обърна черната си качулка към Джейк.

— Не бих използвал думата „лоша“. По-скоро крайно необикновена.

— Ще се оправя ли?

— Ще оживееш — каза Базилиск равнодушно. — Хънтър, случват се много неща, за които не знаеш.

— И ми писна от това! — сопна се Джейк, като се изправи. Едва тогава забеляза, че на компютъра, към който беше закачен, беше отворена страницата на Villain.net. Той изтръгна кабела от ръката си. — Защо не ми кажеш за какво става дума? Загубих семейството си заради теб!

— Не ги нападнах аз, Джейк.

Джейк не слушаше. Беше твърде ядосан, за да забележи, че Базилиск за пръв път го нарече със собственото му име.

— Накара ме да отправя онова искане! Защо ти не го направи? И за какво е всичкото това военно оборудване? Мислех, че целта е богатство.

— Целта е власт. Богатството е необходимата съставка. А войските… е, те са за преговорите.

Джейк погледна отново към екрана на Villain.net и се намръщи, спомняйки си за разговора, който беше дочул между Базилиск и Съвета. Посочи уебсайта.

— Не би трябвало да го ползваш, нали? Съветът ти забрани.

Реакцията на тялото на Базилиск издаде изненадата му.

— Откъде знаеш това?

— Подочух — изръмжа в отговор Джейк. За пръв път Базилиск не го плашеше. Започваше да осъзнава доколко злодеят го беше използвал. За изненада на Джейк Базилиск избухна в силен смях.

— Ти наистина имаш коварна същност, Хънтър. Шпионираш ме. Отлично. Мисля, че е време да разбереш истината за Villain.net и твоята роля във всичко това — Базилиск посочи стаята с театрален жест.

— Моята роля? Използвал си ме. Всичко е блъф, нали, за да можеш да си го върнеш на Съвета?

— Ти си много специален, Джейк. Свързан си с всичко това по начин, който още не можеш да разбереш.

Джейк насочи поглед към Базилиск. Вбеси се, че все още му говори уклончиво.

Усети как през него премина приток на енергия и осъзна, че имаше сили. Навярно ги бяха свалили в него, докато е бил в безсъзнание. Може би затова се беше почувствал по-добре? Ако Базилиск не започнеше да му дава отговори, щеше да ги изкара от него насила.

— Най-добре започни да ми обясняваш! — каза Джейк заплашително.

 

 

— Господин президент?

Президентът на Съединените щати престана да почиства трохите и шоколадовите петна от понички по разузнавателния доклад в ръцете си. Секретарката му беше влязла в Овалния кабинет и кършеше нервно ръце. Президентът облиза пръстите си, след което свали очилата си и разтърка уморените си очи. Дали беше късно през нощта, или пък рано сутринта? Единственото, което виждаше през прозореца, беше потъналата в тъмнина градина на Белия дом.

— Да? — каза той с надеждата, че тя ще му предложи нова кана кафе и още понички. Нуждаеше се от нещо да го държи буден.

— Получихме кодирано обаждане от Блюстителите.

Президентът въздъхна. Когато пое работата, детето в него очакваше с нетърпение да чете държавни тайни, които обикновените хора никога нямаше да узнаят. Надяваше се, че най-после ще разбере дали правителството пази някъде на склад скрити документи за извънземни и летящи чинии. Това, което не беше очаква да открие, бе цяло звено в правителството, посветено на работата и укриването на съществуването на супергерои и суперзлодей. Глобалната общност беше преценила, че хората не трябва да узнават подобни неща, така че работеше в близко сътрудничество с правоохранителните органи по света за покриването на суперпроявите и замаскирането им като терористични заплахи или дело на обикновени престъпници. Така директната реакция на дадено правителство срещу заплахите на суперзлодеите ставаше много трудна. Тук се намесваха Блюстителите.

Формирани първоначално от Обединените нации, те бяха по съществото си тайна армия елитни войници от целия свят, чиято задача беше да държат под контрол суперзлодеите и прекалено фанатичните супергерои. Тъй като самите Блюстители нямаха право да притежават суперсили, разчитаха на последните технологии и съдействието на правителствата, както и на супергероите, които се бореха с престъпността всеки ден.

Президентът не обичаше да се занимава с Блюстителите, отчасти защото те не бях под негов пряк контрол, и отчасти защото смяташе, че те имат прекалено много власт. Тайно лобираше да им бъдат наложени по-големи ограничения. Пресегна се за телефона и хвърли многозначителен поглед на секретарката си.

— Мисля, че е време за още кафе. — Секретарката се усмихна нервно и бързо излезе. Той вдигна слушалката към ухото си и се облегна в луксозния си кожен стол. — Президентът слуша.

— Господин президент — обади се гласът отсреща. Беше с приятен шотландски акцент, което се хареса на президента. — Събрахме надеждна информация за инициатора на последното искане и неговото местонахождение. В момента ви изпращаме данните.

Президентът се протегна към компютъра на бюрото си. Вкара шестнайсетцифрена парола и след секунди влезе в програма, която дешифрираше постъпващата информация. Появи се видеоклип с исканията на терориста без звук.

— И картината, и звукът са променени — продължи гласът. — Но посредством сложен процес на възстановяване на използваните алгоритми, получихме следното.

Пикселизираният образ се размести. Милиони малки пиксели се наместиха на правилните позиции като бързо подреждащ се пъзел. За секунди се оформиха лицето на младо момче с бледи черти и стърчаща руса коса. Президентът си пое дълбоко въздух.

— Той е само дете! Не може да е вярно!

— Уверяваме ви, че е. От атаката в Индия следим тази нова заплаха. Хамелеон го откри.

Появи се снимка на момчето заедно с резултатите му от училище, които, както забеляза президентът, бяха слаби, и името: Джейк Хънтър.

— Той има славата на създаващ проблеми — продължи гласът, — но не и в такива размери, разбира се.

Президентът се загледа в семейната снимка, кацнала на ръба на бюрото му. Погледът му се спря на лицето на дъщеря му и по устните му премина усмивка. Беше жива благодарение на Хамелеон. Щом този супергерой беше събрал информацията, то тя беше надеждна.

— Но цялата тази схема със сигурност не е по силите на едно хлапе, нали?

— Не, сър. — Гласът прозвуча укорително. — Това би означавало подценяване на врага. А Блюстителите не постъпват така. Хамелеон е влизал в няколко схватки с мишената и е имал възможността да събере ДНК материал за автентичност на идентификацията.

Президентът се намръщи. Започваше да се чувства леко неудобно при липсата на екипа му от съветници и речник.

— И какво доказа това?

— Доказа, че Джейк Хънтър не е този, за когото се представя. Изглежда всъщност е много по-стар злодей, с когото сме се сблъсквали преди. Той е Първичен. Навярно ви е познато името Базилиск?

По тялото на Президента пробяга хлад само при споменаването на това име и спомена за отвличането на дъщеря му от Базилиск през първия му мандат. По — време на инцидента се беше срещнал лице в лице със злодея. И беше видял с очите си, че е възрастен. Не това момче.

— Да не казвате, че това момче е Базилиск? Не е възможно — каза бързо той с пресъхнали устни.

— ДНК-то пасва точно. Джейк Хънтър е Базилиск. Интересното е, че те са забелязвани заедно. Затова смятаме, че детето е клонинг.

— Клонинг? Възможно ли е?

— Това е единственото възможно обяснение, тъй като имат едно и също ДНК. Дори близнаците имат различно ДНК. Хамелеон мисли, че това момче показва възможности над тези, които притежават обикновените супергерои.

Президентът беше озадачен.

— Не разбирам.

— Фондация „Герой“ иска да го изследва. Смятат, че може да е ценна придобивка. А от ограничената ни информация става ясно, че и Съветът на злото смята така. Базилиск се е отцепил от редиците на Съвета и действа самостоятелно.

— Мили боже, само това ни трябваше!

— Знаем къде се намират. Достъпът по въздух не е вариант, така че за да осъществим нападение, ще ни е необходимо специално оборудване от вашите тюлени — морските зверове. Военноморският флот не ни дава отговор, така че ни трябва вашето разрешение.

Президентът се загледа в невинното на вид детско лице на екрана и кимна утвърдително, забравяйки, че говореше по телефона.

— Разбира се, да. Направете всичко необходимо, за да спрете заплахата. Искам той и Базилиск да бъдат премахнати от лицето на земята веднъж завинаги.

 

 

Базилиск крачеше из стаята — знак, по който Джейк вече разбираше, че е изнервен.

— Казвал съм ти за Първичните. Това са хора, надарени по рождение с различни суперсили. В днешно време обикновено имат само по три или четири способности най-много, макар че съществуват и някои Първични с по много повече, както е имало преди десетилетия. За изследването на тези сили е била създадена частна фондация. В нея са открили начин да събират невероятните дарби и да ги предоставят на хора без подобни способности.

— На хора като мен ли? — попита Джейк. — Значи те са основали Villain.net?

— Не първоначално. Първичните, които са създали уебсайта, не са имали такива грандиозни идеи като теб и мен. Те са герои и са възнамерявали да разпространяват дарбата сред млади хора, за да формират поколения от герои. Сайтът, който са създали, се каза Hero.com.

— Hero.com? Името е почти толкова кофти, колкото и нашето!

— Името идва от инициалите на Фондацията: Higher Energy Research Organisation^[1]. Ние не можахме да измислим нищо оригинално за нашия сайт, така че стана Villain. Както ти казах и преди, те нямат нищо общо с герои. Уебсайтът им разпространява тяхната пропаганда и те нямат нищо против да печелят пари от това.

Джейк видя, че Базилиск се ядоса и се отдалечаваше от темата.

— Те взимат пари за свалянето на суперсили и после наричат нас мошеници. Поне при нас човек ги получава безплатно. — Базилиск поклати глава невярващо. — Въпреки това имат добра система. Отсява компетентния от некомпетентния, героите от злодеите. Няма нужда да споменавам, че по тази причина лошите момчета доста изостанаха. Така че най-видните злодеи се събраха и основаха Съвета на злото. Аз бях един от тях тогава.

— И откраднахте Hero.com.

— За какво всичките тези мъки и усилия да създадем нещо ново, когато е много по-лесно да го откраднем и просто да си сложим името на него? Проблемът е, че не знаем ограниченията на собствения си сайт, тъй като не сме го създали. Ние просто променихме външния вид, откраднахме базата данни, в която събираха своите сили и добавихме наши.

— И къде е всичко това в момента?

— Villain.net е при Съвета на неговото… тайно местонахождение. Докато Първичните обединяваха техните съществуващи сили, Съветът експериментираше и откри методи за създаване на нови сили, стигайки до същината на това, което правеше суперсилите възможни.

Джейк се намръщи. Възможността за контрол над всички суперсили го порази.

— Искаш да кажеш, че сте открили как да създавате свои собствени суперсили?

— Интересно се изрази, но да, по същия начин, по който се развъждат кучета — по-малки, с по-дълги уши или пък с по-къси опашки. Силите могат да бъдат култивирани.

Тишина изпълни стаята. Беше толкова тихо, че Джейк чуваше кръвта, пулсираща в ушите му и лекото бръмчене на климатика. Помисли за значимостта на всичко, което току-що беше научил. Ако можеше да създава свои собствени суперсили, то със сигурност нямаше да има ограничения за нещата, които да направи. Можеше да стане… бог.

— Комбинацията от нашите нестабилни, доморасли сили и уебсайт, който не можем напълно да разберем как работи, води до потенциални странични ефекти. Като реакциите, които има при теб.

— Какво ми има на мен?

Базилиск замълча и Джейк заподозря, че той беше преправил историята, пропускайки важна информация.

— Силите от Villain.net са по-мощни от тези на героичния му съперник — продължи Базилиск. — Трябваше да бъдат, защото се нуждаехме от предимство пред онези колекционери на добри дела. Затова предложихме повече сили с по-мощен състав, като единственият недостатък беше, че не траеха толкова дълго. Първоначалните опитни субекти, при които се проявиха странични ефекти, се взривиха няколко часа по-късно.

— Взривиха се! — извика Джейк. — И мен ли ме чака същото?

— Не, не. Поне не смятам така. Това беше проблем в самото начало на уебсайта.

Проблем в самото начало, помисли си Джейк.

— Нямаме време да проучим страницата подробно, не и откакто сме в постоянна битка за надмощие между двата сайта. Само ако можехме да измислим начин да разбием Hero.com.

На Джейк му хрумна нещо, което за щастие откъсна суперактивното му въображение от факта, че може да се самоунищожи.

— Защо не създадем вирус, който да съсипе сайта?

Базилиск спря да крачи и се обърна към Джейк.

Очите му светеха в яркосиньо и вълнението караше гласа му да трепери.

— Какво каза?

— Компютърен вирус. Използвах един в училище, за да срина цялата компютърна мрежа.

Базилиск положи ръка на рамото на Джейк в знак на възхищение.

— Гениална идея, Хънтър! През всичкото това време Съветът използваше груба физическа сила и какви ли не подмолни средства, за да събори Фондацията. А не им е хрумнало за Троянски кон и за ужасяващ Вирус, които предлагат необходимия потенциал. Какъв отбор само би се получил! — гласът на Базилиск прозвуча замечтано и той потъна в кроене на планове.

— Както и да е, какво общо има всичко това с мен? Защо проявявам реакция?

— Очевидно се пристрастяваш към силите. Тялото ти заяква от енергията, която получаваш с всяко успешно сваляне. И когато силата започне да отслабва, тялото ти иска още. Всъщност започва бавно да се изключва, докато не свалиш още сили. Беше в безсъзнание за два часа и през това време нашият лекар трябваше бавно да те захранва с различни сили от Villain.net, за да те стабилизира.

— Значи, ако спра да свалям сили, ще умра?

— Не знаем със сигурност… но изглежда вероятно.

Джейк се ужаси. За една седмица беше загубил семейството си, беше станал международен терорист, приятелите му го бяха предали, а сега се пристрастяваше към наркотика на суперсилите, който трябваше да продължава да използва, за да остане жив.

Той седна отново на леглото.

— Но защо аз?

— Сложно е.

— Пробвай да ми обясниш! — озъби се Джейк. В гласа му имаше нотка, която не беше чувал преди — нещо, което загатваше за първична ярост.

Базилиск направи една малка крачка назад. Джейк се запита дали злодеят всъщност не се страхува от него.

— Отправих възражение пред Съвета срещу техните методи за набиране на нови таланти, както и срещу тяхното настояване всеки злодей, който иска да създава хаос, да получава разрешение първо от тях — да не би планът му да е в разрез с този на някой друг. Идеята им е — какъв е смисълът да обираш злато от трезор в Швейцария, ако знаеш, че в същия момент друг злодей се готви да изстреля смъртоносен лъч и да унищожи тази страна заедно с теб!

— Имат право — каза Джейк.

Базилиск повиши глас, което накара Джейк да подскочи.

— Това е глупава система! Да не искаш да кажеш, че ако реша да завладявам света, ми трябва разрешително? Нима това е злодейско? Някаква си бюрократщина — обида към хаоса и безредиците!

— Значи затова те изхвърлиха?

— Аз зарязах скъпоценните им правила и напътствия. Имах си свои амбиции. Амбиции, които изискваха премахването на каквато и да е намеса на Съвета.

— Все още не мога да разбера какво общо имам аз?

— Ти беше една от причините да напусна, Хънтър. — По лицето на Джейк се изписа изненада, последвана от пронизителния кикот на Базилиск. — Известен ли ти е терминът микрофония — когато микрофон или китара са разположени срещу колоната, в която са включени, се получава пронизващ ухото звук? Става така, защото същият сигнал се върти в кръг. И при всеки цикъл се произвежда изкривена версия на оригинала.

Любимата група на Джейк „Айрънфист“ постоянно използваше микрофония. Китаристите им винаги позираха пред огромни тонколони. Но той още не разбираше каква беше връзката.

— Виж какво, стига си ми говорил с недомлъвки, просто ми кажи.

— Част от теб вече е във Villain.net и чрез свалянето оттам ти си създал постоянен цикъл на усилване на суперсилите си.

Джейк се озадачи още повече.

— Как може да съм част от уебсайт, който никога не съм виждал? Това е лудост!

— Аз участвах в създаването на Villain.net. За твое съжаление ти и аз имаме нещо общо — нашето ДНК.

— Невъзможно!

— Повярвай ми. Двамата с теб сме свързани по начин, който ще те изуми.

— Свързани? — извика Джейк поразен.

Цялото помещение се разтресе. От тавана започнаха да падат камъни и мебелите заподскачаха по пода. Джейк първо помисли, че вулканът изригва, но после прозвуча аларма и гласът на един от техниците се чу по аудиоуредбата.

— Нарушители в базата! Нарушители в базата! Нападат ни!