Алегзандър Маккол Смит
Пълният бюфет на живота (4)

Четвърта глава
Жена, която разбира от прически

В понеделник маа Рамотсве имаше уговорена делова среща. Повечето от клиентите й не си правеха труд да уреждат предварително посещенията си в офиса й. Напротив, предпочитаха да се появят без предупреждение и — в отделни случаи — без да разкриват самоличността си. Маа Рамотсве разбираше защо хората прибягват до тази анонимност. Не бе лесно да се решиш да се консултираш с частен детектив, особено ако проблемът засяга крайно деликатни сфери от личния ти живот, и мнозина трябваше да съберат значителна смелост, за да почукат на нейната врата. Тя допускаше, че подобно поведение наблюдават и лекарите — как пациентите говорят за всичко друго, само не и за същинския си проблем и чак накрая, в последния момент се осмеляват да споменат какво ги тревожи. Беше чела някъде — може би в някое от онези стари списания, които маа Макутси толкова обичаше да прелиства — за един лекар, при когото някакъв мъж дошъл на преглед с хартиена кесия на главата. Горкият човек, казваше си маа Рамотсве. Сигурно е ужасно да се чувстваш толкова притеснен, че да си сложиш кесия на главата! Какъв ли е бил проблемът на този човек, питаше се тя. Понякога на мъжете им се случват неприятни неща, понякога се срамуват да говорят за тях, но всъщност човек няма защо да се чувства по този начин.

Маа Рамотсве никога не беше се сблъсквала с чак такова притеснение, но понякога наистина й се налагаше да измъква с ченгел думите от устата на хората. Това се случваше най-често с жени, изоставени от мъжете си, или такива, които подозираха, че мъжете им си имат любовници. Подобни жени изпитваха гняв и чувство, че са били предадени. Имаха основания и за двете и човек можеше да ги разбере, но често те изпитваха и срам, че такова нещо се е случило именно на тях. Сякаш те бяха виновни, че мъжете им са предпочели друга жена. Разбира се, би могло да бъде точно така. Имаше жени, които сами отблъскваха мъжете си, но по-често мъжът просто се отегчаваше от семейните задължения и искаше да се среща с по-млада жена. Винаги има по-млади жени, размишляваше маа Рамотсве. Само богатите жени можеха да си позволят да се срещат с по-млади мъже.

Мисълта за богатите жени й напомни, че днес предстои да се срещне с една несъмнено богата жена. Маа Холонга беше доста известна в Габороне като собственичка на верига от фризьорски салони. Салоните процъфтяваха, но това, което й беше донесло най-голяма известност и печалби, бе нейното изобретение, нейната запазена марка — „Специалният лосион за подготвяне на дамски коси за сплитане“. Това беше една от онези микстури, с които жените мажат косите си, преди да ги сплетат. Ефикасността й беше съмнителна, но козметиката за коса не изискваше кой знае какви научни доказателства. Това, което имаше значение, бе, че достатъчно жени вярваха в ефекта на своя любим продукт.

Маа Рамотсве никога не беше срещала маа Холонга. Беше виждала от време на време в „Ммеги“ и в „Ботсуана гардиън“ нейни снимки, на които се виждаше едно приятно, доста закръглено лице. Знаеше също, че маа Холонга живее в къща в предградието, недалеч от господин Дж. Л. Б. Матекони. Беше заинтригувана и любопитна да се запознае с нея, защото от прочетеното във вестниците можеше да се предположи, че маа Холонга е наистина необикновено богата жена. Много такива жени ставаха разглезени и претенциозни и често хранеха невярна и преувеличена представа за важността на собствената си персона. Беше й любопитно да се срещне с нея, защото от снимките във вестниците бе останала с впечатление, че маа Холонга не е типичната богата жена. Тя нямаше вид нито на разглезена, нито на претенциозна, нито на погълната от собствената си важност жена. Маа Холонга правеше съвсем различно впечатление.

И когато пристигна за срещата точно в уговореното време (още една точка в нейна полза), маа Холонга потвърди предварителните впечатления на маа Рамотсве за себе си.

— Много любезно от ваша страна, че се съгласихте да се срещнем — каза тя на маа Рамотсве, докато сядаше на стола от другата страна на бюрото. — Мога да си представя колко сте заета.

— Понякога съм заета — каза маа Рамотсве. — А друг път не толкова. Днес не съм заета. Днес просто си седя зад бюрото.

— Това е чудесно — каза маа Холонга. — Хубаво е понякога просто да си поседиш. И аз обичам, когато имам възможност. Просто си седя.

— Това понякога е много съществено занимание — съгласи се маа Рамотсве. — Макар че не е препоръчително, човек да прави само това.

— О, в никакъв случай — каза бързо маа Холонга. — На никого не го пожелавам.

Последва кратка пауза. Маа Рамотсве се вгледа в жената срещу себе си. Както показваха снимките по вестниците, това беше жена с традиционен външен вид, което се отнасяше не само за лицето, но и за цялата й фигура. Дрехите й бяха доста опънати по шевовете. Трябваше да премине на един-два номера по-големи дрехи, каза си маа Рамотсве, и тогава тези шевове нямаше да изглеждат така, все едно ей сега ще се сцепят. Наистина нямаше смисъл човек да се бори с тези неща, много по-добре е да приемеш действителните си размери, пък и по-големият номер си има предимство — имаш място да се движиш.

Маа Холонга също се възползва от възможността да разгледа маа Рамотсве. Приятна жена, помисли си тя. Не е някоя от недохранените съвременни дами. Това е добре. Но роклята й е малко тясна, би трябвало да се ориентира към малко по-голям размер. Обаче има дружелюбно лице — типичното добродушно старомодно лице на жена от Ботсуана, лице, на което можеш да имаш доверие, не като лицата, които напоследък се срещат толкова често по улиците.

— ​Радвам се да се запозная с вас — каза маа Холонга. — Чувала съм, че сте много добър професионалист. Така ми казаха.

Маа Рамотсве се усмихна. Тя беше скромен човек, но винаги се радваше на комплиментите. И, разбира се, знаеше колко е важно да се правят комплименти. Не неискрени, а такива, които да вдъхнат самочувствие на другия в работата или да му покажат, че усилията му не са били напразни. Тя веднъж бе направила комплимент дори на чираците, когато те положиха допълнителни усилия, за да помогнат на един клиент, и за кратко това като че ли ги вдъхнови да си гледат съвестно работата и да се гордеят от това. Но няколко дни по-късно маа Рамотсве установи, че думите й са вече забравени, защото чираците, които нищо не помнеха задълго, се върнаха към обичайния си мързел.

— Ами да — продължи маа Холонга. — Може би не знаете, маа, но репутацията ви в този град е много добра. Хората казват, че сте една от най-умните жени в Ботсуана.

— О, не може да бъде — каза маа Рамотсве и се разсмя. — В Ботсуана има много по-умни жени от мен, жени с бакалавърска степен. Има дори лекарки в болницата. Те сигурно са много по-умни от мене. Аз имам само сертификат на Кеймбридж, и това е.

— А аз дори и толкова нямам — каза маа Холонга. — Но не мисля, че съм по-малко интелигентна от онези двамата чираци ей там, в сервиза, например. Предполагам, че и те имат сертификат на Кеймбридж, нали?

— Те са особен случай — каза маа Рамотсве. — Имат сертификат, но не са най-добрата реклама на образователната система. Главите им са съвсем празни. В тях не се завърта никаква мисъл, освен мисли за момичета.

Маа Холонга хвърли поглед навън, където се виждаше единият от чираците, седнал на обърнат варел. Тя се вгледа в него за миг, след което отново се обърна към маа Рамотсве. Маа Рамотсве забеляза нещо — да, погледът бе съвсем кратък, но си пролича: маа Холонга се интересуваше от мъже. И защо не? Времето, когато жените се преструваха, че мъжете не ги интересуват, отдавна бе отминало и сега те свободно разговаряха за тези неща. Маа Рамотсве не беше убедена, че е много добра идея да говори толкова свободно за мъже — бе чувала някои крайно шокиращи изказвания от други жени и никога не би оправдала подобно безсрамие. Но като цяло беше по-добре жените да могат да се държат естествено по този въпрос.

— Дойдох при вас именно по повод мъжете — каза изведнъж маа Холонга. — Тук съм точно с тази цел.

Маа Рамотсве леко се стъписа. Тя си бе задавала въпроса за причината на това посещение, но мислеше, че е нещо във връзка с бизнеса на маа Холонга. Сега обаче ставаше ясно, че причината е много по-поверителна.

— Много жени идват да се консултират с мен по подобни въпроси — каза тя спокойно. — Мъжете са сериозен проблем за нас.

Маа Холонга се усмихна на тези думи.

— Това не е преувеличено, маа. Но повечето жени имат проблем с един мъж; аз имам проблеми с четирима мъже.

Маа Рамотсве се ококори. Ама че неочаквана работа! Четирима! Разбираемо е някой да има две гаджета и да се надява, че никое няма да разбере за другото, но четири! Това означава да си търсиш белята.

— Не е това, което може би си мислите — добави бързо маа Холонга. — Нямам четири гаджета. В момента изобщо нямам приятел, освен тези четиримата…

Маа Рамотсве я спря с ръка.

— Най-добре започнете отначало — помоли я тя. — Вече започвам да се обърквам. — Тя замълча. — И за да ви е по-лесно да ми разказвате, ще ви запаря чаша ройбос. Искате ли?

Маа Холонга кимна.

— Ще ви разказвам, докато правите чая. Когато стигнем до моя проблем, водата вече ще е кипнала.

 

 

— Аз съм съвсем обикновена жена — започна маа Холонга. — Не се справях много добре в училище, както ви споменах. Докато другите момичета си учеха уроците, аз разглеждах списания. Харесвах модните списания, снимките на тоалети и красивите модели. Най-много обичах да гледам снимки на модни прически и сплетени коси, украсени с мъниста, къносани и тъй нататък.

Струваше ми се много несправедливо, че Господ е дал на африканките къса коса, а дългите коси е раздал на всички останали. Но тогава си дадох сметка, че нищо не пречи и на африканките да имат красиви коси, макар че не е лесно да се работи с подобна коса. Започнах да сплитам косите на приятелките си и скоро се прочух сред момичетата в цялото училище. Идваха у нас петък вечер да им сплитам косите за събота и неделя. Плетях отвън, пред кухнята. Приятелките ми сядаха на един стол, а аз заставах отзад, приказвахме си и им плетях косите под следобедното слънце. Много ми харесваше да го правя, чувствах се щастлива.

Знаете как се плете коса, маа. Знаете понякога колко много време отнема това. Обикновено отделях по час-два за плетене на някоя прическа, но се е случвало да прекарам и повече от два дни в плетене и украсяване. Толкова се гордеех с всички линии и фигури, които постигах от плитки, маа. Много бях горда.

Като дойде време да завършвам училище, аз вече не се чудех с какво ще си изкарвам хляба. Бяха ми предложили работа в един фризьорски салон, който една жена бе открила в търговския център. Беше виждала мои прически бе сигурна, че ще й доведа доста клиентки, защото всички ме знаеха. Беше права. Всичките ми приятелки дойдоха в този салон, макар че вече трябваше да си плащат, за да правя косите.

Не след дълго започнах свой бизнес. Намерих една малка сладкарница, която затваряше заради фалит, и започнах там. Беше много тясно, нямаше никакви удобства и трябваше да нося водата с кофа, но всичките ми клиентки ме последваха и заявиха, че изобщо не ги интересува тясно ли е, или не. Казваха, че важното е да има някой, който наистина разбира от коси, и този човек съм аз. Една от тях дори ми каза, че човек, който разбира толкова от прическа се ражда веднъж на сто-двеста години. Много ми харесаха тези думи и помолих жената, която ги беше казала, да ги напише. После поръчах да ми направят една табела, така че всеки, който мине, да се спре, да я прочете и да ме гледа с уважение, когато ме види как стоя на вратата с ножиците си. Бях много щастлива, маа. Наистина много щастлива.

Бизнесът ми потръгна и след време успях да си купя нормален салон. После купих още един, а сетне още един във Франсистаун. Всичко вървеше много добре и през цялото време парите се трупаха в банката. Имах вече толко много пари, че не можех да ги похарча всичките сама, така че дадох част от тях на брат ми и му поръчах да ми купи още нещо, което да работи за мен. Той ми купи магазин и една малка фабрика за дрехи. Сега вече имах и фабрика и това ме направи още по-богата. Много бях щастлива, че имам толкова пари, отивах в банката всеки четвъртък, за да си проверявам сметката. Там вече бяха много любезни с мен, защото имах куп пари, а банките обичат хората с пари.

Но знаете ли какво си нямах, маа? Нямах съпруг. Бях толкова заета да правя прически и да печеля пари, че бях забравила да се омъжа. Преди три месеца, когато отпразнувах четирийсетия си рожден ден, изведнъж си помислих: „Къде е твоят съпруг? Къде са твоите деца?“ Отговорът беше, че нямам нито съпруг, нито деца. Реших да си намеря съпруг.

Мислите ли, че ми беше лесно, маа? Как мислите?

Маа Рамотсве тъкмо беше направила ройбос и наливаше в чашата на своята клиентка.

— Мисля, че за жена като вас това би било лесно — каза тя. — Надали такова нещо може да ви затрудни.

— Тъй ли? — учуди се маа Холонга. — И защо да не може да ме затрудни?

Маа Рамотсве се поколеба. Тя бе отговорила, без да се замисли, и сега се чудеше как да се обоснове. Мислеше си, че на маа Холонга вероятно няма да й е трудно да се омъжи, защото е богата. За богатите хора всичко е по-лесно, дори да си намерят съпруг. Но можеше ли да отговори така? Нямаше ли да е обидно за маа Холонга да чуе, че вероятно единствената причина маа Рамотсве да мисли така, са парите й, а не това, че е хубава или привлекателна?

— Има много мъже… — започна маа Рамотсве и спря. — Има много мъже, които си търсят съпруги.

— Но много жени казват, че не е никак лесно — каза маа Холонга. — Защо за тях да е трудно, а за мен да е лесно? Можете ли да ми обясните това?

Маа Рамотсве въздъхна. Най-добре е да си искрен, каза си тя и затова каза съвсем простичко:

— Парите, маа. Това е причината. Вие сте, жена, която притежава голяма верига фризьорски салони. Вие сте богата жена. Много мъже харесват богати жени.

Маа Холонга се облегна на стола си и се усмихна.

— Точно така, маа. Чаках вие да го кажете. Сега съм сигурна, че разбирате.

— Но те ще ви харесат и за това, че сте привлекателна жена — прибави бързо маа Рамотсве. — Мъжете с традиционен вкус ще ви харесат, защото сте с традиционна външност. Жени като вас и като мен, маа, напомнят на мъжете за хубавите неща в едновремешната Ботсуана, преди онази мода на кльощавите жени да обърка всички.

Маа Холонга кимна замислено.

— Да, маа, това сигурно е така, но моят проблем си остава. Трябва да ви разкажа какво се случи, когато обявих, че си търся подходящ съпруг. Нещо много интересно.

Тя замълча.

— Но бихте ли ми налели още малко чай, маа? Чаят е чудесен, а аз отново ожаднях.

— Това е ройбос — каза маа Рамотсве и посегна да вземе чайника. — Маа Макутси, моята помощничка, и аз пием само ройбос. Помага ни да мислим.

Маа Холонга поднесе чашата към устните си и шумно я пресуши.

— Ще си купя ройбос вместо обикновен чай — каза тя. — Ще му слагам мед и ще го пия всеки ден.

— Това би било много полезно — каза маа Рамотсве. — А какво стана със съпрузите? Какво се случи по-нататък?

Маа Холонга се навъси.

— Изпаднах в много трудна ситуация — каза тя. — Щом се заговори за това, че искам да се омъжа, започнаха да ми звънят цял куп хора, поне десет-двайсет души. Все мъже.

Маа Рамотсве вдигна вежди.

— Това са доста хора — каза тя.

Маа Холонга кимна.

— Разбира се, аз си давам сметка, че някои от тях са напълно неподходящи. Един човек ми се обади от затвора и някой му измъкна насила слушалката. И дори едно момченце ми се обади, на не повече от тринайсет-четиринайсет години, струва ми се. Но аз приех да се срещна с останалите и от всички тях накрая съставих списък от четирима.

— Това вече е нещо по-приемливо. От четирима може да се избере един — каза маа Рамотсве. — Не са прекалено много, нито твърде малко.

Маа Холонга очевидно се зарадва на тези думи. Тя погледна маа Рамотсве колебливо:

— Нали не мислите, че е странно човек да си направи списък, маа? Някои от приятелките ми…

Маа Рамотсве вдигна ръка и я прекъсна. Много от клиентите й се съветваха най-вече с приятелите си, но тя от опит знаеше, че тези съвети доста пъти са погрешни. Приятелите искаха да помогнат, но много често бъркаха в преценката си за това какъв човек е приятелят им. Маа Рамотсве смяташе, че е по-добре, ако искаш съвет, да помолиш непознат човек — е, не първия срещнат, разбира се, човек не може да излезе на улицата и да спре първия срещнат, — но човек, за когото си сигурен, че е разумен и мъдър. Ние вече не говорим за мъдрост, мислеше си маа Рамотсве, мястото на мъдреците вече са заели какви ли не повърхностни хора — актьори и други подобни, — които явно са готови да изкажат мнение по всеки въпрос. Според нея в другите страни беше още по-лошо, но и в Ботсуана се забелязваше същата тенденция и това никак не й се нравеше. Самата тя никога не би взела под внимание мнението на подобни хора. Вместо това би се вслушала в съветите на някой, който е постигнал много в живота си. Тези хора знаеха какво говорят.

— Не съм убедена, че трябва да се съобразявате особено много с мненията на приятелките си — каза тя. — Мисля, че един списък е добра идея. Каква е разликата между списък с покупки, списък със задачи и списък с мъже? Не виждам разлика.

— Радвам се, че мислите така — каза маа Холонга. — Искам от вас да разберете кои от тези мъже се интересуват от парите ми и кои от самата мен.

Маа Рамотсве плесна с ръце от радост.

— О, точно такива задачи обичам! — възкликна тя. — Да преценявам мъже! По правило мъжете наблюдават жените и ги преценяват. А сега и ние имаме възможност да отвърнем със същото. Това, с което ми предлагате да се заема, за мен е много интересно.

— Мога да ви платя много добре — продължи маа Холонга и се пресегна към голямата черна чанта до стола си. — Ако ми кажете колко ще струва, веднага ще ви платя.

— Ще ви изпратя сметка — каза маа Рамотсве. — Възприели сме този начин. После ще можете да ми платите за времето, което ми е отнел случаят. — Тя замълча. — Но първо, ще трябва да ми разкажете повече за тези мъже. Преди да се заема с работа, ще ми е нужна информация за тях.

Маа Холонга са облегна на стола.

— Обичам да говоря за мъже, маа. И сега ще започна с първия от тях.

Маа Рамотсве погледна в чашата на клиентката си. Все още бе наполовина пълна. Това количество чай може би щеше да стигне за първия мъж, но за четиримата надали. Така че тя се пресегна, взе чайника и предложи да напълни чашата на маа Холонга, а после наля и на себе си. Така открай време бе редно да се държиш с гостите си в Ботсуана, така се държеше и маа Рамотсве. Съвременните хора можеха да говорят каквото си искат, но никой все още не беше измислил нищо по-добро и, ако питаха маа Рамотсве, нямаше и да измисли.