Алегзандър Маккол Смит
Пълният бюфет на живота (19)

Деветнадесета глава
Поднасят много богат плодов сладкиш

След като завърши пълния с изненади разговор с маа Холонга, маа Рамотсве се върна при господин Дж. Л. Б. Матекони и маа Макутси, които седяха на маса под едно дърво близо до детската трапезария. Майките бяха направили още чай и наливаха на всички. Маа Рамотсве забеляза в тълпата от гости много свои познати. Всъщност някои бяха нейни роднини. Там бяха братовчедка й със своя съпруг, а и някои от роднините на господин Дж. Л. Б. Матекони. Явно маа Потокване беше положила големи усилия да покани колкото може повече народ, за да гледа парашутния скок.

Тя стана и отиде да се види с братовчедка си, която заяви, че не би направила скок с парашут, ако ще и самият президент да я помоли за това.

— Ще му кажа: „Съжалявам, раа, но има някои неща, които не мога да направя, дори в името на Ботсуана. Не мога да скоча от самолет, защото ще умра на секундата“.

Съпругът на братовчедка й се присъедини към това. Каза, че е готов да даде всичките си пари и добитък за благотворителни цели, но не и да скочи.

— Гледай маа Потокване да не те чуе — каза маа Рамотсве. — Може да й дадеш идея.

После тя си поговори с преподобния Тревър Мамба от Англиканската катедрала. Той също си призна, че не би скочил с парашут, и че според него същото се отнасяло и за епископа. За миг маа Рамотсве се изкуши да си представи епископа с парашут и расо и как притиска митрата към главата си, докато пада.

— Нищо не е, честна дума, — каза Чарли, който дойде при тях с чаша бира в ръка и грейнал от радост. — Изобщо не ме беше страх. Просто скочих и после — буф! — парашутът се отвори над мен и аз се приземих. Това беше. Пак ще скоча утре, ако маа Потокване пожелае. Всъщност си мисля дали да не се запиша в клуба по парашутизъм на Въздушните сили на Ботсуана. Мога да поддържам самолетните двигатели и в свободното си време да правя скокове с парашут.

Маа Рамотсве видя, че господин Дж. Л. Б. Матекони леко се разтревожи от това изявление, но темата бързо се смени и повече не стана дума за поддръжка на самолетни двигатели. Сега събитието наподобяваше весело парти. По-големите деца, които допреди малко помагаха за разливането на чая, оформиха нещо като кръг и изпяха няколко песни, под акомпанимента на едно талантливо дете, което свиреше на маримба. След тяхното изпълнение маа Потокване се приближи към маа Рамотсве и я помоли да отиде за малко в нейния офис. Същата покана бе отправена и към господин Дж. Л. Б. Матекони, като му казаха, че там го чака много специален сладкиш, който не може да се сервира отвън, защото няма да стигне за всички.

Те отидоха в офиса. Преподобният Тревър Мамба беше вече там и пред него имаше чиния със сладкиш. Той стана и се усмихна на господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Ето — каза маа Потокване, като сервира голямо парче от специалния сладкиш на господин Дж. Л. Б. Матекони. — Това е специално за вас.

— Много сте добра с нас, маа — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Има вид на много сочен плодов пай. Много богат.

Той замълча. Парчето пай спря на половината път към устата му. Той погледна към маа Потокване. После погледна към преподобния Тревър Мамба. Накрая погледна и към маа Рамотсве.

Маа Потокване наруши тишината.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони — каза тя. — Всички знаем колко си горд, че си годеник на маа Рамотсве и колко много искаш да бъдеш неин съпруг. Греша ли или не греша, като казвам, че искаш да бъдеш неин съпруг?

— Искам — кимна господин Дж. Л. Б. Матекони. — Разбира се, че искам.

— Добре, не мислиш ли, че този момент е дошъл? — продължи тя. — Не мислиш ли, че това е идеалният случай да се ожениш за маа Рамотсве? Точно сега. Не следващия месец или догодина или когато и да е, а сега. Защото ако не предприемете нещо, за да го осъществиш, то никога няма да се осъществи. Животът минава бързо. После може да бъде твърде късно. Когато обичаш някого, трябва да му го кажеш, но трябва и да му го покажеш. Трябва да направиш онова, което ще покаже на целия свят, че го обичаш. И това никога не се отлага. Никога.

Тя замълча, за да види какво въздействие имат думите й върху господин Дж. Л. Б. Матекони. Той я беше зяпнал, очите му бяха леко навлажнени, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

— Искаш да се ожениш за маа Рамотсве, нали? — продължаваше маа Потокване.

Последва мълчание. Преподобният Тревър Мамба лапна едно парченце сладкиш. Маа Рамотсве беше забила поглед в пода, в края на килима на маа Потокване. И тогава господин Дж. Л. Б. Матекони каза:

— Ще се оженя за маа Рамотсве още сега. Ако това е, което иска маа Рамотсве, аз ще го направя. Ще бъда горд да го сторя. Няма друга жена, за която да съм искал да се оженя. Единствено маа Рамотсве. Това е.

Това беше дълга реч за възможностите на господин Дж. Л. Б. Матекони, но всяка дума бе изречена със страст и решимост.

— При това положение — каза преподобният Тревър Мамба, като изчисти трохичките от устните си, — при това положение, аз ще извадя богослужебните книги от багажника на колата и ще се възползвам от разрешението на епископа да извърша церемонията тук.

— Можем да я проведем под голямото дърво — каза маа Потокване. — Ще кажа на детския хор да се строи там. И ще съобщя и на гостите да бъдат готови за тържество. Ще се изненадат.

 

 

Те се събраха под короната на голямото джакарандово дърво. Постлаха на една маса чисто бял чаршаф и я приготвиха като олтар. И пред този олтар застана господин Дж. Л. Б. Матекони да чака маа Рамотсве, която щеше да бъде доведена от съпруга на маа Потокване, който бе предложил да замести в тази чест покойния й баща Обед Рамотсве. Маа Потокване бе приготвила подходяща рокля за маа Рамотсве, която й стана идеално, а господин Дж. Л. Б. Матекони получи един костюм на съпруга на маа Потокване. Преподобният Тревър Мамба измъкна расото от колата си.

Когато маа Рамотсве излезе от офиса като булка и тръгна към олтара със съпруга на маа Потокване под ръка, от тълпата се чуха радостни възгласи. Така беше прието хората да изразяват възторга и радостта си и този ден те бяха особено шумни.

— Чада Божии — поде преподобният Тревър Мамба, — събрали сме се тук, пред лицето на Господа и в присъствието на свидетелите да съединим този мъж и тази жена в свещен съюз, който е едно от тайнствата…

Думите, които маа Рамотсве бе чувала толкова пъти, ала изречени за други двама души, тези отекващи слова, сега тя чуваше за себе си и даде ясно своя отговор на свещеника. Същото направи и господин Дж. Л. Б. Матекони. После, като взе ръцете на двама им и ги съедини по Божията воля, която представляваше, Преподобният Тревър Мамба обяви двамата за законни съпруг и съпруга. Всички присъстващи дами, начело с маа Потокване нададоха радостни възгласи.

Хорът беше готов и запя, докато маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони седнаха на столове пред олтара и се подписаха в гражданския регистър, който преподобният Тревър Мамба също случайно носеше в колата си. Хорът пееше, сладките детски гласчета летяха към клоните на голямото дърво и изпълваха с музика чистия спокоен въздух. Имаше един стар химн на Ботсуана, него всички го знаеха и понеже той бе любимата песен на бащата на маа Рамотсве, изпяха и него. В тази песен се пееше за мъката и надеждата на народа на Африка, песен, вдъхновила и утешила толкова много хора: „Нкози сикели Африка, Боже, благослови Африка, дай й живот, бди над децата!“

Маа Рамотсве се обърна към приятелите си и им се усмихна. После тя и господин Дж. Л. Б. Матекони станаха и поеха през множеството към мястото, където децата бяха наредили масите една до друга и където съвсем като по чудо, съвсем като в Кана Галилейска, майките бяха сервирали безброй ястия, приготвени за сватбен пир.