Алегзандър Маккол Смит
Пълният бюфет на живота (16)

Шестнадесета глава
Маа Потокване и маа Рамотсве обсъждат брака

Най-накрая проблемът с колата на месаря беше разрешен по най-добрия начин въпреки всички пречки и сътресения по пътя. Господин Дж. Л. Б. Матекони, който напоследък бе подложен на толкова вълнения — от скокове с парашут до схватка със собственика на „Фърст клас моторс“ — сега можеше да гледа спокойно в бъдещето.

Маа Потокване, великолепна, както винаги, успя да се справи със страшния Хърбърт Молефи, както щеше да се оправи с десетгодишен калпазанин. Тя бе щастлива да стори това за господин Дж. Л. Б. Матекони, комуто наистина дължеше много и който винаги и без да иска нищо в замяна бе готов да поправя всякаква техника в сиропиталището. Маа Потокване, както и толкова много други хора, бе видяла и оценила у господин Дж. Л. Б. Матекони онези качества, които го правеха мил и скъп за всички и заради които и другите биха направили всичко за него: той беше деликатен, на него можеше да се разчита, беше чистосърдечен. Ако всички мъже, поне повечето бяха като него, мислеше си маа Потокване, блазе на жените в Ботсуана. Какво щастие е да можеш да разчиташ на един мъж така, както можеш да разчиташ на най-близката си приятелка. Но вместо това мъжете често предаваха жените, понякога неволно, понякога от чист егоизъм или от отегчение, случваше се и някоя фльорца да им завърти главата. Много е лесно да завъртиш главата на един мъж. Всяка по-издокарана жена, която ги погледне и примигне насреща им два-три пъти, им е завъртяла главата. Това би могло да направи един иначе стабилен мъж твърде непредсказуем, особено ако е в онази възраст, в която мъжете почват да губят увереност в своята мъжественост.

Маа Рамотсве имаше късмет, че е сгодена именно за господин Дж. Л. Б. Матекони, мислеше си маа Потокване. Той беше точно това, което заслужаваше една такава прекрасна жена като нея — добър мъж, с който да сподели живота си. Трудно е за една жена да е сама, особено ако професията й е такава като на маа Рамотсве и е важно да има мъж, за подкрепа и помощ. Така че маа Рамотсве бе направила мъдър избор, макар преди много години да бе сгрешила тежко в преценката си, омъжвайки се за тромпетиста Ноте Мокоти. Мокоти, Матекони — подобни имена, а какви различни хора ги носеха, мислеше си маа Потокване.

Разбира се, веднага възникваше въпросът за дълго продължилия годеж и за твърде бавните приготовления за сватбата, ако изобщо се правеха някакви приготовления. Това дълбоко озадачаваше маа Потокване. След като се разправи с Хърбърт Молефи и седнаха да пият чай, тя реши да повдигне въпроса пред маа Рамотсве. Подходът й беше по-скоро директен, отколкото завоалиран, дори прекалено директен, според маа Макутси, която слушаше мълчаливо. В присъствието на маа Потокване маа Макутси винаги се притесняваше и не смееше да се обажда, най-вече защото чувстваше превъзходството на маа Потокване, нейния опит и самоувереност. В отношението на маа Макутси имаше и частица неодобрение, не че някога би го показала. Според нея маа Потокване твърде често се възползваше от доброто сърце на господин Дж. Л. Б. Матекони. Властните жени имат склонност да експлоатират добротата на мъжете, а че маа Потокване е в авангарда на властните жени на Ботсуана, тяхна знаменоска и безспорна водачка, по това две мнения нямаше.

И тъй, маа Макутси замълча, но слушаше много внимателно, щом маа Потокване заговори за сватби и женитби буквално под носа на господин Дж. Л. Б. Матекони, който ремонтираше една кола в съседното помещение. Какво щеше да стане, ако той сега изведнъж влезеше и чуеше какъв разговор се води? Маа Макутси беше смаяна от подобна липса на такт у управителката на сиропиталището.

— Такъв добър човек — откри тя гамбита, — толкова ни е помагал в сиропиталището. Всички деца го обичат и му викат „Най-добрия чичко“. Станал е чичо, а още не е станал глава на семейство.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Да, чудесен мъж е. И един ден ще стане чудесен съпруг. Затова и приех предложението му.

Маа Потокване изведнъж се загледа в ноктите на ръцете си, сякаш съзря там нещо необикновено съществено.

— Един ден? — каза тя. — Кой ден? Кога ще дойде този ден, за който говориш? Другата седмица, догодина?

— Няма да е другата седмица — каза спокойно маа Рамотсве. — Може би догодина. Кой знае?

Маа Потокване се улови за този въпрос.

— Но той знае ли? Той поне знае ли? Това е въпросът. Дали господин Дж. Л. Б. Матекони знае.

Маа Рамотсве направи жест, който трябваше да означава, че не може да й отговори и че наистина не е толкова важно.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони не е човек, който обича да взима прибързани решения. Той обича да обмисля нещата предварително.

Маа Потокване поклати глава.

— Това е слабост, маа Рамотсве — каза тя. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но някои мъже се нуждаят жените да ги подбутнат. Това го знае всяка жена. Едва в днешно време се навъдиха разни опасни идеи и мъжете взеха да си мислят, че могат да минат без жени — а ние добре знаем колко те, горкичките, се нуждаят от нашата помощ. Много е тъжно, но си е така.

— Не знам — опита се да се противопостави маа Рамотсве. — Жените трябва да помагат на мъжете в много неща, понякога е нужно да ги побутват по мъничко, но винаги с мярка. Не бива да се прекалява.

— Не е толкова прекалено да побутнеш един мъж към олтара — отбеляза авторитетно маа Потокване. — Жените винаги го правят и благодарение на това съществува и бракът. Ако тази работа се остави на мъжете, никога няма да се свърши. Няма да има нито една сватба. На мъжете трябва да им се напомня за женитбата.

Маа Рамотсве погледна замислено своята гостенка. Дали да позволи на маа Потокване да й помогне да придвижи женитбата с господин Дж. Л. Б. Матекони? Не беше сигурна как е редно да постъпи. Не й се щеше господин Дж. Л. Б. Матекони да остава с впечатлението, че тя се меси твърде много в живота му. Мъжете не обичат това, а някои просто биха си отишли, ако усетят нещо подобно. От друга страна, ако на господин Дж. Л. Б. Матекони му трябва едно леко побутване, по-удобно е то да дойде от маа Потокване, която и без това имаше много голям актив тази област, и при това със забележителен успех. На човек му стига само да си припомни историята със старата водна помпа, която той поправяше по желание на маа Потокване дълго след като професионалната преценка му диктуваше да я бракуват. Но стига да си припомни човек само вчерашния случай с парашутния скок — още един пример за това какво влияние има маа Потокване върху господин Дж. Л. Б. Матекони и как умее да го принуди да направи нещо, което не иска. Може би има място за помощ и в този случай…

„Не, не, не!“ — мислеше маа Макутси и не искаше нейната шефка да се поддава на манипулациите на маа Потокване. Тя забелязва, че маа Рамотсве се изкушава. О, веднъж само да си тръгне маа Потокване, тя ще се хвърли да убеждава маа Рамотсве с цялото си красноречие да не прави нищо, което ще постави на карта годежа й или, още по-лошо, ще се отрази на здравето на господин Дж. Л. Б. Матекони. Доктор Мофат им каза да внимават с всичко, което може да предизвика стрес, а какво по-стресиращо от това да си обект на поредната решителна кампания на маа Потокване? Ами само погледнете Хърбърт Молефи, мъж планина, смазан само от няколко нейни изречения и който дума не можа да обели, за да се защити. Да я бяха зърнали отнякъде военните от Генералния щаб на Ботсуана, веднага щяха да я произведат главен сержант или генерал, или както там се наричаха военните, които командват по цели армии. Направо щяха да я вземат като оръдие за сплашване на врага. Армията ще види маа Потокване как се приближава и ще замръзне като банда онемели от страх хлапета.

Маа Рамотсве обаче не чуваше тези мисли, въпреки че хвърли бърз поглед към маа Макутси, докато тя приготвяше чая. Но маа Макутси беше с гръб в този момент и шефката й не видя израза на лицето, нито се досети за чувствата й.

— Ами как — започна маа Рамотсве предпазливо — ще помогнем на господин Дж. Л. Б. Матекони да вземе решението си? Как можем да постигнем това?

— Не е нужно да му помагаме — отвърна твърдо маа Потокване. — Той вече е взел решение да се ожени за теб, нали така? Нали сте сгодени? Не, това, което трябва да направим, е да организираме нещата, това е всичко. Трябва да определим датата и да сме сигурни, че той ще бъде в определеното време на определеното място. И според мен това значи, че ние трябва да организираме нещата и да го заведем там, където трябва на определената дата. Точно така. Ще го заведем.

Като чу това, маа Макутси се завъртя и зяпна маа Рамотсве. Нима маа Рамотсве не виждаше каква опасност крие това? Ако заведеш един мъж в църквата насила, той просто ще избяга. Никой мъж не заслужава подобно нещо, да не говорим за такъв зрял и интелигентен мъж като господин Дж. Л. Б. Матекони. Това беше начало на бедствие и маа Рамотсве трябваше веднага да спре тези смешни фантазии. Но вместо това — маа Макутси онемя от изненада — маа Рамотсве кимна в съгласие!

— Добре — каза ентусиазирано маа Потокване. — Виждам, че си съгласна с мен. Сега остава да определим дата за сватбата и да подготвим всичко — в пълна тайна, — а после, на деня, някак си да го напъхаме в костюм…

— Но това как ще стане — прекъсна я маа Рамотсве. — Нали знаеш с какви дрехи ходи господин Дж. Л. Б. Матекони? С престилки… и със стара шапка с мазна периферия… и с велурени мокасини. Как ще махнем от него всичко това и ще го облечем в дрехи за в църква?

— Остави това на мен — заяви маа Потокване. — Всъщност остави всичко на мен. Можем да направим бракосъчетанието при нас, в сиропиталището. Ще организирам всичките майки да приготвят яденето. Всичко ще наредя, трябва само да дойдете, когато ви кажа. И ще се ожените. Обещавам ти.

Маа Рамотсве се колебаеше. Тя отвори уста да каже нещо, но маа Потокване не беше свършила.

— Не се тревожи, маа Рамотсве. Аз съм много тактичен човек, знам как се действа в такива случаи. Ти знаеш.

Маа Макутси се облещи от изумление, но вече знаеше, че нищо не е в състояние да спре маа Потокване. Събитията щяха да следват своя ход и нищо не може да направи. А и какво да се направи? Щеше ли да убеди маа Рамотсве да спре маа Потокване с нейния план? Едва ли, след като един път маа Рамотсве бе дала съгласието си, връщане назад нямаше. Можеше ли да предупреди господин Дж. Л. Б. Матекони, че го заплашва насилствена женитба? Не, нали тогава щеше да постъпи крайно нелоялно към маа Рамотсве, а щеше да бъде и голяма глупост, все едно да развали самия годеж. Не, оставаше й едно-единствено нещо и то беше да стои настрана от цялата тази работа. Може би щеше да си позволи да направи една забележка, така, съвсем отстрани, за да покаже неодобрението си към планираното начинание.

Маа Потокване не остана дълго на гости, но всяка минута от гостуването й се стори на маа Макутси цяла вечност. Възцари се ледена атмосфера. Маа Макутси мълчеше и не обелваше нито дума, отговаряше на въпросите на маа Потокване едносрично и недружелюбно.

— Сигурно имаш много работа — каза й маа Потокване и посочи купчината листове на бюрото. — Чувала съм, че си много полезна секретарка. Може би ще дойдеш някой ден в сиропиталището и ще ми помогнеш да се оправя с бумагите с моя офис? Това ще е голяма помощ за мен. От излишната хартия можем да запалим чуден огън, на децата много ще им хареса.

— Аз съм прекалено заета — отвърна маа Макутси. — Но можеш да си назначиш секретарка. Има един прекрасен колеж, казва се Ботсуански колеж за секретарки. Те могат да ти препоръчат някое момиче. И също да ти кажат какво е препоръчителното заплащане.

Маа Потокване отпи от чая и погледна маа Макутси над ръба на чашата си.

— Благодаря, маа — каза тя. — Това е чудесна идея. Но, разбира се, ние сме сиропиталище и нямаме приходи, за да наемем секретарка или нещо подобно. Затова има мили хора — като господин Дж. Л. Б. Матекони, — които ни предлагат услугите си безвъзмездно.

— Да, той е мил човек — съгласи се маа Макутси. — И затова хората се възползват от добрината му.

Маа Потокване остави чашата и погледна маа Рамотсве.

— Имаш голям късмет, маа. Твоята секретарка винаги може да ти даде прекрасен съвет — каза тя любезно. — Това сигурно много улеснява живота ти.

Маа Рамотсве, която наблюдаваше внимателно разразилия се конфликт, се опита да заглади нещата.

— Повечето неща в живота се получават по-добре, когато ги вършат двама души — каза тя. — Ти сигурно имаш подкрепата на майките в сиропиталището. Сигурно и те ти дават добри съвети.

Маа Потокване стана да си върви.

— Да, маа. Трябва до си помагаме едни на други. Това е самата истина.

Един от чираците щеше да откара маа Потокване обратно в сиропиталището. Маа Рамотсве и маа Макутси останаха отново сами в офиса, за втори път днес. Маа Макутси погледна към обувките си, както правеше винаги в моменти на криза. Обувките винаги й помагаха да мисли, но сега си мълчаха и не искаха да помогнат, сякаш казваха: „Нас не ни гледай, ние нищо не сме казали. Ти каза, каквото каза, шефке“. В нейните мисли обувките й винаги се обръщаха към нея с „шефке“, както чираците към господин Дж. Л. Б. Матекони. Съвсем правилно поведение, обувките трябваше да си знаят мястото.

— Съжалявам, маа — избухна внезапно маа Макутси. — Трябваше да си стоя в ъгъла и да правя чай, докато тази жена ви даваше безобразни, ама безобразни съвети. И аз не можех да кажа нищо, защото в нейно присъствие се чувствам като шестгодишно дете.

Маа Рамотсве погледна помощничката си загрижено.

— Тя се опитва да помогне. Държи се властно, вярно е, но това е, защото е управителка и така е свикнала. Всяка управителка е властна. Ако не е такава, тя не може да свърши нито едно нещо. Работата на маа Потокване е да бъде властна. Но тя се опитва да помогне.

— Ала няма да помогне! Изобщо няма да помогне — каза отчаяно маа Макутси. — Не можете да накарате господин Дж. Л. Б. Матекони насила да се ожени.

— Никой не го кара насила — каза маа Рамотсве. — Той ме помоли за това. Аз казах „да“. И нито веднъж досега, нито веднъж не е казал, че не иска да се жени. Чувала ли си го някога да е казал нещо такова? Не. Ето видя ли?

— Но той ще се съгласи да направите сватба някой ден — каза маа Макутси. — Можете да почакате.

— Мога ли? — каза бързо маа Рамотсве. — Мога ли вечно да чакам? И защо трябва да чакам толкова време и да понасям това неопределено положение? Животът си минава. Тик-так, тик-так. Часовникът върви твърде бързо. И аз през цялото време съм сгодена. Хората говорят, повярвай ми. Те казват: „А, ето я тази жена, дето е сгодена завинаги за господин Дж. Л. Б. Матекони“. Точно това говорят.

Маа Макутси мълчеше и маа Рамотсве продължи.

— Не искам да принуждавам господин Дж. Л. Б. Матекони за каквото и да било, ако той самият не иска. Но мисля, че в този случай нещо незнайно го спира. По някаква причина той не може да се реши. Според мен това се корени в характера му. Доктор Мофат каза, че когато хората страдат от тази болест, депресията, не са в състояние да взимат решения. Дори когато решенията явно са правилни. Може би и това е част от причината за поведението на господин Дж. Л. Б. Матекони. Ние само се опитваме да му помогнем, това е.

— Не знам, маа — поклати глава маа Макутси. — Може и да сте права, но аз много се безпокоя. Мисля, че не бива да позволявате на маа Потокване да си пъха носа в тази работа.

— Много добре разбирам какво ми казваш. Но моето търпение се изчерпа. Чаках, чаках, чаках. Никаква дата не се насрочва. Нищо не се казва. Не се купуват телета за сватбата. Не се поправят никакви столове. Не се канят никакви лели. Нищо не се прави. Нищо. Няма жена, която да приеме това, маа.

Маа Макутси пак погледна към обувките си. Този път обувките проговориха. Те й казаха: „А сега си затваряй устата“ и то доста грубичко.