Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (9)

7.

Понякога температурата е свързана не по-малко с мисленето, отколкото с действителното състояние. Виждаш как маранята трепти над асфалта и има голяма вероятност да решиш, че навън е по-горещо, отколкото ако видиш същия път, покрит със сняг. Хуан Кабрило не се заблуждаваше от това какво вижда. Гледката през прозореца на реактивния самолет, докато се носеше над Датския проток на път от Исландия към Гренландия, можеше да смрази сърцето на човек и да го накара да разтърка жалостиво ръце. Източният бряг на Гренландия беше ограден от планини и представляваше пуста, безлюдна гледка. Върху хилядите му квадратни километри живееха по-малко от пет хиляди души.

Небето беше тъмно, черно-синьо, покрито с облаци, носещи сняг. Човек нямаше нужда да докосва белите гребени на вълните отдолу, за да разбере, че температурата на водата е под точката на замръзване и бурното море е в течна форма само заради съдържанието на сол. Тънкият скреж по крилата и ледената дантела върху люковете допълваха картината, но дебелата ледена покривка, която застилаше Гренландия и едвам се виждаше през предното стъкло, създаваше ужасно смразяващо и зловещо усещане.

Кабрило неволно потръпна и се загледа през страничното стъкло.

— Имаме още десет минути — уведоми го пилотът. — Според сводката вятърът е само десет-петнайсет метра в секунда. Лесно ще се приземим.

— Добре — опита се да надвика шума на двигателите Кабрило.

Мъжете продължиха да летят мълчаливо, докато каменистият бряг ставаше все по-голям.

След няколко минути Кабрило чу и усети как самолетът забави, захождайки към външния край на пистата на летището. Пилотът наклони машината към колесника по посока на вятъра, така че да се изравни успоредно на пистата. Прелетяха кратко разстояние и Кабрило проследи как пилотът наглася контролните уреди. След минутка пусна и задния колесник, полетя още малко и зави, за да се приземи окончателно.

— Дръж се — рече пилотът, — скоро ще кацнем.

Кабрило се загледа към замръзналата пустош. Лампите покрай пистата хвърляха бледа светлина на фона на следобедната тъма. Маркировката ту се виждаше, ту изчезваше под напора на снежната виелица. Кабрило зърна за миг ветрения ръкав през снежинките и настъпващия мрак.

Летището в Кулусук, където се приземиха, обслужваше общност от четиристотин души и беше малко по-голямо от чакълеста алея, завряна зад планинския хребет заедно с две малки сгради. Най-близкият друг град, Ангмагсалик, или Тасийлак, ескимоското му име, се намираше на десет минути с хеликоптер и населението му беше три пъти по-голямо, отколкото на Кулусук.

Когато самолетът се снижи над пистата, пилотът натисна лоста и го изправи точно срещу вятъра. След секунда целуна пистата леко като перце. Прекоси покрития със сняг чакъл и спря пред една метална сграда. Бързо направи проверката след кацане, изгаси двигателя и посочи към постройката.

— Трябва да заредя — рече. — Можеш да надникнеш вътре.