Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (6)

4.

Понякога е по-добре да имаш късмет, отколкото да си умен. На най-високия етаж на един хотел в град, известен с авантюристите си, един мъж на средна възраст на име Халифакс Хикман се взираше в цифровите изображения на компютъра си и се усмихваше. Докато четеше доклада, който беше разпечатал преди няколко часа, той направи няколко изчисления в бележника си, след което отново се втренчи в изображенията. Невероятно. Решението на проблема му беше пристигнало — и то с данъчно облекчение за дарение.

Все едно беше пуснал четвърт долар в игрален автомат и беше ударил джакпота от един милион.

Хикман се разсмя — но смехът му не беше радостен. Смехът беше зъл, идваше от място, на което нямаше радост. С нотка на отмъщение и привкус на омраза, той се надигна от дълбините на душата му.

Когато смехът заглъхна, Хикман се пресегна към телефона и набра един номер.

 

 

Клей Хюс живееше в планините северно от Мисула, Монтана, в хижа, която сам си беше построил върху парче земя от сто и шейсет акра, което бе лично негово. Горещ извор в ранчото му осигуряваше отоплението на хижата, както и на няколкото оранжерии, които доставяха по-голямата част от храната му. Слънчевата енергия и вятърът го снабдяваха с електричество. Клетъчните и сателитните телефонни връзки му обезпечаваха гласов контакт с останалата част от света. Хюс имаше банкова сметка в Мисула с шестцифрен баланс и адрес в спедиторска компания, за да получава и изпраща пощата си, плюс три паспорта, четири номера на социални осигуровки и шофьорски книжки с различни имена и адреси.

Хюс обичаше уединението си — нещо не толкова необичайно за наемни убийци, които не искат да се набиват на очи.

— Имам работа за теб — каза Хикман.

— Колко? — попита Хюс, без да се церемони.

— Може би пет дена за петдесет хиляди долара. Аз ще осигуря транспорта.

— Доколкото разбирам, на някого няма да му провърви — подхвърли Хюс. — Нещо друго?

— Искам един предмет да бъде доставен на едно място, когато приключи — рече му Хикман.

— Ще помогне ли на каузата? — поинтересува се Хюс.

— Да.

— Тогава доставката ще бъде безплатна — отговори Хюс великодушно.

— Самолетът ми ще дойде след един час. Облечи се топло.

— Искам злато.

— Ще имаш злато — увери го Хикман и затвори телефона.

 

 

След час един „Рейтън Хоукър“ 800 ХР се приземи на летището в Мисула. Хюс изключи двигателя на своя реставриран стар автомобил с марка „Интернешънъл Скаут“, модел 1972. Бръкна отзад, дръпна ципа на сака и провери още веднъж оръжията си. Доволен, че всичко е наред, той затвори ципа и свали сака на земята. Затвори задната врата, наведе се и зареди взривното устройство, което използваше вместо аларма против крадци.

Ако някой посегнеше на колата му, с него беше свършено, скаутът щеше да избухне и да унищожи всички доказателства за това кой е собственикът му заедно с личните му документи. Хюс, ако не друго, си беше параноик. Метна сака на рамо и се отправи към самолета.

Четирийсет и седем минути по-късно самолетът навлезе в канадското въздушно пространство и пое курс на север — североизток.