Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (4)

2.

„Орегон“ стоеше до един кей в Рейкявик, Исландия, здраво завързан за кнехтовете. Плавателните съдове в пристанището представляваха миш-маш от товарни и туристически кораби, рибарски лодки, траулери, по-малки круизери и — колкото и необичайно да е за Исландия — няколко големи яхти. Рибарските лодки подпомагаха най-голямата промишленост на Исландия; яхтите бяха тук заради арабската среща на върха, която се провеждаше в момента.

„Орегон“ не би спечелил нито един конкурс за красота. Сто и петдесет и отгоре метровият товарен параход сякаш се крепеше единствено на ръждата. Горните палуби бяха затрупани с боклуци, горният и долният корпус представляваха какофония от биещи се по цвят бои, а кранът по средата на кораба изглеждаше така, сякаш всеки момент ще падне във водата.

Но външният вид на „Орегон“ лъжеше.

Ръждата беше внимателно нанесена радароабсорбираща боя, която му позволяваше да се промъква покрай екраните на радарите като призрак, боклуците по палубите бяха само за камуфлаж. Кранът си работеше отлично; рейте си бяха наред, някои представляваха антени, а останалите прикриваха ракетните установки. Удобствата под палубите се равняваха на тези в най-скъпите яхти. Вътре имаше луксозни кабини, комуникационни устройства последна дума на техниката, команден център, хеликоптер и напълно оборудвана работилница. Столовата можеше да съперничи на най-изисканите ресторанти. Лазаретът повече подхождаше на скъпо струващ болничен апартамент. Задвижван от два магнитохидродинамични двигателя, „Орегон“ можеше да се носи като гепард и да завива като количка от увеселителен парк. Корабът нямаше нищо общо с външния си вид.

„Орегон“ беше боен, свръхмодерен разузнавателен плавателен съд с екипаж от обучени професионалисти.

Корпорацията, която притежаваше и ръководеше „Орегон“, се състоеше от бивши военни и разузнавачи, които се хващаха на работа при отделни държави и частни лица, нуждаещи се от специални услуги. Представляваха частна армия от съвестни наемници. Американското правителство често им възлагаше мисии, защото те бяха извън полезрението на Конгреса, съществуваха в един сенчест свят, без да се ползват с дипломатическа защита или признание от страна на правителството.

Корпорацията можеше да бъде наемана — но членовете й подбираха много внимателно клиентите си.

Последната седмица бяха прекарали в Исландия, осигурявайки безопасността на емира на Катар, който присъстваше на срещата на върха. Исландия беше избрана за тази среща по ред причини. Страната беше малка, жителите на Рейкявик наброяваха сто хиляди души и това беше от полза по отношение на мерките за сигурност. Населението беше еднородно и чужденците стърчаха като палци, което улесняваше възможността да се засекат терористите, възнамеряващи да осуетят мирните преговори. И последно. Исландия се гордееше с най-стария съставен с избори парламент. Демокрацията в страната се развиваше вече столетия наред.

В дневния ред на продължаващите една седмица срещи влизаше окупирането на Ирак, положението в Израел и Палестина и разпространението на фундаменталисткия тероризъм. И въпреки че срещата не беше под егидата на Обединените нации или някоя друга водеща световна организация, присъстващите на нея лидери знаеха, че трябва да бъде съгласувана обща политика и да се предприемат действия.

Участваха Русия, Франция, Германия, Египет, Йордания и още няколко страни от Близкия изток. Израел, Сирия и Иран бяха отказали. Съединените щати, Великобритания и Полша, като съюзници освободители на Ирак, бяха там, както и група по-малки страни. Близо две дузини държави и техните дипломати, охрана, разузнаване и обслужващ персонал бяха слезли в столицата на Исландия като облак комари през нощта. При малобройното население на столицата масата шпиони и охранители се набиваха на очи на фона на жителите на Рейкявик, все едно носеха бикини посред студа. Исландците бяха бели, руси и синеоки — трудно можеше да се дегизира така човек, ако искаше да се слее с тях.

Рейкявик бе град с ниски сгради и яркобоядисани къщи, които изпъкваха на фона на покрития със сняг терен като украшения по коледна елха. Най-високата сграда — църквата „Алгримскиркя“, се издигаше само с няколко етажа отгоре и парата от гейзерите наоколо, които отопляваха домовете и сградите, придаваше на пейзажа сюрреалистичен вид. Заради водородния сулфид от горещите извори из въздуха се носеше лека смрад на развалено яйце.

Рейкявик беше скупчен около незамръзващото цяла година пристанище, което приютяваше рибарската флота, основното перо в исландската икономика. И в контраст с името на страната^[1] температурите в града всъщност бяха по-умерени от тези в Ню Йорк. Исландците бяха едновременно изключително здрави и видимо щастливи. Щастието се дължеше на положителната нагласа; здравето — на изобилието от горещи езера около гейзерите.

Арабските срещи на върха се състояха в Офой, голяма къща, която сега се използваше за нуждите на града и в която през 1986 година се беше състояла срещата между Михаил Горбачов и Роналд Рейгън. Офой се намираше на около километър от мястото, където беше закотвен „Орегон“, а това допълнително улесняваше гарантирането на сигурността.

Катар беше използвал Корпорацията и преди — двете страни се радваха на много добри взаимоотношения.

 

 

От уважение към участниците християни в срещата на върха на Коледа нямаше запланувана нито една среща, затова в кухнята на „Орегон“ трима готвачи поставяха довършителните щрихи на предстоящото пиршество. Основното ястие беше във фурната — дванайсет големи пълнени обезкостени пуйки. Обезкостените пуйки бяха празничното блюдо за екипажа — малки обезкостени птици с пълнеж от царевично брашно и градински чай, напъхани в обезкостени патици с по-тънък пласт от хлебна плънка с много подправки, които от своя страна бяха напъхани в големи обезкостени пуйки, гарнирани със скариди и пълнеж от кестени. Когато птиците се нарежеха, щяха да се получат парчета с три вида месо.

Подносите с ордьоври вече бяха върху масите: мариновани моркови, целина, праз, репички и нарязани на дълги тънки ивички тиквички. Имаше купи с ядки и плодове, сирене и солени бисквити. Подноси с щипки от раци, сурови стриди и хапки от омари. Три вида супа; салати „Уолдорф“, зелена и желирана; рибно блюдо; плато със сирена; пай с кайма, тиквен, ябълков и боровинков; вино, портвайн, ликьори и кафе „Джамайка Блу Маунтийн“.

Никой от екипажа нямаше да си тръгне гладен.

В луксозната си баня Хуан Кабрило подсуши мократа си коса, избръсна се и наплиска лицето си с афтършейв с аромат на ром. Русата му късо подстригана коса се нуждаеше от малко грижи, но през последните няколко седмици си беше пуснал козя брадичка, която внимателно оформи с чифт ножички от неръждаема стомана. Доволен от свършеното, той се погледна в огледалото и се усмихна. Изглеждаше добре — отпочинал, здрав и доволен.

Влезе в кабината и си избра колосана бяла риза, сив костюм от висококачествен тънък вълнен плат, ушит по поръчка в Лондон, копринена вратовръзка, меки сиви вълнени чорапи и чифт черни, лъснати велурени мокасини „Коул Хаан“. Подреди ги върху леглото и започна да се облича.

Докато връзваше връзката на червени и сини райета, се погледна за последно в огледалото, после отвори вратата и се запъти надолу по коридора към асансьора. Преди няколко часа екипажът му беше научил за надвиснала над емира заплаха. Ако планът им успееше, с един куршум щяха да убият два заека.

Ако само успееха да открият изчезналата ядрена бомба, която липсваше от другата страна на глобуса, годината можеше да завърши обнадеждаващо. Кабрило нямаше откъде да знае, че само след двайсет и четири часа той щеше да прекосява замръзналата пустош на изток — или че съдбата на един град покрай една река щеше да виси на косъм.