Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (38)

36.

Роджър Ласитър седеше на една пейка пред тоалетните на гарата в Нюкасъл на Тайн. От двайсет минути наблюдаваше вратата и района наоколо. Всичко изглеждаше наред. Изчака, докато мъжът, който току-що бе влязъл, приключи и излезе. Тоалетните бяха празни. Огледа се за последно, стана и влезе вътре.

Отиде до последната кабинка и вдигна капака на казанчето.

Ключът от шкафчето беше вътре, той бързо го извади и го пъхна в джоба си. После излезе от тоалетните и намери шкафчето. След като наблюдава района още половин час и не откри нищо нередно, изчака някой носач да мине наблизо и му махна.

— Имам кола под наем на закрития паркинг — усмихна се Ласитър с банкнота от двайсет лири в ръка. — Ако я докарам при вратата, ще ми донесеш ли багажа?

— Къде е той, сър? — попита носачът.

Ласитър му връчи ключа.

— Там — рече той, — в шкафчето.

Носачът взе ключа.

— За каква кола под наем трябва да гледам?

— Черен седан „Даймлер“ — отвърна Ласитър.

— Много добре, сър — кимна носачът и подкара количката си към шкафчето.

Ласитър излезе от фоайето и пресече улицата, отправяйки се към закрития паркинг. Ако се качеше в колата, запалеше я и успееше да излезе от гаража, щеше да свърши работа. Ако някой го следеше, щеше да пристъпи към действие дотогава.

Никой не дойде. Никой не го спря. Никой не знаеше.

След като плати таксата за паркинга, Ласитър направи едно кръгче и зави пред входа на гарата. Носачът го чакаше на тротоара с кутията върху количката си. Ласитър спря до него и дръпна лоста на багажника в жабката.

— Сложи го отзад! — нареди той, като свали стъклото на вратата на пасажера.

Носачът постави кутията в багажника на даймлера и затвори капака. Ласитър включи на скорост и потегли.

 

 

Свръзката на ЦРУ с МИ-5 седеше в един кабинет в квартирата на английската служба в Лондон.

— Вашите подизпълнители ни дадоха видеозапис с регистрационния номер на вана, с който смятаме, че е била открадната ядрената бомба — рече агентът на МИ-5. — Наш екип проверява агенцията за коли под наем, докато говорим. Щом получим информацията, ще успеем да вземем бомбата.

— Отлично — безстрастно отвърна агентът на ЦРУ.

— Какво е положението с нашия откраднат метеорит?

— Скоро ще бъде разрешено — увери го агентът на МИ-5.

— Нуждаете ли се от помощта ни? — попита човекът от ЦРУ.

— Не — поклати глава англичанинът. — Кралската армия и военноморските сили имат грижата.

Агентът на ЦРУ стана от стола си.

— Тогава ще чакам да се свържете с мен — рече той, — след като го откриете.

— Щом го направим, незабавно ще се свържем с вас.

Веднага щом агентът на ЦРУ напусна кабинета, агентът на МИ-5 вдигна телефона.

— След колко време ще пресрещнем влака? — попита той.

— На пет минути разстояние е — отвърна един глас.

 

 

Гористата местност на километър и половина от село Стоктън, най-близката гара до Мидълсбро, изглеждаше така, сякаш започва война. Два британски танка „Челинджър“ бяха заели позиция от двете страни на релсите. Малко по на север, горе-долу там, където щеше да спре влакът, два взвода от кралските морски пехотинци в камуфлажни униформи се криеха в гората и чакаха да проникнат във вагоните. Малко по-наляво, на сечището, скрито зад редиците дървета, които ограждаха релсите, имаше един самолет „Хариър“ и един хеликоптер „Агуста Вестланд“ А-29 „Монгус“ с картечни гнезда.

В далечината откъм север тракането на влак номер двайсет и седем се усилваше.

Полковникът от британската армия, който ръководеше операцията, изчака да види носа на локомотива. После се обади на машиниста по радиото и му нареди да спре. Веднага щом машинистът зърна танковете, удари спирачки и влакът започна да намалява, като от колелата му взеха да излизат искри. Самолетът и вертолетът, които се бяха издигнали във въздуха, се показаха над дърветата и заеха позиция за обстрел в момента, в който кралските пехотинци изскочиха от гората и взеха да се качват през всички врати.

Щяха методично да претърсят всичко, но нямаше да намерят нищо.

 

 

В същото време Роджър Ласитър караше на юг по магистралата към Лондон. На минаване през Стоктън забеляза суматохата в далечината и излезе през десния изход към Уиндърмиър. Щом стигнеше до главната североизточна магистрала, която минаваше през Ланкастър, щеше да продължи нататък през Бирмингам и да влезе в Южна Англия. Ласитър си запали цигара и се загледа навън в дъжда.

 

 

Докато наближаваше Темза по въздуха, Адамс погледна внимателно джипиеса за точното местонахождение. Кабрило гледаше към парка от другата страна на реката. Огромна шатра, осветена с прожектори, гъмжеше от работници, които довършваха монтажа й.

— Погледни вляво — обади се Адамс по микрофона.

Квадратната площадка за хеликоптери беше осветена с мигащи светлини. Една кола до нея присветна с фарове. Адамс наведе лоста и започна спускане.

— Сенг и Мидоус са тук — рече Кабрило. — Ще ги накарам да ме закарат до хотела, за да можем да се прегрупираме. Ханли е организирал някой да те чака на главния терминал в „Хийтроу“ с ключа ти от хотела. От какво друго имаш нужда, Джордж?

— Нищо — отвърна Адамс. — Ще презаредя и ще ида в хотела. Щом ти потрябвам, ми се обади.

— Наспи се — посъветва го Кабрило. — Заслужил си го.

Адамс тъкмо захождаше и не отговори. Спусна се над Батърсий Парк, наклони се напред към площадката и после леко се приземи. Кабрило отвори вратата и грабна телефона си. Скочи и приведен, се отдалечи от вертолета. Щом излезе от обсега на витлата, се изправи. Наближаваше рейнджроувъра, когато Адамс вдигна вертолета и прелетя през Темза.

Мидоус излезе от вратата на пасажера и отвори задната на Кабрило.

— Къде отиваме? — попита Кабрило, докато се пъхаше отзад и затваряше вратата.

— Предадохме каквото открихме на господин Ханли — отвърна Сенг. — Той каза, че вие ще ни уведомите.

Колата се отдалечи от хелипорта и излезе от парка. Спря на светофара и изчака да завие по Куинстоун Роуд, за да прекоси Албърт Бридж.

Кабрило започна да обяснява, докато Сенг ги караше към „Савой“.

 

 

„Орегон“ се носеше на юг. Наближаваше полунощ на 30 декември и по график корабът трябваше да стигне до доковете близо до Лондон около 9 часа сутринта местно време. Заседателната зала беше претъпкана. Ханли пишеше върху дъската за съобщения. По нея почти не беше останало празно място.

— Това е, което знаем — завърши той. — Сега смятаме, че кражбата на метеорита и кражбата на украинската ядрена бомба не са свързани. Вярваме, че Ал-Халифа и неговата група са научили за метеорита от продажен служител на „Ешелон“ и Ал-Халифа е решил да го включи в досегашния си план, който според нас е терористична атака в сърцето на Лондон.

— Кой стои зад открадването на метеорита? — попита Мърфи.

— Последната информация, която беше събрана от господин Труит в Лас Вегас, сочи към Халифакс Хикман.

— Милиардерът ли? — обади се Рос.

— Точно така — потвърди Ханли. — Още обаче не знаем защо. Хикман инвестира в хотели, курорти, казина, производство на оръжия, домакински продукти. Освен това има верига от погребални домове, железарска фабрика за пирони и уплътнители. Има интереси в железопътната индустрия и нефтодобива, както и в сателитната телевизия.

— Старомоден магнат — изсумтя Пит Джоунс. — Не като днешните. Истинските богаташи сега правят пари само от един бизнес, от софтуер или от верига пицарии.

— Не е ли саможив? — поинтересува се Джулия Хъксли.

— Прилича на Хауърд Хюс — усмихна се Ханли.

— Ще направя психопортрет — предложи Хъксли, — за да знаем с кого си имаме работа.

— Холпърт рови из компютърните файлове, докато говорим, за да види дали можем да намерим мотив.

— Какво е положението с метеорита сега? — намеси се Франклин Линкълн.

— Както всички знаете, Хуан и Адамс са видели как напуска Фарьорските острови на борда на една чесна, която успяха да проследят. Понеже на хеликоптера му свърши горивото, Хуан преследваше вана, който прибра пратката от чесната, с автомобил до една железопътна гара близо до Единбург. Точно се канеше да се намеси, когато президентът, посредством Овърхолт, му нареди да остави британските власти да се справят с проблема. Те възнамеряваха да спрат влака преди час, но още не знаем как са се развили събитията.

— Значи, ако са го взели — предположи Хали Касим, — нашето участие се свежда до това да го върнем на Съединените щати.

— Точно така — потвърди Ханли, — затова искам да се съсредоточим върху ядрената бомба. Смятаме, че е била превозена през Черно море до пристанище на остров Шепи от гръцки товарен кораб. Там според нас бойци от терористичната организация на Ал-Халифа са я откраднали, без да платят, и са я откарали в неизвестна посока. Сенг и Мидоус бяха на място и откриха видеокасета, която ни насочи към евентуалното й сегашно местоположение.

— Странно изглежда — вметна Джоунс, — че след смъртта на Ал-Халифа останалите не са зарязали мисията. Водачът им е убит, а те все още възнамеряват да я изпълнят ли?

— Това е най-хубавият момент — подчерта Ханли. — Ние мислим, че те още не знаят за смъртта на Ал-Халифа.

— Явно не е необичайно, че не се е свързал с тях.

— Така е, а вероятно и преди го е правил — поне според докладите, които сме натрупали през годините.

— Значи един от нас ще стане Ал-Халифа? — допусна Мърфи.

Ханли махна на Никсън, който кимна и посегна към касетофона.

— Открихме сателитния телефон на Ал-Халифа в джоба му. Имаше кратко съобщение на гласовата му поща. Сверих го със съществуващ запис и вкарахме гласа му в компютъра.

Никсън натисна копчето и гласът на Ал-Халифа се разнесе из залата.

— Мислим, че можем да се обадим на хората му по телефона и да си уредим среща — каза Ханли, — и по този начин да се доберем до бомбата.

— С колко време разполагаме? — попита Касим.

— Смятаме, че ще ударят утре, точно в полунощ.

— Навръх Нова година! — възкликна Мърфи. — Ах, тези надути копелета! Имаш ли представа къде?

— Има празненство и концерт в парка точно до Бъкингамския дворец — обясни Ханли. — Елтън Джон ще пее.

— Сега наистина побеснях — изръмжа Мърфи. — Харесвам музиката на този пич.

— Добре, слушайте всички — обърна се към насъбралите се Ханли. — Искам да се разотидете по каютите и да поспите. Повечето отивате в Лондон утре да работите по операцията. Ще се съберем в заседателната зала в седем сутринта за разпределение на задачите и веднага щом наближим Лондон, ще бъдете свалени и изпратени в града. Има ли още въпроси?

— Само един — рече Хъксли. — Някой знае ли как се обезврежда атомна бомба?