Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (35)

33.

„Орегон“ се носеше през Северно море като подгонен кит. В командната зала Ханли, Стоун и Рос бяха впили погледи в монитора, който показваше местоположението на метеорита. Сигналът се беше стабилизирал след настройката на честотата. Като се изключат случайните изкривявания при преминаването на бръмбарите близо до електропроводи, най-сетне получаваха чиста картина.

— Самолетът амфибия току-що кацна в Единбург — уведоми ги Стоун, поглеждайки към друг екран. — Прекалено мъгливо е, за да открие господин Кабрило.

— Да стоят и да чакат — заповяда Ханли.

Стоун предаде съобщението по радиото.

Ханли вдигна обезопасения телефон и се обади на Овърхолт.

— Камионът се насочи към Единбург — каза той.

— Британците са заградили вътрешността на града, както и магистралите, които водят на юг — съобщи му Овърхолт. — Ако тръгнат към Лондон, ще ги хванем.

— Време е — отбеляза Ханли.

 

 

Шофьорът на вана затвори телефона и се обърна към пътника си.

— Има промяна в плановете — спокойно каза той.

— Гъвкавостта е най-важното нещо в секса и тъмните сделки — подхвърли другият мъж. — Накъде отиваме?

Шофьорът му съобщи.

— Тогава е по-добре тук да завиеш наляво — рече пътникът, докато разглеждаше картата.

Кабрило продължаваше да кара, следеше камионетката с детектора си. От двайсет минути не я беше виждал, но щом стигнеше до предградията на Единбург, щеше да даде газ и да съкрати разстоянието помежду им.

Вдигна очи от металната кутия и се загледа в пейзажа.

Мъглата по пътя беше гъста, отстрани имаше огради от скали и камък. Дърветата стърчаха голи и изглеждаха като вкочанени скелети на сивия фон. Преди миг Кабрило зърна Фърт оф Форт, протока, който се врязваше в Шотландия от Северно море. Водата беше черна и бурна; протежението на висящия мост едвам се виждаше.

Натисна педала на газта и погледна отново кутията. С всяка секунда сигналът се приближаваше все повече и повече.

 

 

— Наредено ми беше да те оставя отпред и да се махам — обясни шофьорът. — Някой друг ще те превози по-нататък.

Шофьорът намали пред гарата в Инвъркитинг и спря пред един носач с количка.

— Нещо друго? — попита пътникът, пресягайки се да отвори вратата.

— Късмет! — пожела му шофьорът.

Щом стъпи на тротоара, пътникът махна с ръка на носача.

— Ела тук! — повика го той. — Искам да натоваря нещо.

Мъжът докара количката.

— Купихте ли си вече билет?

— Не — отвърна пътникът.

— Къде е багажът? — попита носачът.

Пътникът отвори задната врата на вана и посочи кутията.

Носачът се пресегна и я вдигна.

— Тежичко е. Какво има вътре?

— Специално оборудване за нефтени платформи — обясни пътникът, — така че внимавай.

Носачът постави кутията върху количката и се изправи.

— По-добре идете да си купите билет — посъветва го той. — Влакът тръгва след по-малко от пет минути. Къде отивате?

— В Лондон — рече пътникът и се отправи към вратата.

— Ще ви чакам на перона — обеща носачът.

 

 

Докато бутаха метеорита на количка през гарата, шофьорът на вана зави наляво и излезе от паркинга. Беше изминал само няколко километра в посока към Единбург, когато движението започна да се забавя. Отпред имаше задръстване. Погледна нататък да види какъв е проблемът. Имаше проверовъчен пункт.

Подкара бавно напред.

 

 

— Тръгвай веднага! — нареди Ханли по радиото на пилота на самолета амфибия.

Пилотът залепи бележка върху термоса със силно кафе и отвори дроселите. Машината започна да подскача и да се тресе, докато се движеше по вълните в морето.

Наклони се и се вдигна.

Пилотът летеше колкото можеше по-ниско. Търсеше по земята някаква следа от странния на вид ретро автомобил, който Ханли му беше описал. Беше само на трийсет сантиметра от далекопровода, когато откри пътя, който търсеше.

 

 

Сигналът изчезна. Проблемът беше, че Кабрило нямаше карта на района, така че единствената му надежда бе да кара в кръг и да го търси.

 

 

— Последно повикване за влак номер двайсет и седем за Лондон — съобщиха по високоговорителите, — всички пътници да се качват.

— Имам само американски долари — рече пътникът. — Двайсетачка стига ли?

— Да, сър — отвърна носачът. — Ще занеса багажа в купето ви.

Носачът се качи на влака, откри купето и отвори вратата. Постави кутията с метеорита на пода. Щом се измъкна, пътникът, който все още стискаше билета в ръка, влезе вътре.

 

 

— Какво е разписанието? — извика Ханли на Стоун.

— В момента има влак, който тръгва за Лондон — осведоми го Стоун, поглеждайки компютъра си.

— Дай маршрута — нареди Ханли.

— Наближавам Единбург — обади се по радиото Адамс. — Но още няма никаква следа от господин Кабрило.

— Оглеждай се за амфибията — посъветва го Ханли.

— Разбрано — рече Адамс.

 

 

Шей се обади по микрофона на Адамс.

— Дано на колата ми й няма нищо.

— Не се тревожи — успокои го Адамс, — ако стане нещо, моите хора ще я оправят.

— Дано! — въздъхна Шей.

— Гледай да я видиш на земята.

 

 

На борда на „Орегон“ Ханли се обади по радиото на амфибията.

— Мисля, че го видях — съобщи пилотът.

— Добави и влак към Лондон на бележката — рече Ханли — и Адамс е близо, после му сигнализирай, за да те види, и хвърли пратката.

— Разбрах, шефе — отвърна пилотът.

Добави един ред на бележката с маркер, провря се между далекопроводите и профуча на не повече от три метра височина от Кабрило и ретро автомобила.

 

 

— Какво по… — възкликна Кабрило, когато задницата на самолета амфибия изникна в предното му стъкло.

Пилотът завъртя крилете, ускори и направи бръснещ завой, за да мине отново. Щом Кабрило видя предницата на самолета, разбра, че е на Корпорацията, и отби встрани от пътя.

Свали гюрука, и вдигна поглед към небето. Амфибията се връщаше обратно, летеше все по-бавно и се спускаше все по-ниско. Когато почти го настигна, Кабрило видя как от прозореца политна нещо и се удари в асфалта.

Термосът се търкулна и спря на десет метра пред автомобила.

Кабрило изскочи и се втурна към него.

 

 

— Хидроплан 8746 — обадиха се от диспечерската кула в Единбург, — бъди нащрек за хеликоптер в непосредствена близост.

Пилотът на амфибията тъкмо излизаше от острия завой нагоре и му трябваше секунда да отговори.

— Кула, хидроплан 8746, вертолет в района — отвърна пилотът, — моля кажете марката.

— Хидроплан 8746, марката е „Робинсън“ R-44.

— Хидроплан 8746, виждам го.

 

 

— Британците са обградили вана — уведоми ги Овърхолт.

— Мисля, че са прехвърлили метеорита на влака за Лондон — докладва Ханли.

— Сигурно се шегуваш — изсумтя Овърхолт раздразнено. — Ще трябва да се обадя на директора на МИ-5 и да му кажа. Кой влак?

— Още не сме сигурни, но следващият влак, който тръгва, е за Лондон — рече Ханли.

— Пак ще ти се обадя — отговори Овърхолт и тресна телефона.

Но след няколко секунди имаше ново обаждане за Овърхолт — този път беше от президента.

 

 

Пилотът на амфибията се свърза с Адамс по радиото.

— Следвай ме, ще те заведа директно при него.

— Давай! — съгласи се Адамс.

Амфибията направи повторен завой, изравни се с пътя и отново се приближи. Вертолетът се носеше по дирите му.

— Ето — извика Шей, когато ретро автомобилът се появи.

Адамс погледна надолу. Кабрило беше пред колата.

Адамс приземи робинсъна в полето от другата страна на пътя и остави двигателя да работи. Кабрило забърза към него с термос и сателитен телефон под мишниците. Отвори вратата на пасажера и постави двата предмета отзад. Шей се мъчеше да си откопчее колана. Кабрило го откопча и му помогна да слезе.

— Ключовете са в колата — опита се той да надвика шума от двигателя и витлото, — скоро ще ти се обадим, за да ти платим за услугата.

После седна на креслото в хеликоптера и затвори вратата. Шей се приведе и мина под витлата. Щом се измъкна, пресече шосето и се запъти към безценния си Ем Джи. Започна да го оглежда, докато Адамс излиташе. Освен почти празния резервоар, колата си изглеждаше невредима.

Адамс се беше вдигнал петдесет метра над земята, когато Кабрило проговори.

— Телефонът ми е счупен — каза той в микрофона.

— Така и решихме — отвърна Адамс. — Мислим, че са качили метеорита на влака.

— Значи съобщението вече не ни трябва — реши Кабрило и откъсна листчето, залепено към термоса.

— Има ли кафе вътре? — попита Адамс. — Бих пийнал една чашка.

— Аз също — присъедини се Кабрило, разви капачката и отвътре излезе пара.