Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (22)

20.

Горе-долу по същото време, по което Кабрило се беше приземил в Гренландия, двама мъже се срещнаха в една изоставена сграда на брега в Одеса, Украйна, от другата страна на света. За разлика от холивудските размени, при които банди въоръжени мъже окупират района, за да предадат пари за оръжие, това събиране беше определено по-малко вълнуващо. Само двама мъже, голям дървен сандък и една черна найлонова торба с необходимата сума.

— Парите са смесени, както пожела — каза единият от мъжете на английски, — долари, британски лири, швейцарски франкове и евро.

— Благодаря — отвърна вторият мъж на английски с руски акцент.

— И си променил архивите, така че да излиза, че оръжието е било продадено тайно на Иран през 1980-а?

— Да — потвърди вторият мъж. — От старото комунистическо правителство на радикалните сили на Хомейни, които свалиха шаха, като парите от продажбата са били използвани за финансиране на руската окупация на Афганистан.

— Пусковото устройство?

— Сложили сме ново в сандъка.

— Съвсем като бял човек — усмихна се първият мъж. Протегна ръка и се ръкува с другия мъж. — Имаш номера да се обадиш, ако възникне някакъв проблем.

— Ще се обадя — каза вторият мъж.

— Напускаш Украйна, нали? — попита първият, докато плъзгаше дървения сандък по сгъваемата рампа в каросерията на еднотонния камион.

— Довечера.

— Предполагам, че достатъчно далеч — рече първият мъж, докато дърпаше вратата на камиона и заключваше катинара.

— Австралия достатъчно далеч ли е?

— Австралия е идеално — кимна първият мъж.

После отиде до камиона, качи се на седалката, затвори вратата и запали двигателя. След по-малко от час, на друг док, сандъкът беше качен на борда на стар товарен кораб — транзит през Черно море, първата стъпка от едно много по-дълго пътуване.

 

 

След като напусна Одеса, гръцкият товарен кораб „Лариса“ подскачаше по вълните, докато се насочваше на запад от Средиземно море. Дясно на борд скалите на Гибралтар се издигаха в небето.

— Мръсна нафта — изруга изпоцапаният механик. — Изчистих филтъра и вече трябва да е наред. А пък тракането сигурно е от буталата. Моторът се нуждае спешно от ремонт.

Капитанът кимна, издуха дима от цигарата без филтър и се почеса по ръката. От Сардиния му се беше появил обрив, който сега се простираше от китката до лакътя. Не можеше да направи кой знае какво — „Лариса“ беше все още на хиляда и четиристотин мили и четири дни път от крайното си пристанище. Загледа се в огромния танкер, който ги задмина отстрани, после се пресегна, отвори един буркан с вазелин и намаза възпалената си кожа.

Крайният срок за доставката на тайнствения товар беше новогодишната нощ.

Сега, след като проблемът с горивото беше решен, започваше да си мисли, че ще успее да стигне в Лондон навреме. Щом пристигнеха, планът му беше да достави товара, да се напие за Нова година в някой бар на пристанището, а на другия ден да намери някой доктор да прегледа обрива.

Мъжът нямаше откъде да знае, че следващият доктор, при който щеше да иде на преглед, щеше да е съдебният.