Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (15)

13.

Алимейн ал-Халифа прочете факса още веднъж, после пъхна листовете в един найлонов джоб, за да запази изображението. Цената, която беше платила групировката „Хамади“ за тази информация, беше равна на един милион британски лири в злато. Човешката алчност и сребролюбие продължаваха да удивляват Ал-Халифа — за подходящата цена повечето хора бяха готови да продадат страната си, препитанието си за в бъдеще, дори бога си. Вътрешният човек от „Ешелон“ не беше по-различен. Куп дългове от комар и лошо финансово управление го бяха направили уязвим и лесен за изнудване. Бавно съблазняване и все по-големи суми за измяната му го бяха поставили напълно под контрола на групировката.

И сега, след две години, мъжът им бе предал джакпот.

Проблемът беше, че в момента на Ал-Халифа му се беше събрало много. Като се обърна към другия мъж в кабината на яхтата, той рече:

— Аллах да благослови всички вярващи!

Салмейн Ески се усмихна и кимна.

— Явно е отговорил на молитвата — съгласи се той, — макар че идва и без това благодатно време.

Ал-Халифа го изгледа. Ески беше дребен, малко над метър и петдесет и тънък като вейка. Родом от Йемен, той имаше тъмна, пепелява на цвят кожа, оредяваща брада и уста, пълна с малки остри зъби, целите пожълтели. Ески беше последовател; не особено умен, но изключително предан на каузата. Всички движения се нуждаеха от хора като него. Те бяха пионките, с които се играеше. Пушечното месо.

За разлика от него Ал-Халифа беше висок, хубав и се движеше с грацията, която поколения водачи бяха насадили в душата му. Стотици години наред предшествениците му бяха управлявали като племенни вождове в прашния Арабски полуостров. Само през последните двайсет години, след като бащата на Ал-Халифа беше изгубил благоволението на кралското семейство в Катар, потеклото му бе принизено до това на простолюдието. Ал-Халифа възнамеряваше скоро да поправи тази несправедливост.

После щеше да продължи със запланувания удар в името на исляма.

— Аллах ни е благословил с възможност да направим и двете — заяви Ал-Халифа — и ние ще го направим.

— Значи искаш капитанът да поеме курс североизточно от мястото? — попита Ески.

— Да — тихо отвърна Ал-Халифа. — След това ще кача пътника на борда.

 

 

Плаваща под флага на Бахрейн и регистрирана като собственост на Арабския инвестиционен и търговски консорциум, деветдесет и девет метровата „Акбар“ беше една от най-големите частни яхти в света. Малко външни хора се бяха качвали изобщо на нея, но малцината избрани разказваха за покрит с плюш салон, големи горещи вани на задната палуба, цял куп по-малки лодки, лични водни съдове и хеликоптер на борда й.

Отвън „Акбар“ изглеждаше като плаващ дворец, собственост на някой супербогаташ. Почти никой не би се досетил, че в нея се помещаваше терористична клетка. Освен водача Ал-Халифа и последователя Ески — и двамата в момента на брега — имаше още шестима. Двама кувейтци, двама от Саудитска Арабия, един либиец и един египтянин. Всичките до един бяха надъхани с фундаменталистка риторика. И всичките бяха готови да умрат за каузата.

— Имаме разрешение да напуснем пристанището — каза капитанът по радиото, което държеше в ръката си.

— Щом излезеш от външното пристанище, дай пълен напред — нареди Ал-Халифа от брега. — Ще се срещнем след час и половина.

— Тъй вярно — козирува капитанът.

Ал-Халифа пъхна малкия телефон обратно в предния си джоб и отново се загледа в електрическото табло в мазето на хотела.

— Сложи експлозивите тук — заповяда той на Ески и посочи към главния електропровод. — Щом се включи алармата и стане тъмно, ме чакай на долното стълбище, както се разбрахме.

Ески кимна и започна да закрепва експлозивите С-6 около алуминиевата тръба. Бъркаше в джоба си за жици и детонатори, когато Ал-Халифа излезе. След като прекоси подземния гараж, Ал-Халифа спря, отвори задната врата на един ван, погледна вътре, после я затвори и отново пресече паркинга.

Отвори вратата към аварийното стълбище и започна да се качва нагоре по етажите.

Щом стигна до етажа точно под апартамента на емира, той използва картата ключ и влезе в стаята, която беше наел на името на фалшива компания. Ал-Халифа погледна към леглото, което бе вдигнал до стената по-рано през деня. После провери странната на вид боядисана в червено машина, която се намираше на мястото му. Близо до тавана имаше циркуляр с диаметър метър и двайсет и диамантено острие. Изглеждаше като гигантска версия на инструмента, който един кълвач би използвал, за да пробие дупка в стената на къщичка за птици. Острието беше прикачено към вал от неръждаема стомана, задвижван от хидравлични бутала. Под вала имаше правоъгълна метална кутия, в нея се намираше дизеловият мотор. Под кутията на мотора имаше ос и колела с големина на автомобилни гуми, които позволяваха машината да бъде теглена, където е необходимо. Преносимо командно устройство със седемметров кабел даваше възможност за дистанционно управление.

Когато спусна острието, между него и тавана останаха два метра разстояние. До машината бяха поставени квадратно парче шперплат и стълба. Всичко това бе вкарвано в стаята на части в продължение на седмици и след това сглобено. Камериерките бяха държани настрани, като на рецепцията бяха оставени стриктни разпореждания никой да не влиза в стаята.

Машината се използваше на строителни обекти, пробиваше дупки в бетона, за да бъдат прокарани кабели.

Ал-Халифа реши, че няма да има проблем да пробие и пода.

 

 

Емирът на Катар спеше спокойно на горния етаж. Екипите на охраната от Корпорацията щяха да прекарат нощта на пост в стаите от другата страна на коридора и тези отстрани на апартамента на емира. Бяха сигурни, че покушението ще бъде извършено тази нощ. В стаята от другата страна на коридора Джоунс и Мидоус внимателно гледаха наблюдателните камери. Вляво от апартамента на емира Моника Крабтри си водеше бележки, докато Клиф Хорнсби си почистваше оръжието. В стаята отдясно на апартамента Хали Касим и Франклин Линкълн опразваха поднос със сандвичи, докато чакаха.

Нищо не загатваше какво щеше да се случи след малко.

 

 

На долния етаж Ал-Халифа си сложи чифт очила за нощно виждане, след което хвана дистанционното управление и си погледна часовника. Секундите тиктакаха, докато стрелката не премина през 3 часа сутринта. Тогава Ал-Халифа усети тътена по етажите на сградата и светлините угаснаха.

Той включи бутона и пробивната машина изрева. Докато натискаше копчето, за да вдигне оборотите, наблюдаваше как валът и въртящото се острие се вдигат към тавана. Щом острието го докосна, то се вряза в мазилката и дървените подпори, в стаята се разхвърчаха стърготини и прахоляк. Острието мина през тавана за по-малко от десет секунди и отгоре проникна свеж въздух. Ал-Халифа снижи машината, хвърли парчето шперплат върху зъбците на триона, после сграбчи отново дистанционното, качи се върху шперплата и издигна стенобойното устройство, без да пуска острието. След секунда вече бе горе в стаята на емира и скочи на пода.

През очилата за нощно виждане Ал-Халифа зърна, че някой седи в леглото и разтърква очи. Прекоси на бегом стаята, грабна един стол и подпря с него дръжката на вратата, след това се втурна към леглото на емира.

Наведе се, залепи с лепенка устата и очите на мъжа, после го издърпа от леглото към дупката. Щом и двамата стъпиха върху шперплата, той спусна машината надолу с дистанционното, после бутна мъжа на пода и го задърпа към вратата. Отвори я и го повлече по коридора към аварийното стълбище.

Бяха минали по-малко от две минути, откакто Ал-Халифа приведе в ход плана си.

След още няколко минути щеше да е на път.

 

 

— Готово! — каза Джоунс.

Екипите на Корпорацията бяха оборудвани с малки мощни фенери, закрепени на коланите им. Осем тънки лъча проблясваха в коридора пред апартамента на емира.

— Светлината стана зелена — извика Мидоус, след като прокара резервната карта ключ през жлеба, — но вратата не иска да се отвори.

— Хали! — извика Джоунс. — Двамата с Линкълн слезте долу в гаража и блокирайте изхода.

Двамата мъже се втурнаха надолу.

— Крабтри, Хорнсби — продължи той, — завардете изходите на фоайето. — Боб, отдръпни се — подкани. — Ще взривя вратата.

Извади един кръгъл метален диск от джоба си, махна хартията от здравата лепенка, залепи я на вратата и натисна малкото лостче отстрани.

— Сър — извика той, — отдръпнете се, влизаме.

Джоунс и Мидоус се отдръпнаха малко по-нататък по коридора и зачакаха заряда да избухне. Щом гръмна, Джоунс се втурна и се провря през разбитите останки от вратата. Затича се към спалнята и пробяга с фенерчето по леглото. Беше празно. Претърси помещението с тънкия лъч и откри дупката, изрязана в пода. Извади преносимата радиостанция и се обади на „Орегон“.

— Код червено — обяви той, — отвлякоха го.

Докато чакаше отговор, Джоунс огледа внимателно спалнята.

— Боб, виж какво има долу.

Мидоус се спусна през дупката.

— Какво става там? — попита Ханли, когато се обади по радиостанцията.

— Похитиха нашия играч — бързо отвърна Джоунс.

— Това не влизаше в плана — бавно промълви Ханли.

 

 

— Няма повече стълби — съобщи Ал-Халифа на похитения, понеже очите му бяха залепени.

Ал-Халифа още носеше очилата за нощно виждане, но както гледаше, негово превъзходителство нямаше кой знае колко уплашен вид. Следваше покорно Ал-Халифа, сякаш охраната му го беше научила да не се съпротивлява.

— Насам — рече Ал-Халифа, отвори вратата на гаража и дръпна емира за ръката.

Ески се появи в очилата му в същия момент, в който се чуха стъпки отгоре.

— Отвори вратата на вана и извади мотоциклета — изкрещя той.

Ески се спусна към вана, отвори вратата на багажника и плъзна рампата надолу до асфалта. После се качи във вана и избута мотора. Металните ледени висулки, полепнали по гумите му, стържеха като скакалци по металната рампа. Ал-Халифа беше успял да довлече емира до вана. Бръкна вътре и сграбчи от пода един автомат АК-47. Стиснал ризата на емира с една ръка, той се извървя и насочи автомата към вратата. Откри огън, щом Касим, последван от Линкълн, се появи в рамката. В същия миг Ески натисна стартера. Моторът, БМВ 650 с кош отстрани, изрева.

Касим беше улучен в ръката, но успя да падне по корем и да се претърколи под една кола. Линкълн се спаси от нараняване, клекна до партньора си и извади пистолет. Прицели се, но нямаше как да избегне опасността за емира.

— Прикрий бягството ми — нареди Ал-Халифа и подаде автомата на Ески.

Ески взе калашника и започна да обстрелва района около стълбището със спорадични откоси. Ал-Халифа бутна емира в коша и се метна на мотора. Хвана лоста, превключи на скорост, даде газ и се отдалечи от вана. Ески усили стрелбата.

Ал-Халифа се насочи към рампата, която водеше нагоре, и се стрелна към приземния етаж.

Линкълн дръпна микрофона на ревера си и повика „Орегон“.

— Клиентът е на мотор БМВ — извика той.

Касим подпря пистолета на здравата си ръка. Внимателно се прицели и изстреля три куршума, които улучиха Ески в слабините, сърцето и гърлото. Той се свлече на земята като чувал с картофи и автоматът издрънча върху бетонния под. Линкълн пробяга разстоянието до вана, изрита калашника настрани и застана нащрек над умиращия мъж. Ревът на мотора заглъхваше в далечината.

 

 

Когато стигна до горната част на рампата на партера, предната гума на беемвето полетя във въздуха. Ал-Халифа наклони цялата си тежест напред, за да го свали, и излезе от паркинга на шосето пред хотела. Зави надясно, надолу по Стейнтан Роуд, измина няколко пресечки до кръстовището със Себрот и обърна на изток, профучавайки към пристанището. Пътят водеше извън града и по него нямаше движение.

Ал-Халифа погледна към емира, който седеше в коша отстрани — колкото и странно да беше, мъжът не изглеждаше уплашен.

 

 

След като прекосиха на бегом фоайето и изскочиха през предната врата на хотела, Крабтри и Хорнсби видяха отдалечаващия се мотоциклет. Спуснаха се към черния джип, паркиран на паркинга пред хотела.

— Добре, всички — обади се Ханли по радиото от контролната зала в „Орегон“, — клиентът е на мотор БМВ.

Хорнсби натисна дистанционното, за да отключи вратите на джипа, и седна на кормилото. Крабтри се пресегна към радиостанцията си, щом се настани до него.

— Завиха на изток и се движат покрай пристанище то — докладва тя. — Тръгваме след тях.

 

 

Ал-Халифа натисна газта и беемвето полетя със сто и двайсет километра в час по заснежения път. Минаха три разклона, прекосиха един хълм и Рейкявик изчезна от погледа им. Наблюдаваше внимателно пътя отстрани и видя следата, който беше утъпкал вчера с взетия под наем снегомобил. Зави по тясната ивица утъпкан сняг и превали още един малък хълм. Почти до подножието му се простираше фиорд, покрит отгоре с тънка ледена кора. Изведнъж цивилизацията му се стори толкова далеч.

Там, върху утъпкания сняг, ги чакаше хеликоптер „Кавазаки“.

 

 

Хорнсби намали, докато преминаваха първия разклон, и огледа снега за следи от гуми. Не откри такива, настъпи газта и провери следващия. Намаляването за проверката на отбивните убиваше време, но Хорнсби и Крабтри нямаха друг избор.

Моторът не се виждаше никъде.

 

 

Ал-Халифа настани емира, който още беше с вързани очи, на седалката до пилота, после заключи вратата с ключ от външната страна. Беше махнал заключалката от страната на пасажера и сега емирът нямаше как да избяга. Заобиколи отпред хеликоптера, качи се на мястото на пилота и пъхна ключа в таблото. Докато чакаше двигателя да загрее, погледна заложника си.

— Знаеш ли кой съм аз? — попита.

Емирът, все още с вързани очи и запушена уста, просто кимна.

— Добре — рече Ал-Халифа, — тогава е време да се поразходим малко.

Завъртя ключа, изчака витлата да наберат достатъчно подемна сила. После дръпна лоста и вдигна кавазакито от снега. Щом хеликоптерът се издигна на три метра от земята, той отпусна контролния лост напред. Вертолетът се наклони напред, преодоля земното притегляне, издигна се във въздуха и после се отправи към морето. Като държеше хеликоптера ниско над земята, за да се слее с планините, Ал-Халифа погледна назад към Рейкявик.

 

 

— Следите свършват тук — рече Хорнсби, докато се взираше в снега през отворената врата на джипа.

Крабтри гледаше през страничния прозорец.

— Ето — посочи тя, — там е направена пътека.

Хорнсби погледна към тясната пъртина.

— Снегът е прекалено мек, ще затънем.

След като се обадиха на „Орегон“, откъдето набързо изпратиха Джордж Адамс с хеликоптера „Робинсън“ на Корпорацията, Хорнсби и Крабтри тръгнаха пеша по пъртината. Откриха беемвето след десет минути. Докато Адамс прелетя над главите им, вече бяха разбрали какво е станало. Обадиха му се по радиото.

— Имаме разчистен от перки участък — докладва Хорнсби.

— Ще огледам за друг хеликоптер — отвърна Адамс.

Адамс се отдалечи от Рейкявик, докато не му свърши горивото, но не видя друг хеликоптер. Емирът просто беше изчезнал, сякаш гигантска ръка го бе дръпнала от земята.