Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (14)

12.

В Рейкявик Макс Ханли работеше здраво на борда на „Орегон“. Арабската среща на върха клонеше към своя край и щом приключеше утрешното заседание, емирът щеше да се качи на своя боинг 737 и неговите хора щяха да поемат грижата за охраната му.

Дотук операцията беше преминала перфектно. Емирът можеше да се движи свободно из Исландия с почти невидима охрана. Екипите от Корпорацията майсторски се сливаха с околната среда. Днес, след като приключи срещата, емирът пожела да посети Синята дупка, намиращо се наблизо езеро с гейзер, създадено по време на изграждането на новата геотермална централа. Богатата на минерали вода се простираше сред акри вулканични скали и създаваше оазис на открито. Пара от естествено горещите води се виеше във въздуха и образуваше облаци като в сауна. Хората във водата се появяваха и изчезваха подобно на призраци в мъгливо гробище.

Шестима от екипа на Корпорацията бяха наблизо във водата, докато емирът се потапяше.

Преди няколко минути Ханли беше осведомен, че емирът се облича в съблекалните. Сега той координираше два отделни конвоя, които трябваше да върнат хората обратно в хотела на емира.

— Извърши ли подмяната? — попита Ханли по сателитния телефон Сенг.

— Единият влезе — отвърна той, — другият излезе. Никой нищо не видя.

— Това би трябвало да реши проблема — отсъди Ханли.

— Мина гладко като бебешко дупе — съгласи се Сенг.

— Гледай двата конвоя да пристигнат с няколко минути разлика и минете през задния вход.

— Разбрано — отвърна Сенг, преди да прекъсне линията.

 

 

— Всичко ли е готово? — попита Ханли лекарката Джулия Хъксли, когато тя влезе в командната зала.

— Клиниката е в Естес Парк, Колорадо — докладва Хъксли. — Наех една исландска сестра, която говори отличен английски, да го придружава по време на полета до Ню Йорк и после до Денвър. Линейка от клиниката ще го поеме в Денвър. Той трябва само да издържи полета от Кулусук до Рейкявик сам. Предупредих пилота и изпратих няколко таблетки „Либриум“ на летището, пилотът ще му ги даде собственоръчно. Това ще го успокои и ще му помогне да се справи с конвулсиите, докато сестрата поеме нещата.

— Добра работа — похвали я Ханли. — Продължаваме веднага щом председателят го одобри.

— По втория въпрос — продължи тя, — шефът трябва да внимава да не се излага на радиация, докато взима метеорита. Имам калиев йодид на борда, който мога да му дам, когато се видим отново, но колкото по-далеч държи предмета, толкова по-добре.

— Планът му е да го увие в найлон и старо одеяло и да го пренесе в ремаркето на снегохода в метално куфарче за инструменти.

— Това ще свърши работа — одобри Хъксли. — Трябва да внимава най-вече да не вдиша прах.

— По наша преценка няма да има прах — на снимката изглежда като огромна сачма от лагер. Прахта изглежда е изгоряла при падането. Така че, освен ако Кабрило няма продължителен близък контакт със сферата и бъде изложен на нейната радиация, всичко ще е наред.

— Правилно — съгласи се Хъксли.

Тя се обърна да си върви, но се спря на вратата.

— Шефе? — погледна въпросително Ханли.

— Да, Джулия?

— Не знам дали някога си виждал хора, изложени на радиация — рече тя. — Не изглеждат добре. Кажи на Кабрило да държи метеорита колкото се може по далеч от себе си.

— Ще предам съобщението — обеща Ханли.