Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (7)

5.

Един ден след като електронното съобщение от Гренландия беше прехванато, Лангстън Овърхолт IV седеше в кабинета си в централата на ЦРУ във Вирджиния и се взираше в снимка на метеорита. Погледна доклада за иридия, после прегледа списъка с агенти. Както обикновено работеше с намален състав. Пресегна се към купата върху бюрото си, взе една топка за тенис и методично започна да я хвърля към стената и да я хваща обратно. Повторението го успокояваше.

Заслужаваше ли си да изтегли агенти от други задачи? Който рискува, печели. Овърхолт изчакваше доклада от учените на ЦРУ, който можеше да хвърли повече светлина върху евентуалната опасност, но засега заплахата изглеждаше доста директна. Бе разумно някой да иде до Гренландия и да прибере метеорита. Щом това станеше, рискът щеше да е минимален. Понеже агентите му бяха вързани, реши да се обади на един стар приятел.

— Две-пет, две-четири.

— Овърхолт се обажда. Как е в Исландия?

— Ако изям още едно парче херинга — отвърна Кабрило, — ще взема да преплувам до Ирландия.

— Носят се слухове, че работиш за комунягите — рече Овърхолт.

— Сигурен съм, че знаеш за това — изтъкна Кабрило. — Пробив в сигурността на Украйна.

— Да — потвърди Овърхолт, — и ние работим по случая.

Кабрило и Овърхолт бяха партньори преди години. Гадна сделка в Никарагуа беше струвала работата на Кабрило в ЦРУ, но той не беше повлякъл и Овърхолт. Овърхолт никога не забрани услугата и в годините прехвърляше на Кабрило и Корпорацията толкова работа, колкото началството позволяваше.

— Всичкият този тероризъм — отбеляза Кабрило — е истинска благодат за бизнеса.

— Имаш ли време за нещо дребно?

— Колко души ти трябват? — попита Кабрило, като си мислеше за задачите, за които вече имаха договор.

— Само един — отвърна Овърхолт.

— Пълен хонорар?

— Както винаги, работодателят ми не се скъпи.

— Не се скъпи, само бързо уволнява.

Кабрило така и не беше преживял, че го бяха проснали навън да съхне, и то съвсем основателно. Конгресът го беше въртял на шиш, а шефът му по онова време не направи нищо, за да угаси огъня. Обичаше политици и бюрократи толкова, колкото и зъболекарската машинка.

— Трябва ми някой да изтича до Гренландия и да вземе нещо — продължи Овърхолт. — Ще отнеме един или два дни.

— Избрал си супер време — рече Кабрило. — Там е адски студ и двайсет и четири часа мрак по това време на годината.

— Чух, че северното сияние било красиво — подхвърли Овърхолт.

— Защо не накараш някой от търтеите на ЦРУ да се заеме с тази работа?

— Както обикновено, няма свободни. Предпочитам да платя на твоя екип и да свърша работа без много шум.

— Остават ни още няколко дни тук, преди да се освободим.

— Хуан — спокойно отвърна Овърхолт, — сигурен съм, че работата може да бъде свършена от един човек. Ако можеш да пратиш някого от твоите хора дотам да вземе каквото трябва, той ще се върне преди края на срещата на върха.

Кабрило се замисли за миг. Основната част от екипа му се грижеше за сигурността на емира. През последните няколко дни Кабрило се размотаваше на „Орегон“ и се занимаваше с корпоративни дела. Беше отегчен и се чувстваше като състезателен кон, вързан в конюшнята.

— Аз ще свърша работата — реши Кабрило. — Моите хора държат всичко под контрол тук.

— Както те устройва — отвърна Овърхолт.

— Трябва само да прелетя дотам и да взема нещо, нали така?

— Това е задачата.

— Какво е то?

— Метеорит — бавно промълви Овърхолт.

— Защо, за бога, на ЦРУ му е дотрябвал метеорит? — учуди се Кабрило.

— Защото мислим, че е съставен от иридий, а иридият може да бъде използван за направата на „мръсни бомби“.

— Нещо друго? — попита Кабрило, вече нащрек.

— Трябва да го откраднеш от археолога, който го е открил — обясни Овърхолт, — за предпочитане без той да разбере.

Кабрило замълча за миг.

— Поглеждал ли си в гнездото си напоследък?

— Какво гнездо? — попита Овърхолт, налапвайки стръвта.

— Гнездото на усойници, в което живееш — поясни Кабрило.

— Значи поемаш работата, така ли?

— Изпрати ми всички подробности — каза Кабрило. — Ще тръгна след няколко часа.

— Не се тревожи, това ще са най-лесните пари, изкарани от Корпорацията тази година. Като коледен подарък от стар приятел.

— Пази се от приятели с подаръци — отбеляза Кабрило, преди да прекъсне линията.

 

 

След един час Хуан Кабрило привършваше с последните си приготовления.

Кевин Никсън избърса ръцете си в парцала и после го хвърли върху пейката в Магическата работилница. Магическата работилница беше отдел на борда на „Орегон“, който се занимаваше със снаряжението на мисиите, съхранение на оборудването, специални електронни устройства, дегизировка и костюми. Никсън беше шеф на работилницата и изобретател.

— Без точни измервания — рече Никсън — това е най-доброто, което мога да направя.

— Изглежда страхотно, Кевин — похвали го Кабрило, взе предмета и го постави в една кутия, която после уви с лепенки.

— Вземи тези и тези — посъветва го Никсън и му подаде пакетите.

Кабрило ги напъха в раницата.

— Добре — каза Никсън, — имаш дрехи за студ, комуникационно устройство, храна за оцеляване и всичко, което мислеше, че може да ти дотрябва. На добър час.

— Благодаря — отвърна Кабрило. — Сега трябва да се кача горе и да говоря с Ханли.

След по-малко от час, след като се увери, че Макс Ханли, вторият по ранг след Кабрило, ще проведе операцията в Рейкявик както трябва, той отиде с такси до летището, за да хване полета си до Гренландия. Изглеждащата на пръв поглед проста задача, щеше да се превърне в нещо много сложно.

Докато приключеше, цял народ щеше да бъде заплашен и мнозина щяха да умрат.