Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (51)

50.

Индийците наемници стояха пред шахтата, която водеше към тръбите за охлаждане на водата под джамията на пророка в Медина. Капакът на шахтата се намираше на открито близо до жилищна сграда в дъното на мръсното празно пространство, използвано за резервен паркинг.

Паркингът беше почти празен, имаше само десетина коли близо до самата сграда.

Водачът на индийците паркира на заден камиона до капака, сряза катинара с клещи резачи и поведе хората си надолу по желязната стълба към тунела. Щом влязоха вътре, шофьорът и мъжът, който остана да пази, преместиха камиона върху шахтата и зачакаха.

Бетонният тунел беше с диаметър метър и осемдесет и вътре имаше няколко тръби, обозначени на арабски според предназначението си. Тръбите бяха повдигнати от дъното на тунела върху скоби и отстрани беше оставен малък проход за инспекция. Вътре беше тъмно и прохладно и миришеше на бетон и мухъл. Водачът включи фенерчето си и останалите последваха примера му.

После тръгнаха в нишка по един към джамията. Бяха изминали близо километър и половина под земята, преди да стигнат до първото разклонение. Водачът погледна джипиеса си. Сигналът беше слаб заради бетонната плоча над главите им, така че извади диаграмата на тунела, която Хикман му беше дал, и прошепна на хората си.

— Вие, петимата, тръгвате натам — рече той и им посочи накъде. — Ще стигнете до една арка и ще влезете в правоъгълно помещение. Поставете взривовете по пътя на разстоянията, които определихме, и ни чакайте от другата страна.

Първата група продължи в тунела отдясно, а водачът и останалите тръгнаха наляво.

След четирийсет и седем минути се срещнаха от другата страна.

— Сега ще си сменим местата — нареди водачът. — Вие минавате по нашия тунел и проверявате взривовете ни. Ние ще минем по вашия и ще проверим вашите.

Мъжете тръгнаха в противоположни посоки, като размахваха фенерите си из тунела.

На всяко от шестте места по коридора наръчи с диаметър трийсетина сантиметра от С-6 и пръчки динамит бяха омотани с лепенка към тръбите. Навсякъде имаше по един цифров часовник, който отброяваше часовете.

Първият показваше 107 часа и 46 минути. Взривовете бяха настроени да избухнат по пладне на десети, когато джамията щеше да е претъпкана от близо един милион поклонници. Количеството експлозив, което индийците бяха заложили, щеше да превърне храма в руини. Най-големият заряд, който бяха поставили, с двойно повече С-6 и динамит, беше точно на мястото, отбелязано върху диаграмата като гроба на Мохамед.

Ако взривовете избухнеха, след по-малко от пет дни, вековната история щеше да бъде заличена от лицето на земята.

Върнаха се обратно през тунела до отвора, който водеше към повърхността, водачът се показа под камиона и се провря отстрани. Приближи се до прозореца, почука и шофьорът свали стъклото.

— Дай напред! — нареди водачът.

Щом мъжете се качиха обратно в камиона, той извади катинара, който носеше, и заключи отново капака на шахтата.

След четири минути под тънката сребърна луна се отправиха обратно към Рабих.

 

 

В шест часа същата сутрин Ханли събра агентите на Корпорацията в заседателната зала на „Орегон“. Корабът беше близо до брега на Тел Авив в Средиземно море и правеше бавни мързеливи кръгове във водата. Ханли наблюдаваше телевизионния екран, на който се виждаше как робинсънът приближава откъм кърмата.

— Това е председателят — рече той и посочи към вертолета. — Той ще води оперативната. Докато се приземи, искам всички да си прегледате, още веднъж бележките. Има кафе и хлебчета на помощната маса. Ако искате да хапнете нещо, направете го сега. Щом господин Кабрило започне, не искам никакви прекъсвания.

Ханли се запъти към контролната зала за последните сведения. Взе ги от Стоун и на вратата се сблъска с Кабрило и Адамс.

— Всички чакат в заседателната зала — съобщи той и тръгна след двамата.

Когато стигна до заседателната зала, Кабрило отвори вратата и тримата мъже влязоха вътре. Адамс седна на масата, както беше облечен с гащеризона си. Ханли застана до Кабрило, който се качи на подиума.

— Радвам се да ви видя отново — започна Кабрило, — особено Гъндърсън и екипажа му. Браво, че най-после ви пуснаха — усмихна се той на пилота. — Трябвате ни всички за операцията, която предстои. Току-що се връщам от Тел Авив, имах среща с Мосад. Изпратиха голям екип в джамията на Скалният купол рано тази сутрин, за да претърсят за експлозиви. Не можаха да открият нищо. Нищо конвенционално, ядрено или биологично. Обаче откриха видеокамера, на която мястото й не е там. Била е скрита отстрани в една градина с дървета.

Никой не каза нито дума.

— Камерата била свързана с безжичен рутер, който изпращал картината към процесор извън джамията, после по обикновен кабел към сграда наблизо. Мосад се готвеше да проникне в сградата, когато си тръгнах. Скоро ще ме информират за развоя на събитията.

Мъжете кимнаха.

— Интересното било, че камерата била поставена високо в небето над Скалния купол и хващала зданието отгоре. За мен това означава, че Хикман, ако е взел камъка на Авраам, планира въздушно нападение, което едновременно да унищожи камъка и да срути Скалния купол. Планът му е да запише унищожението и да го предава по телевизията на целия свят.

Хората слушаха внимателно.

— Положението в Мека и Медина е следното — продължи Кабрило. — Касим и един офицер от американските военновъздушни сили ще водят два отряда, съставени от американски войници, които изповядват исляма, за да проверят за бомби. Оставих Питър Джоунс в Катар да координира нещата с емира, който предложи да ни помогне с каквото може. Ще оставя господин Ханли да ви обясни.

Кабрило слезе от подиума и Ханли зае мястото му. Кабрило отиде до масата с кафената кана, наля две чаши и занесе едната на Адамс, който кимна в знак на благодарност.

— Както всички знаете, Мека и Медина са двете свети места за исляма. Поради тази причина са недостъпни за всички немюсюлмани. Касим е единственият член от екипа ни, който изповядва исляма, затова беше избран да води отрядите. Емирът уреди товарен самолет да превози универсални мотоциклети за асфалт и планинско каране до Йемен заедно с хората на Касим. Пристигнали са рано сутринта и са се промъкнали през границата със Саудитска Арабия през едно от така наречените уади, или пресъхнали речни корита. По последни данни вече са преминали през саудитския град Сабия и карат на север. После ще се качат на рейсове от обществения транспорт, които ще ги закарат до двете джамии. Щом пристигнат там, ще се пръснат и ще претърсят за експлозиви.

— Ами товарните контейнери? — попита Холпърт.

— Както всички знаете — продължи Ханли, — отрядът, който беше в Мейдънхед, откри следи от токсин, с който, предполагаме, са били напръскани молитвените килимчета в контейнерите. Касим изпрати осем души с граждански полет до Риад и те вече са заели позиции около карго терминала, където са складирани контейнерите и чакат да бъдат закарани в Мека. Чисто и просто извадихме късмет там. Ако контейнерите бяха пристигнали навреме, вероятно досега щяха да бъдат разтоварени и токсините щяха да се разпръснат във въздуха. Но Хикман толкова закъснял с доставката, че камионите били пратени да вършат друга работа. Според графика, до който Агенцията за национална сигурност е успяла да се добере, организаторът е преместил датата на доставка за утре, седми. Планът е отрядът да натовари контейнерите и да тръгне към Мека. Някъде по пътя между Риад и Мека трябва да ги унищожим или изнесем от страната.

В този миг телефонът в заседателната зала иззвъня, Кабрило се приближи и го вдигна.

— Разбрано — рече той и сложи слушалката обратно на вилката. Ханли го погледна въпросително.

— Беше Овърхолт — обясни Кабрило. — Агентът му е засякъл радиация близо до покривалото на Кааба. Хикман все пак е успял да размени метеоритите.

 

 

В Лондон Мишел Хънт беше прекарала последните два дни заключена в една хотелска стая. Агенти на ЦРУ я разпитваха непрестанно. Уморена беше, но още им сътрудничеше. Честно казано, ЦРУ беше започнало да осъзнава, че тя не можеше да направи кой знае какво, за да им помогне. Още в началото се бяха отказали от идеята да я карат да се обажда на Хикман. Дори и да имаше мобилен телефон у него, щом видеше, че не се обажда от обичайния си номер, щеше да разбере, че нещо не е наред.

Бяха уредили самолет да я върне обратно в Щатите и той трябваше да тръгне след час. Единственото, което Хънт можа да направи през всичкото това време, бе да хвърли малко светлина върху живота на Хикман.

Каза им и последната подробност. Бяха я разпитвали за всичко и тя беше отговаряла. Агентът трябваше само да уточни още няколко дреболии, преди да изпрати доклада си.

— Добре, обратно към началото — каза той. — Когато сте се запознали за пръв път, казахте, че е дошъл със самолет в Лос Анжелис да инспектира нефтено находище, което е мислел да закупи.

— Да — потвърди Мишел Хънт, — запознахме се същия ден на обяд в „Касенс“. Една приятелка ми беше подарила куверт за рождения ден. Не бях в състояние да си позволя толкова луксозен ресторант — дори и за обяд — по онова време.

— Какво се случи след това?

— Той дойде до моята маса, представи се и аз го поканих да седне — заразказва Хънт. — Прекарахме заедно цял следобед. Вероятно познаваше собствениците, защото когато навалицата за обяд се разотиде, ни оставиха сами. Подреждаха масите за вечеря около нас — но никой не каза нито дума.

— Останахте ли за вечеря?

— Не — отвърна Хънт. — Хал уреди да идем със самолет до нефтеното находище преди залез-слънце, за да го види. Предполагам, че искаше да ме впечатли.

— Значи отидохте до находището и го огледахте през прозореца на самолета?

— Нямаше прозорци. Беше биплан.^[1] Седях на задната седалка.

— Чакайте, с две места ли беше?

— Стар „Стиърмен“, ако не ме лъже паметта — каза Хънт.

— Кой пилотираше? — поинтересува се агентът.

— Ами Хал, кой друг?

— Господин Хикман може да управлява самолет? — бързо попита агентът.

— Тогава можеше, щом Хауърд Хюс го правеше, Хал нямаше как да остане по-назад.

Агентът се спусна към телефона.

 

 

— Това добавя нов слой към картината — отбеляза Ханли. — Сега не само трябва да вземем камъка на Авраам от Хикман, ами трябва и да го подменим, без да ни усетят. Президентът ни информира, че иска да държим саудитското правителство далеч от операцията, ако е възможно.

В този миг един от стоинчовите монитори в заседателната зала се включи. Екранът беше разделен наполовина вертикално и отляво се виждаше Стоун.

— Сър, съжалявам — извини се той. — Знам, че ме помолихте да не ви прекъсвам, но е важно. Вижте другата половина на екрана.

Картината изпълни дясната половина.

— Това е от две камери, поставени от ЦРУ на входа на Суецкия канал. Записът е отпреди петнайсет минути.

Камерата показваше стар кораб. Двама моряци навиваха въжетата, докато съдът минаваше през шлюзовете. Един мъж стоеше на задната палуба и пиеше кафе. Камерата го хвана как поглежда нагоре.

— Насложих отгоре програмата, създадена от госпожица Хъксли — каза Стоун.

Всички в залата наблюдаваха как триизмерното изображение се насложи върху човека. Контурите паснаха идеално. Когато мъжът на лодката се раздвижи, компютърно генерираният робот го последва.

— Сър — бързо каза Стоун, — това е Халифакс Хикман.

— Къде е корабът сега, Стоуни? — попита Кабрило.

На лявата страна на монитора се видя как Стоун в командната зала поглежда към друг монитор.

— Излезе от шлюзовете и забавя, за да влезе в Порт Саид в Египет.

— Джордж… — понечи да каже Кабрило.

— Вече би трябвало да са ни презаредили и да сме готови — прекъсна го Адамс и стана от стола си.

След четири минути робинсънът се вдигна от палубата. От местоположението на „Орегон“ до Порт Саид го деляха триста километра. Но робинсънът изобщо нямаше да стигне до Египет.