Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (49)

48.

Хикман не се тревожеше от факта, че е в Мека, а не е мюсюлманин. Мразеше исляма и всичко, което представляваше тази религия. След като се срещна с дванайсетимата индийци националисти в апартамента в Риад в четири следобед и ги инструктира, всички заедно се отправиха на десетчасово пътуване към Мека и Кааба в откраднат камион с надпис на арабски от едната страна, който означаваше „Кралска чистота“. Бяха облечени в дълги бели развяващи се одежди и всеки имаше метла, кофа, шпакла и четки.

Хикман беше платил на един фалшификатор да напише писмо на арабски, в което се обясняваше, че са тук да отстраняват дъвките, полепнали по земята. В яркожълта пластмасова санитарна количка, зад бялото брезентово перде, сложи метеорита и няколкото флакона, които Вандервалд му беше изпратил с последната си доставка. Всички до един от хората му имаха по парче експлозив С-6 с малък таймер, залепен с лепенка за кръста. На крака на всеки, скрит под робите, с които бяха облечени, висеше по един пистолет за всеки случай.

Ванът спря пред една от вратите, които водеха към огромната джамия.

Хикман и останалите слязоха от камиона, свалиха количката, кофите и метлите и се отправиха към пазача. За тази цел Хикман неуморно беше учил, освен арабски и езика на тялото. Подаде документа и каза:

— В името на милостивия Аллах, дойдохме да почистим светото място.

Времето напредваше, пазачът беше уморен и джамията затворена.

Нямаше причина да се усъмни, че мъжете са дошли за нещо друго, а не за това, което казваха — пусна ги, без да каже нито дума. Като буташе количката пред себе си, Хикман зави по един коридор, който водеше към вътрешността на храма.

Щом влезе вътре, сложи малка маска с филтър върху носа и устата си, после нави тюрбана си така, че да се виждат само очите му. Направи знак на индийците да се разпръснат и да сложат взривовете наоколо, и се отправи право към Кааба.

Четирима високи мъже с парадни униформи стояха на пост до всеки ъгъл. На всеки пет минути се отделяха от черното покривало, марширувайки с високо вдигнати крака като бифйтърите пред Бъкингамския дворец. Всеки часовой маршируваше от ъгъла, в който беше застанал, към следващия по посока на часовниковата стрелка, после спираше и чакаше. Тъкмо се бяха престроили, когато Хикман мина наблизо с количката.

Бръкна в нея, извади бързо един от спрейовете и го насочи към най-близкия часовой. Мъжът остана неподвижен за секунда, после се свлече на колене, по гърди и накрая по лице върху мраморния под. Хикман бързо се пъхна с количката под покривалото.

Спусна се към камъка на Авраам, изкърти го от сребърната рамка с късия метален прът, който беше скрил в количката. Бързо го замени с метеорита от Гренландия и пъхна черния свещен камък под белия брезент. После скри зарядите с експлозиви по периметъра на постройката. Вандервалд му беше обяснил, че ефектът от паралитичния газ, който му бе доставил, трае между три и четири минути. След това човекът, вдишал от него, щеше да се свести. Хикман забута количката към коридора.

Индусите работеха бързо; шестимата, които бяха най-близо до коридора, вече чакаха в тунела. Няколко минути по-късно дойдоха още двама, после и още двама.

Видя как последната двойка прекосява тичешком огромното мраморно пространство.

Последван от индусите, Хикман избута количката покрай пазача на входа.

— Какво правиш? — учуди се пазачът.

— Хиляди извинения — рече Хикман на арабски, като продължаваше да бута количката към камиона, — отвътре ни казаха, че трябвало да дойдем да чистим утре вечер.

 

 

Хикман и останалите се качиха на камиона и точно тръгваха, когато часовоят се свести. Размърда се, успя да седне върху мрамора и се огледа да види дали някой не е видял случилото се с него. Явно никой не беше забелязал нищо. Часовоят на другия ъгъл беше с гръб към него, както изискваше обичаят. Изправи се на крака и си погледна часовника. Минута и трийсет секунди, преди да се сменят. Часовоят реши да запази припадъка си в тайна. Знаеше, че ако каже на някого, ще го сменят преди хаджа.

Цял живот беше мечтал да бъде церемониална стража. Лек сърдечен пристъп или хранително отравяне нямаше да разрушат мечтата му.

 

 

Хикман насочи шофьора към пътя, който водеше към град Рабих на Червено море.

Щом стигнеха, индийците щяха да се скрият в къщата, която бе наел. Утре вечер щяха да пътуват до Медина. Хикман нямаше да прекара нощта в Рабих — на пристанището го чакаше кораб. На зазоряване щеше да е на борда му и да отплава на север.

 

 

Овърхолт седеше в Овалния кабинет. Беше приключил с доклада и се беше облегнал назад.

— Страшно се обърка всичко, Лангстън — рече президентът.

Овърхолт бавно кимна.

— Отношенията ни със Саудитска Арабия са по-лоши от всякога — допълни президентът. — Откакто сенатор Грант прокара резолюцията, заклеймяваща кралството като родина на атентаторите от 11 септември, и Конгресът наложи специален данък върху суровия саудитски петрол, дипломатите ни не могат даже среща да си уредят. Според последните проучвания по-голямата част от американците смятат, че е трябвало да нападнем Саудитска Арабия, а не Ирак, а сега ти ми казваш, че някакъв луд американски милиардер планира да съсипе светините в страната.

— Знам, че е буре с барут, господин президент.

— Буре с барут! — избухна президентът. — Много по-лошо от това е. Ако Хикман е заразил килимчетата и е подменил камъка на Авраам, и теориите ти се окажат верни, според мен могат да се случат три неща: първото е сигурно — саудитците ще прекратят доставките на петрол за Щатите. Това ще ни вкара в нова рецесия, а още не сме излезли от последната — ще бъде шок, на който икономиката ни не може да издържи. Второ, фактът, че Хикман е американец, ще разгори войната с терористичните елементи. Ще заприиждат на талази към Щатите, за да всяват хаос. Да си го признаем, границите ни с Канада и Мексико са като сито. Понеже не сме издигнали стени, не можем да направим кой знае какво, ако някой реши да влезе в страната. Третото вероятно е най-лошото. Ако гренландският метеорит бъде разбит и от него се разпространи вирус, подобен на този от мострата от Аризона, първите две неща няма какво да ги мислим. Кислородът може да бъде изсмукан от атмосферата като вода в канал и всички ще дишаме прах.

Овърхолт замислено кимна.

— С първите две лесно ще се оправим, ако е истина това, което лекарят на ЦРУ е разбрал от заловения командир: че Хикман възнамерява да стовари цялата вина за случилото се върху израелците.

— За жалост, не успях да отбия израелците от американската помощ, колкото и да се мъчих. Арабският свят вярва, че Съединените щати и Израел са здраво свързани — и е така. Ако вината се стовари върху Израел, той ще бъде нападнат от войските на всички арабски държави. И знаем какво ще стане тогава.

— Израелците ще използват ядрено оръжие — изрече на глас мисълта му Овърхолт.

— Тогава какво ни остава? — попита президентът. — Казвай.

— Единственият начин да се справим с положението е да унищожим килимчетата, да заловим Хикман и по някакъв начин да разменим отново метеоритите, ако вече ги е подменил, а после претърсим святото място за експлозиви.

— Без саудитското правителство да разбере какво правим — допълни президентът. — Това е почти невъзможно.

— Господин президент — попита Овърхолт, — имате ли по-добра идея?

 

 

На 4 януари 2006 година в пет часа сутринта катарско време телефонът в хотелския апартамент на Кабрило звънна и го събуди.

— Аз съм, Хуан — рече Овърхолт. — Срещата ми с президента приключи и ти предавам заповедите му.

Кабрило седна в леглото.

— Каква е присъдата?

— Иска да се направи без сътрудничеството на саудитците — обясни Овърхолт. — Съжалявам, но само така може да стане според нас.

Кабрило въздъхна и звукът се понесе по телефонната линия.

— Остават шест дни до поклонението, когато два милиона поклонници ще се съберат в Мека и Медина, и за какво искаш да изпратя вътре отряд?

— Първо, намираш Хикман — продължи с указанията Овърхолт — и разбираш какво е положението с метеорита; ако е подменил с него камъка на Авраам, го връщаш обратно на мястото му. После претърсваш джамиите „Ал-Харам“ и „Ал-Набави“ за експлозиви, които да избухнат по време на хаджа. След това заедно с хората ти изчезвате от Саудитска Арабия, преди някой да е разбрал, че сте били там.

— Не обичам да говоря за пари, когато започнеш да си фантазираш — вметна Кабрило, — но имаш ли представа какво ще струва това на Съединените щати?

— Осем цифри? — предположи Овърхолт.

— Може би девет — отговори Кабрило.

— Значи можеш да го направиш?

— Може би, но се нуждая от всички ресурси на Министерство на отбраната и от помощта на цялото разузнаване.

— Каквото кажеш — съгласи се Овърхолт, — ще се погрижа да го изпълнят.

Кабрило затвори и набра един номер.

 

 

След час, докато Кабрило още взимаше душ в хотела, Хали Касим излезе на пистата пред хангара в единия край на американската военновъздушна база в Катар. Там имаше трийсет и седем мъже — всички мюсюлмани от военния контингент на Щатите от Диего Гарсия^[1] в Индийския океан до континентална Африка. Всичките бяха превозени с военни самолети от базите си до Катар.

Никой не знаеше защо са изпратени тук.

— Господа — рече Касим, — стройте се.

Мъжете се строиха и зачакаха с кръстосани на гърба ръце. Касим прегледа списъка с имена.

Вдигна очи и се обърна към мъжете:

— Казвам се Хали Касим. Служил съм седем години във военноморския флот на Съединените щати като офицер в подводна диверсионна група, преди да се прехвърля в частния сектор. Върнат съм на активна служба с президентски указ и съм повишен в чин за целите на настоящата операция. Според списъка ми следващият по ранг тук е капитанът от военновъздушните сили Уилям Скътър. Моля капитан Скътър да излезе крачка напред.

Висок, слаб чернокож мъж в синя униформа на американските военновъздушни сили пристъпи две крачки напред.

— Капитан Скътър — обяви Касим — е моят заместник-командир. Моля застанете до мен с лице към строя.

Скътър направи няколко крачки, завъртя се на пети и застана до Касим.

— През следващите няколко часа капитан Скътър ще ви разпредели на отряди според чиновете и войските, в които сте служили — продължи Касим. — Сега искам да обясня защо сте избрани да дойдете тук днес. Първо и преди всичко, вие сте войници от американската армия; второ и много важно за тази мисия, всеки от вас е посочил исляма като религия в документите си. Има ли някой, който да не е мюсюлманин? Ако има, да излезе крачка напред.

Никой не помръдна.

— Много добре, господа — каза Касим, — нуждаем се от вас за специална операция. Моля да ме последвате в хангара, където има столове и можем да поговорим. Щом се настаните, ще ви обясня.

Касим, последван от Скътър, се запъти към постройката.

Мъжете тръгнаха в колона по един. Подиумът беше ограден с няколко черни дъски, имаше няколко дълги сгъваеми маси с различни оръжия и апаратура отгоре, машина за вода и пет реда черни пластмасови сгъваеми столове.

Мъжете се настаниха по местата си, а Касим и Скътър застанаха отпред.