Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (48)

47.

Трите товарни контейнера, пълни с отровни молитвени килимчета, стояха до стената на карго терминала на летището в Риад зад телена ограда, която ограждаше пространство колкото няколко футболни игрища. Ако не оставаше толкова малко време до хаджа, килимчетата вече щяха да бъдат преместени и разтоварени. Но сега, след като бяха закъснели толкова, бяха слезли надолу в списъка с приоритетите. Ал-Шейх щеше да сметне за успех, ако бяха застлани на земята около Кааба един ден преди началото на хаджа.

В момента главният организатор беше ангажиран с по-неотложни дела.

Заедно с молитвените килимчета имаше близо един милион пластмасови бутилки с вода, които трябваше да бъдат доставени, десет хиляди преносими тоалетни трябваше да се добавят към вече съществуващите, плюс шест напълно оборудвани палаткови станции за оказване на първа помощ покрай периметъра и десет хиляди преносими кофи за боклук.

Кашони с отпечатани диплянки и книжки, безплатни корани и пощенски картички, както и с туби слънцезащитен крем стояха върху палетите. Храна за поклонниците, шест хиляди метли за работниците, за да почистват всекидневната мръсотия, чадъри, в случай че завали. Вентилаторите от два огромни сандъка трябваше да се монтират в огромната постройка около Голямата джамия и да осигурят проветряването.

Ал-Шейх обаче нямаше нищо общо с осигуряването на безопасността.

Тя беше грижа на тайната полиция на Саудитска Арабия.

На отделно място в карго терминала камиони вече товареха охранителната техника за Мека — цялостно оборудвано съоръжение за охрана и контрол с възможност за радио- и видео връзка на живо; сто хиляди патрона и сълзотворен газ в случай на безредици; хиляда преносими пластмасови белезници; четирийсет специално обучени кучета в клетки, храна и резервни нашийници и каишки; както и дванайсет бронетранспортьора, четири танка и хиляди войници.

Ежегодното поклонение беше огромно мероприятие и саудитското кралско семейство поемаше всички разноски.

Ал-Шейх погледна подложката с листове и отбеляза камиона, който напускаше сградата.

 

 

Емирът отпиваше от горещия си чай и слушаше Кабрило в продължение на близо двайсет минути, без да го прекъсне. Най-сетне настъпи тишина.

— Ще ми позволите ли да ви разкажа накратко историята на исляма?

— На всяка цена — съгласи се Кабрило.

— За ислямската религия съществуват три важни места: две в Саудитска Арабия и третото в Израел. Първото, и най-святото, е джамията „Ал-Харам“ в Мека, където се намира Кааба; второто е „Масджид ал-Набауи“, джамията на пророка в Медина, в която се намира гробът на Мохамед. Третото е „Масджид ал-Акса“ в Йерусалим, Скалният купол, където Мохамед слязъл от коня си, за да говори с Аллах — емирът замълча и отпи от чая си, след което продължи нататък: — Кааба е от изключително значение за мюсюлманите; това е мястото, към което насочват молитвите си по пет пъти на ден. Това е основата на вярата ни. Зад покривалата, които скриват святото място Кааба, вътре в самата сграда, има черен камък, който Ибрахим, или както го наричате вие Авраам, открил и поставил там преди много векове.

Кабрило и Джоунс кимнаха.

— Както споменахте, широко разпространено е вярването, че метеоритът бил изпратен от Аллах на вярващите — добави емирът.

— Можете ли да опишете камъка? — вметна Джоунс.

Емирът кимна.

— Докосвал съм го лично много пъти. Камъкът е кръгъл, с диаметър около трийсет сантиметра и черен на цвят. Според мен тежи около петдесетина килограма.

— Такива са горе-долу и размерите на метеорита, — открит в Гренландия — рече Кабрило.

Върху лицето на емира се изписа тревога.

— Има нещо, което забравих да спомена, ваше превъзходителство — продължи Кабрило. — Нашите учени са сериозно притеснени, че гренландският метеорит може да съдържа вирус, а той може да бъде изпуснат, ако сферата бъде разцепена.

— Какъв вид вирус? — попита емирът.

— Такъв, който поглъща кислород с тревожна скорост — отвърна Кабрило, — създава вакуум, който засмуква всичко наоколо към центъра.

— Армагедон — прошепна емирът.

— Трябва да вляза в Саудитска Арабия — бързо додаде Кабрило, — за да го спра.

— Това, приятелю мой, е много по-трудно, отколкото ти се струва — увери го емирът. — След Войната в Залива през 2003-та отношенията ми с крал Абдула са доста деликатни. Продължителното поддържане на Съединените щати, това, че пуснах войски и позволих построяването на огромна военновъздушна база, предизвика огромна пукнатина в отношенията ни — поне публично. За да угоди на консервативно настроеното мнозинство в страната си и да се задържи на власт, той публично осъди действията ми.

— Вероятно, ако му обясните заплахата, той ще се съгласи — предположи Джоунс.

— Ще опитам — отвърна емирът. — Процедурата е бавна и мудна.

— Ще пробвате ли? — настоя Кабрило.

— Разбира се. Но дори и да ви разреши да помогнете — рече емирът, — възниква друг проблем. И той е доста сериозен.

— Какъв е? — поиска да разбере Кабрило.

— Само мюсюлмани могат да влизат в Мека.

 

 

Скот Томпсън се обливаше в студена пот.

Доктор Бърг беше завързал нещо като очила за видеоигра на очите му и беше стегнал здраво ремъка. Дотук Томпсън се беше държал твърдо. Бяха му инжектирали серум на истината, който не беше подействал; бяха го разпитвали без почивка през последните няколко дни и бяха карали близките му да се обаждат по телефона от Съединените щати и да му казват какво ще им се случи, ако не сътрудничи.

Нищо не можа да го принуди да проговори.

Томпсън беше обучен за такива случаи и стратегията на поведение беше набита здраво в главата му.

Беше се научил да се справя със серума на истината, непрекъснато го бяха обучавали как да издържа на разпити и много добре знаеше, че каквото и да му казват, Съединените щати няма да навредят на невинни хора, за да го накарат да проговори.

Но никой не го беше подготвил за това.

Томпсън усети дъха на Бърг в ухото си:

— Скот — каза лекарят, — след секунда пред очите ти ще се появят цветни светлини. След известно време те ще ти причинят епилептични припадъци и жестока болка, все едно ти забиват пирони в главата. Ако се наложи да повърнеш, а ще се наложи, вероятно няма да можеш да си мръднеш главата, така че внимавай да не вдишаш повърнатото. До мен има сестра, която ще го чисти със специален уред. Разбра ли ме?

Томпсън леко помръдна глава.

— Давам ти последна възможност да кажеш всичко, което знаеш, преди да започна. Искам да си наясно, че рядко използваме тази техника, защото много малко хора издържат на нея. Тя предизвиква вегетативни и кататонни разстройства и в някои случаи дори води до смърт. Разбра ли ме какво ти казах?

Командир Грант стоеше в дъното на лечебницата. Не можеше да гледа това, което се случваше, и направи знак, че си тръгва. Бърг му махна за довиждане. После се приближи до компютъра и вкара нужните команди.

Томпсън започна да се гърчи и после изви гръб, изпъвайки каишите.

Мяташе се върху масата като риба на сухо.

 

 

Беше два часът следобед в Катар и девет часът сутринта във Вашингтон, когато Овърхолт вдигна телефона си. Кабрило каза направо:

— В Катар съм. Мислим, че Хикман може да се опита да удари едно от трите най-важни места за исляма.

— Кааба, гробът на Мохамед или Скалният купол — рече Овърхолт. — Научих си урока.

Вчера Овърхолт беше прекарал часове със специалиста по ислям на Управлението и беше изчел всичко, подготвено му от изследователския отдел.

— Браво! — поздрави го Кабрило.

— В добавка бях накарал Агенцията за национална сигурност да следи всички средства за комуникация на Хикман през последните няколко седмици и най-сетне имам резултат — продължи Овърхолт. — Свързал се е с Петер Вандервалд — даже една от водещите компании на Петер снощи му е изпратила пакет в Саудитска Арабия.

— Петер Отровата? — попита Кабрило.

— Същият.

— Някой трябва да се погрижи за него — рече Кабрило.

— Пуснах заповед — съобщи му Овърхолт. — Екип за „мокри поръчки“ го издирва.

— Говорил ли си скоро с Ханли? — попита Кабрило.

— Да, обясни ми какво са открили хората ти в Мейдънхед. Сигурни сме, че е някоя отрова, доставена от Вандервалд.

— Напръскали са с нея килимчетата — подчерта Кабрило.

— Уверен съм, че е запечатал херметически контейнерите, иначе пилотите щяха да се разболеят и да катастрофират със самолета на път за Саудитска Арабия. Хикман е луд, но не е глупак. Ще възникне проблем, когато контейнерите бъдат отворени.

— А това може да стане всеки момент.

Факсът в кабинета на Овърхолт започна да печата. Той завъртя стола си към него, вдигна листовете, плъзна се обратно към бюрото си и ги прегледа.

— Според мен ще удари Скалния купол и ще обвини израелците за всичко — предположи Овърхолт.

— Спомняш ли си яхтата, която превози метеорита до Фарьорските острови и беше завладяна от нашата фрегата?

— Разбира се — потвърди Кабрило.

— Пратих специалист от Управлението. Най-сетне е накарал командира им да проговори.

— И?

— Преди две седмици Хикман пратил друг екип в Израел да сложи на Скалния купол видеокамери и експлозиви. Ако успее да открадне камъка на Авраам, явно планира да го занесе в Йерусалим и да го унищожи по време на взрива, след което да покаже видеото на целия свят.

— Ами операцията в Саудитска Арабия? — попита Кабрило. — Разкрил ли е нещо за нея?

— Явно не знае нищо. Хикман изглежда е разделил операцията и е използвал друг отряд.

— Искам да ми направиш една услуга — помоли Кабрило.

— Каква е тя?

— Извади досиетата на целия военен персонал в Катар.

— За какво са ти?

— Искам да знам кои са мюсюлмани — каза Кабрило.

— Кой ще ги ръководи в Мека?

— Не се тревожи, разполагам с точния човек.

 

 

„Орегон“ тъкмо влизаше в Гибралтарския проток, когато Ханли затвори телефона, след като приключи разговора си с Кабрило. Пресегна се към копчето на интеркома и го натисна.

— Касим и Адамс в командната зала незабавно — нареди той. — Касим и Адамс в командната зала незабавно.

Докато ги чакаше да дойдат, се обърна към Стоун.

— Промени курса към Израел, до най-близката до Йерусалим точка, която можеш да намериш.

Стоун изкара картата на монитора. Пристанище Ашдод беше най-близко. Вкара командите и навигационната програма сама се презареди. В същия миг Адамс влезе в командната зала.

— Да, сър — представи се той.

— Искам да приготвиш вертолета и да оставиш Касим в Танжер, Мароко.

— После къде да отида? — попита Адамс.

— Презареди и се върни обратно на „Орегон“.

— Тръгвам веднага — заяви Адамс и излезе.

След няколко минути пристигна и Касим.

— Готов ли си да ръководиш операция? — попита Ханли.

— Да, сър — потвърди мъжът и се усмихна.

— Само Кабрило има достъп до личните данни — продължи Ханли, — но ми каза, че си мюсюлманин. Вярно ли е?

— Да, сър.

— Добре — рече Ханли. — Челинджърът се отправя от Катар към Мароко. Искаме от теб да ръководиш отряд в Мека.

— С каква цел, сър? — попита Касим.

— Ти — бавно рече Ханли — ще спасиш най-святото място за исляма.

— За мен ще е чест, сър.