Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (42)

40.

Овърхолт осведомяваше главнокомандващия си.

— Ето докъде сме, господин президент — каза Овърхолт рано сутринта на 31 декември.

— И предложихте на британците да им помогнем с всички сили? — уточни президентът.

— Абсолютно — заяви Овърхолт. — Флеминг, който оглавява МИ-5, каза, че за момента не можем да направим нищо друго, освен да докараме двама от нашите ядрени специалисти от военновъздушната база в Мейденхол.

— И го направихте, разбира се — предположи президентът.

— Един хеликоптер от военновъздушните сили ги превози преди час — отвърна Овърхолт. — Вече са в Лондон и сигурно са се свързали с Корпорацията и МИ-5.

— С какво друго можем да помогнем?

— Свързах се с Пентагона. Подготвят помощи и лекарствени средства, ако стане беля.

— Наредих целият поддържащ персонал в посолството ни в Лондон да бъде евакуиран — рече президентът. — Малцина бяха останали заради празниците.

— Не знам какво друго можем да направим — въздъхна Овърхолт, — освен да се молим всичко да свърши добре.

 

 

От другата страна на океана Флеминг уведомяваше министър-председателя.

— Това са последните новини — довърши той. — Трябва да евакуираме вас и семейството ви колкото се може по-скоро.

— Не съм човек, който бяга от битка — подчерта министър-председателят. — Евакуирайте семейството ми, но аз оставам. Ако нещата тръгнат на зле, не мога да оставя съгражданите си да умрат, след като предварително съм знаел за опасността.

Спорът трая няколко минути, Флеминг молеше министър-председателя да позволи да го заведат на безопасно място. Той пък не отстъпи от решението си.

— Сър — не се стърпя накрая Флеминг, — и да станете мъченик, нищо няма да помогнете.

— Вярно е — изрече много бавно министър-председателят, — но ще остана.

— Поне ни позволете да ви отведем в бункерите под Министерство на отбраната — помоли Флеминг. — Те са укрепени и имат генератори за свеж въздух.

Министър-председателят се изправи. Срещата беше приключила.

— Ще бъда на концерта — заяви министър-председателят. — Уредете охраната.

— Да, сър — кимна Флеминг, изправи се и тръгна към вратата.

 

 

Извън апартамента, на страничната пресечка на Странд, четири параболични микрофона бяха скрити в съседните сгради и насочени към прозорците на жилището на Лабабити. Чиниите улавяха вибрациите от стъклата на прозорците и усилваха звука, докато всичко, което ставаше в апартамента не започнеше да се чува като на запис с висока разделителна способност.

Десетина агенти на МИ-5 се правеха на шофьори на такси и охраняваха близките улици, докато други обикаляха по тротоара, зяпаха по витрините и се хранеха в ресторантите. Трети седяха във фоайето на хотела от отсрещната страна на улицата и четяха вестници в очакване нещо да се случи.

 

 

Труит се изправи на седалката си до шофьора, когато автобусът спря пред „Савой“. Беше се обадил на Кабрило от мобилния си телефон и Мидоус и Сенг ги чакаха пред вратите на фоайето. Труит слезе от автобуса, последван от останалите от екипа, и се запъти към входа.

— Трябва да се съберем в апартамента на Кабрило — рече Мидоус, като отвори вратата.

Докато влизаха един по един, Сенг им връчваше ключовете от стаите. След няколко минути всички се бяха събрали в апартамента на Кабрило. Щом се настаниха, председателят поде:

— МИ-5 решиха да не правят опит да задържат устройството, докато няма раздвижване. Ние ще играем ролята на подкрепление, ако по някакъв начин оръжието се приближи до мястото на концерта.

— Какво прави главният заподозрян в момента? — попита Мърфи.

— Насочили сме подслушвателни устройства към апартамента — отвърна Кабрило, — в момента и двамата спят.

— Какво точно ще правим? — обади се Линда Рос.

— Всеки от вас е обучен как се обезврежда бомбата, така че ще бъдете разположени по вероятните маршрути за достъп към мястото на концерта. Ще чакаме там, в случай че ни повикат.

Кабрило се запъти към корковата дъска за съобщения, поставена върху един статив. На дъската беше закачена голяма карта на Лондон, няколко улици бяха отбелязани с жълт маркер.

— С оглед на разположението на апартамента това са най-вероятните маршрути — обясни Кабрило. — Вярваме, че където и да е бомбата сега, у когото и да; се намира, той ще мине да вземе Лабабити и другия мъж, за да могат да я поставят заедно на концерта.

— Мислиш, че ще скрият бомбата, ще настроят часовника и ще избягат? — уточни Касим.

— Така се надяваме — призна Кабрило. — Този вид бомби имат предпазен механизъм, който осигурява десет минути от зареждането до взрива, за да се избегнат нежелани експлозии.

— Значи не можеш да натиснеш копчето и бомбата да избухне? — поинтересува се Джулия Хъксли.

— Не — рече Кабрило, — руските атомни бомби си приличат с нашите в това отношение — изискват серия от стъпки преди задействането на устройството. Според нас са купили малка бомба, предназначена за унищожаване на конкретна мишена. Цялото устройство се побира в сандък метър и петдесет дълъг, метър широк и метър дълбок.

— Колко тежи? — намеси се Франклин Линкълн.

— Под двеста килограма.

— Значи със сигурност не могат да я докарат с колело — заяви Пит Джоунс.

— Ще им трябва някакво превозно средство — изтъкна Кабрило, — което значи, че ще трябва да минат по улиците.

После посочи апартамента на картата.

— От апартамента могат да поемат по няколко маршрута. Първият е точно зад нас. Завиват от Странд надолу по Савой Стрийт към Темза и после правят завой при Виктория Ембанкмънт на юг. Щом стигнат до Виктория Ембанкмънт, имат няколко варианта. Да завият по Нортъмбърленд Авеню и да тръгнат надолу до Мол или да продължат по Бридж Стрийт и Грейт Джордж Стрийт и после да поемат по Бърдкейдж Уок. Втората възможност е шофьорът да продължи направо по Странд до Мол, но тогава ще трябва да мине през Черинг Крос и Трафалгар Скуеър, където движението обикновено е много натоварено. Трето, има доста странични улици, по които могат да преминат и да си изработят маршрут, който макар и не директен, ще е по-труден за проследяване. Засега това са само догадки.

— Твоето усещане какво е, шефе? — попита Труит.

— Не мисля, че ще превозят бомбата от друг квартал на Лондон — тихо отвърна Кабрило. — Мисля, че е близо до жилището на Лабабити. Отправната точка трябва да е апартаментът или някъде много наблизо, и ако аз бях на мястото на шофьора, щях да искам да я доставя колкото се може по-бързо и да се опитам да избягам от първичната зона на взрива. Ще карам до Виктория Ембанкмънт, ще стигна до парка, където ще се състои концертът, после ще извърша процедурата по задействането на бомбата и ще избягам, докато дойде време за взрива. В рамките на девет минути ще искам да намеря стабилна сграда, в която да се скрия.

— Докъде се простира първичната зона? — поинтересува се Труит.

Кабрило взе маркера и направи кръгче. В северния край бяха А-40 и Падингтън, в южния край — Челен, почти до Темза. Източната граница беше Пикадили Съркъс, западната стигаше до края на Кенсингтън и Нотинг Хил.

— Всичко в този кръг ще престане да съществува. На километър и половина извън кръга, включително повечето британски държавни сгради ще бъдат тежко засегнати, а на десет километра от центъра на взрива сградите ще бъдат разрушени и ще има силен радиоактивен дъжд.

Всички гледаха към картата.

— Това е почти цял Лондон — каза накрая Мърфи.

Кабрило просто кимна.

— И всички ние ще бъдем изпечени — отбеляза Хъксли, военната лекарка.

— „Изпечени“ медицински термин ли е? — попита Джоунс.

 

 

Лари Кинг се приближи до мястото, където Адамс беше кацнал, в близост до „Орегон“. Наведе се, за да мине под въртящите се витла, отвори задната врата на „Робинсън“ R-44, пъхна калъфа за пушки на седалката и няколко кутии отзад, после отвори предната и се настани на креслото за пасажера. Сложи си слушалките, затвори вратата и я заключи, преди да каже нещо.

— Добро утро, Джордж! — лаконично поздрави той.

— Лари — кимна дружески Адамс, дръпна лоста за управление и вдигна робинсъна от земята, — как върви?

Хеликоптерът се понесе напред.

— Хубав ден за лов — подхвърли Кинг, докато гледаше през прозореца.

Ханли им беше уредил да приземят вертолета на покрива на една банка, затворена за празниците. Площадката отгоре се използваше от куриерски хеликоптери, които правеха доставки и взимаха пратки вечерно време през седмицата.

Но първо трябваше да направят една доставка до Батърсий Парк.

 

 

Мидоус, Сенг и Труит седяха в предоставения им рейнджроувър и оглеждаха небето. Щом робинсънът се приближи, Мидоус се обърна към Труит.

— Ваше величество, лицето ви пристигна.

Да сложат Труит на мястото на принц Чарлс беше идея на Кабрило и Флеминг се съгласи. Първо, Магическата работилница на борда на „Орегон“ можеше да направи латексова маска, която да възпроизвежда точно чертите на принца и да пасва на всеки член от екипа на Корпорацията, благодарение на сканираните изображения на лицата им, с които Никсън разполагаше. Второ, на Кабрило му трябваше уравновесен човек за ролята и още с пристигането си разбра, че Труит е напълно невъзмутим. И трето, от всички мъже в Корпорацията, Труит най-много приличаше на престолонаследника по ръст и стойка.

— Добре тогава — отвърна Труит, — защо някой от вас, простосмъртни, не иде да го вземе — навън е влажно и студено, а на мен ми е добре да си стоя на топло.

Мидоус се разсмя и отвори вратата. Изтича до вертолета, когато той кацна, и взе кутията с маската от Кинг. Върна се обратно в рейнджроувъра и изчака Адамс да се вдигне отново.

 

 

Адамс прекоси пак Темза и се насочи на север в посока към Уестминстър. После, малко след Палас Стрийт, откри банката и се приземи на покрива. Щом витлата престанаха да се въртят, Кинг слезе, приближи се до ръба и надникна над високия до кръста парапет, който ограждаше покрива. В далечината на северозапад видя градината на Бъкингамския дворец и Хайд Парк на север.

Търговците вече отваряха щандовете за тазвечерния концерт.

Големият камион на сладоледите „Бен енд Джери“ не привличаше много посетители, за разлика от щанда на „Старбъкс“. Кинг се върна при вертолета и се усмихна на пилота.

— В един от кашоните има храна, бутилки вода, безалкохолно и термоси с кафе, приготвени от столовата — рече той, като махна към задната седалка. — Купих и един куп книги и списания и ги сложих в другия.

— Колко дълго ще чакаме според теб? — попита Адамс.

Кинг си погледна часовника. Беше десет сутринта.

— Четиринайсет часа максимум — отвърна. — Да се надяваме, че ще я открият и по-рано.

 

 

В хотел „Савой“ екипът обличаше дрехите, купени им от Труит. Един по един се върнаха обратно в апартамента на Кабрило, за да получат задачите си. Всичките разполагаха с мощни микрорадиостанции със слушалки, за да се свързват помежду си. Предавателите бяха завързани на вратовете им, близо до гласните струни. За да говорят, трябваше само да докоснат с пръст гърлото си и да кажат каквото имат. Тогава всеки от екипа можеше да ги чуе.

Трите екипа от по двама души щяха да образуват полукръг около Грийн Парк, затворената част щеше да е откъм Странд, а отворената да гледа към парковете Грийн и Сейнт Джеймс.

По-нататък, на северозапад, Касим и Рос щяха да застанат на позиция на Пикадили, между Довър Стрийт и Бъркли Стрийт. Напуснаха „Савой“ и бяха откарани дотам от шофьор на МИ-5. В центъра на полукръга бяха Джоунс и Хъксли. Бяха разположени на отсрещната страна на Трафалгар Скуеър, близо до метростанция Черинг Крос. Ако бомбата се отправеше надолу по Странд, щеше да мине покрай тях. Последният екип, Мърфи и Линкълн, беше в района пред Военния музей на Грейт Джордж Стрийт и Хорс Гардс Роуд. Ако бомбата дойдеше по Виктория Ембанкмънт, щяха да я заловят. В зависимост от позицията си можеха да стрелят в целия Сейнт Джеймс Парк.

Понеже само те имаха видимост за стрелба, Мърфи носеше чанта, пълна с малки ръчни гранати, пушки и димни гранати. Останалите екипи бяха въоръжени с пистолети, ножове и остри шипове, които можеха да хвърлят на пътя и да спукат гумите на всяко превозно средство.

Кабрило щеше да остане близо до апартамента. Освен него, улицата гъмжеше от агенти на МИ-5. Сутринта стана следобед, но още нямаше никакво раздвижване.