Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (26)

24.

Вятър, примесен със ситен прах, духаше от изток на запад и покриваше с прахоляк всичко по пътя си. Прахолякът за Саудитска Арабия беше толкова присъщ, колкото приливите за океана. Ниските температури като днешните обаче бяха толкова редки, колкото пържоли на хиндуистка сватба.

Сауд ал-Шейх се загледа в ширналия се пред него огромен стадион в Мека.

Саудитска Арабия беше благословена с огромни запаси от нефт, хубави болници и училища и свещеното за исляма място — Мека. Желателно беше вярващите мюсюлмани да ходят на поклонение в Мека, така наречения хадж, поне веднъж в живота си, за да засвидетелстват вярата си. Всяка година хиляди вярващи се събираха обикновено в началото на януари, като повечето от тях отиваха и до близката Медина, където беше погребан пророкът Мохамед.

Напливът на толкова много поклонници за толкова кратък отрязък от време беше логистичен кошмар. Настаняването, храненето, грижата за болните и пострадалите и осигуряването на безопасността на масите беше едновременно затормозяващо и скъпо.

Саудитска Арабия поемаше разходите на чужденците поклонници, както и публичната критика, ако нещо се объркаше.

Сега, когато американските и британските сили бяха окупирали едновременно Ирак и Афганистан, надигащата се омраза към Запада, която завладяваше региона, беше като буре с барут, готово всеки миг да избухне. Тази година сигурността в Мека трябваше да бъде желязна и непоклатима. Фундаменталистите искаха Западът да бъде смазан и заличен от лицето на земята като напаст.

Омразата се отразяваше огледално от западния свят, който след 11 септември и многобройните терористични заплахи и атаки беше загубил търпимостта си към фундаменталистките послания. Ако последваше нова атака, организирана от саудитци, повечето граждани на Съединените щати щяха да одобрят окупирането на богатата на нефт страна. Разграничението в западния свят бе станало по-ясно напоследък. Имаше два вида хора на света — приятели и врагове. Приятелите се възнаграждаваха — враговете трябваше да се унищожат.

Насред цялото това напрежение, омраза, насилие и гняв всичко трябваше да е наред за безопасния и успешен хадж, който трябваше да започна на 10 януари.

Оставаха по-малко от две седмици, за да бъдат направени всички необходими приготовления.

Сауд ал-Шейх прегледа тестето с документи върху подложката си за писане. Имаше още хиляда и една подробности, а времето на поклонението бързо наближаваше. Последният проблем току-що се беше появил — новите молитвени килимчета, които беше поръчал от Англия. Още не бяха довършени, а тъкачната фабрика току-що бе сменила собственика си.

Това, заедно с факта, че Англия не се радваше на одобрението на народа му заради подкрепата й за САЩ при окупирането на Ирак, създаваше неприятности. Ал-Шейх се замисли дали ще бъде разумно да предложи подкуп на фабриката. Щеше да им плати допълнително, за да изпълнят поръчката, и след това да прекара стоката през брокер в Париж, за да скрие къде е произведена.

Това щеше да реши и двата проблема едновременно.

Доволен от идеята си, отпи глътка чай и посегна към мобилния, за да се обади.

В същия момент гръцкият товарен кораб „Лариса“ бавно навлезе в Ламанша. Капитанът погледна картите си. Беше му наредено да иде в пристанището на остров Шепи, а той никога преди не беше влизал там. Обичайните му пристанища бяха Довър, Портсмут и Феликстоу. Капитанът нямаше как да знае обаче, че британските власти наскоро бяха инсталирали детектори за радиация в обичайните му пристанища. За разлика от тях остров Шепи беше широко отворен като Гранд Каньон. И хората, които го бяха наели, знаеха това.

Капитанът разучи картата, после коригира курса и почеса струпеите по ръката си. „Лариса“ пореше напред и пушекът от стария дизелов двигател излизаше от единствения й комин. Умиращ кораб, пренасящ смъртоносен товар.