Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (25)

23.

Заседателната зала на борда на „Орегон“ беше пълна.

— На триста и петдесет мили в открито море можем да изпратим хеликоптера — заяви Кабрило. — Ако летим със сто и петдесет километра в час срещу насрещния вятър, ще успеем да пристигнем на Фарьорските острови по едно и също време с тайнствения ни кораб.

— Проблемът е — обади се Ханли, — че не можете да го нападнете само двамата с Адамс. Би било самоубийство.

— Това са гадни копелета — добави Сенг.

Точно в този момент вратата на заседателната зала се отвори и Гюнтер Райнхолд, поостарелият инженер, специалист по двигатели с вътрешно горене, подаде глава.

— Господин председател — каза той, — търсят ви спешно по телефона.

Кабрило кимна, стана от мястото си начело на масата и последва Райнхолд по коридора.

— Кой се обажда? — попита той.

— Президентът, сър — отвърна Райнхолд и поведе Кабрило към командната зала.

Кабрило не каза нищо — нямаше и какво да каже. Щом стигна до командната зала, отвори вратата, запъти се към обезопасения телефон и вдигна слушалката.

— Хуан Кабрило слуша.

— Моля изчакайте обаждането на президента на Съединените американски щати — каза телефонистката.

След една или две секунди се обади носов глас.

— Добър ден, господин Кабрило!

— Добър ден, сър! — поздрави Кабрило.

— Господин Овърхолт е тук при мен, вече ме осведоми накратко. Ще ми кажете ли какво е положението в момента?

Кабрило набързо изясни ситуацията.

— Мога да изпратя самолети в Англия и да поразя кораба с ракета „Харпун“ — заяви президентът, когато Кабрило приключи, — но ядрената бомба пак си остава, нали така?

— Да, сър — съгласи се Кабрило.

— Не можем да приземим транспортни военни самолети на летището на Фарьорските острови — продължи президентът. — Проверих, летището е много малко. Това означава, че единственият ни шанс е да изпратим отряд с хеликоптер, по мое мнение ще ни трябват шест часа, за да подготвим и изпратим хора.

— Ние преценихме, че са ни необходими три и половина до четири часа максимум, сър — отвърна Кабрило.

— Проверих флота — добави президентът. — Нямат съдове в района.

— Господин президент — рече Кабрило, — имаме проследяващо устройство върху метеорита. Докато не бъде съчетан с ядреното устройство, опасността е малка. Ако ни дадете разрешение, смятаме, че можем да проследим метеорита до мястото, където трябва да бъде съединен с ядрената ракета, и да вземем и двете заедно.

— Това е рискована стратегия — изтъкна президентът.

После повика Овърхолт.

— Хуан — обади се Овърхолт, — какви са шансовете екипът ти да може да изпълни задачата?

— Добри — бързо отговори Кабрило, — но има едно неизвестно.

— Какво е то? — поинтересува се президентът.

— Не знаем със сигурност срещу кого сме изправени. Ако хората, у които е метеоритът, са фракция от групировката „Хамади“, мисля, че ще се справим с тях.

Президентът помълча, преди да заговори отново.

— Добре — каза той най-накрая, — смятам да продължим според плана.

— Много добре, сър — отговори Кабрило.

— Сега обаче — продължи президентът — открихме съвсем отделен проблем, що се отнася до метеорита. До мен е учен, който ще обясни по-подробно.

През следващите няколко минути Дуайър представи теорията си.

Кабрило усети как студени тръпки го побиват по гърба. Армагедон беше на една ръка разстояние.

— Това повишава залога, господин президент — каза Кабрило, — но отсрещната страна сигурно не подозира за вероятността от разпространението на вирус. А и ние току-що научихме за това. Иначе се обричат сами на гибел. Единственият разумен сценарий е използването на метеорита за производството на мръсна бомба.

— Съвсем вярно — съгласи се президентът, — но ние сме принудени да измислим сценарий, в който молекулите биват пробити. Трябва да счупят метеорита по някакъв начин, за да стане. Въпреки това заплахата съществува — и последиците могат да са страшни и завинаги.

— Ако Корпорацията беше наета да извърши тази операция — попита Овърхолт, — какво щяхте да предприемете?

— Имаш предвид, ако съществува зъл двойник на Корпорацията и иска да убие колкото се може повече хора? — иронизира го Кабрило. — Ще иска радиоактивността на иридия да засегне колкото се може по-голяма част от населението.

— Значи ще се нуждае от система, която да я разпространи? — предположи президентът.

— Точно така, господин президент — потвърди Кабрило.

— Значи ако накараме британците да затворят въздушното си пространство, заплахата от разпространение по въздушен път ще бъде елиминирана — отбеляза президентът. — И остава да се оправим само с бомбата.

— Ще е необходима засилена охрана на подземните гари и обществените места — добави Кабрило, — в случай че планът им е да посипят радиоактивен прах на обществено място. Може някак да са разглобили ядрената ракета и да са смлели сърцевината й. Вероятно възнамеряват да я смесят с иридия във вид на прах, за да отровят населението.

— Тогава британците ще трябва да следят и пощенския си апарат също така — додаде президентът. — Нещо друго?

Четиримата мъже мълчаха, докато мислеха.

— Да се молим, че ще успеете да вземете метеорита и бомбата едновременно — рече президентът — и ще защитите Англия от гибел. Другите варианти се препалено ужасяващи и няма да ги мислим.

Разговорът приключи и Кабрило се запъти обратно към заседателната зала.

Нямаше откъде да знае обаче, че Великобритания беше мишената на едната операция, а друга мишена се намираше три часови зони по на изток.

Кабрило отвори вратата и влезе в заседателната зала.

— Току-що разговарях с президента по телефона — съобщи той, докато се отправяше към председателското място. — Имаме пълната подкрепа на Съединените щати зад гърба си.

Групата изчака Кабрило да продължи.

— Има още нещо — заговори той. — Един учен от ЦРУ изложи теория, че може да има следи от газове от далечния космос в молекулите на метеорита. Тези газове може да съдържат в себе си вирус или патоген, който да се окаже смъртоносен. Независимо от всичко, когато се сдобием с метеорита, той трябва да остане непокътнат.

Джулия Хъксли взе думата. Като военен лекар, тя беше натоварена да се грижи за безопасността на екипажа.

— Ами излагането на външната част на метеорита? — попита тя. — Ти беше съвсем близо до сферата.

— Ученият каза, че ако вирусът бил отвън, той щял да изгори при навлизането в атмосферата. Проблемът може да възникне, ако метеоритът бъде пробит. Ако молекулите са се подредили по определен начин, може да са оставили джобове, по-големи от самите тях, в които да има газове.

— Колко големи може да са тези джобове? — попита Хъксли.

— Това е само теория — каза Кабрило, — но метеоритът може да представлява куха сфера, точно като шоколадово великденско яйце. Или вътре може да има натрупан газ, както се получава при образуваните по естествен път друзи, където има кристални кухини с различни размери. Никой не знае, докато не бъде намерен и изследван.

— Някаква представа какъв може да бъде вирусът? — продължи с въпросите Хъксли. — Може да успея да приготвя серум.

— Никаква — предпазливо отвърна Кабрило, — но ако е от космоса и бъде изпуснат на Земята, няма да е на добро.

Залата беше толкова тиха, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе.

Кабрило погледна към Ханли.

— Адамс е почти готов за тръгване — докладва Ханли — и нашият „Челинджър“ 604 скоро ще пристигне в Абърдийн.

— Къде е Труит?

Ричард Труит-Дик беше вицепрезидент на Корпорацията и отговаряше за операциите.

— На борда на самолета на емира е — отвърна Ханли. — Върна емира безпроблемно в Катар. Наредих на нашия „Гълфстрийм“ в Дубай да отлети за Катар и да го прибере. Вече сигурно са тръгнали и вероятно са някъде над Африка.

— Прати го в Лондон — нареди Кабрило. — Дръж го заедно с гълфстрийма в готовност.

Ханли кимна.

— Искам да продължите с планирането на атаката срещу нашия мистериозен кораб — рече Кабрило. — Ако всичко мине според плана, можем да приключим с тази задача през следващите дванайсет часа. Както обикновено, Ханли поема командването, докато мен ме няма.

Всички от екипажа кимнаха и се върнаха към задачите си, а Кабрило напусна залата и се отправи надолу по коридора към офиса на Холпърт. Почука на вратата.

— Влез — рече Холпърт.

Кабрило отвори вратата и влезе.

— Какво откри?

— Продължавам да търся — отвърна Холпърт. — Проверявам различните корпорации, които управлява в момента.

— Разбери всичко за личния му живот и му направи психопрофил.

— Ще го направя, сър — заяви Холпърт, — но засега този човек изглежда като чистокръвен американец. Има пропуск за Министерство на отбраната, приятел е с няколко сенатори, веднъж дори е бил канен в ранчото на президента.

— И президентът на Северна Корея е ходил там — отбеляза Кабрило.

— Прав сте — съгласи се Холпърт, — но бъдете сигурен, че ако този човек има една лоша гънка, ще я открия.

— Напускам кораба. Докладвай на Ханли.

— Да, сър.

 

 

Кабрило се спусна надолу по коридора и после се качи нагоре по стълбите към площадката за излитане.

Джордж Адамс седеше на пилотското кресло на робинсъна, беше облечен в чист пилотски гащеризон, цвят каки. Още не беше запалил двигателя и кабината беше студена. Разтърка ръкавиците си и дописа пътния лист, закачен на подложката.

Натисна прекъсвача на акумулатора, за да провери какво е положението, и вдигна поглед тъкмо когато Кабрило се приближи и отвори вратата откъм страната на пасажера. Кабрило взе торбата с оръжията, резервните дрехи и електрониката, а също и продоволствията и ги сложи отзад. Щом ги прибра на сигурно място, погледна Адамс.

— Имаш ли нужда да ти помогна нещо, Джордж? — попита той.

— Не, шефе — ухили се Адамс, — всичко е готово. Имам прогнозата за времето, план на полета и основните точки от маршрута са вкарани в джипиеса. Качиш ли се и сложиш ли колана, шоуто може да започне.

През всичките години, в които Адамс беше работил за Корпорацията, Кабрило така и не престана да се удивлява на работоспособността на пилота на хеликоптери. Адамс никога не се оплакваше и никога не се вълнуваше.

 

 

— Това е, с което разполагаме засега, господин министър-председател — рече президентът.

— Ще вдигна степента на тревога — отвърна премиерът — и ще пусна заглавна статия в пресата, че е заради изпусната предполагаема доставка на рицин. Така терористите ще могат да продължат според плана си.

— Да се надяваме, че скоро ще се справим с всичко това — подхвърли президентът.

— Ще предупредя МИ-5 и МИ-6 да координират усилията си с вашите хора, но щом метеоритът стигне на британска земя, ще трябва ние да поемем.

— Разбирам — кимна президентът.

— На добър час тогава — пожела министър-председателят.

— И на вас!

 

 

Труит погледна през страничния прозорец на гълфстрийма, който се носеше в небето с над седемстотин и петдесет километра в час. Ниско долу брегът на Испания проблясваше под слънчевите лъчи. Стана от мястото си, мина напред и почука на вратата на пилота.

— Влез — каза Чък Гъндърсън-Маляка.

Труит отвори вратата. Гъндърсън пилотираше, а Трейси Пилстън седеше на креслото на втория пилот.

— Как вървят нещата тук? — попита той.

— Ето го резултата — отвърна Пилстън. — Маляка изяде един сандвич с пуйка, цяло пакетче „М&М“ и половин кутийка пушени бадеми. Ще си пазя ръцете от устата му, ако съм на твое място.

— От две неща огладнявам — обади се Гъндърсън. — Летенето е едно от тях, другото го знаете кое е.

— Ловенето на сьомга? — предположи Труит.

— И това — съгласи се Гъндърсън.

— Каране на мотор? — подсказа Пилстън.

— И това — потвърди Гъндърсън.

— Вероятно е по-лесно да се каже от кое не огладняваш — вметна Труит.

— Спането — отвърна Гъндърсън, отпусна се и се престори на заспал.

— От какво се нуждаете, господин Труит? — попита Пилстън, докато Гъндърсън продължаваше да се прави на заспал. Гълфстриймът летеше без пилот.

— Питах се само къде ще кацнем: на „Гатуик“ или на „Хийтроу“.

— Последните заповеди са „Хийтроу“ — отвърна Пилстън.

— Благодаря — кимна Труит и се обърна да си ходи.

— Ще ми направите ли една услуга? — попита Пилстън.

— Разбира се — рече Труит и се завъртя.

— Наредете на Маляка да ми даде да карам, все той дърпа лостовете.

Устата на Гъндърсън едва-едва се отвори.

— На автопилот е.

— Играйте умната, деца — размаха шеговито пръст Труит и се отдалечи.

— Ще ти дам един сникърс, ако ми дадеш да карам — предложи Пилстън.

— Боже, жено — възкликна Гъндърсън, — защо не каза?