Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (24)

22.

Лангстън Овърхолт IV седеше в кабинета си и тупкаше с червена гумена топка по дървена поставка. Телефонната слушалка беше долепена до ухото му. Беше едва осем сутринта, но той беше на работа още отпреди два часа.

— Оставих двама от механиците си на борда — говореше Кабрило. — Яхтата е наша, защото я спасихме.

— Добра награда — съгласи се Овърхолт.

— Сигурен съм, че все ще ни свърши работа — добави Кабрило.

— Какво е настоящото ви местоположение? — поинтересува се Овърхолт.

— Намираме се северно от Исландия и се насочваме на изток. Опитваме се да проследим бръмбарите върху метеорита. Който е убил Ал-Халифа и е откраднал сферата, трябва да се е качил на друг кораб.

— Сигурен ли си, че тялото, което сте открили, е на Ал-Халифа? — усъмни се Овърхолт.

— Пращаме ти по факса пръстови отпечатъци и цифрови снимки на трупа — каза Кабрило, — така че хората ти да го разпознаят със сигурност. Но съм деветдесет и девет процента убеден.

— След като ме събуди рано тази сутрин, наредих на част от хората си да се опитат да открият самоличността на пътника на еурокоптера. Нищо не намерихме. Пращам екип в Гренландия да прибере телата, тогава, надявам се, ще узнаем повече.

— Съжалявам за среднощното обаждане, но реших, че трябва да научиш новините колкото се може по-скоро.

— Няма проблем, вероятно съм спал повече от теб.

— Успях да открадна няколко часа, след като оставихме „Акбар“ — призна Кабрило.

— Какво ти е предчувствието, стари друже? — попита Овърхолт. — Щом Ал-Халифа е мъртъв, значи заплахата за мръсна бомба отслабва. Метеоритът е радиоактивен, но без катализатор опасността е много по-малка.

— Така е — бавно отговори Кабрило, — но липсващата украинска ядрена бомба все пак е отишла някъде и не знаем дали собствените хора на Ал-Халифа не са го убили и дали няма да се опитат да изпълнят сами мисията.

— Това би обяснило доста неща — съгласи се Овърхолт. — Като например как убийците са имали толкова лесен достъп до „Акбар“.

— Ако не са били някои от хората на Ал-Халифа, тогава значи е друга група, с която да се борим. Ако е така, трябва да сме нащрек. Хората, нападнали „Акбар“, са били много добре обучени и смъртоносни като пепелянки.

— Друга терористична група?

— Съмнявам се — възрази Кабрило. — Нямаше следи операцията да е извършена от религиозни фанатици. По-скоро беше военна. Без емоция, без суетене — хирургично точно и безгрешно отстраняване на врага.

— Ще разровя наоколо — обеща Овърхолт — и ще видя какво мога да намеря.

— Ще ти бъда задължен.

— Хубаво е, че си успял да сложиш бръмбари на метеорита — додаде Овърхолт.

— Единственият коз в ръцете ни — изтъкна Кабрило.

— Нещо друго?

— Точно преди да умре, археологът започна да говори за Призрака — рече Кабрило, — сякаш е човек, а не безтелесно привидение.

— Ще се заема и е това.

— Започна да се превръща в епизод от „Скуби Ду“ — засмя се Кабрило. — Открий кой е Призрака и ще разрешим престъплението.

— Не си спомням епизод на „Скуби Ду“, в който да се говори за ядрено оръжие — засмя се и Овърхолт.

— Нови серии за двайсет и първи век — отбеляза Кабрило, преди да прекъсне линията, — днес светът е много по-опасен.

 

 

„Фри Ентърпрайз“ пореше леденостудените води на океана, следвайки курс към Фарьорските острови. Екипажът се беше успокоил — след като доставеха метеорита, щяха да си починат малко. Щом откриеха кораба в Кале, просто щяха да чакат обаждане, ако се наложи. На борда цареше весело настроение.

Нямаха изобщо представа, че морска хрътка, маскирана като стар товарен кораб е по петите им.

Нито пък знаеха, че скоро срещу тях ще се изправят Корпорацията и цялата мощ на американското правителство. Бяха блажени в невежеството си.

 

 

— Важно е — обясни Ти Ди Дуайър на секретарката.

— Колко важно? — попита тя. — Приготвя се за среща в Белия дом.

— Много важно — подчерта Дуайър.

Жената кимна и позвъни на Овърхолт.

— Тук е Томас Дуайър от „Теоретични приложения“. Твърди, че трябва незабавно да ви види.

— Пусни го — нареди Овърхолт.

Секретарката стана, отиде до вратата на кабинета и я отвори. Овърхолт седеше зад бюрото си. Затвори една папка, завъртя се на стола и я пъхна в отвора на сейфа зад бюрото.

— Добре — подкани той, — влизай вече.

Дуайър се промуши покрай секретарката и тя затвори вратата зад гърба му.

— Казвам се Ти Ди Дуайър — представи се той, — аз съм ученият, на когото възложиха анализа на метеорита.

Овърхолт заобиколи бюрото и се здрависа с посетителя. После махна към два стола в ъгъла за сядане. Щом се настаниха, попита:

— Какво откри?

Нямаше и пет минути, откакто Ти Ди беше започнал доклада си, когато Овърхолт го прекъсна.

Запъти се към бюрото си и се обади по интеркома.

— Джули, господин Дуайър ще трябва да ме придружи на срещата в Белия дом. Погрижи се.

— Бихте ли го попитали за нивото му на секретност, сър? — помоли Джули.

— Едно А-критично — отвърна Дуайър.

— Значи можем да минем отпред — рече Овърхолт на Джули, — както беше запланувано.

— Ще се обадя, сър.

Овърхолт се върна обратно и седна на стола си.

— Когато дойде нашият ред, искам да съобщите за откритията си, без да преувеличавате. Просто изложете всички факти, които знаете. Ако ви попитат за мнение — а най-вероятно ще го направят, — дайте го, но изтъкнете, че то е ваше.

— Да, сър — съгласи се Дуайър.

— Добре — рече Овърхолт. — Сега, само между нас да си остане, представете всичко останало, несериозните теории и така нататък.

— Същността на теорията е следната: Има вероятност, ако молекулната структура на метеорита се наруши, да бъде изпуснат вирус, който да докара ужасни последици.

— Най-лошият случай?

— Край на органичния живот на Земята.

— Добре — въздъхна Овърхолт, — спокойно мога да кажа, че ми развалихте сутринта.

 

 

В командната зала на „Орегон“ Ерик Стоун внимателно наблюдаваше монитора. Засечеше ли метеорита, той сякаш се преместваше. Като използва всички различни местоположения, Стоун се опита да ги векторизира в една точка. Зададе още няколко команди върху компютърната клавиатура и погледна към друг екран. Стоун използваше наето от Корпорацията пространство върху търговски сателит.

Изображението изпълни монитора, но морето беше скрито от гъста облачна покривка.

— Шефе — обърна се той към Кабрило, — трябва ни снимка от КН-30. Облаците са много гъсти.

КН-30 беше последният свръхсекретен сателит на Министерство на отбраната. Можеше да наднича през облаците, дори и в самата вода. Стоун така и не успя да проникне в системата, въпреки многократните си опити.

— Ще помоля Овърхолт следващия път, когато се чуем — отвърна Кабрило. — Може той да успее да убеди Националната разузнавателна служба да му даде време. Добра работа, Стоун.

Ханли гледаше втренчено картата със следите на друг монитор. „Орегон“ летеше през вълните, но другият плавателен съд имаше голяма преднина.

— Можем да ги хванем преди Шотландия, ако запазят сегашната си скорост.

Кабрило погледна монитора.

— Според мен са поели курс към Фарьорските острови.

— В такъв случай — рече Ханли — ще стигнат до пристанището, преди да успеем да ги хванем.

Кабрило кимна и се замисли.

— Какво е местоположението на самолетите ни?

Ханли отвори карта на света върху екрана.

— Вашингтон, Дубай, Кейптаун, Париж.

— Кой самолет е в Париж?

— „Челинджър“ 604 — отвърна Ханли.

— Насочи го към Абърдийн, Шотландия — нареди Кабрило. — Пистата на летището на Фарьорските острови не е достатъчно дълга, за да го поеме, Абърдийн е другият най-близък град. Накарай да го заредят с гориво и да бъде в готовност, ако ни дотрябва.

Ханли кимна и отиде до един от компютрите, за да вкара заповедите. Вратата към командната зала се отвори и вътре влезе Майкъл Холпърт. Държеше кафяв хартиен плик в ръцете си. Запъти се към кафе машината, наля си една чаша и се приближи до Кабрило.

— Господин председател — рече той изтощено, — прерових цялата база данни. Няма терорист, нито други престъпни елементи с прозвището Призрака.

— Откри ли нещо?

— Един холивудски актьор, който се представя за поддръжник на тъмната страна, един писател на книги за вампири и един индустриалец, плюс 4382 различни имейла.

— Актьорът и писателят определено са аут — отсъди Кабрило. — Всички, които познавам, са прекалено глупави да организират дори един обяд, камо ли атака на терористичен кораб. Кой е индустриалецът?

— Някой си Халифакс Хикман — прочете от папката Холпърт, — супербогаташ от типа на Хауърд Хюс, с широк спектър от бизнес интереси.

— Намери ми всичко, което можеш, за него — заповяда Кабрило. — Искам да знам всичко — от цвета на бельото му нататък.

— Разбрано — потвърди Холпърт и отново излезе от командната зала.

Щяха да минат дванайсет часа, преди Холпърт да напусне кабинета си.

И когато го направеше, Корпорацията щеше да знае много повече, отколкото знаеше сега.

 

 

Ако Ти Ди Дуайър кажеше, че не се притеснява, щеше да излъже.

Групата, която се беше събрала около заседателната маса, се състоеше от носители на синя панделка в националната надпревара на силите. Голяма част от тях се появяваха всяка вечер по новините и повечето бяха известни на всеки, който не живееше в пещера.

Събралите се люде бяха правителствени служители, държавният секретар, президентът и съветниците му, неколцина четиризвездни генерали и шефове на разузнаването. Когато дойде ред на Овърхолт да говори, той направи кратък обзор на положението, след което представи Дуайър и го остави да отговаря на въпросите.

Първият въпрос дойде от най-големия играч.

— Вероятността някога потвърждавана ли е лабораторно? — попита президентът.

— Смята се, че изотопи на хелия са били открити във фулерени, намерени в отломки от метеоритния кратер в Северна Аризона, както и под водата на подобно място близо до Канкун, Мексико. Проучвания обаче са провеждани от университетски лаборатории и резултатите не са съвсем убедителни.

— Значи всичко това е теория — рече държавният секретар, — не твърда наука.

— Господин секретар — изтъкна Дуайър, — цялата тази област е още нова. В нея се работи от 1996-а, когато тримата мъже, откривателите на фулерените, бяха наградени с Нобелова награда. Оттогава, поради ограниченото финансиране, тази сфера се развива основно от корпорации с цел търговско приложение.

— Има ли начин да се потвърди експериментално тази теория? — продължи държавният секретар.

— Можем да се сдобием с останки и да пробием атомите в контролирана среда — обясни Дуайър, — но няма гаранция, че ще намерим мостра с непокътнат вирус вътре. В някои части може да го има, в други не.

— Господин Овърхолт, защо сте пратили наемници в Гренландия, а не някои от собствените ни агенти? — обади се президентът.

— Първо — отвърна Овърхолт, — тогава смятах, че си имаме работа със сравнително безвреден предмет, а и нямаше откъде да знам, че от „Ешелон“ изтича информация. Сведенията за увеличаващата се заплаха получих днес от господин Дуайър. Второ, възнамерявахме да конфискуваме предмета и исках да предпазя администрацията ви от негативни последствия.

— Разбирам — кимна президентът. — Кого наехме да свърши работата?

— Корпорацията — отговори Овърхолт.

— Те се погрижиха за завръщането на Далай Лама в Тибет, нали?

— Да, сър.

— Мислех, че вече са се пенсионирали — подхвърли шеговито президентът. — Улучиха финансовата десетка с тази операция. Както и да е, не се съмнявам във възможностите им — и аз на ваше място бих постъпил по същия начин.

— Благодаря ви, сър.

След това думата взе командващият военновъздушните сили.

— Значи положението е, че имаме изпусната сфера от иридий едновременно с липсващо украинско ядрено оръжие. Ако едното отиде при другото, ще възникне страхотен проблем.

Президентът кимна. Това беше положението с две думи. Той помълча замислено.

— Ето какво искам да се направи — каза най-накрая. — Господин Дуайър трябва да намери от тези извънземни фулерени и да започне с експериментите. Трябва да сме наясно дали може да бъде освободен извънземен вирус. Второ, военните и разузнаването трябва да обединят усилията си и да открият метеорита. Трето, господин Овърхолт да продължи да работи с Корпорацията — те са поели от началото, така че не искам да ги изключвам. Ще отпусна цялото финансиране, необходимо, за да им се плати. Четвърто, искам да запазим всичко в тайна — ако прочета нещо за това утре в „Ню Йорк Таймс“, човекът, от когото е изтекла информацията, ще бъде уволнен. Последно, и то е очевидно: трябва колкото се може по-бързо да намерим и украинската атомна бомба, и метеорита, за да не започваме новата година с криза. — Направи пауза и хвърли поглед около масата. — Добре, всички знаете какво трябва да правите. Хващайте се на работа и да приключваме с това.

Залата започна да се изпразва, но президентът направи знак на Овърхолт и Дуайър да останат. Гвардеецът изведе всички, след което затвори вратата и остана на пост отвън.

— Ти Ди, нали?

— Да, сър — отвърна Дуайър.

— Кажи ми лошата новина.

Дуайър погледна към Овърхолт, който кимна.

— Ако има вирус в молекулите, от които е съставен метеоритът — промълви Дуайър, — ядреният взрив може да е най-малкият ни проблем.

— Свържи ме с Кабрило по телефона — нареди президентът на Овърхолт.