Клайв Къслър, Крейг Дърго
Свещеният камък (18)

16.

Веднага щом Ханли получи потвърждение, че нито един исландски граждански или военен хеликоптер не е бил във въздуха по време на похищението на емира, много лесно съпостави тази информация с данните от пристанището и видя кои кораби са дошли и кои са си отишли по това време.

Не му трябваше много, за да нарочи „Акбар“ като основна мишена.

Като прегледа данните от сателита, установи, че „Акбар“ се движи с пълен ход през Датския проток между Ирландия и Гренландия. Напускайки незабавно пристанището, той нареди магнитохидродинамичните двигатели да бъдат пуснати в ход веднага щом брегът се скрие от погледа им. „Орегон“ се движеше с трийсет възела и заобикаляше айсбергите като скиор, който се спуска надолу по заледен склон. Опита да се свърже отново с Кабрило по телефона, но той не отговаряше.

В този момент Майкъл Холпърт влезе в командната зала.

— Измислили са поредица от фиктивни собственици — каза той, — затова не сме видели заплахата.

— Кой е истинският собственик? — попита Ханли.

— Групировката „Хамади“.

— Ал-Халифа — съобрази Ханли. — Бяхме наясно, че се кани да похити емира, но ако знаехме, че разполага с яхта, всичко можеше да стане по съвсем друг начин.

Ерик Стоун се завъртя на стола си.

— Шефе — обади се той, — установих връзката, която искаше. Номерът на хеликоптера е на екрана. Марката е „Еурокоптер“, а моделът ЕС-130В-4. Пуснах да видя на кого е регистриран.

Ханли погледна към екрана.

— Защо мигат две светлини?

Стоун се втренчи в изображението, след което го увеличи.

— Втората току-що се появи — отвърна той. — Предполагам, че се е появил втори хеликоптер в района.

 

 

Кабрило извади химическата пръчка, наведе я надолу и постави пръсти на врата на Акерман. Усети слаб пулс. Археологът се размърда и вдигна клепачи. Очите му бяха воднисти, кожата мъртвешки сива, устните му едва се движеха.

— Ти не си… — прошепна той.

— Не — отвърна Кабрило, — не съм мъжът, който те простреля.

Разтвори якето на Акерман, извади ножа от джоба си и разряза ризата му. Раната беше лоша, артериална кръв извираше от отвора като фонтан с прекалено мощна помпа.

— Имаш ли аптечка? — попита Кабрило.

Акерман посочи към найлоновата торба близо до сгъваемата масичка малко по-нататък. Кабрило изтича до нея, отвори я и извади аптечната. От пластмасовата кутия взе марля и хирургическа лепенка. Разкъса пакетите, докато се връщаше към Акерман, после притисна тамнона от марли върху раната и го залепи здраво. Пресегна се, хвана ръката на Акерман и я сложи върху раната му.

— Дръж си ръката тук — рече Кабрило, — веднага се връщам.

— Призрака — прошепна ученият, — Призрака го направи.

Кабрило се завъртя на пети и се затича с все сили към изхода на пещерата. Когато надникна навън в мрака, успя да чуе как турбината на еурокоптера се върти и видя очертанията на мигащите светлини върху корпуса му.

После в далечината се появи втори чифт мигащи светлини.

 

 

Ал-Халифа беше отличен пилот на хеликоптер. Фалшива студентска виза и сто хиляди долара такси, както и една година в школата за летци в Южна Флорида се бяха погрижили за това. През предното стъкло внимателно огледа района на Монт Форел. Зърна за миг оранжев снегоход отстрани на планината, след това пред погледа му се появи другият хеликоптер.

Съдбата е странно нещо — пет минути да беше закъснял и щеше да пропусне шанса си.

След секунда Ал-Халифа беше преценил положението и си беше съставил план.

 

 

Кабрило се прокрадна внимателно през входа на пещерата и веднага приклекна зад една оголена скала. Трябваше да стигне до тиокола и да си вземе пушката, но вторият хеликоптер беше точно срещу него. Извади сателитния си телефон от джоба и погледна екрана. Извън пещерата отново имаше сигнал. Натисна копчето за бързо набиране и изчака Ханли да му се обади.

— Тук заприлича на падането на Сайгон — рече Кабрило. — Заварих един хеликоптер на мястото, а сега пристига още един. Кои са тези хора?

— Стоун току-що идентифицира единия — съобщи Ханли. — Чартър от Източна Гренландия, собственост на Майкъл Нилсън. Проучихме собственика за връзки с някоя организация, но още не е излязло нищо, така че според мен просто е наемен пилот.

— Ами вторият?

Стоун бясно пишеше върху клавиатурата.

— „Бел Джет Рейнджър“, взет на лизинг от канадска компания за добив на минерали.

— Вторият е „Бел Джет Рейн“… — понечи да предаде Ханли.

— Точно срещу мен е — отвърна Кабрило. — Не е „Джет Рейнджър“, по-скоро прилича на „Макдонъл Дъглас“, серия 500.

Стоун написа още няколко команди и след секунди изображение на катастрофирал хеликоптер изпълни монитора.

— Някой е откраднал регистрацията, за да не го засекат. Господин Кабрило може ли да види номера на опашката?

— Стоун казва, че е открадната регистрацията — предаде Ханли. — Можеш ли да видиш номера на опашката?

Кабрило извади малък бинокъл от джоба си и се вторачи в мрака.

— Две неща — промълви бавно той. — Първо, под корпуса има ракети. Второ, номерата на опашката не се виждат, но мога да различа буквите, изписани отстрани. Има А, после К, после Б. Останалото е покрито с лед. Следващата може да е А, не съм сигурен.

Ханли съобщи на Кабрило това, което бяха открили за яхтата на име „Акбар“.

— Онзи кучи син Ал-Халифа ли е? — изръмжа Кабрило. — Кой е в другия хеликоптер? Ал Капоне ли?

 

 

Нилсън беше пуснал витлото и дръпна лоста нагоре, издигайки еурокоптера над земята точно когато другият хеликоптер се появи на предното стъкло.

— Виж там — каза той в микрофона на Хюс.

— Излитай веднага — изкрещя Хюс.

— Мисля, че е по-добре да кацнем и да видим какво става — възрази Нилсън.

Със светкавично движение Хюс извади пистолет от джоба си и го насочи към главата на пилота.

— Казах, излитай!

Един поглед към Хюс и пистолета бяха достатъчни; Нилсън дръпна лоста и еурокоптерът се стрелна напред. В този миг пламък изригна от долната част на другия хеликоптер и една ракета полетя към мястото, над което бяха кръжали. Ракетата мина много встрани и се насочи към замръзналата пустош.

 

 

Стоун отвори изображение върху монитора в командната зала на „Орегон“.

— Това е снимка от сателит на Министерство на отбраната, направена преди един час — бързо докладва той. — Хеликоптер номер две идва от място близо до брега на Западна Гренландия и курсът му е право към Монт Форел.

В същия миг Адамс влезе в командната зала.

— Хеликоптерът ни е въоръжен и готов.

— Имаш ли достатъчно гориво, за да стигнеш дотам и да се върнеш? — попита Ханли.

— Не — призна Адамс. — Трийсет-четирийсет галона няма да ни стигнат за връщане.

— Какво гориво ползваш?

— Сто октана, ниско съдържание на олово.

— Кабрило — обади се Ханли по сателитния телефон, — Адамс е готов да тръгне, но горивото няма да стигне за връщане. Имаш ли допълнително гориво на снегохода?

— Останаха ми около сто галона — отвърна Кабрило.

Ханли погледна към Адамс, който внимателно слушаше разговора.

— Ако сипя добавка в бензина, можем да вдигнем октана и да стане работата. Така или иначе, искам да ида там и да помогна на шефа.

— Ще се обадя в работилницата и ще накарам да ти донесат добавката на площадката за излитане — бързо взе решение Ханли. — Направи си проверката и излитай колкото се може по-скоро.

Адамс кимна и се спусна към вратата.

— Пращам кавалерията, Хуан — каза Ханли по телефона, — ще пристигне след няколко часа.

Кабрило видя как вторият хеликоптер се изравни с еурокоптера и даде втори изстрел.

— Много хубаво — изсумтя Кабрило, — хеликоптерът с фалшива регистрация току-що изстреля ракета по чартъра.

— Шегуваш се — удивено възкликна Ханли.

— Това не е всичко, приятелю — продължи Кабрило. — Още не съм имал възможността да съобщя най-лошата новина.

— Какво по-лошо от това?

— Метеоритът е в чартърния хеликоптер — отвърна Кабрило. — Отмъкнаха го преди мен.

 

 

Вътре в еурокоптера Хюс държеше пистолета, опрян в главата на Нилсън, с едната ръка и сателитния телефон с другата.

— Лети на запад към брега — нареди той, — има промяна в плановете.

Нилсън кимна и се отклони от курса.

В същото време Хюс натисна копчето за бързо набиране на телефона и зачака.

— Сър — каза той, докато Нилсън ускоряваше и се носеше над заснежената територия. — Взех предмета и застрелях пазача, но възникна неочаквана пречка.

— Какъв е проблемът? — попита мъжът.

— Атакувани сме от неидентифициран хеликоптер.

— Насочвате се към брега, нали?

— Да, сър, както беше запланувано.

— Екипът е там и чака — каза мъжът. — Ако хеликоптерът ви преследва до морето, могат да се справят чудесно с него.

Преди Хюс да успее да отговори, втора ракета удари опашката на еурокоптера и повреди опашния винт. Нилсън се бореше с уредите, но машината започна да се върти спираловидно към земята.

— Падаме — успя да изкрещи Хюс, преди центробежната сила на въртящия се еурокоптер да запрати ръката му към страничния прозорец, стъклото изтрещя и счупи телефона.

 

 

След като хеликоптерът се отдалечи, Кабрило успя да се изкачи до мястото на билото, където беше оставил снегоходките си. Тъкмо си ги слагаше, когато звукът от ракетата, която улучи еурокоптера, го накара да погледне нагоре. Беше тъмно и за миг не можа да различи нищо. После, само след секунда, ярка пулсираща светлина се появи в далечината. Затанцува като зло северно сияние и после започна да угасва.

Кабрило си закопча снегоходките, отправи се към тиокола и го подкара в посока към светлината. Десет минути по-късно, когато пристигна на мястото, огънят още тлееше. Самият хеликоптер лежеше на една страна като строшен ветропоказател. Кабрило слезе от снегохода и с мъка отвори вратата отгоре. И пилотът, и пътникът бяха мъртви. Събра всичко, което можеше да помогне за идентифицирането на двамата мъже и хеликоптера, после претърси мястото за кутията с метеорита.

Но не откри нищо. Само следи от стъпки, незнайно чии.

 

 

След като връзката с Хюс прекъсна и повече не можа да бъде възстановена, работодателят му набра друг номер.

— Стана засечка — каза той. След като обясни положението, от другата страна му отговориха:

— Не се тревожете, сър, знаем как да действаме в непредвидени ситуации.