Метаданни
Данни
- Серия
- Досиетата „Орегон“ (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sacred Stone, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анна Христова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Клайв Къслър, Крейг Дърго. Свещеният камък
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-133-7
История
- —Добавяне
10.
Хикман гледаше документите от Министерство на снабдяването на Саудитска Арабия, които неговите хакери бяха измъкнали от базата данни. Документите бяха преведени от арабски на английски, но преводът далеч не беше съвършен. Докато преглеждаше списъците, си водеше бележки отстрани на колоните. Една от заявките му се наби на очи. Беше за тъкани вълнени подложки за коленичене и доставчикът се намираше в Мейдънхед, Англия. Пресегна се към интеркома и позвъни на секретарката си.
— Има един господин Уалид, който работи за мен в хотел „Невада“. Мисля, че е заместник-директор по доставка на храни и напитки.
— Да, сър — потвърди секретарката.
— Кажи му да ми се обади веднага — нареди Хикман. — Искам да го питам нещо.
След няколко минути телефонът иззвъня.
— Абдул Уалид се обажда — представи се гласът. — Предадоха ми да ви се обадя.
— Да — отвърна Хикман. — Позвънете на тази компания в Англия вместо мен — и продиктува телефонния номер, — престорете се, че сте държавен чиновник от Саудитска Арабия или нещо от сорта. Имат поръчка за милиони долари за тъкани вълнени подложки за коленичене и искам да разбера какво точно се има предвид под това.
— Мога ли да попитам защо, сър?
— Притежавам тъкачни фабрики — излъга Хикман — и искам да знам какво точно представляват тези стоки, защото ако аз мога да ги произвеждам, бих желал да разбера защо моите хора не са предложили да свършат работата.
Това се видя разумно на Уалид.
— Много добре, сър. Ще им позвъня и веднага след това ще ви се обадя.
— Чудесно — Хикман отново се загледа в снимката на метеорита. След десет минути Уалид му позвъни отново.
— Сър — рече той, — това са молитвени килимчета. Поръчката е толкова голяма, защото страната подменя целия инвентар, използван в Мека. Явно го правят на всеки десетина години.
— Хм, значи съм изпуснал възможност, която скоро няма да се предостави пак. Лоша работа.
— Съжалявам, сър — каза съчувствено Уалид. — Не знам дали е ставало дума, но и аз управлявах тъкачна фабрика в моята страна преди преврата. Бих проявил голям интерес…
Хикман грубо го прекъсна. Умът му препускаше.
— Изпратете ми автобиографията си, Уалид — отсече той, — и ще се погрижа да стигне, до когото трябва.
— Разбирам, сър — смирено отвърна Уалид.
Хикман затвори телефона, без да каже дори едно „дочуване“.
Петер Вандервалд вдигна мобилния си телефон, докато караше надолу по шосето, тъкмо беше излязъл от Палм Спринг, Калифорния.
— Аз съм — рече гласът.
— Линията не е обезопасена — предупреди Вандервалд, — така че използвай общи приказки и нека разговорът да не надхвърля повече от три минути.
— Субстанцията, за която говорихме — поде мъжът, — може ли да бъде използвана в аерозолна форма?
— Това е един от начините, по който може да бъде използвана. Тогава може да се пренесе по въздуха или от човек на човек чрез докосване или кашляне.
— Ще се пренесе ли от човек на човек, ако е по дрехите?
Вандервалд погледна цифровия часовник на радиото на взетата под наем кола. Половината от определеното време беше изтекло.
— Да, ще се пренесе от дрехите по кожата, дори и ще се вдигне.
— Колко време след като е бил изложен на въздействието, умира човек?
Часовникът на таблото смени още една цифра.
— След седмица — дори по-малко. Ще бъда на домашния си телефон довечера, ако искаш да говорим повече.
Връзката прекъсна и мъжът се облегна на стола си. После се усмихна.
— Два милиона долара отгоре е доста солена цена, като се имат предвид миналогодишните приходи — отвърна адвокатът по телефона. — Щом изпълнят договорите, които имат, почти нямат поръчки.
— Просто сключи сделката — тихо настоя Хикман. — Ще покрия загубите с печалбите от собствеността ми в Доклендс.
— Ти си шефът — каза адвокатът.
— Прав си.
— Откъде искаш да дойдат парите?
Хикман прегледа екрана на компютъра си.
— Използвай парижката сметка — нареди той, — но искам трансакцията да бъде направена утре и да вляза във владение на компанията най-късно до седемдесет и два часа.
— Мислиш, че ще има недостиг на английски тъкачни фабрики на пазара през следващите два дни ли? — попита адвокатът. — Или пък знаеш нещо, което аз не знам.
— Знам много неща, които ти не знаеш — изтъкна Хикман, — но ако продължаваш да говориш, ще имаш само седемдесет и един часа да свършиш работата. Просто прави това, за което ти се плаща — аз имам грижа за останалото.
— Заемам се веднага — отвърна адвокатът, преди да затвори.
Хикман се облегна на стола и се отпусна за миг. После взе лупата от бюрото и се вторачи във въздушната снимка пред него. Остави лупата и започна да разглежда картата. Накрая отвори една папка и прелисти снимките вътре.
Снимките бяха от ядрените бомбардировки над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. И макар че бяха черно-бели и ужасяващи, мъжът се усмихна. Ще си отмъстя, помисли си той.
Вечерта се обади на домашния телефон на Вандервалд.
— Открих нещо по-добро — уведоми го ученият. — Зараза по въздуха, която засяга дробовете. Много токсична, ще убие седемдесет процента от населението на страната.
— Колко? — попита Хикман.
— Сумата, която ти трябва, е шестстотин хиляди долара.
— Нека го доставят — нареди Хикман, — заедно с всичкия С-6, който можеш да откриеш.
— Колко голяма е сградата, която възнамеряваш да взривиш? — попита Вандервалд.
— С размерите на Пентагона.
— Тогава ще ти струва милион и двеста.
— Чек? — попита Хикман.
— Злато — отвърна Вандервалд.