Метаданни
Данни
- Серия
- Досиетата „Орегон“ (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sacred Stone, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анна Христова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Клайв Къслър, Крейг Дърго. Свещеният камък
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-133-7
История
- —Добавяне
8.
В мига, в който Кабрило се приземяваше в Кулусук, пилотът на „Хоукър“ 800 ХР тъкмо изгасваше двигателите си на международното летище в Кангерлусуаг на източния бряг на Гренландия. Летището в Кангерлусуаг представляваше двукилометрова павирана писта, която можеше да поема големи самолети и често се използваше за презареждане от товарни полети към Европа и Азия. Летището се намираше на близо шестстотин километра от Монт Форел, но беше най-близкото съоръжение с достатъчно дълга писта, която да поеме хоукъра.
Клей Хюс изчака втория пилот да отвори вратата и се надигна от мястото си.
— Какви са заповедите ви? — попита Хюс.
— Да изчакаме завръщането ти — отвърна вторият пилот — или шефът ще ни се обади, ако трябва да тръгваме.
— Как да се свържа с вас?
Мъжът подаде на Хюс визитната си картичка.
— Това е номерът на сателитния ни телефон. Само ни се обади и ни дай половин час да се приготвим.
— Казаха ли ви как да стигна от тук до мястото, накъдето съм се запътил?
Първият пилот показа главата си от кабината.
— Един мъж се приближава към самолета — рече той, като махна към предното стъкло, — предполагам, че е за теб.
Хюс пъхна визитката в джоба на якето си.
— Добре тогава.
Леден вятър духаше по пистата, разхвърляше сухите снежинки като конфети по време на парад. Още докато Хюс слизаше от стълбата на хоукъра, очите му започнаха да сълзят.
— Вие сигурно сте човекът, когото ме наеха да закарам до Монт Форел — рече мъжът и протегна ръка. — Казвам се Майк Нилсън.
Хюс се представи под фалшиво име и погледна към небето.
— Готов ли си да тръгнем?
— Не можем да тръгнем преди утре сутринта — отвърна Нилсън. — В хотела има запазени две стаи: за вас и за пилотите. Можем да тръгнем на зазоряване, стига времето да се оправи.
Мъжът се запъти към терминала.
— Имаш ли достатъчен обсег да летиш директно до Монт Форел оттук? — попита Хюс.
— Обсегът ми е деветстотин километра в тихо време — отговори му Нилсън. — Обаче, за по-сигурно, мисля, че трябва да презаредим в Тасийлак, преди да тръгнем към планината.
Стигнаха до сградата на терминала, Нилсън отвори вратата и направи знак на Хюс да влезе. Поведе го към едно обикновено метално бюро, където седеше самотен ескимос. Рошавите му ботуши бяха върху плота и той спеше.
— Исник — обърна се Нилсън към задрямалия човек, — време е за работа.
Ескимосът отвори очи и се загледа в двамата мъже, застанали пред него.
— Здрасти, Майк — весело поздрави той. — Паспорта, ако обичате — обърна се после към Хюс.
Хюс подаде на служителя американски паспорт с фалшиво име, но с негова снимка. Исник изобщо не го погледна, докато удряше входната виза.
— Цел на посещението? — попита той.
— Научно изследване — отвърна Хюс.
— Май никой не идва тук заради времето, нали така? — пошегува се Исник, докато си отбелязваше нещо върху лист хартия, прикрепен върху дъската за писане на бюрото му.
— Можеш ли да предадеш на пилотите да отидат в хотела, след като приключат? — помоли Нилсън ескимоса.
— Нямаш проблем — отвърна Исник, като вдигна ботушите си отново върху бюрото.
Нилсън поведе Хюс към външната врата.
— Това е стара американска военновъздушна база — обясни той. — Хотелът е бил основната квартира. Всъщност е приятно място. С единствения закрит басейн в Гренландия, има дори зала за боулинг с шест коридора. За тази страна това е най-близкото нещо до четиризвезден хотел.
Мъжете изминаха краткото разстояние през паркинга до хотела и Хюс получи ключа си. Два часа по-късно, след пържолите от овцебик и пържените картофи, той се приготви да си ляга. Още беше ранен следобед, но утре го чакаше работа и искаше да е напълно отпочинал.