Юрий Кримов
Танкер „Дербент“ (4)

III

През нощта, когато новият танкер „Дербент“ за пръв път спря на нефтопетролния кей, а неговият бъдещ капитан Евгений Степанович Кутасов за последен път нощуваше у дома си, същата тази нощ по морския булевард безцелно се скита до разсъмване току-що назначеният механик на „Дербент“ Басов.

Изглеждаше пийнал и много умислен. Ту пристъпваше към водата и палеше цигара, ту сядаше на някоя скамейка и дълго гледаше звездите през клоните на акациите.

На разсъмване, когато изгаснаха светлините из залива и месецът потъна в морето, той се облакъти на парапета на кея и плю през зъби в плисналата вълна.

— Разби ми се животът — каза той тихо, — несретен живот… Несретник.

И се ровеше в паметта си, възстановяваше откъси от миналото и се стараеше да намери причината за своето нещастие. Мислеше за хората, които му бяха близки и от които никой не беше останал. И му бе трудно да свикне с мисълта, че всички те живеят тук, в този град, и въпреки това той няма къде да отиде и е принуден да прекара нощта на булеварда…

Ето например инженер Яков Нейман. Как се усмихваше в дните, когато за пръв път се срещнаха на доковете. Тогава Нейман беше весел; червенобузест и приказлив, гласът му звънко гърмеше по пристаните като удар на гонг.

Сближиха се по време на зимния кораборемонт. През зимата на доковете ставаше тревожно. Десетки кораби идваха на ремонт и задръстваха пристаните. Цеховете работеха на три смени, по площадките и проходите сновяха щурмани, капитани, корабни механици. Те черпеха с цигари шашардисаните от умора инженери, като на третата дума заговаряха за възможност да се пробута поръчката без ред.

Оставиха бригадата на Басов да ремонтира двигателите на голям танкер. След сирената бригадата се събра на палубата. Чакаха да дойде закъснелият инженер на доковете Нейман. Механикът на танкера сновеше край борда и поглеждаше към пристана. Басов виждаше, че механикът се сърди на Нейман за принудителния престой и е готов да стовари яда си върху него, върху Басов.

Нейман дойде на кораба след два часа. Той се изкачи на мостика, влачейки тежко крака, и се отпусна на кнехта.

Басов се наведе над него и се взря в лицето му.

— Ти си болен, не можеш да работиш — загрижено каза той, — я виж, устните ти са побелели… А моите хора седят без работа. Какво да правим?

Той помълча, заслушан в тежкото дишане на Нейман. Измъчваше го желание да поеме цялата отговорност върху себе си, само да започнат незабавно работа.

— Аз ще се заема с предаването на поръчката — рече Басов бързо — и всичко ще бъде наред. Не е голяма философия.

Инженерът с мъка отлепи възпалените си клепачи.

— Тъй ли? Няма ли да се насадиш, миличък? — Със съмнение и надежда загрижено огледа той стоящия пред него Басов. — Та ти отскоро работиш. — Той помълча, но явно нищо не можа да измисли. — Добре, захващай се… — каза той и си отиде.

Бригадата слезе в машинното отделение. Докато монтьорите сваляха дефектните части, Басов успя да изтича до парахода-влекач, оставен за ремонт в съседния пристан. Там бригадирът Бронников също очакваше инженер Нейман.

— Нейман се разболя — каза Басов. — Ремонтната ведомост у теб ли е? Тогава разглобявай мотора. Сами ще изпълним поръчката.

Бронников плесна с ръце.

— Ти май си се побъркал. Аз да замествам инженера? Как не!

— Ремонтът не чака — каза Басов нетърпеливо. — Ех, по дяволите, мисли по-бързо! Заешка душа носиш, Броня.

Когато се върна на танкера, той видя Бронников да тича по пристана, за да събира шлосерите. Самият той вече не се съмняваше, че ще се справи с поръчката. Безпокоеше се, че хората на Бронников са малко и той сякаш се бои от нещо, затова може да сбърка.

Щом дефектните елементи бяха свалени, Басов отиде в техническия отдел. Но се оказа, че всички конструктори са заети и никой не може да се заеме с изработването на чертежите.

— Нямам хора — разпери ръце началникът на отдела, — нямам и туйто. Точка по въпроса! — Той се опита да избиколи Басов, който му беше преградил пътя.

Басов погледна сърдитото му лице и вдигна рамене.

— Дайте ми хартия, сам ще си изработя скиците — каза той твърдо. — Ремонтът не чака!

Върна се на танкера с руло хартия и се настани в една свободна каюта. От влекача дотича Бронников. Беше в такова състояние, в каквото биват неуверените в себе си, но поддаващи се на уговорка хора.

— Какво да правя с тази купчина? — нахвърли се той върху Басов. — Техническият отдел не иска да изготви чертежите.

— Ние сами ще ги изготвим — каза Басов, като се стараеше да изглежда равнодушен. Всъщност и той самият се вълнуваше.

— Ти си полудял — ядно каза Бронников, — ще загазим, ей богу!

— Ти ще вписваш размерите — отвърна спокойно Басов.

Работиха до късна нощ. Бронников притихна, ходеше да взима размерите на елементите, тичаше до магазина да купи нещо за ядене.

Когато свършиха и излязоха от каютата, беше тъмно и на черното небе горяха ярки зимни звезди. От осветените прозорци на корпусите, в които се помещаваха работилниците, се раздаваше тежко разтърсващо бумтене. По високите и тъмни палуби тук-таме лумваха зелени искри от заварката.

— Не бива да предаваме без Нейман — умолително каза Бронников и хвана Басов за ръката, — ще си навлечем беля. Недей, Саша.

Вече не се сърдеше и не го беше яд на самия себе си, но изцяло бе под тревогата от вероятна неприятност. Басов го хвана през кръста.

— Забравил си ученическите ни проекти — каза той насмешливо. — Предавахме ги смело, защото не влизаха в работа. Но нима нищо не сме научили?

Те предадоха чертежите в цеха и се разделиха при вратата на завода…

Нейман дойде в завода в деня, когато цехът предаваше готовите елементи на бригадите. Той беше още бледен и като потриваше зиморничаво ръце, все гледаше лицето му да е на слънце.

— Бая се повъргалях — каза той весело на Басов. — Как вървят работите на танкера?

— Техническият отдел беше претрупан — отвърна Басов — и ние сами направихме чертежите.

— Браво! Я дай по-скоро да ги видим и да ги предадем.

— Аз ги дадох още същия ден. Днес ще предават елементите.

Нейман подсвирна съсредоточено, погледна под око Басов и по нещо неуловимо заприлича на Бронников, когато се вълнуваше.

— Сигурно част от детайлите още не са приети? — попита тихо Нейман и Басов разбра, че зад този въпрос се крие: „Уверен ли си в себе си? Може би ще ги позадържим? Ами ако си сбъркал?“

— Казвам ви, че днес ще бъдат готови — отвърна Басов. — Цехът обеща да ги предаде към два часа.

„Не се намесвай — отговаряше той на Нейман, — знам всичко и искам да рискувам.“

Нейман разбра. Той тупна Басов по рамото и лицето му се проясни.

— В управлението се е натрупала сума ти работа — каза той весело, — сам ще извършиш монтажа. Съгласен ли си?

По обяд цехът предаде елементите и бригадите започнаха монтажа. Басов наблюдаваше работата. Стори му се, че може да разпредели хората по друг начин. От бригадата на Бронников някои не се бяха явили на работа — Басов му изпрати част от своите монтьори. В машинното отделение стана свободно.

Вдигнаха първото бутало, то увисна на веригите — зъбните колела бяха заяли. Басов се разпореди да спуснат буталото върху мрежата, покатери се на релсата и нареди да почистят зъбните колела с газ. Той лично преглеждаше всеки елемент, омаза се цял с машинно масло и се изпоти. Но изглеждаше, сякаш изобщо не бърза — така спокойно правеше всичко.

Монтьорите се мръщеха, ала мълчаливо се подчиняваха. Когато повдигнаха първото бутало, Басов погледна часовника си. На крана работеха трима и някак си пречеха един на друг. При двигателя пък обратно, хората се суетяха — бяха малко.

Спуснаха буталото и завинтиха капака. Басов извика един от работещите на крана и го изпрати долу да помогне при закрепването на шатуна^[1]. Монтажниците се подсмиваха: хронометраж ли е това или монтиране.

Вдигнаха второто бутало. Каретката на крана се търкаляше бързо по релсите. Монтажниците бързаха. Престоите ги дразнеха и те се бояха, че ще изкарат малко. Басов проследи цялата операция по закрепването на мотовилката. Тя отне десет минути.

С третия цилиндър приключиха за осем минути. Монтьорите работеха мълчаливо, с някаква необикновена съсредоточеност.

В машинното отделение дойде Нейман. Той стоеше и наблюдаваше работата, без да се обажда на Басов.

Монтираха разпределителния вал и другите елементи, които изискваха внимателно пасване Басов отново разпредели хората по нов начин. Сега самият той почти не пипаше нищо, за да има възможност да наблюдава и ръководи. После видя Нейман, качи се горе и отиде при него.

— Видя ли как ги разпределих? — попита той тържествуващо.

Нейман го погледна ласкаво, с обич.

— Аз можех изобщо да не идвам — каза той. — Орджоникидзе казва, че най-добра организация има там, където не съществуват незаменими хора. Това е вярно.

Похвалата трогна Басов, но той разбра, че Нейман не е забелязал главното: завършиха монтажа по-бързо от обикновено.

Искаше му се да разкаже на Нейман за опита си. Но той бързаше.

— Трябва да отидеш на влекача при Бронников — каза той угрижено, — там се забавиха.

 

 

В техникума преподавателят по физика казваше на Басов:

— Имате бистър ум, но сте прекалено практичен.

Басов не възразяваше. Сам чувствуваше, че нещо му липсва, може би — търпение… Когато им четяха лекции на отвлечени теми, беше му досадно, сякаш усещаше с цялото си същество безполезно пропилените минути. Затова пък на лекциите по топлотехника или по машинни елементи жадно гълташе всяка дума — тъкмо това, което му липсваше до постъпването в техникума, когато плуваше по корабите като моторист. Двигателят губеше плашещата си недостижимост, ставаше прост и понятен.

В доковете вниманието му привличаха трудовите процеси. Интересуваше го последователността на операциите при производството на елементите и понякога той дълго се задържаше из цеховете.

Изработват се на струга буталните сегменти и на Басов му се струва, че това може да стане по-бързо, а и да се икономиса материал, ако на струга се поставят два ножа.

Запояват монтьорите кабелната муфа — и отново му се струва, че може да се измисли как да запояват по-бързо и по-просто.

Понякога обаче това, което от пръв поглед изглеждаше просто и случайно, се оказваше обмислено до най-малката подробност. Манипулациите се създаваха с години и всеки опит да бъдат изменени беше свързан със затруднения. Той задаваше въпроси на майсторите, а те си намигаха зад гърба му: „младо-зелено“, „грозде скорозрейка“. За известно време той отстъпваше, за да прецени повторно — и отново се опитваше да преустрои всичко така, че да се пести време.

Басов често си мислеше за това, че най-лесно могат да си подобрят работата тези работници, които стоят при струга, но те не знаят теорията на обработването на металите, не знаят за какво са нужни машинните елементи, които изработват на струга. В завода има много работници, които обичат да поразгърнат някоя книга, но я прелистват с безсилната завист на бедняка, застанал пред витрината на магазин за скъпи стоки. Някои започват да се учат, напускат производството и не се връщат вече в завода. Заводът губи най-добрите си хора, а на тяхно място се издигат нови, измежду общите работници. И Басов мислеше, че най-добре би било хората да се учат в завода.

Веднъж той се отби в кабинета на Нейман. Инженерът беше някак особено оживен. Той остави чертежите и накара Басов да седне.

— Току-що се връщам от пленума на райкома — съобщи той, — решиха учението да обхване всички цехове на завода. Предстои ни голяма работа.

Той се разхождаше из стаята и таванът кънтеше от енергичния му глас.

— Аз им казах: какво се получава, другари? Комсомолците от цеха се вмъкват в обедната почивка на корабите, за да видят къде отиват елементите, а механиците ги гонят, защото не им е до обяснения. Техническият отдел прави грешки по чертежите, а цехът изпълнява копията на всякакви галиматии. А после монтьорите проклинат и конструктора, и цеха, а пък преди започването на монтажа безмилостно обезобразяват елемента — „карай, как да е, ще стане“. Тук, казвам, дисциплинарните наказания няма да помогнат. Не мъмрене, а техническа култура е нужна. Трябва да се учим…

Той си пое дъх и завърши тържествено:

— С една дума — ще се учим.

Басов искаше да каже, че е мислил вече за това, но премълча. Интересуваше го как ще съумеят да организират техническото обучение в завода. Между работниците имаше способни и глупави, културни и малограмотни. Да се обучават всички наедно, изглеждаше немислимо. След няколко дни му предложиха да организира обучението на монтьорите и той се съгласи: щом районният комитет смята обучението за възможно, защо да не се заеме с това той, Басов?

 

 

Вечер на сцената в клуба около червената маса се настаняваше комисията. Яков Нейман с калпак и ботуши от козя кожа, приличен на разбойник от операта, извикваше един по един монтьорите. Те излизаха от дъното на залата, спираха се пред масата и по лицата им пламваха червени петна. Слабият отговор предизвикваше глух ропот в залата, от предните редове шепнешком подсказваха и Нейман почукваше със запушалката по гарафата.

Тук се провеждаха изпитите за технически минимум — забележителна кампания, която за дълго изпълни Басов с бодрост и щастлива увереност. Той седеше до Нейман, като напрегнато се взираше в лицето на всеки изпитван, и сърцето му се свиваше, че той ще се смути, и ще загуби нишката на мисълта си. Но монтьорите отговаряха смело и сякаш в очакване на още въпроси не бързаха да си седнат на мястото. Много вечери прекара Басов зад червената маса и не се умори да наблюдава познатите, но преобразени от възбудата, като че ли озарени от вътрешна светлина, лица на работниците.

Скоро в завода заговориха за предложението на стругаря Закирия Ейбат. Басов вече го познаваше.

Дребничък азърбайджанец, почти дете. Идваше на занятията на монтьорите — слабичкото черно човече с буйни къдрави коси задаваше въпроси на Басов, понякога спореше. Взе си един от първите изпита с „отличен“. След изпитите дойде на кораба, където работеше Басов.

— Има една работа — каза той тайнствено, — такава работа…

Очите му блестяха от вълнение. Басов го хвана под ръка.

— Да отидем да се поразходим, а? — каза той дружески. — Каква е тая работа, Закирия?

— Знаеш ли, вчера удвоих на струга скоростта на обработката — каза развълнувано Закирия. — Взех по-дебела стружка. И стана отлично. А майсторът ме видя и се развика: „Гониш лека печалба, ще ми съсипеш струга!“

— По-спокойно, Закирия — каза Басов. — Ще уредим тази работа…

— А освен това измислих как да обработваме буталата. Нали сега стягаме буталото в профилните шайби, а главата му подпираме с центъра на подвижното седло. И ето излиза, че е неудобно малкото дъно да се обработва по шаблон, когато центърът е вече закрепен. Аз освободих главата от притискалото. Изчислих всичко, затегнах по-силно буталото. Излезе отлично. Сега не ми е трудно да обработя дъното по шаблон, разбираш ли? По-рано за шест часа обработвах едно бутало, а сега за два и половина. Това засега не са го забелязали и ти си мълчи.

— Защо да мълча?

— Ах, ти не познаваш нашия цех. Пак ще кажат, че съсипвам струга, и ще стане скандал.

Басов се начумери и хвърли цигарата зад борда.

— Говориш така, сякаш си ограбил някого — каза той възмутено. — Мерзавец е вашият майстор. Почакай, аз ще поговоря с Нейман.

Басов отиде при Нейман в края на работното време, когато в кабинета имаше хора. Бронников разказваше нещо и се заливаше в ситен хрипкав смях, а Нейман му пригласяше с гръмкия си глас.

Басов седна на стола.

— В механичния цех се вършат безобразия — каза той раздразнено. — Майсторът Лухнов прави сцени на работниците за това, че повишават производителността на труда. Ето, слушай.

Разказваше бавно, като си припомняше всички подробности от разговора с Ейбат. Нейман все още се усмихваше благодушно, но в стаята настъпи тишина и хората наостриха уши.

— Момчето е изчислило правилно — говореше Басов. — Освободи главичката от притискача и избирай по шаблон. Това непременно трябва да се внедри. А на майстора да му се подвие опашката, та да не пакости.

— Чакай, чакай — прекъсна го Нейман; той беше престанал да се усмихва и лицето му придоби онзи сух и напрегнат израз, който имаше, когато изслушваше изискванията на клиентите. — Вече чувах за това. За твое сведение — той погледна строго Басов — майсторът Лухнов не пакости, а учи хората на дисциплина. Твоят изобретател може да съсипе струга. Няма ли да накараш майстора да отиде да се учи при него? Ето, виждате ли — обърна се той към Бронников, — струва ми се, че с техническото обучение изпаднахме в другата крайност. Сега те за повече пари ще ни се качат на главата. А си имат и защитници. — Той кимна към Басов.

— Това, което казваш, е безобразие — каза Басов с разширени от възбуда ноздри. — Администрацията е в паника, че работниците започнаха да си размърдват мозъците. Извинявай, но това е мракобесие, страхливост…

Той се огледа наоколо, търсейки съчувствие. Но лицата на присъствуващите не само бяха безучастни, а и по много от тях беше изписано някакво гнусливо недоумение, сякаш Басов беше постъпил нетактично.

— От тези рационализатори чакай само тревога — заговори меко Бронников, — искат да изнамерят барута. Относно обработката на буталата има указания в литературата. Прочети — обърна се той към Басов. — Пък и ние също не работим за първа година. Да се освободи главата! Че кой прави така?

Нейман гледаше през прозореца и барабанеше по масата. Изведнъж той се извърна и почервеня.

— Нямаш право да ме обвиняваш в страхливост! — загърмя той гневно. — Първо поработи колкото мене!

— Че аз не те обвинявам — каза с тъга Басов. — Само че ми звучи грозно всичко, което говорите…

Той стана и бавно тръгна към вратата. Не разбираше защо така враждебно мълчеха зад гърба му — и изпитваше такова чувство, сякаш силно се е блъснал о стена.