Юрий Кримов
Танкер „Дербент“ (19)

I

В червения кът на „Дербент“ имаше политзанятия. Тук се бяха събрали свободната от вахта машинна команда, електротехници и матроси. Дойде и Касацки. Той седеше неподвижен настрана, със съсредоточено и строго лице. Екипажът се беше разположил около дългата маса, в края на която седеше Бредис.

Басов се забави в машинното отделение. Когато влезе, в каютата беше тихо, смачкан лист от вестник минаваше от ръка в ръка. Басов успя да забележи голяма снимка на първата страница — широкопола миньорска шапка, удължен овал на лицето…

— Днес четем стар вестник — обърна се към него помполитът. — Бяхме пропуснали заради болестта ми — добави той виновно.

— Хиляда и двеста процента наднормено — каза Володя Макаров. — Бива си го!

— Но как е изработил толкова, не разбрах! — обидено избоботи Хюсеин. — Великан ли е, що ли?

— На снимката не изглежда да е великан.

— Ти май ще изглеждаш по-едър.

— Чети, Володя.

Басов стоеше до стената и както обикновено се вглеждаше в лицата на присъствуващите. Това не му пречеше, по-скоро помагаше му да разбира прочетеното.

„… На тридесети август бригадата на Алексей Стаханов, след като се преустрои организационно, даде сто петдесет и два тона с компресорен пистолет на смяна…“

Стар вестник, Басов го беше чел вече. Мотористът Хазарян слуша с отворена уста. По лицето му е изписано удивление с оттенък на тайнственост, присъщ на децата, когато слушат приказка. За него това е чудо, станало някъде зад долини и планини. А пък Котелников поглежда към другарите си и съсредоточено си гризе ноктите. Той вече е чел за Стаханов и сега се наслаждава на ефекта, който предизвиква това забележително дело у другите. По-нататък се чумери Хюсеин, над веждата му пулсира една жилка и бърчи кафявата кожа на челото му. Той, разбира се, вече мисли, не могат ли „да се преустроят организационно“ и на „Дербент“.

… Матросът Хрулев оглежда тавана със сънени очи. По тавана — сиви вихрушки тютюнев дим, олющена боя, лампичка в прашна решетка. Вероятно Хрулев си мисли за нещо свое — за това, че рейсът току-що е започнал, че скоро няма да има престой, а на него сега му предстои вахта, кучешка нощна вахта.

… Отделно от другите стои помощникът Касацки. Той слуша внимателно и макар и да не гледа настрана, наблюдава всичко. Нима можеш да разбереш Касацки?

Кратката история на забойчика Стаханов Басов знае наизуст. Техническият курс при мината „Ирмино“ се редува с щурмуване на бързи задачи, опити да организира и устрои бригадата по своему. Напрегнато внимание към процесите на труда, където се държи сметка за всяко движение, всяка секунда.

Сигурно не е било лесно. Басов си спомня инженер Нейман, и стругаря Ейбат, учебника на Немировски и регулирането на дизеловите мотори. И на пътя на Алексей Стаханов са се изпречвали изостанали инженери и администратори-бюрократи. Може би и него са обърквали с цитати от книги.

… Алексей Стаханов е трябвало да изнесе на плещите си голяма и трудна борба с някои чиновници от администрацията, които упорито са се придържали към остарелите технически норми.

Така си и беше. Ръмжеха наплашените администратори, смееха се майсторите: „младо-зелено“. Измъкваха се на бял свят стари книги и… норми. Седем тона въглища на смяна — това е границата. Какво иска той, този неспокоен човек със своята бригада? Добре би било под някакъв благовиден предлог да се отърват от него.

„Но това не станало“ — мисли си развълнувано Басов и му се струва, че когато беше принуден да напусне завода, смътно предчувствие за победа му бе попречило да се поддаде на отчаянието.

Бредис акуратно сгъна вестника.

— Стахановското движение — говори той бавно — е на първо място движение за максимално използуване на техниката. Това движение започна отдолу — администрацията няма нищо общо с него. Стахановците са работници, овладели техниката, натрупали достатъчно знания, за да тласкат производството напред. При капиталистите такива работници не се срещат; ясно е, че такива работници има само у нас.

Степан Котелников, наклонил умното си, малко маймунско лице, казва:

— Стахановците у нас не са много, но вече има хора, които са овладели техниката. Ако те съумеят да организират работата си по стахановски, в страната ще има всичко в изобилие, няма да има нужда да се броят трохите. Всеки стахановец произвежда много по-голямо количество продукти, отколкото може да употреби. Значи, другите работници, които още не са се преустроили, до известна степен живеят за сметка на стахановците. А кой честен работник ще допусне да живее за сметка на друг работник? И ето, излиза, че всички са длъжни да работят по стахановски, според способностите си, разбира се.

— Вяр-р-но — каза Володя, — така излиза.

Касацки стана и се приближи до масата, като се усмихваше и красивите му зъби блестяха.

— Другарят Котелников го каза забележително вярно — обърна се той към помполита. — Стахановското движение едва започва, но вече носи в себе си масовото начало и несъмнено ще обхване цялата страна. Браво, Котелников!

— Израстват момчетата, съобразяват — забеляза Бредис добродушно, — ненапразно са чели политикономия.

Занятията свършиха. В червения кът няколко души се събраха около радиста, който рисуваше нещо с едри щрихи. На листа се появи дълъг низ от вагонетки и малка фигурка с широкопола шапка. Както винаги рисунката се появи учудващо бързо като мултипликация на екрана. И веднага след това изпод ръката на Володя изскочиха мънички шлепове и над тях се появи цифрата 25 000. Корпусът на кораба, нахвърлен с няколко щрихи, се издигна в края на листа и под носа му се закъдриха разпенени вълни.