Кати Хопкинс
Глезената принцеса (15)

Епилог

Трябваше да се прибера у дома на Нова година. Мама и татко ме очакваха в приемната на къщата точно след закуска. Бяха пристигнали с хеликоптер, който чакаше в двора, за да ме отведе. Беше чудесно отново да видя познатите мили лица.

Преди да се върнем на Карибите, посетих един магазин, откъдето купих ангелски костюм с бели крила, покрити с пера, и венец за главата (не за мен, не бях чак толкова заблудена!). Когато се прибрах у дома, ги дадох на Ширла, за да ги подари на внучката си, така че в крайна сметка да играе ангел вестител. Това беше моят начин да се извиня за това, че толкова дълго й създавах ужасни главоболия. Мисля, че Ширла наистина се трогна.

Новият ми приятел, господин О, дойде да ни посети на Карибите. Каза, че тук климатът му допада много повече, и докато бе с нас, призна, че съм му станала едно от любимите момичета на зодиака, понеже съм била най-сериозното предизвикателство за него. Така и не разбрах дали тази история със зодиаците беше някаква специална програма на училището, или просто г-н О и неговите странни съучастници бяха кандидати за лудницата. Той никога не спомена нищо повече по този въпрос, след като месецът ми като Момиче на зодиака изтече. Както и да е. В крайна сметка, това беше без значение. Промяната бе налице и това беше най-важното. Един от непредвидените бонуси на времето, прекарано в трудововъзпитателното училище беше, че изглеждах доста по-добре. На всеки му правеше впечатление. Нямах пъпки, нямах и тлъстинки. И си останах толкова слаба, колкото бях и в къщата. Е, не нося двайсет и втори размер, но и вече не желая. Искам да се чувствам добре и да съм здрава. Когато се върнах от трудововъзпитателното училище, се чувствах невероятно, така че минах на обикновената и прясна храна, която ядяхме там, в комбинация с много упражнения. Ширла, Коко и аз ходим вече редовно да тичаме на плажа (макар че при Ширла става въпрос по-скоро за клатушкане), а Мейсън се научи да готви вкусни и здравословни неща. С помощта на малко пресни плодове може да придаде превъзходен вкус дори на овесена каша (нямаше начин да продължа да я ям по начина, по който я приготвяха в къщата — все пак всяко нещо си има граници).

Поддържах връзка със съквартирантите си от къщата и ги приемам за едни от най-близките си приятели, въпреки че живеем в различни страни. (Мама и татко ме записаха в едно от местните училища, така че вече не ми се налага да пътувам и да съм далеч от тях). Получавам редовно имейли от всички тях и когато имаме възможност, говорим по телефона. Мерилин и Лин се върнаха в старото си училище и бяха избрани да ръководят училищната книжарница, което правеха с голям успех, с изключение на случаите, в които внасяха там crume de menthe liqueur^[1] и се налагаше да бъдат отнасяни на гръб до вкъщи, докато пеят футболни песни. Марк реши, че иска да стане актьор и специализира като мим. Мисля, че го бива в това, а и от имейлите му, изглежда, че сега, когато знае какво иска от живота и си има сигурен дом, е щастлив. За съжаление обаче, въпреки че братът на Джейк успя напълно да оздравее, Джейк не можа да се справи със склонността си да задига автомобили за удоволствие. Хванали го с откраднат мерцедес да шофира в противоположното платно за движение на магистралата, пеел „Бог да пази кралицата“, с боксерки на главата си, в четири сутринта. За щастие не катастрофирал, но го затворили за две години. C’est la vie^[2]. Не всички се поправят.

И в случай че се чудите дали съм опростила дълговете на Ширла, Мейсън и Хенри, ще ви отговоря — за нищо на света. Случайно да ви приличам на смотанячката на годината? Но им опростих лихвите. Не съм чак такава скръндза. Пък и в сравнение с някои други хора, те изкарват къде-къде повече, така че моля, оставете ме на мира. В крайна сметка аз не съм единствената, която има на какво да се научи. Ами така де, сякаш не са наясно, че не би трябвало да вземат пари назаем от четиринайсетгодишно хлапе, което не знае какви ги върши.

Но най-хубавата новина беше тази, че година след трудововъзпитателното училище, снимката ми беше на корицата на списание „Тийн Вог“ и ми беше посветена статия, в която, пишеше, че съм тийнейджърката, която най-добре знае как да съхрани коледния дух. Факт, с който всъщност се гордея. О, да, аз съм Мис Щедрост. Наистина. Дори аз самата го признавам. Зън-зън-зън, чувам коледни звънчета. Хайде да празнуваме! Всяка година през декември. Е, може и на яхта. Какво пък, мога да си го позволя — сега му е времето.

Мир на земята и Бог да ни благослови. Всеки един от нас.