Кати Хопкинс
От смотанячка — богиня (9)

Девета глава
Пълна каша

Същия ден след вечеря излязох навън да си прибера телефона от боклука. Страшно исках да благодаря на Херми за ваучерите за разкрасяване. Те направиха чудеса — промениха не само външния ми вид, но и отношението на останалите към мен. Беше невероятно, когато се върнахме в училище. Станах център на вниманието и се почувствах като звезда.

За мой ужас обаче, когато излязох навън през кухнята, забелязах, че контейнерите бяха изпразнени. Единствено в единия от тях имаше няколко черупки от яйца и картофени обелки. Както се ровех, с глава забита в контейнера, неочаквано чух някой да ме вика по име. О, не!, помислих си и замалко не се прекатурих в контейнера. Дано това не са пак Сара и Мерседес!

— Джема — настояваше гласът. — Зная, че си там.

Стъпих отново на земята и се обърнах. Беше Херми. Стоеше срещу мен, усмихнат до ушите, и държеше телефона ми.

— Да не би да търсиш това?

Почувствах се толкова тъпо.

— Ъ, да… Извинявай. Изхвърлих го, когато ти бях ядосана.

— Ще трябва да спреш с това ровене из боклуците, знаеш ли — каза той. — Иначе ще си спечелиш репутация на боклукчийка.

— Ха, ха, ха — отговорих. — Много смешно.

— Щом си дошла да си търсиш телефона, означава ли, че вече не си ми ядосана?

Кимнах утвърдително.

— Да. Ъ… искам да кажа, не. Не съм ти ядосана. Исках да ти благодаря. Прекарахме си страхотно при Неса.

— Личи си — отвърна той. — Изглеждаш прекрасно. Казах ти, че Венера е в добра позиция. Доволна си, нали?

Отново кимнах.

— Да. Но…

— Но?

— Ами, не че не ме накефи да чуя толкова готини коментари, когато се върнахме, както и че всички си умираха да ме заговарят, за да разберат къде съм си направила косата и така нататък, но…

— Но?

— Но после нещата станаха както преди, всеки се върна при своите приятели. Рут пък се изнерви от толкова внимание и избяга в стаята ни. И ето ме, пак съм сама. Изглеждам страхотно, но това нищо не променя. Чувствам се като Пепеляшка, която не може да отиде на бала.

— Приятелството има нужда от време — отвърна спокойно Херми.

— Зная. Моите приятелки ми липсват. Освен това…

— Да?

— Освен това, колкото и да ми е приятно, че Неса ме разкраси така, искам хората да ме харесват заради самата мен, а не заради готината ми прическа. Дядо ти ми каза нещо подобно тази сутрин, преди да отидем в салона за красота. Каза ми да бъда себе си и да се науча да се обичам.

Херми се подсмихна.

— Така ли ти каза? Звучи точно в негов стил. Да. Бъди себе си. Труден урок. Но в крайна сметка, той си е такъв. Прав е — научи се да обичаш себе си. Това обаче не означава да обикаляш насам-натам мърлява и мръсна. Да се грижиш за външния си вид е част от това да обичаш себе си. Е, и дядо определено се нуждае от подстрижка.

Засмях се. Отидохме да седнем на пейката под дъбовото дърво вдясно от контейнерите.

— Иначе свикна ли вече с училището, Джема?

— Не знам. Тази седмица беше… доста особена във всяко едно отношение. Не съм сигурна дали искам да остана тук.

— Така е в началото — каза Херми. — Не се отчайвай. Не си от онези, които се предават лесно. От хороскопа ти зная, че този момент е особено труден за теб. С доста тежки влияния. Направо преломен етап. Но доста неща зависят и от теб. Просто следи хороскопа си!

— Да, чета съобщенията ти. Откъде знаеш всичко това? Кой точно си ти? А това, че имам един месец да направя впечатление? Как? Пък и едната седмица вече измина. Какво точно означава да си Момиче на зодиака?

— Означава точно това, което ти решиш да означава.

— Хермиииииииии! Какво ще рече това?

— Ще рече, че животът ти сервира какво ли не, но единствено от теб зависи какво ще направиш с поднесеното. Точно каквото Неса направи с теб. Тя само подчерта това, което си беше там. Всичко зависи от решенията, които вземаме. Дали да се борим, или да се откажем; дали да потънем, или да изплуваме; дали да сме пленителни, или отблъскващи.

— Говориш с недомлъвки.

— Нищо подобно. Животът е такъв, какъвто го направиш. Всичко опира до решенията, които вземаме — всеки ден, всеки час, всяка минута.

— Всяка минута, а! — отвърнах, но мисля, че разбра шегата.

— Е, някои хора се покриват — продължи той.

— Като Рут ли?

— Да. Като Рут. Други пък излизат и посрещат всички предизвикателства и трудности. Подвий си опашката или се бий. И двамата знаем как обикновено постъпваш.

— Да. Обикновено се боря или изплувам, или както е там. Само дето последната седмица беше всичко друго, но не и обикновена. Напоследък имам чувството, че съм изгубила част от себе си. Въпреки че… близнаците са символ на зодията ми, нали?

Херми кимна утвърдително.

— Е, сигурно това е отговорът — казах. — Едната близначка в мен е с разчорлена коса, в лошо настроение и се засяга лесно, докато другата е с готина прическа и е боец. Значи съм едновременно и двете — тази, която се бори, и тази, която все се предава; тази, която изплува, и тази, която потъва. Не е лесно да живееш и с двете едновременно.

Херми се разсмя.

— Всеки има дни, в които не му е до битки. Но може би е време да дадеш думата на близнака боец — каза той, стана и се запъти към мотора си. — Бъди боеца, който си по природа. Хороскопът ти не е на човек, който се предава лесно. В него ясно личи, че си победител. А трудностите през идващия месец, ще те научат на важни уроци. Всичко зависи от теб. Наистина това е важен период за теб. Както и да е, трябва да тръгвам, че работа ме чака. Хайде, чао.

Гледах го, докато се отдалечаваше. Имаше нещо странно в него. Както ти обясняваше нещо и в следващия момент вече беше отлетял нанякъде. Появяваше се и изчезваше като ангел хранител. Чудак!, казах си аз, а телефонът ми в този момент иззвъня.

Беше този, за когото тъкмо си мислех.

— Забравих да ти кажа за програмата „В помощ на нуждаещите се“ — каза Херми. — Навсякъде е пълно със самотни хора, които се нуждаят от приятели. Не говоря само за училище.

— Какво искаш да кажеш?

— Сама ще разбереш, повелителко на зверовете.

Хукнах нагоре по стълбите да намеря Рут.

— Здравей, Рут. Мога ли да погледна нещо в книгата ти за божествата?

— Разбира се — отвърна тя и смъкна на леглото си една тежка книга от рафта. Седнах на леглото й и затърсих в индекса с имената най-отзад. Скоро намерих страницата, която ми трябваше.

— Наистина беше права, Рут — възкликнах. — Сатурн е известен още и като Кронос. Често представян в митологията като възрастен мъж. Сатурн е взискателният учител. С други думи — чете морал. Да ти звучи познато?

— Звучи точно като д-р Кронос — отвърна Рут, надничайки през рамото. — Виж какво пише за Меркурий!

Прехвърлих назад страниците и зачетох:

— Меркурий е известен още и с името Хермес. Божичко? Чуй това! Внук на Сатурн.

Двете се спогледахме.

— Меркурий е планетата на общуването, често е представяна като крилат вестоносец — продължи да чете нататък Рут.

— А Херми работи точно като куриер — отбелязах.

— А Неса е? — попита развълнувана Рут.

— Точно това, което си мислех — отвърнах. — Богиня на любовта и красотата. Херми каза, че Венера щяла да има силно влияние върху мен, и какво стана? Срещнахме Неса. Съвпадение ли е това, или какво? Държи салон за красота, а самата тя прилича на богиня. Венера. Неса е навярно псевдоним на Венера.

— Аха… може би — каза Рут.

— Да, може би — продължих. — Освен това се разсмя, когато я нарекох „звезда“. Каза, че съм й припомнила някаква стара приятелска шега. Кои въобще са тези хора?

— Обади се на Херми и го попитай? — предложи Рут.

— Ще го направя. Меркурий управлява зодия Близнаци. Меркурий е покровител на всички, които са Близнаци. Това е супер странно? Рут, ти коя зодия си?

— Телец, но това не означава, че съм Момиче на зодиака.

Зачетох отново книгата.

— Тук пише, че зодия Телец се управлява от Венера. Вие наистина си допаднахте с Неса нали?

— Аз я харесах. Имам чувството, че и тя мен. Беше много мила. С нея ми беше спокойно.

— Възможно ли е…? Мислиш ли, че тя би могла да е самата Венера в човешки облик тук на земята?

Рут погледна колебливо.

— Не зная. Сигурно има разумно обяснение. Може би е нещо съвсем просто. Хората избират какви ли не имена. И всички имат някакво значение. Моето име. Рут, например означава „съчувствие“.

— А моето означава „скъпоценен камък“ или „бижу“. Мама ми е казвала, че го избрала, защото съм бижуто на живота й. Малко като в сапунка, а?

Рут се усмихна.

— Да, ама е мило. А може би това, че Хермес и Кронос са имена на планети, не означава нищо. Това са само имена. Не означават каквото и да било. Може просто семействата им от поколения да се интересуват от планети и подобни неща. Също както някои хора са страшно запалени по футбола и кръщават всичките си деца с имената на известни футболисти. Вероятно това не означава нищо.

— Сигурно е така — съгласих се с нея. Обяснението звучи правдоподобно, помислих си, но въпреки това, нещо не ми даваше мира. Имаше нещо странно около всичко това. Убедена бях, че ставаше въпрос за нещо повече от съвпадение на имената. Безспорно Рут си мислеше същото.

— Мислиш ли, че са ангели хранители или нещо от сорта? — попита тя.

Аз се засмях.

— И аз се чудех това. Но Херми никак не прилича на ангел хранител с тези татуировки.

— Е, и? — каза Рут. — Някъде да е казано как точно трябва да изглеждат? В книгите пише още, че древните са вярвали, че планетите и звездите са приемали човешка форма. Както Зевс, царят на боговете. Смятало се, че живеел на върха на някаква планина в Гърция. Всъщност, като се замислиш, и идея си нямаме кой кой е точно! Сигурно сред нас е пълно с хора, които са нещо повече от хора.

Съвсем се обърках.

— Много четеш.

— Може и така да е — отговори Рут, — но не знаем кой знае колко за това кои сме всъщност, нали? Баба ми обичаше да казва, че тук на земята живеят стари души и млади души. Твърдеше, че младите души обикновено са глупавите хора, като грубияните например, които създават неприятности. Когато и да видехме бой между пияници или лоши новини по телевизията, тя винаги казваше: „Очевидно им е първият път на планетата“. Така че, ако има стари и млади души, защо да няма и хора от планетите? Искам да кажа, никой от нас не знае откъде сме дошли тук, нали?

Аз се разсмях.

— В такъв случай ще кажа, че ти си една стара душа, Рут, а Сара и нейните приятелки са млади души. Но кой знае? Има толкова неща, които не разбирам. Като цялата тази зодиакална история. И идея си нямам за какво точно става въпрос.

— Попитай Херми — предложи Рут. — Ако е истинският Хермес, то трябва страшно да го бива в общуването. Настоявай за разговор!

Набрах номера му и след малко се свързах.

— Здравей, Херми! Трябва да знам какво означава да си Момиче на зодиака?

— Вече ме пита и ти отговорих. Означава това, което ти решиш.

— Това вече го чух. Кажи ми друго!

— Добре тогава. На различните момичета се случват различни неща — каза Херми. — Зависи от обстоятелствата и от момичето.

— Бъди по-ясен, Херми! Нищо не схващам.

— Може би не схващаш за момента. Ако трябва да съм откровен, някои момичета така и не се възползват от възможността, която им се предоставя. Докато други постигат велики неща. Като Жана д’Арк. Тя беше Момиче на зодиака. Както и мадам Кюри^[1]. Как си мислиш, че започна тя?

— Какво?

— Тя бе Момиче на зодиака и го прие сериозно, голяма работа беше. Повечето именити жени в историята до една са били момичета на зодиака.

— А защо Рут не е Момиче на зодиака?

— Не е неин ред. Няма го в хороскопа й за момента. Но не се знае. Може по-късно да й дойде времето.

— И какво трябва да правя?

Херми отвърна:

— Сама ще разбереш. Мога само да те известявам за влиянията, които търпиш през този месец.

— Не разбирам какво имаш предвид. Не можеш ли да направиш някакво вълшебство или нещо от сорта и всичко да ми се изясни?

Херми се усмихна.

— Джема, вълшебството е навсякъде около теб, само отвори очите си. Цялата планета е като триизмерно светлинно шоу, изпълнено с аромати, звуци, вкусове и чувства. Увиснала е като безценно бижу в безкрайния космос, въртяща се безспирно около оста си. Какво по-вълшебно от това? А също слънцето, което ни огрява, луната, звездите, необятната синева. Какво повече искаш?

— Не зная, може би някой да обясни смисъла на всичко това.

— Отпусни се, Джема. Този месец е твой и това е твоят шанс да се докажеш. Бъди себе си. Вложи най-доброто от себе си. Включи се в програмата „В помощ на нуждаещите се“. Ще ти се изяснят доста неща.

За момента обаче ми е пълна каша, помислих си, когато той затвори телефона.