Кати Хопкинс
От смотанячка — богиня (8)

Осма глава
Мания за разкрасяване

Най-после събота. Време бе за почивка и забавление. Първата ми седмица в това ужасно училище свърши. За съжаление, на мама и татко не им беше позволено да дойдат. Училището твърдеше, че новите ученици имали нужда първите две седмици да разчитат само на себе си, за да се приспособят. След което всички посетители бяха повече от добре дошли. Нямах ни най-малка нужда да си стъпвам на краката. Аз и без това си бях здраво стъпила, знаех какво искам — да си тръгна оттам. Нямах търпение мама и татко да ме посетят, за да им кажа колко самотна се чувствах. Надявах се да се осъзнаят и да ме върнат обратно в нормалния свят. Горях от нетърпение.

За първи път Рут вдигна глава от книгата си и изглежда, започна да се приготвя за някъде.

— Къде отиваш? — попитах я.

— О, в салона за красота — отвърна тя. — Забрави ли ваучерите? Неса ни записа час за днес следобед. Каза ни, когато си тръгвахме от занятието за богини.

Смътно си спомнях Неса да казва нещо, но тогава не му обърнах особено внимание. Бях твърде разстроена със своята богиня на зверовете.

— Ъ… остава ли си уговорката? — продължи Рут. — Спомена, че мога да използвам един от ваучерите… Извинявай.

— Рут, не е нужно да се държиш като наплашена мишка, когато си с мен — казах. — Разбира се, вземи ваучера. Вземи и двата дори. Нямам намерение да ги ползвам.

Сигурно пак щеше да е някаква лекция за древните богини през вековете, помислих си. Стига ми това, което научих.

Рут седна на края на леглото ми.

— Да не би да си разстроена заради вчера?

Аз поклатих глава.

— Не — излъгах. — Понякога губиш, понякога печелиш.

— Ти щеше да си страхотна Талула — каза ми Рут. — И идея си нямат колко губят.

Джес щеше да каже абсолютно същото, ако беше тук, помислих си.

— Благодаря ти — промълвих.

— Наистина го мисля, щеше да си страхотна. Е, какво се каниш да правиш днес?

— Ами, ще остана тук. Ще чета. С тия чудесии на очите си поне виждам ясно.

Не че идеята да прекарам съботния следобед сама ми се нравеше кой знае колко, просто в момента не исках да се показвам. Стигаше ми толкова. Повече не можех да понеса да бъда наричана очилатка или грозното пате от Сара и нейните хапливи приятелки.

— О, Джема, много те моля, ела с мен! Само за компания. Освен това не може да се криеш от света. Това не е решение.

Нямаше как да не се усмихна, като чух това. За една седмица с Рут си бяхме разменили ролите. Сега тя беше тази, която настояваше да изляза, докато единственото, което аз исках, бе да се скрия под юргана си.

Рут стана от леглото и отиде до лаптопа ми.

— Хайде да видим какво казва сайтът.

— Провери, ако искаш — казах. — Мен наистина не ме интересува. Искам да кажа, че не искам вече да съм Момиче на зодиака. Мислех, че ще е нещо хубаво, но сега ми се струва като наказание. Пък и какъв е смисълът от всичко това? Никакъв.

Рут натисна няколко бутона на клавиатурата.

— Има съобщение за теб. От Херми. Казва, че се опитвал да ти се обади. Пише да не се предаваш, да му вярваш и да не се засягаш толкова лесно. Казва също, че Сатурн скоро ще се появи, за да те научи на нещо, но влиянието на Венера щяло да продължи още няколко дни, така че да се възползваш. Хайде, Джема; моля те, ела с мен в козметичния салон! Добре ще ти се отрази, ако се откъснеш от училище за няколко часа.

— Пфу — казах и погледнах през прозореца. — Глупав сайт. Сатурн, Венера, влияния. Какво въобще означава всичко това?

Вън обаче беше слънчев есенен ден. Срамота беше човек да остане затворен. Всички щяха да се изнесат към близкото село с училищния автобус, а Рут щеше да е сам-самичка сред тях. Налагаше се да отида с нея, та дори и само за да я защитавам. Пък и изглеждаше ужасно. Косата й, както обикновено, бе хваната на плитка отзад. Не беше с униформата си, но носеше сива ученическа престилка, която приличаше на торба. Изглеждаше по-вехта от всякога.

— Добре де, ще дойда с теб — съгласих се накрая. — Дай ми две минути да се облека.

В двора, пред главния вход, където беше спрял автобусът за селото, д-р Кронос отмяташе имена.

— Дженкинс, Питърс, Макмастерс — произнасяше имената той и кимваше, когато момичето минеше край него. — Уайтинг, Паркър.

— А, ето ви и вас, мили богини — провикна се г-жа Блейн от мястото си отпред в автобуса, когато забеляза Рут и мен. — Към козметичния салон ли сте се запътили?

Замолих се г-жа Блейн да намали децибелите, защото Сара и останалите бяха на задните седалки. Последното нещо, което исках, бе да се разчуе, че си имах собствена богиня и че бях Джема — повелителката на зверовете. Щяха да си умрат от кеф и да ме скъсат от подигравки.

Д-р Кронос погледна към г-жа Блейн и възкликна:

— Богини, разкрасяване, контене? Би трябвало да сте се запътили към библиотеката или към някоя книжарница, момичета, за да събирате знания и да се обогатявате духовно и интелектуално, а не да си губите времето с безсмислени неща?!

Той можел да говори!, помислих си, а погледът ми се спря на вратовръзката му. И ако това не беше контене… Цялата бе осеяна с планети и звезди на светлосин фон. Твърде необичаен избор за човек, който обикновено се облича доста делово. Бас ловя, че е подарък от Херми, помислих си, защото звездите много приличаха на тези от татуировката на рамото му.

Г-жа Блейн му се усмихна в отговор.

— Не е точно така — каза. — В живота е важно равновесието. Момичетата имат нужда да разпуснат. Цяла седмица се стараха достатъчно, така че го заслужават. Пък и не всичко е контене. Занимавахме се и с откриването на богините в нас, нали момичета?

— Да не би онази Неса да е започнала отново с часовете си за богините? — намръщи се д-р Кронос. После погледна право към мен. — Има само един урок, който трябва да научиш, млада госпожице, и той е — да обичаш себе си и да бъдеш себе си!

Да бе, помислих си, като се настаних на седалката зад г-жа Блейн. Какво ли разбираше този чудат старец? Да обичам себе си? Та аз се ненавиждах. Да бъда себе си? Предпочитах да бъда който и да е друг, но не и себе си.

Рут седна до мен и ме бутна.

— Ъ… знаеше ли, че другото име на Сатурн е Кронос? Прочетох го в книгата за божествата.

— Е, и?

— Д-р Кронос, не схващаш ли? На сайта пишеше, че Сатурн предстои да те научи на нещо.

— Е?

— Е! Сатурн, Кронос…

— Тя е напълно права — намеси се г-жа Блейн, като се обърна към нас. — Повечето древни богове и богини са имали по две имена. Като Меркурий например. В някои култури е бил известен с името Хермес.

Рут отново ме сбута.

— Хермес, Херми.

— Да, да, освен това Джон е познат като Джо, а Катрин е наричана и Кати — отвърнах. — Та това са само имена.

Рут вдигна рамене. Докато се возехме обаче започнах да се замислям. Възможно ли бе планетите да си се разхождат наоколо в човешка форма? Не, не може да бъде. Що за лудост? Съвсем съм изкукала, казах си, когато пред нас се появи селището с първите магазини.

 

 

Докато се занимаваше с косата на някаква възрастна жена, Неса вдигна поглед и се усмихна широко на г-жа Блейн, която ни остави в салона.

— Не бях сигурна, че ще се появите — каза тя, докато довършваше прическата на клиентката си. — Херми каза, че не е успял да се свърже с теб по телефона. Много се радвам, че и двете дойдохте. Само две минути да приключа тук.

Докато Неса показваше на своята клиентка в огледалото прическата й отзад, секретарката запозна Рут с Трейси, колежката на Неса, която я поведе към някаква стая в дъното. Аз седнах и зачаках, прелиствайки някакво списание.

— Желаете ли чаша чай, докато чакате шофьора си? — попита Неса възрастната дама, която й се усмихна и кимна в знак на съгласие.

В момента, в който Неса се изгуби някъде отзад, звънчето над входната врата на салона дрънна при отварянето й. Сърцето ми слезе в петите, когато видях Сара и Мерседес да влизат. Бързо се снижих до рецепцията, така че аз можех да ги видя, но те мен — не. Напразно се притесних. Очевидно нямаха намерение да се застояват. Сара огледа наоколо, хвърли един поглед на седналата възрастна дама и на висок глас обяви:

— Бързо, да се махаме оттук. Това е фризьорски салон за старчоци.

Мерседес се изкикоти и изхвърчаха навън.

— Вече можеш да излезеш — повика ме възрастната дама, когато затвориха вратата след себе си.

Аз подадох глава.

— Ъ, да… такова… Извинете! Просто не исках да ги срещам.

— Не се и учудвам — отвърна жената, — имайки предвид колко са невъзпитани.

— Зная. Много съжалявам за казаното! — рекох аз. — Не всички сме като тях в нашето училище.

— Ти в Авбъри ли учиш?

Кимнах утвърдително и се приближих към нея.

Макар че сигурно беше на осемдесет и няколко, теменуженосините й очи блестяха и изглеждаше страшно елегантна в гълъбовосивия си костюм. Носеше перлена огърлица на шията си, а прошарената й коса беше преметната назад. Надявах се и аз да изглеждам толкова добре на нейната възраст.

— Прическата Ви стои много добре — казах. — Не обръщайте внимание на онези момичета и на онова, което казаха! Понякога са наистина гадни.

— О, не се притеснявай за мен, съкровище — отвърна жената и ми се усмихна. — Какви „старчоци“! Мога да те уверя, че това старо тяло кипи от енергия. Само почакай и ще видиш.

— Заповядайте, чая Ви — каза Неса, която се върна с поднос, върху който имаше порцеланова чаша. — Сега обаче ще Ви оставя, за да продължа с Джема.

— Разбира се, не се притеснявай — отвърна възрастната дама. — Сърдечно ти благодаря за чая!

Неса ме поведе към една от стаите за процедури, съседна на стаята, в която бе Рут. Когато влязохме, тя ме заоглежда внимателно, сякаш щеше да ме купува.

— Хм, по-добре да започваме — каза тя. — Обичам предизвикателствата.

Умница, помислих си, но знаех какво искаше да каже. Косата ми не приличаше на нищо, а с тези очила никой не би ме погледнал втори път, освен от съжаление.

Изпрати ме в съблекалнята в дъното на салона, за да си сложа халат. Докато се преобличах, чух звънчето от входната врата. Сигурно шофьорът на старата дама дойде да я вземе, реших аз.

След това се започна едно стискане, опъване, цапотене, ексфолиране, овлажняване. За миг се мернах в огледалото и видях, че Неса бе намазала цялото ми лице с някаква светлозелена каша. Приличах направо на жаба.

Неса забеляза, че гледах, и набързо покри огледалото с огромна хавлия.

— Никакво надничане, докато не приключа! — каза тя и извади някаква кутия с крем. — А сега е ред на моята тайна помада срещу пъпки. Съдържа билки от Хималаите и Индия. Ще изчезнат за нула време. Дай ми очилата си! Ще изляза за малко да видя какво мога да направя по въпроса. А ти стой така, докато маската си свърши работата. Връщам се след минута.

Отпуснах се удобно на стола. Надявах се да не ми се присмива, както и да не си тръгна оттук, изглеждайки по-зле, отколкото преди да дойда. Не че имам нещо за губене, помислих си. Пък може и да ми хареса.

Когато се върна, Неса лакира ноктите на ръцете и краката ми с блестящ тюркоазен лак, след което се зае да подстригва косата ми.

— С коса като твоята може да се направи само едно — каза тя. — Ще я оставим дълга, но ще я подстрижем на пластове. Така ще й придадем прегледност.

— Както кажеш — отвърнах. Вече започвах да се наслаждавам на преживяването. Всички лосиони и помади ухаеха невероятно хубаво на рози и жасмин. Отпуснах се и дори се почувствах леко замаяна.

След като ме подстрига, издуха косата ми със сешоар.

— Така ще я изправя и ще й придам блясък — каза. — Разполагам и със страхотни продукти за изправяне на къдрава коса, ако проявяваш интерес. Можеш да ги вземеш със себе си в училище и да ги ползваш там.

— Както кажеш — отвърнах пак, но определено се чувствах по-добре. Винаги съм си мечтала да имам права коса.

Накрая Неса ми сложи малко грим.

— Съвсем дискретно, като за възрастта ти — каза тя. — В крайна сметка, малко коректор върху пъпките ти, леко докосване с руж тук и едва забележима пудра там няма да навредят, а ще те подчертаят. Късметлийка си да имаш такива прекрасни кафяви очи.

Как ли пък не! „Прекрасни“ и „аз“. Тези две думи никак, ама никак не се връзват с мен, помислих си.

Няколко часа по-късно бях готова.

— Искаш ли да се погледнеш?

— И още как! — отвърнах. Нямаше как да ме е направила да изглеждам по-зле. Никой не би могъл.

Заведе ме до огледалото и отметна хавлията, с която го беше покрила.

— Та-дааам! — възкликна тя, а аз зяпнах срещу отражението си. — Е, какво ще кажеш?

Вторачих се в момичето от огледалото. Изглеждаше страхотно. Не можех да повярвам.

— Аз ли съм това? — попитах.

— Определено си ти! — отвърна Неса. — Във всяко момиче живее мърла или богиня. А ти, скъпа Джема, определено си от божествения тип.

— Леле! — възкликнах, като се загледах в отражението си. — Покровителката на зверовете бе опитомена.

— Именно — отвърна Неса и се усмихна широко.

Изглеждах направо умопомрачително. Косата ми беше перфектна — лъскава и мека. Подстригана до раменете. Неса дори я бе изсветлила леко на места. Обърнах се и я прегърнах.

— Страшно ти благодаря. Не зная как го направи.

— За нищо, съкровище — отвърна тя с усмивка. — Аз само подчертах това, което виждах.

И тогава се сетих за онези очила.

— О, но сега като сложа онези дъна на бутилки, целият ти труд ще отиде на вятъра.

Неса потупа встрани нослето си.

— Когато се заема с разкрасяване, аз наистина разкрасявам и нищо не може да ми се опре. Когато излязох, отидох при очния ти лекар. Той тъкмо работеше очилата ти. Склоних го да побърза и ето ги тук. Пробвай ги!

Сложих очилата и когато всичко стана на фокус, погледнах обратно в огледалото. Очилата бяха супер. Имаха овална форма и бяха без рамка. Най-якото беше, че стъклата леко розовееха и приличаха повече на готини слънчеви очила, отколкото на диоптрични. Никой няма повече да ме нарича очилатка.

— Освен това го помолих да ти даде и контактни лещи, така че имаш избор — каза Неса. — Някои дни въобще няма да ти се налага да слагаш очилата.

— Неса, ти си звезда — възкликнах аз.

Неса явно намери казаното за изключително забавно, защото ме погледна и прихна да се смее.

— Сетих се за стара шега между приятели — каза тя. — Бива си я! Нека видим докъде са стигнали Рут и Трейси отсреща.

Почукахме на вратата.

— Един момент — обади се Трейси и отвори вратата.

— О, боже! — възкликнах, когато видях Рут.

— О, боже! — каза Рут, когато видя мен.

Рут изглеждаше превъзходно. Трейси я бе отървала от плитката й, подстригвайки косата й до раменете. Дори леко я бе изсветлила. От наплашеното мишле не бе останала и следа. Рут беше много хубава. Дребничка, но хубава.

— Рут, изглеждаш страхотно!

Рут се изчерви.

— Наистина ли?

— Погледни се в огледалото! — отвърна Неса.

Рут се обърна към огледалото и очите й направо щяха да изскочат.

— Това аз ли съм?

— Че кой друг да е? — усмихна се доволно Неса и вдигна одобрително палци към другата козметичка. — Добра работа, Трейси!

Когато се качихме отново в автобуса, никой не можа да ни познае. Неса извади разни дрехи от един гардероб в дъното на салона и сега Рут бе облечена в розова тениска без един ръкав, на която пишеше „Богините управляват справедливо!“, супер яки бели дънки и готини розови маратонки със сребърни звезди отстрани.

На мен ми даде светлосиня тениска с надпис „Захапи ме!“

Като ни забеляза, Сара на два пъти се обърна, за да се увери, че това наистина бяхме ние, и сбута Мерседес, която седеше до нея, да се обърне. Когато Мерседес ни видя, очите й станаха като палачинки.

— Това е грозното пате — обади се тя.

Направих движение, сякаш се готвех да полетя.

— Да, но вече съм лебед — казах аз, като „прелетях“ покрай нея и заех едно от местата в дъното на автобуса.

— Само дето повече прилича на патица — подхвърли Сара намръщено.

В този момент усетих нещо изумително. Тя ревнуваше.

Таша се обърна към нас и ми се усмихна.

— Изглеждаш зашеметяващо, Джема! — каза тя. — И ти също, Рут! Много сте хубави.

— Благодаря ти! — усмихнах се, опитвайки се всячески да бъда сдържана.

В крайна сметка, може би си имаше своите плюсове в това да си Момиче на зодиака.