Кати Хопкинс
От смотанячка — богиня (6)

Шеста глава
Да откриеш богинята в себе си

С напредването на деня, мисълта да посетя занятието „Как да открием богинята в себе си“ и процедурата по разкрасяване започна да ми допада все повече и повече. Май идеята не беше чак толкова лоша. Пък и в съобщението на сайта пишеше, че имам един месец, за да разбера какво ми е призванието. Безспорно то беше да получа онази роля от „Бъгси“. В кърпа ми е вързана, помислих си. Щом звездите го вещаят! Нали това е астрологията?

В обедната почивка се обадих на мама.

— Джема, добре ли си? — попита тя. — Къде си? Гласът ти кънти, сякаш се намираш в метална кофа.

— В училище, къде другаде. В тоалетната.

— Защо се обаждаш тогава? Нещо не е наред ли?

— Не, не. Всичко е наред. В обедна почивка сме. Просто… получих едни ваучери за салон за красота. Казва се „Пентаграм“ и се намира в съседното село. Но пише, че трябва да имам твоето разрешение, за да ги ползвам.

— Какви ваучери? За какво изобщо става въпрос?

— Ъ… дълго е за разправяне. Съботите можем да посещаваме близкото село за по няколко часа. Класната ни откарва дотам и ни връща обратно, така че тя винаги ще е наблизо. Вече проучих салона. Пак там тази вечер ще има занятие за богините.

— Ох, не зная, Джема…

— Няма да съм сама, съквартирантката ми ще дойде с мен. Ваучерите са за двама. Така че, моля те, позволи ми да отида!

— Нека първо да го обсъдя с г-жа Блейн и тогава ще говорим. Иначе как е училището?

— Страхотно! Ще играя Талула в училищното представление, така че наистина се налага да посетя салона за красота.

— Значи свикваш вече?

— Да, супер съм — отговорих. Нямах никакво намерение да й казвам, че първите ми четири дни тук бяха пълен провал, ролята на Талула всъщност все още не беше моя, а за съквартирантка си имах книжен плъх. По-добре беше да й спестя подробностите. Освен това, скоро всичко щеше да се промени. Само трябваше да поговоря с Рут.

Открих я на обичайното й място след училище — свита в единия край на леглото си да чете.

— Аз? Не — отвърна тя, измъкна книгата си и намести слушалките си.

Приближих се, седнах в единия край на леглото й и кръстосах крака. В крайна сметка на Рут й стана ясно, че нямах намерение да се откажа. Колкото и да не й се искаше, свали слушалките си.

— Какво? — попита ме тя.

— Да се правиш на невидима не е решение, Рут. И двете имаме нужда от промяна. И двете имаме нужда от освежаване. Да се преобразим!

— Ааа, ваучерите.

— Аха. Мама говори с г-жа Блейн следобед. И двете дадоха съгласието си, но само ако отидем заедно. Освен това се оказа, че Неса, собственичката на салона, познава д-р Кронос и Херми, така че не отиваме при напълно непознат. А и г-жа Блейн би искала да посети занятието тази вечер, защото се интересува от божества, така че никой нищо не може да ни каже. Не виждаш ли, че точно от това имаме нужда?

Рут, както обикновено, се бе вторачила паникьосано в мен.

— Кой, аз? Да открия вътрешната си богиня?

— Именно. Хайде де, ще видиш, че ще е забавно.

Рут ме погледна недоверчиво и поклати глава.

— Хайде де, моля те! Направи го заради мен. Искам да се явя на прослушването за Талула, а тя е наистина божествена. Сигурна съм, че всичко е предопределено.

Онази сутрин, още щом станах от леглото, започнах да танцувам и пея едно от изпълненията на Талула. Даже когато приключих, Рут ми изръкопляска.

— Ей, Джема, ама ти наистина си много добра — каза тя.

— Благодаря ти! Едно е сигурно — репетирала съм повече от достатъчно. А ако открия и богинята в себе си, със сигурност ще направя силно впечатление и вероятно ще получа роля в представлението. А и ти би могла да намериш своята богиня и да станеш малко по-уверена.

— Но аз не искам нито да съм богиня, нито да участвам в пиесата.

Въздъхнах дълбоко.

— Не че трябва да участваш в представлението. Просто си помислих… че ще е хубаво да отида с някого на занятието и разкрасяването. За компания. Пък може и да ти е от полза. Освен това… ако не дойдеш с мен, и аз няма да отида. Г-жа Блейн каза, че мога да отида само ако и ти дойдеш… а и никой друг не би дошъл. Всички си имат приятелки.

Рут поклати отрицателно глава и отново сложи слушалките в ушите си.

— Съжалявам — смотолеви тя.

Станах от леглото й и легнах на своето. Скапан живот!, помислих си и се обърнах с лице към стената. Нещата тъкмо потръгнат и внезапно всичко пак се обърква.

Доплака ми се. За кратко всичко изглеждаше обещаващо, а сега всичките ми надежди рухнаха. Не знаех какво друго да направя.

Минута по-късно усетих докосване по рамото си.

— Добре — каза Рут, като се обърнах. — Ако наистина е толкова важно за теб, ще те придружа. Не заради разкрасяването или пък за да стана божествена, а само за компания. Става ли?

— Ти си върхът — възкликнах, протегнах ръце и я прегърнах. Изглеждаше добре като се усмихваше.

— И така, прекрасни богини, елате насам — каза Неса, дамата, която водеше занятието.

Богини? Идеше ми да се разсмея. Беше четвъртък вечер и според уговорката, г-жа Блейн ни докара до козметичния салон „Пентаграм“. Цял ден чаках този момент. Представях си, че часът ще е нещо като обучение в агенциите за модели: със съвети как да вървим, как да се гримираме, как да си правим косите, всичко, от което се нуждаех, за да грабна ролята на Талула.

Салонът изглеждаше невероятно. Приличаше на нещо средно между работилницата на Дядо Коледа и планетариум — с висящи от тавана макети на планети и феерия от светлинки с формата на звезди, проблясващи по вратите, огледалата и сводовете. Събралите се в стаята за маникюр в дъното на салона богини обаче нямаха нищо общо с божественото. Групата се състоеше от г-жа Блейн и огромния й бюст; Рут и нейното паникьосано изражение; аз и моите пъпки; една прегърбена възрастна дама, която приличаше на костенурка и бе донесла плетката си; дребно червенокосо момиче, което изглеждаше, като че ли всеки момент щеше да се разплаче, и високо момиче със сплъстена тъмна коса, което бе толкова бледо, че изглеждаше почти безплътно.

За сметка на това, Неса беше истинска богиня. Беше като излязла от страниците на списание, повече от прекрасна, готина като съпругите на футболистите. Висока, с приятен загар и добре сложена, с дълга, изсветлена руса коса, сребърни обеци във формата на звезди и убийствен маникюр. Носеше бели, прилепнали по тялото й дрехи. Както братът на Джеси би се изразил — „супер гадже“.

— Е, момичета — каза със силен югоизточен акцент, като я наобиколихме свенливо, — както знаете, това занятие ще ви помогне да откриете своята богиня, нали?

Всички кимнахме утвърдително.

Нямах търпение да започнем. Неса изглеждаше така убийствено, че се чувствах супер старомодна край нея. Но не задълго, помислих си. Ако тя имаше така зашеметяващ външен вид благодарение на факта, че е открила своята богиня, значи съм попаднала на подходящото място.

— Добре! Като начало ще ви помоля да хвърлите по един поглед на своите богини — каза тя, — след което ще продължим с прожекцията на диапозитиви.

Седнах да разгледам листа, очаквайки там да намеря изредени всички съвременни богини — Мадона, Бритни Спиърс, Кайли Миноуг, Джулия Робъртс, всички звезди, които виждахме по филмите и списанията. Нищо подобно. Материалът по-скоро приличаше на извадка с исторически факти. Страници и страници с богини — африкански, азиатски, хималайски, гръцки, римски, египетски, индуски, северно– и южноамерикански…

— Не е ли чудесно? — възкликна г-жа Блейн, която стоеше до мен. — Тези древни култури винаги са ми били много интересни.

— Ъ, да — отговорих, като хвърлих поглед на своя лист. Копието ми беше малко неясно и се затруднявах при разчитането му, но успях да различа някои имена:

Брануен — повелителка на любовта;

Керидуен — повелителка на вдъхновението;

Хинемоа — принцесата на страстта;

Кура — вехнещото цвете;

Инана — небесна кралица;

Алвайз — жената-лебед;

Някои от имената звучаха страхотно и се зачудих коя ли щеше да е моята богиня. Надявах се поне диапозитивите да са по-полезни. Не бях кой знае колко заинтригувана от някакъв списък с имена от миналото. Интересуваше ме настоящето.

Няколко минути по-късно Неса изгаси осветлението и започна да прожектира диапозитивите. Ето, това ще да е, помислих си. Сигурно ще ни покаже как да вървим с котешка грация. Как да изглеждаме и да се държим като богини.

Нищо подобно. Диапозитивите се отнасяха за древни статуи и свещени места.

— Силата на тези имена — започна Неса, — както и силата на тези, които са ги носили, била забравена, а предаността на вярващите започнала да се приема за нещо необичайно, едва ли не — за суеверие.

Странно, помислих си, докато слушах. Неса вече не говореше с акцент, а гласът й звучеше ясно и уверено. Но все пак, не дойдох тук за това. Добре че г-жа Блейн извади кутия с шоколадови бонбони и я пусна от човек на човек, та разведри малко атмосферата. Тя бе въодушевена от казаното. Рут също изглеждаше заинтригувана. За разлика от тях, аз направо заспивах. Кога ще стигнем до тънкостите за гримиране и важните съвети?, зачудих се. Може би това беше само въведението. Сигурно след малко ще започнем по същество.

Да, ама не.

Неса ни разказа за традициите, митовете и легендите за богините в различните култури през времената. Нито дума как да нанасяме блясък за устни. Чудна работа!, помислих си, докато гледах Неса ентусиазирано да говори за храмове и свещени земи. Никак не приличаше на човек, запален по тези неща, но очевидно си падаше по тях.

След като приключихме с диапозитивите, Неса прикани всички ни да се съберем в кръг около една маса, върху която имаше отворена кутия.

— А сега всяка ще разбере коя е нейната богиня — обяви тя.

Най-после!, помислих си.

— В кутията съм сложила имената на всички богини, написани на листчета — продължи Неса. — Сега искам всяка от вас да затвори очите си и да помоли своята богиня да напътства ръката й при избора на листчето с нейното име. Аз ще съм първа.

Тя пъхна ръка в кутията и извади едно листче.

— Гръцко-римска богиня — усмихна се тя, плъзна ръце по тялото си и намигна. — Венера — покровителката на любовта, удоволствието и красотата.

— Напълно вярно — отбеляза г-жа Блейн, а Неса се обърна към възрастната жена, която приличаше на костенурка.

— Твой ред е, Бети!

Бети затвори очите си и бръкна в кутията.

— Е, какво изтегли? — попита я Неса. Акцентът й отново прозвуча силно и ясно. — Прочети на глас!

— Падна ми се централноамериканска богиня — обяви Бети. — Икс Чел, Предачката.

— Точно като теб самата с твоите плетки — каза Неса и продължи. — Лидия, ти си наред.

Високото бледо момиче също затвори очите си и направи своя избор.

— Северноевропейска богиня — прошепна тя. — Холда, пазителката на мъртвите.

Право в десетката, помислих си аз. Тя и без това прилича на току-що изровен мъртвец.

— Брилянтно — възкликна Неса. — Не се цупи така, Лидия. Смъртта в повечето древни митове е символ на обновлението. Ново начало. — И посочи отново кутията. — Госпожо Блейн!

Г-жа Блейн затвори очи и бръкна в кутията.

— Подобно на Бети, и аз изтеглих богиня от Централна Америка, Маяхуел — обяви тя, след което се поусмихна и намести деколтето си. — Богинята с многото гърди.

Всички избухнахме в смях. Още веднъж името се оказа точно намясто.

— Мери! — каза Неса, поглеждайки дребното червенокосо момиче, което изглеждаше, сякаш бе плакало цял ден.

Мери на свой ред също избра листче от кутията.

— Бозалощ, източноевропейска богиня. Неутешимата.

Леле! Всички тези попадения са толкова точни, че направо настръхвам!, помислих си. Чудя се коя ли ще съм аз?

Неса се обърна към Рут.

— Рут, искаш ли да се пробваш?

Рут поклати отрицателно глава и заби поглед в пода. Неса й се усмихна.

— Хайде, мила, никой няма да ти се присмива. Всички тук сме богини.

Рут се подвоуми, но после стана и извади поредното листче.

— Изтеглих египетска богиня — усмихна се тя на Неса. — Сешат, повелителката на писаното слово.

Друго не можеше и да бъде, помислих си. Че тя не вдига глава от книгите.

— И накрая дойде ред на Джема — каза Неса.

Затворих очите си и пъхнах ръка в кутията. Какво ли щях да извадя? Кралицата на цветята, повелителката на пролетта или пък жената-лебед?

— Е, какво е, мила? — попита Неса.

— Южноамериканската богиня Кайпора — казах аз, набързо сгънах листчето и го върнах обратно.

— И на какво е богиня? — запита г-жа Блейн.

— А, на нищо — отвърнах.

— Не е възможно — настоя г-жа Блейн. — Те всички са богини на нещо. — Тя бръкна в кутията, извади листчето ми и избухна в луд смях. — Кайпора — повелителката на зверовете.

Цялата се изчервих, когато всички се разсмяха заедно с нея.

Типично, помислих си. Измежду всички прекрасни богини, като богинята на луната, на горите, на реките, на звездите или пък на морето, на мен ми се падна повелителка на зверовете.

Щеше ми се да не бях идвала.