Клайв Къслър
Златото на инките (8)

6

За втори път в тясното пространство на стаята отекна оглушителният звук на стрелба. Джордино се хвърли напред, главата и рамото му се забиха в изненадания пазач, който се блъсна в твърдата стена и изохка силно от болка. Той зърна разкривеното от ужас и нечовешко страдание лице на Амару, очите му, които щяха да изхвръкнат от орбитите и отворената в безмълвен писък уста. Автоматът „Хеклер и Кох“ отхвръкна във въздуха, когато сграбчи с ръце бързо разрастващото се около слабините му червено петно. И тогава Джордино стовари юмрука си върху зъбите на пазача и изтръгна автоматичната пушка от ръцете му почти в същия миг. Той се обърна приведен, готов за стрелба, насочил дулото към вратата.

Този път Шанън не изпищя. Вместо това тя пропълзя до един от ъглите на стаята и остана там, без да помръдне, пребледняла като восъчна статуя, втренчена безмълвно в кръвта на Амару, изпръскала голите й ръце и крака. Ако преди тя беше изплашена, сега беше направо онемяла от ужас. После вдигна поглед към Пит стиснала устни, с пребледняло лице и пръски кръв в русата коса.

Роджърс също се беше втренчил в Пит с израз на удивление. По някакъв начин той се досети, позна очите, пъргавите като на животно движения.

— Ти си водолазът от пещерата — смаяно произнесе той.

Пит кимна.

— Същият.

— Ти би трябвало да си в кладенеца — промълви Шанън с разтреперан глас.

— Сър Едмънд Хилари на пръста ми не може да се намаже — подсмихна се дяволито Пит. — Аз пълзя нагоре-надолу по стените на понори като същинска муха. — Той бутна потресения Амару на пода, като че ли терористът беше някакъв пиян на тротоара и сложи ръка върху рамото на Джордино. — Успокой се, Ал. Останалите пазачи видяха светлината на праведността и добродетелта.

Джордино, с усмивка широка като разтворените крила на подвижен мост, остави автоматичната пушка настрана и прегърна Пит.

— Господи, мислех си, че никога повече няма да видя грозното ти лице.

— Какви неща ме караш да върша заради теб. Срамота. Не мога да мръдна за половин час някъде, без да ме забъркаш в местната вълна от престъпления.

— Защо закъсня? — попита Джордино, който държеше последната дума да бъде негова. — Очаквахме те преди няколко часа.

— Изпуснах автобуса. Което ми напомня къде е диксиленд оркестърът, който трябваше да ме посрещне.

— Те не свирят край понори. Сериозно, как, по дяволите, изкачи онази стръмна стена и ни проследи през джунглата?

— Този подвиг не ми достави никакво удоволствие, повярвай ми. Ще ти разкажа някой път на чаша бира.

— А пазачите, какво стана с останалите четирима пазачи?

Пит сви нехайно рамене.

— Разсеях се и станаха жертва на нещастни случаи, най-вече мозъчни сътресения или вероятни фрактури на черепа — после лицето му помръкна. — Налетях на един, който извличаше тялото на Док Милър през главния вход. Кой го уби?

— Нашият приятел тук го простреля в сърцето без всякаква причина. Освен това точно той хвърли осигурителното ти въже в понора.

— Е, в такъв случай няма да ме мъчат угризения — каза Пит и погледна надолу към Амару, който притискаше слабините си и стенеше от болка, страхувайки се да погледне пораженията от раната. — Изпитвам радост при мисълта, че току-що сложих край на половия му живот. Как се казва?

— Нарича себе си Тупак Амару — отговори Шанън. — Името на последния цар на инките. Сигурно го е взел, за да впечатлява селяците от планините.

— Перуанските студенти — сети се Джордино.

Отведоха ги надолу по стълбите под храма.

— Вече ги освободих. Смели хлапета. Сигурно вече са вързали партизаните и са ги наредили в очакване да пристигнат представителите на властта.

— Не са партизани, а още по-малко убедени революционери. Повече ми приличат на професионални крадци на древни предмети, които се представят за терористи от „Сияен път“. Те плячкосват скъпоценни антики, които биват продавани на нелегалните международни пазари.

— Амару е на най-ниското стъпало в йерархията — добави Роджърс. — Неговите клиенти са дистрибуторите, у които остава по-голямата част от печалбата.

— Имат добър вкус — отбеляза Пит. — От това, което успях да зърна, тук има натрупана достатъчно първокласна стока, която би стигнала за половината музеи и частни колекционери в света.

Шанън се поколеба за момент, после пристъпи към Пит, прегърна го през врата, придърпа главата му надолу и леко го целуна по устните.

— Ти спаси живота ни. Благодаря ти.

— И неведнъж, а два пъти — добави Роджърс, като разтърси енергично ръката на Пит, докато Шанън все още го притискаше в обятията си.

— Късметът също доста ми помогна — каза Пит с несвойствено за него смущение. Въпреки влажната и сплъстена коса, липсата на грим, мръсната и скъсана блуза върху черния бански костюм и грубите туристически обувки, той усещаше излъчващото се от нея чувствено сладострастие.

— Слава богу, че пристигна тук навреме — каза Шанън, като потръпна.

— Дълбоко съжалявам, че твърде много закъснях, за да спася Док Милър.

— Къде са го отнесли? — попита Роджърс.

— Спрях отрепката, която се канеше да изхвърли тялото му, пред самия вход на храма. Док лежи върху площадката над стъпалата.

Джордино впери поглед в Пит, като го огледа от краката до главата. От очите му не убягнаха множеството рани и драскотини по лицето и ръцете на неговия приятел — резултат от бързото му придвижване през джунглата в мрака. Пред него стоеше човек, който едва се държеше на крака от умора.

— Изглеждаш така, сякаш току-що си завършил триатлон, а после си се строполил върху топ бодлива тел. Като твой домашен лекар препоръчвам да си починеш няколко часа, преди да поемем обратно към лагера край понора.

— Изглеждам по-зле, отколкото се чувствам — бодро каза Пит. — По-късно ще имам достатъчно време да подремна. Сега има по-важни неща. Нямам никакво намерение отново да се правя на Тарзан. Ще се махна оттук със следващия полет.

— Лудост — промърмори полушеговито Джордино. — Няколко часа в джунглата и се скапва.

— Вярваш ли, че наистина можем да излетим оттук със самолет? — недоверчиво попита Шанън.

— Абсолютно — каза Пит. — Дори мога да го гарантирам.

Роджърс го изгледа.

— Само хеликоптер може да кацне и да излети от долината.

Пит се усмихна.

— Точно това имам предвид. Как иначе, смяташ, че Амару, или както там се казва, транспортира ограбените предмети към някое океанско пристанище, за да бъдат изнесени извън страната? Но за това е необходима комуникационна система, така че тук някъде трябва да има радиостанция, която можем да реквизираме и да изпратим зов за помощ.

Джордино кимна одобрително.

— Звучи добре, при положение, че успеем да я намерим.

Пит погледна надолу към Амару с безизразно лице.

— Той знае къде е тя.

Амару надви болката и изгледа Пит с черни, изпълнени със злоба очи.

— Нямаме радиостанция — изсъска той през стиснати зъби.

— Прощавай, ала не ти вярвам. Къде я държите?

— Нищо няма да ви кажа. — Устата на Амару се изкриви, докато приказваше.

— Може би предпочиташ да умреш? — сухо попита Пит.

— Ще ми направиш услуга, ако ме убиеш.

Зелените очи на Пит бяха студени като високопланинско езеро.

— Колко жени си изнасилил и убил?

По лицето на Амару се изписа презрение.

— Толкова много, че съм им загубил броя.

— Искаш да се ядосам и да те застрелям, така ли?

— Защо не попиташ колко деца съм утрепал?

— Ти просто се самозалъгваш. — Пит извади своя „Колт“, калибър .45 и притисна дулото към лицето на Амару. — Да те убия? Не виждам каква полза ще имам от това. Един куршум през двете очи ще свърши повече работа. Ще останеш жив, но заедно с наскоро придобития недъг ще бъдеш и сляп.

Амару опита да се престори на дързък, ала в студените му черни очи имаше ясно доловим страх, а устните му забележимо потрепваха.

— Ти не говориш сериозно.

— След очите ще дойде ред на капачките на коленете — продължи да обяснява Пит. — После може би ушите или още по-добре носа. Ако бях на твое място, щях да се откажа, докато е рано.

Като видя, че Пит е напълно сериозен и осъзна, че се намира в безизходно положение, Амару се предаде.

— Ще намерите това, което ви трябва, в една кръгла постройка на петдесет метра от храма. Над входа има изсечена маймуна.

Пит се обърна към Джордино.

— Вземи с теб един от студентите да ти превежда. Свържи се с най-близкия участък на перуанската полиция. Дай им местонахождението ни и им разкажи какво се случи. После помоли да изпратят армейско подразделение. В руините може да се крият още от тези типове.

Джордино погледна замислено към Амару.

— Ако изпратя сигнал за помощ по открита честота, приятелчетата на този вманиачен убиец в Лима могат да го прехванат и да изпратят отряд палячовци, преди да пристигне армията.

— Може да се окаже рисковано да се доверим на армията — добави Шанън. — Възможно е един или няколко от техните висши офицери да са замесени в тази история.

— Подкупът — философски заяви Пит — е движещата сила в този свят.

Роджърс кимна.

— Шанън е права. Тук става дума за плячкосване на гробници в огромен мащаб. Печалбите лесно биха могли да достигнат тези от незаконната търговия с наркотици. Който и да стои в дъното на тази операция, не би могъл да си свърши работата, без да даде подкуп на правителствени служители.

— Можем да използваме нашата собствена честота и да се свържем с Хуан — предложи Шанън.

— Хуан?

— Хуан Чако, координаторът за нашия проект от страна на перуанското правителство. Той отговаря за базата ни с припаси в най-близкия град.

— Можем ли да му имаме доверие?

— Мисля, че да — отговори Шанън без колебание. — Хуан е един от най-уважаваните археолози в Южна Америка и водещ учен в областта на културите от Андите. Освен това той е натоварен от правителството да следи за незаконни разкопки и контрабандата на антични предмети.

— Май точно той е човекът, който ни трябва — каза Пит на Джордино. — Намери радиостанцията, свържи се с него и помоли за хеликоптер, който да ни откара обратно на нашия кораб.

— Ще дойда с теб и ще съобщя на Хуан за убийството на Док — предложи Шанън. — Освен това искам да разгледам по-подробно постройките около храма.

— Вземете оръжие и си отваряйте очите на четири — предупреди ги Пит.

— Какво ще правим с трупа на Док? — попита Роджърс. — Не можем да го оставим да се търкаля тук като жертва на пътна злополука.

— Съгласен съм — каза Пит. — Внесете го в храма, за да не стои на слънце и го увийте в няколко одеяла, докато стане възможно да бъде пренесен със самолет до най-близкия съдия-следовател.

— Оставете го на мен — гневно каза Роджърс. — Това е най-малкото, което мога да сторя за един добър човек.

Амару се ухили грозно, ухили се въпреки нечовешката болка, която изпитваше.

— Глупаци, безумни глупаци — презрително изрече той. — Никога няма да се измъкнете живи от Пуебло де лос Муертос.

— Пуебло де лос Муертос означава Град на мъртвите — преведе Шанън.

Останалите изгледаха с отвращение Амару. Той им приличаше на изтощена до смърт гърмяща змия, чиито рани не й позволяват да се свие на кълбо и да нападне. Но за Пит Амару все още беше опасен, ето защо той нямаше намерение да допусне фаталната грешка да го подцени. Зловещият израз на увереност в очите на Амару изобщо не го впечатли.

Веднага щом останалите излязоха бързо от стаята, той коленичи до Амару.

— Ти се държиш твърде самоуверено за човек в твоето положение.

— Аз ще се смея последен. — Лицето на Амару се изкриви от внезапен пристъп на болка. — Вие се изпречихте на пътя на могъщи хора. Гневът им ще бъде ужасен.

Пит се усмихна с безразличие.

— И преди съм се изпречвал на пътя на могъщи хора.

— Повдигнахте крайчеца на завесата и изложихте на опасност „Солпемачако“. Те ще направят всичко, за да не бъдат разкрити, дори ако това означава да премахнат цяла провинция.

— Не бих казал, че хората в групата, с която работиш, са кротки момчета. Как ги нарече?

Амару млъкна. Той започваше да отпада от шока и загубата на кръв. Бавно, с голяма мъка той вдигна ръка и насочи пръст към Пит.

— Ти си прокълнат. Костите ти ще почиват навеки при чачапойците. — После очите му се замъглиха, затвориха се и той изгуби съзнание.

Пит погледна към Шанън.

— Кои са чачапойците?

— Известни са като Хората от облаците — обясни Шанън. — Култура, предшествала инките, която процъфтявала високо в Андите от 800 до 1400 година от нашата ера. После инките ги покорили. Именно чачапойците са построили този огромен некропол за мъртвите.

Пит се изправи, свали филцовата шапка на пазача от главата си и я пусна върху гърдите на Амару. Той се обърна и влезе в главното помещение на храма, където в продължение на няколко минути разглежда невероятното съкровище от древни чачапойски предмети. Той тъкмо се възхищаваше на голям глинен сандък, в който беше положена мумия, когато дотича Роджърс, който изглеждаше разтревожен.

— Къде каза, че си оставил Док Милър? — попита Роджърс, останал почти без дъх.

— На площадката над външните стъпала.

— По-добре ми покажи.

Пит последва Роджърс навън през сводестия вход. Той спря и втренчи поглед в кървавото петно върху каменната площадка, после погледна нагоре въпросително.

— Кой е преместил тялото?

— Ако ти не знаеш — каза не по-малко озадаченият Роджърс, — как бих могъл да зная аз?

— Погледна ли зад основата на храма? Може би е паднал…

— Изпратих четирима от студентите по археология да потърсят долу. Нямало никаква следа от Док.

— Възможно ли е някой от студентите да го е преместил?

— Проверих. И те са озадачени като нас.

— Труповете не могат да стават и да си отиват — отсече Пит.

Роджърс се огледа наоколо, а после сви рамене.

— Изглежда, този го е направил.