Клайв Къслър
Златото на инките (43)

41

Най-лошите страхове на Пит се потвърдиха, когато той закръжи с хеликоптера над „Алхамбра“. На палубата нямаше никой, който да посрещне летателния апарат и неговите пътници. Фериботът изглеждаше изоставен. Палубата за автомобили бе празна, както и кабината на щурвала. Корабът не бе със спусната котва, нито се носеше по водата. Корпусът му почиваше спокойно във водата, само на два метра от тинята на плиткото дъно. По всичко личеше, че корабът е бил изоставен от екипажа му.

Морето бе спокойно и нямаше никакво вълнение. Пит спусна хеликоптера върху ферибота и изключи двигателите, веднага щом гумите докоснаха дървената палуба. Той остана там, докато шумът на турбината и лопатките на витлата бавно замря в болезнена тишина. Изчака цяла минута, но никой не се появи. Отвори входната врата и скочи на палубата. След това остана там и зачака нещо да се случи.

Най-сетне иззад една стълбищна клетка излезе един мъж, който се приближи и спря на около 5 метра (16 фута) от хеликоптера. Дори и без фалшивата бяла коса и брада, Пит лесно го разпозна като човека, който се бе представил за доктор Стивън Милър в Перу. Той се усмихваше, сякаш бе постигнал рекорден улов на риба.

— Не сте ли се малко отклонили от пътя си? — попита невъзмутимо Пит.

— Вие сте моят непобедим съперник, който винаги се изпречва на пътя ми, мистър Пит.

— Качество, което ме изпълва с безкрайна радост и вълнение. С какво име се подвизавате днес?

— Не че ще ви е от някаква полза, но се казвам Сайръс Сарасон.

— Не мога да кажа, че се радвам да ви видя отново.

Сарасон се приближи и надзърна над рамото на Пит към вътрешността на хеликоптера. Злорадстващата му усмивка изчезна и лицето му се сгърчи в силна угриженост.

— Вие сте сам? Къде са другите?

— Кои други? — попита невинно Пит.

— Доктор Келси, Майлс Роджърс и твоят приятел, Албърт Джордино.

— Щом сте научили наизуст списъка на пътниците, вие ми кажете.

— Моля, мистър Пит, няма да направите зле, ако спрете да си играете с мен — предупреди го Сарасон.

— Те бяха гладни, затова ги стоварих край един рибен ресторант в Сан Фелипе.

— Лъжете.

Пит не свали погледа си от Сарасон, за да разгледа палубите на ферибота. Той знаеше с абсолютна сигурност, че към него бяха насочени дула. Зае твърда позиция и погледна убиеца на Милър така, сякаш въобще не го беше грижа.

— Съдете ме тогава — отвърна Пит и се засмя.

— Положението ви едва ли е такова, че да се държите презрително — каза студено Сарасон. — Може би не осъзнавате сериозността на положението си.

— Мисля, че да — каза Пит все още усмихнат. — Вие искате съкровището на Хуаскар и бихте убили половината от добрите граждани на Мексико, за да се докопате до него.

— За щастие, това няма да е необходимо. Наистина признавам обаче, че шестстотин милиона долара представляват примамлив стимул.

— Не се ли интересувате да узнаете как и защо ние провеждаме нашата издирвателна операция по същото време, както и вие? — попита Пит.

Сега бе ред на Сарасон да се засмее.

— След малко убеждаване мистър Гън и депутатката от Конгреса Смит станаха много общителни и ми разказаха за кипуто на Дрейк.

— Не е много умно да се измъчва законодател на Съединените щати и заместник-директор на една национална научна агенция.

— Но е ефективно, въпреки всичко.

— Къде са моите приятели и екипажът на ферибота?

— Чудех се кога ли ще стигнете до този въпрос?

— Искате ли да сключим сделка? — Пит не пропусна хищническите очи, които го гледаха втренчено, без да мигнат, опитвайки се да го сплашат. Той отвърна с пронизващ поглед. — Или искате да пуснем музика и да потанцуваме?

Сарасон поклати глава.

— Не виждам причина защо трябва да се пазаря. Нямате нищо, което да ми предложите. По всичко личи, че вие не сте човек, на когото мога да имам доверие. Освен това всичките козове са в мен. Накратко, мистър Пит, вие загубихте играта още преди да изтеглите картите си.

— Тогава може да си позволите да бъдете великодушният победител и да изведете приятелите ми.

Сарасон сви замислено рамене, вдигна ръка и направи знак да ги доведат.

— Това е най-малкото, което мога да направя, преди да окача тежести на краката ти и те хвърля зад борда.

Четирима едри тъмнокожи мъже, които изглеждаха като биячи, наети от местни кръчми, където задължението им е да изхвърлят навън нежелани посетители, изведоха пленниците от един коридор, като ги мушкаха в гърбовете с автоматични пушки и ги подредиха в редица върху палубата зад Сарасон.

Гордо Падила бе първи, следван от Исус, Гато и помощник-механика, чието име Пит не можеше да си спомни дали въобще го беше чувал. Раните и изсъхналата кръв по лицата им сочеха, че те бяха удряни, но без сериозни наранявания. Гън не беше се отървал така леко. Той трябваше да бъде полувлачен от коридора. Беше лошо бит и Пит видя петната кръв по ризата му и грубите парцали, увити около ръцете му. След това се появи Лорън. Лицето й бе изопнато, устните и бузите й подути и подпухнали, като ужилени от пчели. Косата й бе разрошена, а по ръцете и краката й се виждаха морави натъртвания. Въпреки всичко тя държеше главата си гордо изправена и блъсна ръцете на пазачите си, когато те я бутнаха грубо напред. Държането й бе предизвикателно, докато не съзря Пит на палубата. Тогава тя бе обзета от жестоко разочарование и изохка отчаяно:

— О, не, Дърк! — възкликна тя. — Хванали са и теб.

Гън вдигна болезнено глава и промърмори през устните си, които бяха сцепени и кървяха:

— Опитах се да те предупредя, но… — Гласът му бе твърде тих, за да бъде чут.

Сарасон се усмихна безчувствено.

— Мисля, че това, което мистър Гън иска да каже, е, че той и твоят екипаж бяха пленени от моите хора, след като те любезно ни позволиха да се качим на борда на ферибота ви от една взета под наем рибарска лодка, след като ги бяхме помолили да ни услужат с радиото си.

Надигналият се в Пит гняв за малко не го накара да нанесе болка на тези, които се бяха отнесли така жестоко с приятелите му. Той пое дълбоко въздух, за да възвърне самообладанието си и тихичко се закле, че мъжът, който стоеше пред него, ще плати за всичко това. Не сега. Но времето със сигурност щеше да дойде, стига той да не направеше нещо глупаво.

Пит погледна небрежно към най-близкия релинг, измервайки разстоянието до него и височината му. След това се обърна отново към Сарасон.

— Не обичам когато големи груби мъже бият беззащитни жени — разприказва се той. — И с каква цел? Местоположението на съкровището не е тайна за вас.

— Значи е вярно — каза Сарасон с доволно изражение на лицето. — Открили сте звяра, който пази златото на върха на Серо ел Капироте.

— Ако се бяхте приближили по-близо, вместо да играете на криеница в облаците, щяхте сами да видите звяра.

Последните думи на Пит накараха в малките лъскави очички да блесне пламъче на любопитство.

— Вие сте знаели, че сте следени? — попита Сарасон.

— От само себе си се разбира, че вие щяхте да търсите местоположението на нашия хеликоптер след случайната ни среща във въздуха вчера. Предположението ми е, че снощи вие сте проверили пистите от двете страни на Залива и сте задавали въпроси, докато някой в Сан Фелипе невинно ви е посочил пътя към нашия ферибот.

— Много си съобразителен.

— Всъщност не. Допуснах грешката да те надценя. Не смятах, че ще постъпиш като безразсъден аматьор и ще започнеш да осакатяваш конкуренцията. Едно напълно неоправдано действие.

Очите на Сарасон се изпълниха с озадачение.

— Какво става тук, Пит?

— Всичко е част от плана — каза Пит с почти шеговит тон. — Аз нарочно ви заведох до джакпота.

— Нагла лъжа.

— Изпързалян си, приятел. Помисли добре. Защо мислиш аз оставих доктор Келси, Роджърс и Джордино, преди да се върна на ферибота? За да ги държа далеч от твоите мръсни ръце, ето защо.

Сарасон каза бавно:

— Не си могъл да знаеш, че ние възнамеряваме да пленим твоя кораб, преди да се върнеш.

— Не и със сигурност. Да приемем, че интуицията ми го е подсказала. Това, както и фактът, че радиосъобщенията ми до ферибота оставаха без отговор.

Лицето на Сарасон бавно придоби хитро, подобно на хиена изражение.

— Добър опит, Пит. Може да станеш талантлив писател на детски приказки.

— Не ми вярваш? — попита Пит, като си даваше вид на учуден.

— Нито дума.

— Какво смяташ да правиш с нас?

Сарасон изглеждаше отвратително весел.

— Ти си бил по-наивен, отколкото съм те смятал. Знаеш отлично какво ще ти се случи.

— Не злоупотребяваш ли с късмета си, Сарасон? Убийството на един член на Конгреса, каквато е мис Смит, ще стовари върху главата ти половината служители на правоохранителните ведомства на САЩ.

— Никой няма да узнае, че е била убита — отвърна безизразно той. — Вашият ферибот просто ще отиде на дъното с всичките моряци. Нещастен инцидент, който никога няма да бъде напълно разкрит.

— Все още остават Келси, Джордино и Роджърс. Те са здрави и читави в Калифорния, готови да разкажат цялата история на агентите на митническите служби и ФБР.

— Ние не сме в Съединените щати. Намираме се в суверенната държава Мексико. Местните власти ще организират щателно разследване, но не ще открият никакво доказателство за престъпление, въпреки голословните обвинения от страна на твоите приятели.

— Когато са заложени на карта близо милиард долара, трябваше да се досетя, че си бил достатъчно щедър, за да купиш сътрудничеството на местните власти.

— Те просто изгарят от нетърпение да се присъединят към нас, след като им обещахме дял от съкровището — похвали се Сарасон.

— Като се вземе предвид неговото количество — каза Пит, — ти можеш да си позволиш да бъдеш Дядо Мраз.

Сарасон погледна към залязващото слънце.

— Става късно. Мисля, че достатъчно си побъбрихме. — Той се обърна и каза едно име, което накара Пит да трепне. — Тупак. Ела и поздрави човека, който те направи импотентен.

Тупак Амару пристъпи напред иззад един от пазачите и застана пред Пит, стиснал зъби и ухилен като черепа на пиратското знаме Веселия Роджър. Амару имаше веселото, но клинично изражение на месар, който разглежда къс превъзходно говеждо месо от отгледано при специални условия добиче.

— Казах ти, че ще те накарам да страдаш, както ти мен — каза зловещо Амару.

Пит се загледа в злото лице със странно парализирано внимание. Не бе необходимо голямо въображение, за да си представи какво го чакаше. Той стегна тялото си, за да започне плана, който се бе оформил в кътчетата на съзнанието му, след като бе слязъл от хеликоптера. Той тръгна към Лорън, като същевременно леко стъпи встрани и незабелязано започна да диша дълбоко, за да насити дробовете си с кислород.

— Ако ти си този, който е наранил депутатката от Конгреса Смит, ти ще умреш с такава сигурност, с каквато стоиш тук с тоя тъп поглед на лицето си.

Сарасон се засмя.

— Не, не. Ти, Пит, никого няма да убиваш.

— Нито пък ти. Дори и в Мексико, ти ще увиснеш на бесилото, ако е имало свидетел на твоите екзекуции.

— Бих бил първият, който ще се съгласи с това. — Сарасон изгледа Пит въпросително. — Но за какъв свидетел говориш? — Той направи пауза, за да опише с ръката си един кръг около пустото море. — Както виждаш, най-близката суша е безлюдната пустиня на двадесет километра оттук, а единственият съд, който се вижда, е нашата рибарска лодка, която стои от дясната страна до носа на ферибота.

Пит наклони глава и погледна към кабината на щурвала.

— Ами лоцмана на ферибота?

Всички вкупом обърнаха глави. Всички, с изключение на Гън. Той кимна незабелязано на Пит, след което вдигна ръка, сочейки към празната кабина.

— Скрий се, Педро! — извика силно той. — Скрий се и бягай.

Три секунди бяха всичко, от което Пит се нуждаеше. Три секунди, през които да пробяга четири стъпала и да скочи през релинга в морето.

Двама от пазачите уловиха внезапното движение с крайчеца на окото си, извъртяха се и по рефлекс изстреляха един бърз откос с автоматичните си пушки. Но те стреляха високо. Освен това стрелбата им бе закъсняла. Пит се бе гмурнал във водата и изчезнал в мрачните й дълбини.