Клайв Къслър
Златото на инките (36)

34

Адмирал Сандекър стоеше пред бюрото си и когато Гаскил и Рагсдейл бяха въведени в офиса му, той протегна ръка и се усмихна приятелски.

— Господа, моля седнете и се разположете удобно.

Гаскил погледна надолу към дребния мъж, който стигаше малко под раменете му.

— Благодаря, че отделихте време да ни видите.

— НЮМА и преди е работила с Митниците и ФБР. Нашите отношения винаги са се базирали на приятелско сътрудничество.

— Надявам се, че не сте се обезпокоили, когато помолихме да се срещнем с вас — каза Рагсдейл.

— По-скоро съм любопитен. Бихте ли желали кафе?

Гаскил кимна.

— За мен черно, благодаря.

— А за моето какъвто и да е изкуствен подсладител, който имате под ръка — каза Рагсдейл.

Сандекър изрече няколко думи в интеркома си, след което вдигна поглед и каза:

— Е, господа, какво мога да направя за вас?

Рагсдейл пристъпи направо към същината на въпроса.

— Бихме искали НЮМА да ни помогне в разрешаването на един труден проблем, касаещ откраднати ценни исторически находки.

— Малко е извън научната дейност — каза Сандекър. — Ние се занимаваме с океански изследвания и инженерни дейности.

Гаскил кимна.

— Разбираме това, но в полезрението на Митническата служба е попаднал някакъв човек от вашата агенция, който е внесъл незаконно ценен исторически предмет в страната.

— Този някой съм аз — изстреля обратно Сандекър, без да му мигне окото.

Рагсдейл и Гаскил се спогледаха и неспокойно се размърдаха на столовете си. Те не бяха очаквали такова развитие на събитията.

— Съзнавате ли, адмирале, че Съединените щати забраняват внасянето на крадени исторически предмети съгласно една спогодба, приета от Обединените нации, чиято цел е да закриля антиките по целия свят?

— Да.

— И съзнавате ли също така, сър, че служителите от еквадорското посолство са изпратили протест?

— Всъщност аз предизвиках протеста.

Гаскил въздъхна и видимо се отпусна.

— Имах вътре в себе си чувството, че тук има нещо повече от една обикновена контрабанда.

— Смятам, че мистър Гаскил и аз бихме желали едно обяснение — каза Рагсдейл.

Сандекър направи пауза, докато личната му секретарка Джули Улф влезе с поднос с чаши кафе и ги постави на ръба на бюрото му.

— Извинете, адмирале, но Руди Гън се обади от Сан Фелипе, за да докладва, че той и Ал Джордино са кацнали и извършват окончателните приготовления за проекта.

— Къде се намира Дърк?

— Той пътува с кола и сега трябва да е някъде из Тексас.

Сандекър се обърна към правителствените агенти, след като Джули бе затворила вратата.

— Извинете за прекъсването. Докъде бяхме стигнали?

— Щяхте да ни разкажете защо сте внесли незаконно един ценен исторически предмет в Съединените щати — каза Рагсдейл със сериозно лице.

Адмиралът отвори небрежно една кутия със своите пури и им предложи. Агентите поклатиха глава. Той се облегна назад в стола си зад бюрото, запали пура и изпусна с наслаждение кълбо синкав дим през рамото си към един отворен прозорец. След това им разказа историята на кипуто на Дрейк, като започна с войната между принцовете на инките и завърши с превода на навитите нишки и техните възли, извършен от Хирам Йегър.

— Но, адмирале — попита Рагсдейл, — вие и НЮМА не възнамерявате ли да се впуснете в бизнеса за издирване на съкровища?

— Определено да — усмихна се Сандекър.

— Бих искал да обясните протеста на еквадорците — каза Гаскил.

— Една застраховка. Еквадор се намира в тежък конфликт с една армия от разбунтували се селяни в планините. Правителствените служители там нямаше да ни разрешат да търсим кипуто и да го занесем в Съединените щати за разшифроване и консервация поради страха от това, че техният народ ще си помисли, че те са продали безценно национално съкровище на чужденци. Но твърдейки, че сме го откраднали, те са освободени от отговорност. Така те се съгласиха да дадат кипуто назаем на НЮМА за една година. А когато ние го върнем с подходящата церемония, те ще бъдат приветствани като национални герои.

— Но защо НЮМА? — упорстваше Рагсдейл. — Защо не „Смитсониън“ или „Нешънъл Джиографик“?

— Защото ние нямаме собствен интерес. Освен това сме в по-добра позиция да държим търсенето и откриването далеч от очите на обществеността.

— Но по закон вие не можете да задържите нищо от него.

— Разбира се, че не можем. Ако то бъде открито в Морето на Кортес, където смятаме, че се намира, в Мексико ще нададат вой, че съкровището е тяхно. Перу ще претендира, че е първоначалният му собственик и двете държави ще трябва да преговарят, като по този начин ще се задължат, че съкровищата в края на краищата ще бъдат изложени в националните им музеи.

— А нашият Държавен департамент ще получи почести за изключително успешния си ход в отношенията с нашите добри съседи на юг — добави Рагсдейл.

— Вие го казахте това, сър, не аз.

— Защо не уведомихте Митниците или ФБР за това? — попита Гаскил.

— Информирах президента — отвърна просто Сандекър. — Ако той не е успял да предаде информацията от Белия дом до вашите ведомства, тогава вие трябва да обвините единствено Белия дом.

Рагсдейл довърши кафето си и постави чашата върху подноса.

— Затворихте вратата към един проблем, който засягаше всички нас, адмирале. И повярвайте ми, когато казвам, че ние сме изключително облекчени от това, че няма да е необходимо да ви подлагаме на всичките неприятности на едно разследване. За нещастие или за щастие, в зависимост от гледната ви точка, вие отворихте вратата към една друга дилема.

Гаскил погледна Рагсдейл.

— Съвпадението е просто изумително.

— Съвпадение? — попита любопитно Сандекър.

— Това, че след почти петстотин години две изключително важни следи, водещи към тайната на съкровището на Хуаскар, са се появили от два различни източника с интервал от пет дена един от ДРУГ.

Сандекър сви рамене.

— Страхувам се, че не ви разбирам.

На свой ред Гаскил осведоми адмирала за златните одежди от Тиаполо. Той завърши с кратко резюме на доказателствата срещу „Золар Интернешънъл“.

— Искате да кажете, че в същата тази минута още една група хора издирват съкровището на Хуаскар? — попита невярващо Сандекър.

Рагсдейл кимна.

— Международен синдикат, който се занимава с кражби и фалшификации на произведения на изкуството, както и с контрабанда на антики, чиито годишни печалби възлизат на несметни суми от милиони долари, необлагани с данъци.

— Нямах си и представа.

— За съжаление, нашето правителство и новинарските медии не виждат ползата от това да просветят обществеността относно една престъпна дейност, която по мащабите си отстъпва само на търговията с наркотици.

— Само при един грабеж — обясни Гаскил, — на музея Гарднър в Бостън през април 1990 година, оценката в долари на откраднатите шедьоври се равнява на двеста милиона.

— Когато добавите комбинираните операции за кражби, контрабанда и фалшификации, които се извършват в почти всички държави по света — продължи Рагсдейл, — можете да разберете защо ние сме изправени пред една организация, въртяща милиарди долари.

— Списъкът на откраднатите антики и произведения на изкуството през последните сто години би бил равен на броя на имената в телефонния указател на Ню Йорк — подчерта Гаскил.

— Кой купува такова зашеметяващо количество незаконни стоки? — попита Сандекър.

— Търсенето далеч превишава предлагането — отговори Гаскил. — Богатите колекционери са косвено отговорни за плячкосването, тъй като създават голямо търсене на пазара. Те са се наредили на опашка в очакване да купят ценни предмети с историческа стойност от нелегални търговци. Списъкът на клиентите наподобява указател на знаменити личности. Държавни глави, висши правителствени служители, личности от киното, богати бизнесмени и дори уредници на големи музеи, които гледат настрани, когато преговарят за покупки на стоки от черния пазар, с които да обогатят колекциите си. Ако имат пари, ще ги купят.

— Търговците на наркотици също купуват несметни количества контрабандни антики и произведения на изкуството като бърз и лесен начин за пране на пари, докато в същото време трупат инвестиции.

— Разбирам защо нерегистрираните исторически находки се губят в бъркотията — каза Сандекър. — Но известните картини и скулптури, разбира се, се появяват и се връщат обратно.

Рагсдейл поклати глава.

— Понякога имаме късмет и по предварително получена информация отиваме и намираме откраднатата собственост. От време на време честни търговци на произведения на изкуството или уредници на музеи ни се обаждат, когато са разпознали предметите, които крадците се опитват да им продадат. Много по-често обаче липсващите предмети на изкуството остават неоткрити поради липса на следи.

— Огромен брой антики, изкопани от похитители на гробове, биват продадени, преди археолозите да получат възможност да ги изследват — каза Гаскил. — Например по време на пустинната война срещу Ирак в началото на деветдесетте години, хиляди исторически находки, включващи непреведени глинени плочки, бижута, платове, предмети от стъкло и глина, златни и сребърни монети и цилиндрични печати, бяха плячкосани от музеите в Кувейт и Ирак от силите на опозицията срещу Хюсеин, както и от шиитските и кюрдските бунтовници. Много от тях вече бяха минали през търговци и продадени на търг, преди който и да било от предметите да може да бъде каталогизиран като липсващ или откраднат.

— Едва ли изглежда вероятно, че един колекционер би заплатил огромна сума пари за предмет на изкуството, за който той дяволски добре знае, че принадлежи на някой друг — каза Сандекър. — Той, разбира се, не може да го изложи в колекцията си, без да се подложи на опасността да бъде разкрит или арестуван. Какво прави с него?

— Наречете го психологическа извратеност — отговори Рагсдейл. — Гаскил и аз можем да изброим безброй случаи, отнасящи се за колекционери, които трупат незаконните си придобивки в тайни хранилища, където могат да седят и да ги наблюдават веднъж дневно или може би веднъж на десет години. Няма значение, че нито един от предметите не е изложен на публичен показ. Те получават наслада от това, че притежават нещо, което никой друг не може да има.

Гаскил кимна в съгласие.

— Манията за колекциониране може да накара хората да осъществяват зловещи планове. Не стига че е престъпление да се оскверняват и ограбват индиански гробове, като се изкопават и продават черепи и мумифицирани тела на жени и деца, но някои колекционери на ценни предмети от американската гражданска война са отишли толкова далеч, че изкопават гробове в националните гробища, само за да вземат токите от коланите на войниците от Съюза и Конфедерацията.

— Тъжен коментар на тема алчност — размишляваше Сандекър.

— Историите за плячкосване на гробове за исторически предмети нямат край — каза Рагсдейл. — Кости на мъртъвци от всяка култура, като се започне с неандерталците, се чупят и хвърлят. Светостта на мъртвите не означава нищо, щом може да се получи някаква печалба.

— Ненаситната алчност на многобройните колекционери за все повече и повече антики — каза Гаскил — е причина те да са главна мишена на измамниците. Неизчерпаемото търсене, което те предизвикват на пазара, създава една много изгодна търговия с фалшификати.

Рагсдейл кимна.

— Без истинско археологично изследване копията на историческите предмети могат да минат, без да бъдат открити. В много от колекциите на реномирани музеи има изложени фалшиви антики, но никой не съзнава това. Всеки един уредник или колекционер не иска да повярва, че е бил измамен от фалшификатор, както и малцина са онези учени, които имат смелостта да заявят, че предметите, които изследват, са подозрителни.

— Прочути произведения на изкуството стават също жертва на това — обясни по-нататък Гаскил. — И агент Рагсдейл, и аз сме виждали случаи, където са били откраднати забележителни шедьоври, копирани от експерти, след което копието се връща по различни канали, като този, който го е открил, получава застраховката и възнаграждението. Галерията и нейният уредник окачват щастливи фалшификата, без никога да осъзнаят, че са били измамени.

— Как се пласират и продават откраднатите предмети? — попита Сандекър.

— Похитителите на гробници и крадците на предмети на изкуството продават чрез нелегална мрежа от корумпирани търговци, които дават парите и контролират продажбите от разстояние, без никога да разкриват собствената си самоличност.

— Те не могат ли да бъдат проследени по мрежата?

Гаскил поклати глава.

— Тъй като доставчиците и техните дистрибутори също действат зад прикритие под плътно було на секретност, почти невъзможно е да проникнем в което и да е разклонение на мрежата, с надеждата да проследим някаква следа до главните търговци.

Рагсдейл взе думата от Гаскил.

— Това не е като да проследиш наркоман до неговия пласьор от улицата, после до неговите доставчици, след това нагоре по стълбата до наркобосовете, които в повечето случаи са необразовани, рядко взимат крайни мерки да крият самоличността си и често самите те са наркомани. Вместо това ние се изправяме пред хора, чиято интелигентност не отстъпва на нашата и които са добре образовани и имат връзки от високо ниво в бизнеса и държавните органи. Те са проницателни и хитри. С изключение на редки случаи, те никога не търгуват с клиентите си пряко, лице в лице. Винаги когато се доближим до тях, те се свиват в черупката си и изпращат срещу нас армия от скъпоплатени адвокати, които блокират нашето разследване.

— Имали ли сте въобще някакъв успех? — попита Сандекър.

— Задържахме неколцина от дребните търговци, които действат самостоятелно — отвърна Рагсдейл. — Както и това, че двете ни ведомства откриха и върнаха на собствениците им значителни количества откраднати стоки — някои по време на транспортиране, други от купувачи, които почти никога не отиват в затвора, тъй като твърдят, че не са знаели, че предметите, закупени от тях, са били откраднати. Но това, което сме успели да възстановим, е само едно малко количество. Без солидни доказателства ние не можем да пресечем главния поток на контрабандни предмети.

— Звучи ми така, сякаш те ви превъзхождат по всички линии — каза Сандекър.

Рагсдейл кимна.

— Бихме били първите, който признават това.

Сандекър мълчаливо започна да се върти наляво-надясно във въртящия се стол, размишлявайки върху думите на федералните агенти, седнали от другата страна на бюрото му. Накрая той попита:

— С какво може да ви помогне НЮМА?

Гаскил се наведе над бюрото.

— Ние смятаме, че когато организирахте вашето издирване на съкровището на Хуаскар, вие открехнахте малко вратата, без да подозирате, че вашата операция се извършва по същото време с тази на най-големия търговец на ценни антики и произведения на изкуството в света.

— „Золар Интернешънъл“.

— Да, една фамилия, чиито пипала разбрахме, че достигат до всяко едно ъгълче на този бизнес.

— Агентите от ФБР и Митниците — каза Рагсдейл — никога досега не са срещали една-единствена група от фалшификатори на произведения на изкуството, крадци и контрабандисти на антики, които да действат в толкова много държави в продължение на толкова години, използвайки най-различни богати известни личности, които незаконно са купили от тях откраднати антики и предмети на изкуството на стойност милиарди долари.

— Слушам — каза Сандекър.

— Това е най-добрия ни шанс да проникнем на първия етаж — разкри Гаскил. — Поради вероятността да открият фантастични богатства, фамилията Золар са пренебрегнали всякаква предпазливост и са започнали издирване, с цел да намерят съкровището и го запазят за себе си. Ако те успеят, това ще ни предостави рядката възможност да наблюдаваме техния начин на транспортиране и да ги проследим до техния таен склад.

— Където вие ще ги пипнете на местопрестъплението с плячката.

Рагсдейл се ухили.

— Ние не използваме вече точно тези думи, адмирале, но да, вие сте на прав път.

Сандекър бе заинтригуван.

— Искате да отзова моя екип оттам? Това ли е съобщението?

Гаскил и Рагсдейл се спогледаха и кимнаха.

— Да, сър — каза Гаскил. — Това е съобщението.

— С ваше разрешение, разбира се — побърза да добави Рагсдейл.

— Имате ли разрешение за това от вашите началници, момчета?

Рагсдейл кимна сериозно.

— Директор Морън от ФБР и директор Томас от Митническата служба дадоха съгласието си.

— Нямате нищо против, ако им се обадя и проверя?

— Ни най-малко — каза Гаскил. — Аз се извинявам, че агент Рагсдейл и аз не преминахме през йерархичната стълба и не помолихме те да се свържат директно с вас, но сметнахме, че ще бъде най-добре да представим нашия случай от първа ръка и да оставим нещата сами да се подредят.

— Оценявам това — каза великодушно Сандекър.

— Тогава ще сътрудничите? — попита Рагсдейл. — И ще отзовете издирвателния си екип?

В продължение на няколко мига Сандекър гледаше лениво дима, който се виеше нагоре от пурата му.

— НЮМА ще сътрудничи на бюрото и митницата, но аз няма да прекъсна операцията по издирването.

Гаскил зяпна адмирала, като не знаеше дали той се шегуваше.

— Не мисля, че разбрах какво имате предвид, сър.

— Вие търсили ли сте някога нещо, което е било изгубено в продължение на почти петстотин години?

Рагсдейл хвърли един поглед на колегата си и сви рамене.

— Що се отнася до Бюрото, нашите издирвателни операции обикновено са ограничени до изчезнали хора, бегълци и трупове. Изгубените съкровища са извън нашата област.

— Не смятам, че трябва да обяснявам какво издирва Митническата служба — каза Гаскил.

— Напълно съм запознат с вашите разпоредби — каза Сандекър с общителен тон. — Но откриването на изгубено съкровище представлява шанс, който е един на милион. Човек не може да интервюира хора за следи, които са изчезнали още в шестнадесети век. Всичко, което нашето кипу и вашата златна мумия направиха, е да дадат смътно описание на някакъв тайнствен остров в Морето на Кортес. Нишка, която слага пословичната игла някъде в купа сено с размери сто и шестдесет хиляди квадратни километра. Предполагам, че Золар са аматьори в такъв вид игра на издирване. Така че шансовете им да намерят пещерата, в която се намира златната верига на Хуаскар в проценти се измерват с десет цифри след нулата.

— Вие смятате, че хората ви имат по-добър шанс? — попита сприхаво Гаскил.

— Моят директор по специалните проекти и екипът му са най-добрите в своята област. Ако не ми вярвате, проверете в нашите архиви.

— Как смятате да ни сътрудничите? — попита Рагсдейл с глас, в който се прокрадваше недоверие.

Сандекър премина в атака.

— Ние ще продължим с издирването едновременно със Золар, но ще останем в сянка. Те нямат никакво основание да подозират, че имат съперници, и ако забележат някакъв наш самолет или персонал в района, ще предположат, че НЮМА се занимава с океанографски научноизследователски проект. Ако Золар успеят да открият съкровището, моят екип просто ще изчезне и ще се върне във Вашингтон.

— А ако Золар се провалят? — поиска да узнае Рагсдейл.

— На ход сме ние. Ако НЮМА не може да открие съкровището, това означава, че то не иска да бъде намерено.

— А ако НЮМА успее? — продължи с въпросите си Рагсдейл.

— Тогава ще оставим следа от трохички хляб, по която да тръгне фамилията Золар, и ще ги оставим да си мислят, че те сами са открили съкровището. — Сандекър направи пауза, като местеше съсредоточения си поглед от Рагсдейл на Гаскил и обратно. — След това, господа, оставяме шоуто на вас.