Клайв Къслър
Дракон (65)

64

За една милионна част от секундата Мива, Кийгън, колата и конят се превърнаха в пара. Лумна ослепителна жълта светлина, която постепенно избледня, докато се носеше из хълмистата местност. Последвалата ударна вълна приличаше на помитащ всичко по пътя си океански прилив. Огромното огнено кълбо набъбна и сякаш се разрасна и се издигна от земята като слънце, което се извисява над хоризонта.

Щом огненото кълбо се откъсна от земята и се извиси в небето, то се сля с облаците и доби виолетов цвят, който се дължеше на топлинното му излъчване. След себе си кълбото повлече огромен завихрен стълб от радиоактивна почва и отломъци, който скоро се превърна в облак с формата на гъба и се издигна на височина тринадесет километра само за да разпръсне след известно време микроскопичните си прашинки там, където ветровете щяха да го отвеят.

Единствените човешки жертви бяха Кийгън и Мива. Убити бяха десетки зайци, прерийни кучета, змии и двадесет от говедата на Кийгън, повечето от ударната вълна. На четири километра от мястото, единствените рани на мисис Кийгън и тримата наемни работници бяха порязвания от разлетелите се наоколо стъкла. Хълмовете предпазиха сградите от взривната вълна и като се изключат няколкото изпочупени прозореца, щетите бяха незначителни.

Огнената експлозия остави след себе си огромен кратер, широк сто метра и дълбок тридесет метра. Сухите храсти и тревата на пасището се подпалиха и пожарът се разпространи в голям кръг, като добави черен дим към кафявия облак от прах.

Отмиращата ударна вълна отекна из хълмовете и каньоните. Тя разтресе къщите и разлюля дърветата в малките земеделски и скотовъдски градчета наоколо, преди да прогърми над бойното поле на Къстър при Литъл Бигхорн на сто и дванадесет километра на север.

На един крайпътен паркинг за камиони извън Шеридан край взета под наем кола, без да обръща внимание на хората, които говореха развълнувано и махаха като обезумели с ръце към надигащия се в далечината облак с форма на гъба, стоеше мъж с азиатски черти. Той се взираше съсредоточено през бинокъл, насочен към облака, който беше изникнал от вечерния сумрак, озарен от лъчите на скрилото се под линията на хоризонта слънце.

Мъжът бавно свали бинокъла и се запъти към близката телефонна кабина. Той пусна монета, набра някакъв номер и зачака. След малко произнесе тихо няколко думи на японски и затвори. После, без дори да погледне към врящия в горните слоеве на атмосферата облак, той се качи в колата си и потегли.

 

 

Взривът беше регистриран от сеизмографските станции, разположени по целия свят. Най-близо до епицентъра се намираше Националният център по земетресенията в района на Колорадското минно училище в Голдън. Писците на сеизмографите рязко отскочиха назад и напред по разграфената хартиена лента на регистриращите устройства, като предупредиха геофизика Клейтън Морс, който се канеше да приключи работния ден и да се отправи към къщи, за раздвижване на земните пластове.

Той се намръщи, а после въведе данните за обработка в компютъра. Докато очите му оставаха приковани в монитора на компютъра, той телефонира на Роджър Стивънсън, директор на центъра, който се беше обадил, че ще отсъства поради болест.

— Ало.

— Роджър?

— Да, на телефона.

— Господи, звучиш ужасно. Не познах гласа ти.

— Грипът направо ме съсипа.

— Извинявай, че ти досаждам, но току-що засякохме трус.

— В Калифорния?

— Не, епицентърът е някъде по границата между Уайоминг и Монтана.

Последва кратко мълчание.

— Странно, тази област трудно може да се класифицира като активна земетръсна зона.

— Този е изкуствен.

— Експлозия.

— Много силна. Ако съдя по скалата за степента на сила, прилича на ядрена.

— Господи — отпаднало промълви Стивънсън, — сигурен ли си?

— Кой може да бъде сигурен за тези неща? — каза Морс.

— Пентагонът никога не е провеждал опити в тази част на страната.

— Нито пък са ни предупредили за някакви подземни опити.

— Не е в стила им да провеждат опити, без да ни предупредят.

— Какво ще кажеш? Дали да не се допитаме до Комисията за контрол над ядрените опити?

Стивънсън може и да беше омаломощен от грипа, но умът му си беше съвсем здрав.

— Прескочи цялата система и се обади на най-високото място. Свържи се с Хенк Сауър, нашия общ приятел в Управлението за национална сигурност и разбери какво, по дяволите, става.

— А ако Сауър не ще да ми каже?

— На кой му пука? Важното е, че ще му прехвърлим топката и вече ще можем да се ослушваме за следващото голямо земетресение, което предстои в Калифорния.

 

 

Сауър не можеше да каже нещо, което не му беше известно. Той обаче добре разбираше кога става дума за произшествие от национален мащаб, когато чуеше за такова. След като разпита Морс за допълнителни сведения, той незабавно докладва информацията на директора на Централното разузнавателно управление.

Президентът се намираше на борда на самолет номер едно на ВВС на път за Сан Франциско, където щеше да присъства на обяд за набиране на средства за политически кампании, когато Джордън се свърза с него.

— Какво става?

— Докладваха ни за ядрена експлозия в Уайоминг — отговори Джордън.

— По дяволите! — изруга под нос президентът. — Наша или тяхна?

— Определено не е наша. Сигурно е една от техните коли бомби.

— Някакви съобщения за жертви?

— Незначителни. Експлозията е станала в слабо населена част от щата, най-вече пасища за добитък.

Президентът със страх зададе следващия въпрос.

— Има ли данни за други експлозии?

— Не, сър. За момента експлозията в Уайоминг е единствената.

— Мислех, че проектът „Кайтен“ е временно изваден от строя за четиридесет и осем часа.

— Той е спрян от действие — твърдо заяви Джордън. — Не са имали достатъчно време да препрограмират кодовете.

— Какво, според теб, е станало, Рей?

— Говорих с Пърси Неш. Той мисли, че бомбата е била взривена на място с мощна пушка.

— От робот?

— Не, от човек.

— В такъв случай, явлението „камикадзе“ не е отмряло.

— Така излиза.

— И защо е тази самоубийствена тактика? — попита президентът.

— Вероятно предупреждение. За тях е вън от съмнение, че Сума е в ръцете ни и искат да се подсигурят, като се опитват да ни сплашат с лъжлив ядрен удар, докато отчаяно се мъчат да препрограмират кодовете за взривяване на цялата система.

— И много добре се справят.

— Топката вече е в наши ръце, господин президент. Сега имаме достатъчно основателна причина да им отвърнем с ядрен удар.

— Всичко това е вярно, но разполагаш ли с необоримо доказателство, че проектът „Кайтен“ е вън от строя? Японците може да са направили малко чудо и да са подменили кодовете. Ами ако не блъфират?

— Нямаме сигурни доказателства — призна Джордън.

— Ако изстреляме ракета с бойна глава срещу остров Сосеки и контрольорите в центъра „Дракон“ засекат приближаването й, последното нещо, което ще направят преди смъртта си, ще бъде да подадат сигнал колите бомби да бъдат взривени преди роботите да са ги откарали на безлюдни места из страната.

— Ужасна мисъл, господин президент. И става още по-ужасна, като имаме предвид местата, където се намират колите бомби. Повечето са скрити в и около щатските столици.

— Тези коли трябва да бъдат открити, а бомбите обезвредени, колкото се може по-скоро и без излишен шум. Не можем да си позволим обществеността да разбере за този ужас, не и сега.

— ФБР е изпратило цяла армия агенти със задачата да ги издирят.

— Знаят ли как да разглобят бомбите?

— Във всеки екип има ядрен физик, който ще свърши тази работа.

Джордън не можеше да види тревогата, изписана по лицето на президента.

— Това ще бъде последният ни шанс, Рей. Новият ти план е нашият последен съдбоносен ход.

— Това ми е пределно ясно, господин президент. Утре сутрин по това време ще стане ясно дали страната ни ще бъде поробена.

 

 

Почти по същото време специалният агент от ФБР Бил Фрик и неговият екип приближаваха към складовото помещение в подземния паркинг на хотел „Пасифик Парадайз“ в Лас Вегас, където се намираха колите бомби.

Нямаше никакви пазачи, а стоманените врати бяха отключени. Лошо предзнаменование, помисли си Фрик. Тревогата му нарасна, когато неговите специалисти по електроника установиха, че алармените системи са изключени.

Той предпазливо поведе екипа през вратите на помещението, което приличаше на склад. В най-отдалечения му край се виждаше голяма метална решетка, вдигната към тавана. Отворът беше достатъчно широк и висок, за да може през него да мине голям камион с полуремарке.

Те влязоха в огромното подобно на крипта помещение и установиха, че е празно. Не се виждаха никакви отпадъци, нямаше дори паяжини. Някой беше заличил всички следи.

— Може би сме сгрешили мястото — с надежда в гласа каза един от хората на Фрик.

Фрик огледа бетонните стени, взря се в решетката на вентилационната шахта, през която се беше промъкнал Уедърхил, а после погледна надолу към едва различимите следи от гуми по епоксидното покритие на пода. Най-сетне поклати глава.

— Няма грешка, това е мястото. Всичко съвпада с описанието на ЦРУ.

Нисък ядрен физик си проби път край Фрик и впери поглед в празното помещение.

— Как да обезоръжа бомбите, когато те не са тук? — разгневен запита той, сякаш колите бяха изчезнали по вина на Фрик.

Без да отговори, Фрик бързо прекоси подземния паркинг и отиде при камиона, който беше оборудван като команден пункт. Той влезе, наля си чаша кафе и набра съответната честота на радиостанцията.

— „Черен кон“, тук е „Червен кон“ — уморено произнесе той.

— Слушам те, „Червен кон“ — отговори директорът на ФБР, който отговаряше за полевите операции.

— Ударихме на камък. Крадците са ни изпреварили.

— Не сте единствени, „Червен кон“. По-голямата част от табуна също се оказа с празни ръце. Само „Син кон“ в Ню Джърси и „Сив кон“ в Минесота са намерили добичета в корала.

— Да продължим ли операцията?

— Да. Имате на разположение дванадесет часа. Повтарям, дванадесет часа, за да проследите вашето стадо до новото му място. В момента ви изпращаме допълнителни данни по факса. Освен това предупредили сме патрулните коли на полицията, шерифските служби и пътните полицаи да спират всички камиони и камиони с полуремаркета, които отговарят на описанието, осигурено от ЦРУ.

— Ще ми трябва хеликоптер.

— Можеш да направиш заявка за цяла флота, ако това ще ти помогне да откриеш колите бомби.

Флик изключи радиостанцията и се загледа в чашата с кафе.

— Много лошо, че няма да изпратят по факса инструкции как да се открие игла сред милиони квадратни километра пустиня за дванадесет часа — промълви на себе си той.

 

 

Когато Йошишу слезе от влака Маглев в края на тунела от Едо, Цубой го чакаше на перона, за да го приветства.

— Благодаря ти, че дойде, стари приятелю — каза Цубой.

— Искам да бъда тук, до теб, когато сме готови да изиграем картите си — заяви старецът, когото Цубой от месеци не беше виждал да пристъпва така пъргаво.

— Взривът в Средния запад е избухнал според плана.

— Добре, добре, това би трябвало да накара американското правителство да се разтрепери от страх. Някакъв признак за реакция от страна на Белия дом?

По лицето на Цубой се изписа тревога.

— Нищо. Сякаш се опитват да прикрият станалото.

Йошишу го изслуша безстрастно. После очите му светнаха.

— Ако президентът не е заповядал срещу нас да бъде изстреляна ракета с ядрен заряд, значи изпитва голям страх от онова, което го очаква в бъдеще.

— В такъв случай, ние сме спечелили играта.

— Може би, макар че не ще можем да отпразнуваме нашата огромна победа, докато не приведем проекта „Кайтен“ в готовност.

— Такеда Куроджима обещава програмата да влезе в действие до утре вечер.

Йошишу постави ръката си върху рамото на Цубой.

— Мисля, че е време да установим пряка връзка с президента и да му поставим нашите условия за нова Япония.

— И нова Америка — надуто произнесе Цубой.

— Да, наистина. — Йошишу с гордост изгледа мъжа, който беше станал негов главен последовател. — Една нова японска Америка.