Клайв Къслър
Дракон (57)

56

Гневът и нетърпението на Сума все повече нарастваха с всеки изминал момент. На Диас и Смит изглежда не им омръзваше да се препират с него, давайки израз на омразата, която изпитваха към неговите постижения, заплашвайки го, сякаш беше най-обикновен уличен крадец. Стигна дотам, че се радваше на възможността да се избави от тях.

Той чувстваше, че отвличането на сенатора Диас беше грешка. Сенаторът беше взет само защото Ихиро Цубой беше убеден, че Диас има значително влияние в Сената и президентът се вслушва в съветите му. Според Сума този човек беше дребнав и тесногръд. След като бил уволнен от армията по здравословни причини, Диас завършил университета в Ню Мексико, като работел, за да се издържа. След това поел по традиционния път към властта, като станал адвокат и поддръжник на каузи, които се превръщали във вестникарски сензации и печелели подкрепата на мнозинството на управляващата партия в щата. Сума го презираше като изостанал от времето си политически шарлатанин, който непрестанно произнася все едни и същи скучни високопарни тиради за облагане на богатите с данъци и използване на приходите за социални програми за подпомагане на гладуващите и бездомни безработни бедняци. Благотворителността и състраданието бяха качества, които Сума презираше.

От друга страна, членът на конгреса мис Смит беше много проницателна жена. Сума изпитваше неловкото чувство, че тя беше в състояние да чете мислите му и да се противопостави обосновано на всяко негово изявление, което й подхвърляше. Тя знаеше необходимите й факти и статистически данни и можеше с лекота да ги цитира. Лорън произхождаше от добро семейство от Западните щати, като родът й се занимаваше със скотовъдство по западните склонове на Колорадо още от седемдесетте години на миналия век. Получила образованието си в Колорадския университет, тя се беше кандидатирала за място в Конгреса и беше удържала победа над титуляря, който заемаше този пост от тридесет години. По агресивност тя можеше да се мери с кой да е мъж. Сума подозираше, че нейната единствена слабост е Дърк Пит и беше много по-близо до истината, отколкото предполагаше.

Сума отпи саке и погледна към другия край на масата, където седяха те, приготвяйки се за поредната размяна на остри думи. Той тъкмо се канеше да приведе нов довод в своя полза, когато в стаята влезе Тоши и тихо прошепна нещо на ухото му. Сума сложи чашата си със саке на масата и стана.

— Време е да тръгвате.

Лорън елегантно се изправи на крака и погледна Сума в очите.

— Няма да мръдна оттук, докато не се уверя, че Дърк и Ал са живи и с тях се отнасят човешки.

Сума се усмихна снизходително.

— Те се промъкнаха тайно на чужда територия, на моя територия като агенти от разузнаването на чужда страна…

— По отношение на шпионажа японските закони са също като нашите — прекъсна го тя. — Те имат право на справедлив съдебен процес.

Сума беше изпълнен със злорадо задоволство.

— Не виждам никаква причина да продължаваме този разговор. Досега мистър Пит и мистър Джордино, заедно с останалите от тяхната шпионска група, са били екзекутирани от моя приятел Моро Каматори. Мислете си, каквото искате.

Лорън се почувства така, сякаш сърцето й беше захвърлено в лед. Настъпи оглушителна тишина, която мисълта, че това сигурно беше вярно, направи още по-ужасяваща. Лицето й пребледня, тя се олюля и почувства в съзнанието си огромна празнота.

Тоши сграбчи Лорън за ръката и я помъкна към вратата.

— Елате, самолетът, който ще ви отведе до Едо и до личния самолет на мистър Сума ви очаква.

— Няма ли да минем през вашия удивителен тунел под морето? — попита Диас без никаква нотка на разочарование.

— Има някои неща, които не желая да виждате — хапливо отвърна Сума.

Като че ли сънуваше някакъв кошмар, Лорън без да се противи позволи на Тоши да я преведе през едно фоайе, което водеше към покрита с камъни пътека, пресичаща малко езерце. Сума се поклони и подкани с жест Диас да последва жените.

Диас сви примирено рамене и закуцука с бастуна си пред Сума, а след тях тръгнаха двата робота пазачи.

От другата страна на езерцето в средата на морава, заобиколена с грижливо подрязан жив плет, ги очакваше един самолет със завъртащи се двигатели. Реактивните двигатели се въртяха с тихо свистене. От двете страни на стълбата, която водеше към главния пътнически салон, стояха мирно двама члена на екипажа, облечени с червени шушлякови летателни костюми и шапки с козирки. И двамата бяха ниски, единият слаб и строен, а раменете на другия щяха направо да пръснат шевовете на костюма му. Когато групата на Сума приближи, те почтително сведоха глави.

Диас внезапно спря.

— Когато се върна във Вашингтон, ще дам пресконференция и ще разоблича вас и чудовищните ви планове. След това ще поведа борба срещу вас с всички средства, които имам на разположение в двете камари на Конгреса, докато всички активи, с които разполагате в Съединените щати, не бъдат конфискувани и национализирани. Няма да спра, докато не платите за вашите престъпления.

Усмивката на Сума вбеси Диас.

— Нашите лобисти във Вашингтон са достатъчно силни, за да неутрализират жалките ви напъни. Ние „притежаваме“ твърде много от вашите колеги законодатели, които имат слабост към скритото богатство, за да можете да окажете някакъв натиск. Гласът ви ще бъде глас в пустиня, сенатор Диас. Вашето правителство, независимо дали това ви харесва или не, корумпирано и затънало в емоционални програми, вместо да се занимава с наука и нови технологии, се е превърнало във филиал, който е японска собственост.

Лорън се наведе към Сума с презрително присвити очи.

— Преди петдесет години вие подценихте куража на американците. Сега отново разбудихте спящия великан и го изпълнихте със страховита решителност.

— Думите на адмирал Ямамото, произнесени след седми декември, не важат за сегашния момент — презрително заяви Сума. — Вашият народ е загубил онази сила на духа, която би му позволила да понася лишения за доброто на нацията. Трябва да погледнете действителността в очите, мис Смит. Величието на Америка вече е минало. Нямам какво друго да кажа, освен да ви приканя настоятелно да предупредите вашия президент за намеренията на Япония.

— Сигурно имате предвид вашите намерения — предизвикателно каза Лорън. — Вие не представлявате японския народ.

— Приятно пътуване към дома, мис Смит. Вашето посещение завърши.

Сума се обърна и понечи да си тръгне, но едва беше успял да направи една крачка, когато двамата членове на екипажа сграбчиха ръцете му, повдигнаха го и го метнаха назад през отворената врата в пътническия салон на самолета, където той сякаш изчезна. Всичко стана толкова бързо, че Лорън и Диас спряха изненадани и недоумяващи. Реагира само Тоши, която замахна с крак към по-набития член на екипажа.

— Ама че начин да се завърже задушевно приятелство — засмя се Джордино, сграбчи крака на Тоши, придърпа я към себе си и я прехвърли през вратата в ръцете на Уедърхил и Манкузо с такава лекота, сякаш беше пълна с въздух.

Лорън ахна и понечи да каже нещо на Джордино, но Стейси безцеремонно я избута нагоре по стълбата.

— Нямаме време за губене, мис Смит. По-живо, моля. — Щом Лорън пое нагоре, тя дръпна Диас. — Побързайте, сенаторе. Прекалихме с гостоприемството на домакините.

— Откъде… откъде се появихте всички вие? — заекна той, докато Манкузо и Уедърхил го изтегляха през люка.

— Ние сме вашите дружки, бандитите от махалата — нехайно отвърна Уедърхил. — Всъщност Пит и Джордино се справиха с екипажа и го завързаха в товарния отсек.

Джордино повдигна Стейси в салона и прибра стълбата след нея. Той отдаде напето чест на двата робота пазачи, които бяха насочили пушките си към него, но стояха объркани без да помръднат.

— Сайонара, пуйки такива!

Той затвори вратата с рязко дръпване и я заключи. После се обърна и извика по посока на пилотската кабина една-единствена кратка дума.

— Тръгвай!

Тихото свистене на двата газотурбинни двигателя прерасна в оглушителен писък, а тягата им накара тревата под късите масивни криле да полегне. Колелата се отделиха от влажната земя и самолетът се издигна право нагоре във въздуха, постоя увиснал неподвижно няколко мига, докато двигателите бавно се завъртяха с хоризонтално положение, а после се стрелна в широк вираж, който го отведе на изток над морето.

Лорън прегърна Джордино.

— Слава богу, че си добре. Дърк с теб ли е?

— Кой мислиш, че кара този автобус? — Джордино се усмихна широко и кимна към пилотската кабина.

Без да каже дума, Лорън изтича по пътеката между седалките и рязко отвори вратата на пилотската кабина. Заел мястото на пилота, насочил цялото си внимание към управлението на самолета, който беше нов за него, седеше Пит. Той не помръдна, нито обърна глава, когато тя плъзна ръцете си около врата му и по-надолу, под взетия на заем от „Сума Корпорейшън“ летателен костюм и го обсипа с поне дузина целувки.

— Ти си жив — радостно възкликна тя. — Сума каза, че си мъртъв.

— Не бих казал, че денят беше изпълнен с приятни преживявания — успя да произнесе между целувките Пит. — Значи ли това, че се радваш да ме видиш?

Тя леко прокара ноктите си по гърдите му.

— Никога ли не можеш да се държиш сериозно?

— Лейди, никога не съм бил по-сериозен, отколкото в настоящия момент. От това дали ще успея да пилотирам самолет, който досега не съм докосвал, зависи живота на осем човека. И по-добре да му хвана цаката колкото се може по-бързо, иначе всички ще изпопадаме във вълните.

— Ти можеш да го направиш — убедено заяви тя. — Дърк Пит може всичко да направи.

— Ще ми се хората да не казват това — изпъшка Пит. Той бързо кимна с глава надясно. — Сядай на мястото на втория пилот и си поиграй с радиото. Трябва да повикаме кавалерията преди самолетите на самураите да се впуснат да ни преследват. Не можем да се мерим по бързина с реактивни изтребители.

— Сума не притежава японските въоръжени сили.

— Той притежава всичко останало наоколо. Нямам никакво намерение да рискувам. Включи радиото, ще ти кажа честотата.

— Накъде отиваме?

— Към „Ралф Р. Бенет“.

— Лодка?

— Кораб — поправи я Пит. — Кораб на американските военноморски сили за откриване и определяне на цели с РЛС. Ако успеем да се доберем до него преди да ни прехванат, значи сме се спасили.

— Те не биха се осмелили да ни свалят при положение, че Хидеки Сума се намира на борда.

Очите на Пит се стрелнаха от таблото с приборите към водата, която се вълнуваше под тях.

— О, колко се надявам да си права.

Зад тях Джордино неуспешно се опитваше да усмири Тоши, която съскаше и удряше където свари, като побесняла котка. Тя го заплю, като едва не улучи бузата му и слюнката попадна на ухото му. Най-сетне той я сграбчи отзад и я стисна здраво като в менгеме.

— Ясно ми е, че първоначалното впечатление, което създавам, не е добро — щастливо заяви той, — ала опознаеш ли ме, ще се влюбиш в мен.

— Американска свиня! — изкрещя тя.

— Не си права, моите италиански предци никога не биха се признали за американци.

Без да обръща внимание на Джордино и съпротивляващата се Тоши, Стейси върза здраво Сума към едно от няколкото луксозни кожени кресла, които се намираха в главния салон за пътници. По лицето му беше изписано неверие.

— Бре, да му се не види — каза щастливият Манкузо. — Я, каква изненада! Самият шеф е дошъл да се поразходи с нас.

— Вие сте мъртви. Вие трябваше да сте мъртви — промълви Сума, който не можеше да повярва на очите си.

— Мъртъв е твоят приятел Каматори — злорадо му съобщи Манкузо.

— Как така?

— Пит го прикова към стената.

Името на Пит сякаш му подейства като стимулант. Сума се овладя и каза:

— Направихте фатална грешка. Ако ме вземете за заложник, ще отприщите страховити сили.

— Което си е право, право си е. Сега е наш ред да се държим гадно и безцеремонно.

Човешкият глас не може точно да имитира съскането на усойница, но Сума почти успя.

— Вие сте твърде глупави, за да разберете. Когато научат какво сте направили, моите хора ще приведат в действие проекта „Кайтен“.

— Нека опитат. — Уедърхил направо мъркаше от удоволствие. — След около три минути ще спрем тока на този твой център „Дракон“.

 

 

Роботът инспектор по електрически инсталации Отокодате скоро откри заряда от експлозив, прикрепен със самозалепваща се лента към плоския кабел на влакнестата оптика. Той сръчно го свали и отново се върна при пулта. В продължение на няколко минути той внимателно разглежда пакета, като успя да разпознае таймера, но тъй като паметта му не беше програмирана да анализира пластични експлозиви, не можа да разбере предназначението му. Той изпрати сигнал на своя контрольор в центъра за управление на роботи.

— Тук е Отокодате от пети енергетичен център.

— Да, какво има? — отвърна следящият робот.

— Искам да се свържа с моя контрольор, мистър Окума.

— Той отиде да пие чай и още не се е върнал. Защо предаваш?

— Открих непознат предмет, прикрепен към първичен сноп на влакнестата оптика.

— Какъв предмет?

— Пластично вещество с цифрово устройство за задаване на време.

— Може да е някакъв прибор, оставен от инженерите по кабелите след монтажа.

— Паметта ми не съдържа необходимите данни, за да го разпозная със сигурност. Искате ли да го донеса в центъра, за да го разгледате?

— Не, остани на мястото си. Ще изпратя куриер да го вземе.

— Слушам.

След няколко минути в енергетичния център влезе робот куриер на име Накаджима, който беше програмиран да се движи безпрепятствено из всички проходи и коридори и да минава през вратите на всички канцеларии и работилници. Както му беше наредено, Отокодате без да се замисли предаде експлозива на Накаджима.

Накаджима беше механичен ровер от шесто поколение, който можеше да получава гласови команди, но не и да ги издава. Той безшумно протегна своя подвижно свързан хващач, взе пакета, постави го в един контейнер, след което пое обратно към центъра за управление на роботи, където щяха да го разгледат.

На петдесет метра от вратата на енергетичния център, на място доста отдалечено от всякакви хора и оборудване от първостепенна важност, пластичният експлозив „С-8“ избухна с гръмотевичен тътен, който отекна из бетонните коридори на пето ниво.

Центърът „Дракон“ беше проектиран да издържа на най-силните земетресения и повредите по конструкцията му бяха незначителни. Проектът „Кайтен“ остана непокътнат и продължи да действа. Единственият резултат от експлозивния заряд на Уедърхил беше почти пълното унищожение на робота куриер Накаджима.