Клайв Къслър
Дракон (52)

51

Нямаше нужда да използват самозалепваща лента, за да държат очите им отворени. Обзети от страх, Стейси, Манкузо и Уедърхил бяха наблюдавали като хипнотизирани екрана, докато изображението потъмня по време на борбата на Пит с робота куче. А след това, когато Каматори със сатанинска жестокост насочи друга камера към подгизналата от кръв земя, те бяха завладени от скръб и ужас.

Четиримата седяха оковани на метални столове, подредени в малък полукръг около огромен видеоекран с голяма разделителна способност, разположен в стената. Двата робота, които Джордино наричаше Макгун и Макгурк, стояха на пост, насочили към тила на затворниците най-новите модели японски автоматични пушки.

Неочакваният провал на техните планове и пълната им безпомощност ги бяха разтърсили много по-силно от смъртната присъда, която на практика бяха получили. В съзнанието им се изреждаха стотици планове за избавление от опасното положение, в което бяха изпаднали. Никой не хранеше и най-малката надежда, че ще успеят да се измъкнат. В момента не бяха в състояние да мислят за нищо друго, освен за приближаващата смърт.

Стейси се обърна и погледна към Джордино, за да види как приема съкрушителния удар, който загубата на приятеля му несъмнено представляваше за него. Но изражението на лицето му беше сдържано и замислено, по него нямаше никаква следа от тъга или ярост. Той седеше на стола, обхванат от ледено спокойствие, а очите му с любопитство следяха действието на екрана, като че ли ставаше дума за някой приключенски сериал, който се излъчваше в събота през деня.

След малко Каматори влезе в стаята, седна върху една рогозка със скръстени крака и си наля чаша саке.

— Мисля, че видяхте резултатите от лова — каза той между две глътки. — Мистър Пит не игра по правилата. Той нападна робота, промени програмата му и загина заради собствената си глупост.

— Той така или иначе щеше да умре от ръката ти! — нервно изрече Манкузо. — Поне те лиши от възможността да проявиш касапските си наклонности.

За миг устните на Каматори се извиха надолу, а после нагоре в зловеща усмивка.

— Уверявам ви, че това, което вашият приятел направи, няма да се повтори. В момента препрограмираме нов робот куче така, че ако системата му бъде неочаквано повредена, това няма да доведе до нападение над жертвата му.

— Ама че утеха! — промърмори Джордино.

— Отрепка такава! — изсъска Манкузо с почервеняло лице, като се мъчеше да се изтръгне от оковите. — Виждал съм страданията, които хора като теб са причинявали на военнопленниците от съюзническите армии. Изпитвате удоволствие да мъчите другите, но изтръпвате при мисълта, че самите вие можете да бъдете подложени на такива мъчения.

Каматори наблюдаваше Манкузо със същото изражение на надменно отвращение, с което би удостоил плъх, който се зъби от някой канал.

— Вие ще бъдете последният, когото ще преследвам до смърт, мистър Манкузо. Ще се мъчите, като гледате как страдат останалите, докато дойде вашият ред.

— Приемам доброволно да бъда следващият — спокойно заяви Уедърхил. Умът му беше престанал да обмисля планове за бягство и беше започнал да се концентрира върху една-единствена мисъл. Дори и да не стореше нещо друго, убийството на Каматори беше нещо, за което си струваше човек да умре.

Каматори бавно поклати глава.

— Тази чест се пада на мис Стейси Фокс. Професионален оперативен агент, при това жена — ще бъде интересно предизвикателство. Много по-голямо от Дърк Пит, надявам се. Той ужасно ме разочарова.

За първи път Уедърхил почувства как постепенно започва да му се гади. Той никога не беше изпитвал страх от смъртта. Беше прекарал половината от живота си на границата между живота и убийството. Но да седи безпомощно, докато пред очите му жестоко убиваха жена, жена, която познаваше и уважаваше, от това му се повдигаше.

Лицето на Стейси беше пребледняло, когато Каматори се изправи и заповяда на роботите стражи да свалят веригите й, ала тя гневно го изгледа с ледено презрение. Електронен сигнал отключи ключалките на веригите и Стейси грубо беше издърпана от стола и изправена на крака.

Каматори посочи към вратата, която извеждаше вън от стаята.

— Вървете! — рязко заповяда той. — Ще започна преследването след един час.

С мисълта, че го прави за последен път, Стейси погледна към останалите. Манкузо изглеждаше покрусен, а очите на Уедърхил бяха изпълнени с тъга. Но това, което Джордино направи, я изненада и я накара отново да го погледне. Той й намигна, кимна й и се усмихна.

— Губите време — хладно заяви Каматори.

— Няма нужда да си чупи краката от бързане — долетя глас иззад двата робота стражи.

Стейси се обърна, сигурна, че очите й я лъжат.

На прага стоеше Дърк Пит, облегнат небрежно на рамката на вратата и вперил поглед в Каматори. Ръцете му стискаха дръжката на дълга сабя, чийто връх беше забит в излъскания под. В тъмнозелените му очи се четеше решителност, по грубоватото му лице играеше изпълнена с очакване усмивка.

— Съжалявам, че се забавих, ала трябваше да дам урок по послушание на едно куче.