Клайв Къслър
Дракон (36)

35

Поне десет години бяха минали от последния път, когато Реймънд Джордън бе преодолявал заключени врати, не и след като, разбира се, той се бе издигнал нагоре по йерархичната стълбица от обикновен полеви агент. Хрумна му да провери дали все още е във форма.

Той пъхна една малка компютърна сонда в кабелите на алармената система на хангара на Пит. Натисна един бутон и вкара комбинацията в сондата. Алармената кутия разпозна кода и му го показа на светодиодния дисплей. След това, с измамно спокойствие и безгрижие, той въведе съответната комбинация, която изключваше алармата, отвори ключалката на вратата с шперц и влезе безшумно вътре.

Той съзря Пит, коленичил с гръб към него пред тюркоазния „Статс“ в далечния край на хангара. Пит изглеждаше съсредоточен в ремонтирането на един от предните фарове.

Влизането на Джордън не бе забелязано и той започна да разглежда колекцията. Мащабите й го удивиха. Той бе чувал Сандекър да говори за нея, но словесното описание не можеше да я представи в истинската й светлина. Той тръгна тихо зад първия ред коли, зави и се приближи към Пит от страна на апартамента му. Това бе една проверка. Той бе любопитен да види каква ще бъде реакцията на Пит спрямо един натрапник, който внезапно се появява на една ръка разстояние.

Джордън се спря, преди да измине последните три метра и разгледа за момент Пит и колата. „Статс“-ът бе здравата одраскан на много места и се нуждаеше от пребоядисване. Предното стъкло бе пукнато, а предният ляв фар висеше едва ли не само на една жица.

Пит бе облечен небрежно. Носеше чифт панталони от рипсено кадифе и плетен пуловер. Черната му коса бе вълниста и небрежно сресана. Видът му излъчваше решителност, зелените очи, с надвиснали над тях гъсти черни вежди, гледаха с проницателност и сякаш изгаряха всичко, към което се насочваха. Доколкото Джордън можеше да види, Пит завинтваше лещите на фара в една хромова рамка.

Джордън бе тъкмо преполовил крачката си, когато Пит внезапно заговори, без да се обръща.

— Добър вечер, мистър Джордън. Добре направихте, че се отбихте.

Джордън замръзна, но Пит продължи работата си с безразличното изражение на шофьор на автобус, който очаква да получи точната сума за билета от някой пътник.

— Трябваше да почукам.

— Нямаше нужда. Знаех, че сте дошли.

— Свръхчувствителни сетива ли имаш, или очи на гърба? — попита Джордън, като бавно се придвижваше към периферното зрение на Пит.

Пит погледна нагоре и се ухили. Той вдигна и наклони стария рефлектор на фара, върху чиято сребриста повърхност се отрази образът на Джордън.

— Наблюдавах вашата обиколка на хангара. Влизането ви беше изключително професионално. Бих казал, че не ви отне повече от двадесет секунди.

— Пропуснал съм да забележа втората видеокамера. Трябва да съм започнал да остарявам.

— От другата страна на пътя, на върха на телефонния стълб. Повечето посетители забелязват тази, която е монтирана на сградата. Инфрачервена. Задейства един предупредителен звънец, когато край вратата мине човек.

— Имаш невероятна колекция. — Джордън похвали Пит. — Колко време ти отне да я събереш?

— Започнах с кафявото купе „Форд“ от четиридесет и седма хей там в ъгъла преди около двадесет години и колекционирането след това стана страст. Някои от тях придобих по време на проекти с НЮМА, други купих от частни лица или на търгове. Старите и класическите автомобили са инвестиции, с които можеш да се перчиш. Те са много по-голямо забавление, отколкото една картина. — Пит завърши завинтването на рамката на фара около лещата и се изправи на крака. — Мога ли да ви предложа питие?

— Чаша мляко за един пренатоварен стомах като моя звучи добре.

— Моля, елате горе. — Пит направи жест към стълбите, които водеха към апартамента му. — За мен е чест, че е дошъл да ме види самият директор, вместо да изпрати за това помощника си.

Когато Джордън стъпи на първото стъпало, той се поколеба и каза:

— Сметнах, че аз трябва да бъда този, който ще ти го съобщи. Лорън Смит и сенатор Диас са били тайно изведени извън страната.

Настъпи кратка пауза. Пит бавно се обърна и го погледна с тревога, която бързо бе заменена от облекчение.

— Лорън е невредима.

Думите му прозвучаха по-скоро с увереност, отколкото с безпокойство.

— В случая нямаме работа с откачени терористи — отвърна Джордън. — Операцията по отвличането бе твърде сложна, за да бъде целта й нараняване или смърт. Имаме всички основания да вярваме, че към Лорън и Диас се отнасят добре.

— Как са успели да се изплъзнат?

— Нашето разузнаване установи, че тя и Диас са излетели от Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, вкарани в частен реактивен самолет, собственост на една от американските корпорации на Сума. Докато успеем да пресеем всички полети, редовни и извънредни от летищата в район с площ хиляда квадратни километра и да проследим всяка самолетна регистрация, докато открием самолета на Сума и да проследим пътя му чрез спътник, той вече се носеше над Берингово море към Япония.

— Твърде късно да го принудим с помощта на боен самолет да кацне на някоя от военните ни бази?

— Безнадеждно късно. Той бе посрещнат и ескортиран от ескадрила изтребители ФСХ на японските сили за въздушна самоотбрана. Самолети, които бяха построени в сътрудничество между „Дженеръл Дайнамикс“ и „Мицубиши“, бих могъл да добавя.

— А след това?

Джордън се обърна и погледна към лъщящите коли.

— Изгубихме ги — каза безизразно той.

— След като са кацнали?

— Да, на международното летище в Токио. Не е нужно да се впускам в подробности защо те не са били спрени или поне проследени, но по причини, дължащи се единствено на идиотския манталитет на Държавния департамент ние нямаме оперативни агенти в Япония, които биха могли да ги спрат. Това е всичко, с което разполагаме в този момент.

— И с най-добрите разузнавателни умове в целия свят, ето с какво разполагате вие. — Гласът на Пит звучеше уморено. Той отиде в кухнята, отвори хладилника и наля малко мляко, след което подаде чашата на Джордън. — Ами вашите специални екипи в Япония? Къде бяха те при приземяването на самолета?

— След убийството на Марвин Шоуолтър и Джим Ханамура…

— И двамата са убити? — прекъсна го Пит.

— Токийската полиция открила тялото на Ханамура в една канавка обезглавено. Главата на Шоуолтър, без тялото, е била открита преди няколко часа, набучена на оградата на посолството ни. В допълнение на тази каша, ние подозираме, че Рой Орита е дълбоко законспириран агент. Той ни е мамил от самото начало. Само господ знае колко информация е предал на Сума. Може би никога няма да успеем да изчислим щетите.

Гневът на Пит се поуталожи, когато видя мъката и огорчението по лицето на Джордън.

— Съжалявам, Рей, нямах представа, че нещата са тръгнали толкова зле.

— Никога не съм имал екип МЕР, който да е бил подложен на такива удари.

— Какво ви насочи към Орита?

— Няколко най-общи предположения. Шоуолтър бе твърде хитър, за да бъде отвлечен без вътрешна помощ. Той е бил предаден от някой, в когото е имал доверие. Този някой е знаел точните му ходове. След това идва Джим Ханамура, който изрази своите смътни подозрения относно Орита, но нямаше нищо конкретно, по което да продължи. За да допълним това подозрение, Орита е прекъснал връзката и се е потопил някъде. След изчезването на Шоуолтър той не е докладвал на Мел Пенър. Кърн смята, че се е скрил при Сума в град Едо.

— Какво е потеклото му?

— Трето поколение американец. Баща му спечелил „Сребърна звезда“ в италианската кампания. Не ни е ясно каква примамка е използвал Сума, за да го вербува.

— Кой е извършил екзекуцията на Ханамура и Шоуолтър?

— Все още няма доказателства. Прилича на ритуално убийство. Един полицейски патолог смята, че главите им са били отсечени със самурайски меч. Главният убиец на Сума е известен любител на древните бойни изкуства, но не можем да докажем, че той го е извършил.

Пит бавно се отпусна на един стол.

— Загуба, страхотна загуба.

— Джим Ханамура не си отиде напразно — каза Джордън с внезапна упоритост. — Той ни даде нашата единствена нишка към детонационния команден център.

Пит вдигна очаквателно поглед.

— Открили сте местоположението му?

— Все още няма повод за празнуване, но сме с половин стъпка по-близо.

— Каква информация е открил Ханамура?

— Джим проникнал в офисите на строителните проектанти и намерил нещо, което изглеждало като чернови на чертежи на някакъв електронен команден център, който по вид отговаря на това, което търсим. Имало указания, които сочели, че това е подземна инсталация, до която се стига през тунел.

— Нещо за местоположението й?

— Краткото съобщение, което написал на гърба на плика, който е бил доставен в посолството от шофьора на един товарен камион за доставка на авточасти, е твърде енигматично, за да бъде дешифрирано с някаква точност.

— Какво е съобщението?

— Той е написал: „Погледнете остров Аджима“.

Пит сви леко рамене.

— Е, какъв е проблемът?

— Няма такъв остров — отвърна с пораженчески тон Джордън. Той вдигна чашата и я разгледа. — Това е обезмаслено мляко.

— За теб е по-полезно от пълномасленото.

— Все едно че пиеш вода — измърмори Джордън, докато разглеждаше една витрина с трофеи. Повечето бяха награди за отличили се автомобили на представителни изложби, имаше и футболни награди от гимназията и военновъздушната академия, както и две за фехтовка.

— Ти фехтовач ли си?

— Не съм точно от олимпийска класа, но все още се справям добре, когато успея да отделя малко време.

— Шпага, рапира или сабя.

— Сабя.

— Правиш ми впечатление на човек със силен удар. Аз се състезавам с рапира.

— Предпочиташ тънкия финт.

— Жалко, че не можем да се състезаваме един срещу друг — каза Джордън.

— Бихме могли да направим компромис и да използваме шпага.

Джордън се усмихна.

— Предимството все още ще бъде на моя страна, тъй като точките при рапира и шпага се постигат при докосване на противника с върха на острието, докато при сабята те се броят при удар с ръба й.

— Ханамура трябва да е имал солидна причина, за да посочи Аджима за място на командния център — каза Пит, като се върна отново на темата.

— Той бе луд на тема изкуство. Операцията му с инсталирането на подслушвателни устройства в офиса на Сума бе съставена на базата на познанията му за ранното японско изкуство. Ние знаехме, че Сума колекционира картини, особено творбите на един японски художник от шестнадесети век, който нарисувал поредица от малки островчета, обграждащи главния остров Хонсю, затова аз наредих да фалшифицират една. След това Ханамура, представяйки се за експерт, я продаде на Сума. Единствената картина на остров, която Сума не притежава, е на Аджима. Това е единствената връзка, за която мога да се сетя.

— Тогава Аджима трябва да съществува.

— Сигурен съм в това, но името не може да бъде проследено до нито един известен остров. То не фигурира на нито една древна или съвременна карта. Мога единствено да предположа, че това е било някакво име, измислено от художника Масаки Шимцу и като такова е влязло в каталозите на неговите творби.

— Подслушвателните устройства на Ханамура записали ли са нещо интересно?

— Един твърде съдържателен разговор между Сума, убиеца му Каматори, стария Корори Йошишу и един играч от тежка категория на име Ихиро Цубой.

— Финансовият гений зад „Каноя Секюрити“. Чувал съм за него.

— Да, няколко дни преди отвличането на сенатора и депутатката от Конгреса той води разгорещен спор с тях по време на заседанието на анкетната подкомисия на Капитолийския хълм.

— И казваш, че е свързан със Сума?

— По-здраво от струна на банджо — отвърна Джордън. — Благодарение на подслушвателните устройства на Джим в офиса на Ханамура ние научихме, че Цубой е извършил финансови манипулации, с цел да набере средства за строителството на ядрения арсенал зад гърба на японските политически лидери. Чухме и за пръв път кодовото наименование проект „Кайтен“.

Пит си наля чаша старо студено кафе и го пъхна в микровълновата печка. Той се загледа през стъкленото прозорче във въртящата се чашка, присвил очи замислено.

Джордън наруши мълчанието.

— Знам за какво си мислиш, но не разполагам с достатъчно хора, за да спася Диас и Смит и унищожа проекта „Кайтен“ с една операция.

— Не мога да повярвам, че президентът им обръща гръб.

— Той не може да се появи пред обществеността и да заплаши с война заради отвличането, когато е в подчертано неизгодно положение. Нашата основна цел е да осуетим проекта „Кайтен“. Едва след като постигнем това, президентът ще ни даде благословията си да използваме всякаква сила, каквато се налага, за да освободим Диас и Смит.

— И така, отново се връщаме към мистичния остров Аджима — каза с дрезгав глас Пит. — Казваш, че това е единствената картина от поредицата, която Сума не притежава?

— Да — отвърна Джордън. — Ханамура каза, че той би дал всичко, за да я има.

— Някакви насочващи следи към мястото, където може да се намира?

— Картината на остров Аджима е била видяна за последен път в японското посолство в Берлин малко преди падането на Германия. Стари архиви от отдела на стратегическите служби твърдят, че тя е била част от произведенията на изкуството, които германците плячкосали в Италия и транспортирали с влак до северозападна Германия, пред настъпващата руска армия в последните седмици на войната. След това тя изчезнала от историята.

— Няма никакво съобщение за това дали е била открита отново?

— Никакво.

— И нямаме и най-малка представа за общото местоположение на острова или външния му вид?

— Абсолютно нищо.

— Лошо — отбеляза Пит. — Намерете картината, сравнете очертанията на бреговата й линия, както е изобразена от художника и ще имате мястото на скривалището на изнудвача Сума или поне така се разправяше в една приказка, разказвана на децата преди да заспят.

Джордън присви очи.

— В момента това е най-сигурна следа, с която разполагаме.

Пит не бе убеден.

— Вашите шпионски самолети и спътници би трябвало лесно да открият инсталацията.

— Четирите главни острова на Япония — Хонсю, Кюсю, Хокайдо и Сикоку — са обградени от почти хиляда по-малки острови. Откриването на този, който търсим, едва ли би могло да се нарече лесно.

— Тогава защо не отделите само онези, които могат да бъдат свързани посредством тунел с един от четирите острова?

— Позволи ни и ние малко да разбираме от тези неща — каза сприхаво Джордън. — Вече изключихме всички острови, които са на повече от десет мили от брега и се съсредоточихме в останалите. Преди всичко, над повърхността им няма никакви следи от подозрителни дейности или постройки, което не е необичайно, когато приемем, че цялата инсталация трябва да бъде някъде дълбоко под земята. И накрая, геоложкият състав на почти всички острови се състои от вулканична скала, в която нашите датчици не могат да проникнат. Отговорих ли на въпроса ти?

Пит не се предаваше.

— Никой не може да изкопае тунел, без да изхвърля пръст и камъни.

— Очевидно японците могат. Анализът на нашите спътникови снимки не показва следи от крайбрежни изкопни работи за тунел или пътища, които да водят към отвор в земята.

Пит сви рамене и вдигна белия флаг.

— Значи отново се връщаме към някаква картина, която се намира нейде в отвъдния свят.

Джордън внезапно се наведе напред в стола си и погледна втренчено Пит.

— Ето къде ще заработиш заплатата си.

Пит усети, че нещо се задава, но не можеше да разбере точно какво.

— Смяташ да ме изпратиш в Япония да се гмуркам около островите, това ли е номерът?

— Грешиш — каза Джордън с покровителствена усмивка, която въобще не се понрави на Пит. — Отиваш в Германия, където ще се спуснеш под вода в един бункер на Луфтвафе.