Клайв Къслър
Дракон (24)

23

Огромна бяла брада се спускаше надолу от лицето на Пърси Бомбата, като закриваше половината от пъстроцветната му вратовръзка. Той имаше малък нос и сключени вежди с присвити очи на кочияш на фургон, твърдо решен да прекара заселниците през индианската територия. Лицето му бе включено в една телевизионна реклама за бира и озаряваше света от малкия екран с лъчезарния си поглед. Той изглеждаше много по-млад от своите осемдесет и две години.

Той се бе издокарал за посещението си във Вашингтон. Пърси никога нямаше да сложи строг сив костюм на тънки райета или син с червена вратовръзка. Той влезе в компютърния комплекс на НЮМА облечен в спортно сако със светлолилав цвят, с кърпичка в подходяща тоналност в джобчето и носеше сиви широки панталони и каубойски ботуши от гущерова кожа. Преследван по петите и забавляван в интимна обстановка от половината привлекателни вдовици в околовръст от сто мили, Пърси някак си бе успял да остане ерген. Той притежаваше остроумие, което го правеше чест гост на тържества и сбирки, освен това бе и чревоугодник, чиято изба с вина бе предмет на завист от страна на всички домакини, които организираха светски тържества и приеми в домовете си.

Сериозната страна на характера му се състоеше в огромните му познания в областта на смъртоносните ядрени оръжия. Пърси бе вътре в играта още от самото начало в Лос Аламос и остана на работа в Комисията по атомна енергия и наследилото я ведомство в продължение на почти петдесет години. Много лидери на страни от третия свят биха дали цялото си богатство за таланта на Пърси. Той бе един от малкото експерти, които можеха да сглобят истинска атомна бомба в гаража си на цената на една мощна тревокосачка.

— Дърк, момчето ми! — избумтя той. — Колко се радвам да те видя.

— Изглеждаш във форма — каза Пит, като се прегърнаха.

Пърси сви тъжно рамене.

— Ония проклетници от Отдела за контрол на моторните превозни средства ми отнеха книжката за мотоциклета, но аз все още мога да карам моя стар „Ягуар ХК-120“.

— Благодаря, че отдели време да ми помогнеш.

— Няма защо. Винаги съм готов за предизвикателства.

Пит представи Пърси на Хирам Йегър. Старецът огледа внимателно Йегър от главата до петите. Изражението на лицето му бе на леко забавление.

— Може ли човек да си купи избелели и протъркани от пране дрехи като тези направо от щанда? — попита той с разговорчив тон.

— Всъщност жена ми ги накисва в разтвор от камилска урина, гълъбови очички^[1] и сок от ананас — отвърна му моментално Йегър със сериозно лице. — Това ги омекотява и им придава онзи специфичен дъх на изисканост.

Пърси се засмя.

— Да, уханието ме накара да се зачудя какви ли са тайните му съставки. Удоволствие е да се запозная с теб, Хирам.

— За мен също — кимна Хирам. — Мисля.

— Да започваме ли? — попита Пит.

Йегър придърпа два свободни стола до компютърния екран, който бе три пъти по-голям от размера на повечето настолни модели. Той изчака, докато Пит и Пърси се наместят, след което протегна двете си ръце напред, сякаш бе съзрял видение.

— Последната дума на техниката — започна лекцията си той. — Системата е известна като CAD/CAM, акроним на Computer Aided Design/Computer Aided Manufacturing^[2]. По своята същност това е една компютърна графична система, разполагаща със свръхмодерни средства за визуализиране, която позволява на чертожници и инженери да създават прекрасни детайлни чертежи на всяка една машинна част, която човек може да си представи. Никакви моливи, пергели или линеали. Вие може да програмирате толерансите и после просто да скицирате един груб контур върху екрана с електронната писалка. След това компютърът ще ги преработи и превърне в прецизни и сложни дву- или триизмерни форми.

— Направо поразително — промърмори Пърси. — Можеш ли да избираш отделни участъци от чертежа и да уголемяваш детайлите?

— Да, и мога също така да нанасям цветове, променям форми, да симулирам състояния на напрежение и да редактирам промените, след което мога да запаметя резултатите в паметта, откъдето могат да бъдат извлечени обратно както при текстообработващите програми. Приложните програми, като се започне от проектирането и се завърши с готовия произведен продукт, са изумителни.

Пит възседна обратно стола си и си подпря брада на облегалката.

— Нека да видим дали ще може да ни заведе до джакпота.

Йегър го погледна над бабешките си очила.

— Ние в бранша наричаме това концептуализация.

— Щом това ти доставя удоволствие.

— И така, какво търсим? — попита Пърси.

— Атомна бомба — отвърна Пит.

— Къде?

— В автомобил.

— Очакваш някоя да бъде пренесена тайно през границата? — попита интуитивно Пърси.

— Нещо такова.

— По море или по суша?

— По море.

— Това има ли нещо общо с експлозията в Тихия океан преди няколко дена?

— Не мога да кажа.

— Момчето ми, никой не може да ме бие на Тривиал Пърсют. Аз също следя ядрените афери. А ти знаеш, разбира се, че с изключение на президента, аз имах най-големия достъп до секретна информация.

— Нещо се опитваш да ми кажеш ли, чичо?

— Би ли повярвал, че аз бях първият, с когото Рей Джордън се консултира след детонацията в Тихия океан?

Пит се усмихна, признавайки се за победен.

— Тогава ти знаеш повече от мен.

— Това, че Япония крие ядрени оръжия в автомобили навред из страната, да, това го знам. Но Джордън не сметна за удачно да включи един старец в операцията си, затова той просто използва ума ми, след което ми показа вратата.

— Считай се за нает. Ти, редовният данъкоплатец, току-що стана член на група „Статс“. Ти също, Хирам.

— Ще загазиш здравата, когато Джордън разбере, че си наел подкрепления.

— Ако успеем, той ще го преглътне.

— Какво беше това за японски бомби в коли? — попита невярващо Йегър.

Пърси сложи ръка върху рамото му.

— Това, което ще предприемем тук, Хирам, трябва да бъде държано в строга тайна.

— Хирам има разрешение за достъп до секретна информация от ниво Бета-Кю — каза Пит.

— Тогава сме готови да започнем издирването.

— Ще бъда благодарен за малко предистория — каза Йегър, като гледаше втренчено Пърси.

Старият ядрен експерт отвърна на погледа му.

— През тридесетте години Япония тръгна да воюва, за да изгради своя собствена икономическа империя. Сега, петдесет години по-късно, те отново искат да се бият, този път обаче, за да я защитят. При най-строги мерки за сигурност те са създали своя арсенал от ядрени оръжия далеч преди някой да се сети да провери за неговото съществуване. Обогатеният плутоний и уран са били отмъквани от гражданските ядрени съоръжения. Фактът, че те притежават бомбата, бе пренебрегван и поради това, че те не разполагат със система за тяхното пренасяне като ракети с далечен обсег на действие, системи „Круз“, бомбардировачи или ракетни подводници.

— Смятах, че японците подкрепят неразпространението на ядрените оръжия — каза Йегър.

— Вярно, правителството и повечето японци са твърдо против ядрените оръжия. Но сили, скрити дълбоко под гръбнака на тяхната администрация, тайно са създали ядрени оръжия. Арсеналът е бил натрупан по-скоро за отбрана срещу икономически заплахи, отколкото като военно възпиращо средство. Тяхната концепция е била бомбите да се използват като средство за шантаж в случай на обща търговска война и забрана върху износа на техните стоки в Съединените щати и Европа. Или ако нещата вземат най-лошия обрат, морска блокада на островите им.

Йегър бе разтревожен, Пит ясно виждаше това.

— Ти ми казваш, че можем да седим върху атомна бомба?

— Вероятно на няколко пресечки оттук — каза Пит.

— Невъзможно е — измърмори гневно Йегър. — Колко са били тайно внесени в страната?

— Все още не знаем — отвърна Пит. — Броят им може да стигне и до сто. Освен това ние не сме единствената страна. Те са пръснати по целия свят.

— Работата се влошава — каза Пърси. — Ако бомбите наистина са били тайно внесени в големите градове по света, японците разполагат с пълна и сигурна разрушителна мощ. Много ефикасна организация. След като бомбите са на място, възможността за изстрелване на ракета по случайност или без заповед е сведена до нула. Срещу бомбите няма никаква защита, нито време за реагиране. Системата за космическа отбрана няма да спира летящи бойни глави, нито ще има тревога или ответен удар. Когато те натиснат копчето, ударът е мигновен.

— Боже господи, какво можем да направим?

— Да ги намерим — каза Пит. — Идеята е, че бомбите се внасят с автотранспортни кораби. Предполагам, скрити вътре във вносните коли. С помощта на твоя компютърен ум ние ще се опитаме да разберем как.

— Ако те пристигат с кораби — каза решително Йегър, — митническите инспектори, които претърсват за наркотици, ще ги открият.

Пит поклати глава.

— Това е една добре изпипана операция, ръководена от професионалисти, които използват последните постижения на високите технологии. Те си знаят работата. Те ще проектират бомбата така, че тя да се превърне в неразделна част от колата. По този начин тя няма да бъде открита и при най-щателното претърсване. Митническите инспектори обръщат най-голямо внимание на гумите, резервоара за бензин, тапицерията, въобще там, където има въздушно пространство. Затова тя трябва да бъде скрита по такъв начин, че дори и най-хитрият митничар да не може да я открие.

— Сто процента неоткриваема, ако се използват известните техники на претърсване — съгласи се Йегър.

Пърси замислено погледна към пода.

— Добре, нека сега да поговорим за размера.

— Това е твоята област — усмихна се Пит.

— Дай ми малко време, племеннико. Трябва да знам поне модела на колата, аз не съм любител на японската техника.

— Ако е „Мурмото“, то това вероятно е спортен седан.

Веселото изражение върху лицето на Пърси изведнъж стана сериозно и съсредоточено.

— С две думи, ние търсим компактно ядрено устройство от порядъка на десет килограма, което да е неоткриваемо в седан със средни размери.

— Което може да бъде заредено и взривено от огромно разстояние — добави Пит.

— Освен ако шофьорът не е решен на самоубийство, това се разбира от само себе си.

— За какъв размер на бомбата говорим? — попита невинно Йегър.

— Формата и размерът им може да варира от варел с бензин до бейзболна топка — отвърна Пърси.

Пърси вдигна очи към тавана, сякаш виждаше там опустошителната й мощ.

— Ако бойната глава е с високообогатен материал, да речем около три килотона, тя вероятно ще изравни центъра на Денвър, щата Колорадо. Силните пожари, причинени от експлозията, ще обхванат и по-далечните предградия.

— Съвършен модел на кола бомба — каза Йегър. — Не много приятна мисъл.

— Отвратителна възможност, но човек трябва да я погледне право в очите, тъй като все повече държави от третия свят притежават ядрено оръжие. — Пърси направи жест към празния екран на монитора. — Какво ще използваме като модел за дисекция?

— Колата на семейството ми, „Форд Таурус“, модел осемдесет и девета — отвърна Йегър. — Като експеримент аз въведох в мозъка на компютъра целия наръчник с отделните части на колата. Мога да ви дам увеличени изображения на конкретни детайли или целия автомобил в естествен вид.

— Един „Таурус“ ще бъде подходящ обект за изследване — съгласи се Пит.

Пръстите на Йегър заиграха по клавиатурата в продължение на няколко секунди, след което той се облегна назад и скръсти ръце. На екрана се появи триизмерно изображение с ярки цветове. Още една команда от Йегър и един тъмночервен седан „Форд Таурус“ с четири врати започна да се върти под различни ъгли, сякаш бе поставен върху въртяща се грамофонна плоча.

— Можеш ли да ни вкараш вътре? — попита Пит.

— Влизаме — съобщи Йегър.

Едно натискане на клавиш и те „влязоха“ през плътния метал и се понесоха вътре из напречните разрези на шасито и купето. Подобно на призраци те преминаваха през стени и прегради като виждаха ясно всеки заваръчен шев, болт или гайка. Йегър ги вкара вътре в диференциала, после нагоре по водещия вал и през зъбните колела на предавката — в сърцето на двигателя.

— Изумително — промълви с възхищение Пърси. — Все едно че летиш през някаква електроцентрала. Ех, ако имахме това изобретение през четиридесет и втора. Щяхме да завършим и европейския, и тихоокеанския военен театър с две години по-рано.

— Германците извадиха късмет, че не успяхте да направите бомбата до хиляда деветстотин четиридесет и четвърта — опита се да го жегне Йегър.

Пърси му хвърли един строг поглед за момент, след което насочи вниманието си обратно към изображението на екрана.

— Виждаш ли нещо интересно? — попита го Пит.

Пърси подръпна брадата си.

— Предавателната кутия би могла да бъде добър контейнер.

— Не става. Не може да бъде в двигателя или предавателния механизъм. Колата трябва да може да се движи нормално.

— Това елиминира възможността за изтърбушен акумулатор или радиатор — каза Йегър. — Може би амортисьорите.

Пърси поклати леко глава.

— Да, ако бомбата е от пластичен експлозив и е скрита в тръбата, но диаметърът й е твърде малък за ядрено устройство.

Следващите няколко минути те мълчаливо разглеждаха отделните части на изображението, докато водени от вълшебните ръце на Йегър, които играеха по клавиатурата, обикаляха из всички скрити кътчета на автомобила. Това бе пътешествие, което малцина бяха правили. Лагери и оси, спирачна система, стартер, генератор, всичките бяха изследвани и отхвърлени.

— Остават ни допълнителните аксесоари — каза Йегър.

Пит се прозя и се протегна. Въпреки че следеше всичко внимателно, той с мъка държеше очите си отворени.

— Има ли възможност тя да бъде в отоплителната инсталация?

— Конфигурацията е различна — отвърна Пърси. — Ами бутилката за миене на предното стъкло?

Йегър поклати глава.

— Бие прекалено на очи.

Внезапно Пит се вкамени.

— Климатикът! — избухна той. — Компресорът на климатика.

Йегър бързо програмира компютъра, за да покаже вътрешен изглед.

— Колата може да се движи, освен това нито един митнически инспектор не би загубил два часа в разглобяване на компресора, за да види защо не подава студен въздух.

— Изваждаш вътрешностите и получаваш идеален контейнер за бомбата — каза Пит, като разглеждаше компютърното изображение. — Ти какво мислиш, Пърси?

— Змиевикът на кондензатора може да бъде променен, за да включи едно устройство, което да приеме сигнала и да зареди и взриви бомбата — потвърди Пърси. — Хитро, много хитро. Обемът е повече от достатъчен, за да побере устройство, което може да унищожи голям район. Добре си свършихме работата, господа. Мисля, че разрешихме загадката.

Пит отиде до едно свободно бюро и вдигна телефона. Той набра номера на засекретената телефонна линия, който му бе даден от Кърн по време на инструктажа на екипа МЕР. Когато от другия край се обади един глас, Пит каза:

— Тук е мистър Статс. Моля, кажете на мистър Линкълн, че проблемът се крие в климатика на колата му. Дочуване.

Пърси хвърли един развеселен поглед към Пит.

— Ти наистина знаеш как да поставяш хората на мястото им, нали?

— Правя каквото мога.

Йегър седеше, вперил поглед във вътрешността на компресора, който той бе уголемил на компютърния екран.

— Има нещо, което куца в тази история.

— Какво? — попита Пърси. — Какво каза?

— Значи ако в един момент ние вбесим японците, те ще ни затрият от лицето на земята. Но те не могат да елиминират цялата ни отбрана, особено атомните ни подводници. Силата на нашия ответен удар ще направи на пух и прах цялата им верига от острови. Ако искате мнението ми, аз мисля, че цялото това нещо е неосъществимо и води единствено до самоубийство. Един голям блъф.

— В теорията ти има само един малък пропуск — каза Пърси, като се усмихваше търпеливо на Йегър. — Японците са надхитрили най-добрите мозъци в областта на разузнаването и са открили ахилесовата пета на световните суперсили. От тяхна гледна точка последствията не са чак толкова катастрофални. Ние сключихме договор с японците за оказване на помощ при създаване на системата за стратегическа отбрана, която трябваше да унищожава още в полет бойните глави на ракетите. Но докато нашите лидери я отписаха като твърде скъпа и неприложима, те продължиха с обичайната си високотехнологична ефективност и успяха да създадат една работеща система.

— Да не би да казваш, че са неуязвими? — попита Йегър с шокиран глас.

Пърси поклати глава.

— Все още не. Но дай им още две години и те ще имат една разгърната, работеща система „Междузвездни войни“, а ние не.