Клайв Къслър
Съкровище (71)

70

Те започнаха да прииждат с хиляди през първия ден и с десетки хиляди през следващите. От цялата територия на северно Мексико, вдъхновени от пламенните речи на Топилцин, запристигаха хора, кой с кола, кой с претъпкани автобуси и камиони. Мнозина извървяха пеш дългото разстояние до потъналия в прах Мигел Алеман, който се намираше на отвъдния бряг срещу Рома. Асфалтовите шосета от Монтерей, Тампико и Мексико Сити бяха задръстени от дълги върволици превозни средства.

Президентът Де Лоренцо се опита да спре лавината от хора, която се бе устремила към границата. Той вдигна по тревога мексиканските въоръжени сили и им заповяда да блокират пътищата. Със същия успех военните можеха да се опитат да спрат бушуващо наводнение. Един взвод войници, пред опасността да бъдат пометени от човешката вълна в едно от предградията на Гваделупа, откриха огън срещу тълпата и убиха петдесет и четири души, повечето от тях жени и деца.

Неволно президентът Де Лоренцо бе дал силен коз в ръцете на Топилцин. Робърт Капестер се бе надявал точно на такъв вид реакция от негова страна. В Мексико Сити избухнаха безредици и Де Лоренцо осъзна, че трябваше или да отстъпи, или да се изправи пред опасността от повсеместни вълнения, които да запалят искрата на една евентуална революция. Той изпрати съобщение до Белия дом, в което поднасяше искрените си съжаления за това, че не е успял да спре надигащите се маси, след което върна в казармите армейските подразделения, много войници от които дезертираха и се присъединиха към похода.

След като падна и последното препятствие по пътя им, неудържимите тълпи се отправиха като огромен мравуняк към Рио Гранде.

Наетите от фамилията Капестер професионални организатори и последователите на Топилцин-Капестер издигнаха палатков лагер на площ от пет квадратни километра. Те построиха походни кухни и организираха изхранването на пришълците. С камиони докараха санитарни възли и ги сглобиха на място. Нищо не беше пропуснато. Мнозина от бедните, които бяха наводнили района, никога не бяха живели така охолно и не бяха се хранили до насита както сега. Само облаците прах и отпадните газове от дизеловите двигатели не можеха да бъдат контролирани.

По протежение на мексиканския бряг се появиха знамена, върху които бяха изписани на ръка следните гръмки призиви: „Върнете ни земята на нашите прадеди“, „Античните предмети принадлежат на Мексико“, „САЩ откраднаха нашата земя“. Те скандираха лозунгите на английски, испански и нахуатл. Топилцин се движеше между масите и с пламенна реторика ги възбуждаше до лудост, рядко виждана извън Иран.

Телевизионните новинарски екипи имаха изключително успешен ден. Те заснеха на лента пъстрата демонстрация в цялото й многообразие. Бяха пристигнали две дузини подвижни телевизионни станции. От тях по земята тръгваха плетеница виещи се кабели и стигаха до камерите, които бяха поставени върху триножници на хълма край реката. Обективите им бяха насочени към отсрещния бряг, като не спираха да се въртят и да снимат сборището от единия до другия му край.

Нищо неподозиращите кореспонденти, които обикаляха из тълпите, не знаеха, че селските семейства, които те интервюираха, бяха умело внедрени и подготвени агенти. В повечето случаи простите хорица, с дрипави и окъсани дрешки, бяха опитни актьори, които говореха свободно английски. Те обаче отговаряха на въпросите със силен акцент, като се запъваха в търсене на правилната дума. Когато техните сълзливи призиви за получаване на постоянно жителство в Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас бяха показани по вечерните новинарски емисии и на телевизионните дискусии на следващата сутрин, те предизвикаха вълна на сантиментална подкрепа от цялата нация.

Единствените хора, които стояха непоклатимо на своя пост, без да трепнат от надвисналата опасност, бяха граничните патрули на Съединените щати. До този момент заплахата от масирано нахлуване бе само един кошмар. Сега обаче те щяха да бъдат свидетели на сбъдването на техните най-лоши страхове.

Граничните патрули рядко прибягваха до употреба на огнестрелно оръжие. Те се отнасяха хуманно към нелегалните емигранти и зачитаха техните човешки права, преди да ги върнат обратно в тяхната държава. От техните постове се виждаха смътните очертания на подразделенията на американските въоръжени сили, които бяха заели позиции по протежение на американския бряг на реката и отдалеч приличаха на големи мравки. Единствената опасност от кръвопролитие според тях идваше от дългата редица автоматични оръжия и двадесетте танка, чиито смъртоносни оръдия бяха насочени към Мексико.

Армейските подразделения бяха съставени от млади и боеспособни войници, но те бяха обучени да се сражават с враг, който отвръща на удара им. Тук обаче срещу тях се бе надигнала вълна от цивилни граждани, която внасяше смут и объркване във войнишките души.

Техният командир, бригадният генерал Къртис Чандлър, бе барикадирал моста с танкове и бронирани коли, но Топилцин бе предвидил такова развитие на нещата. Брегът на реката бе претрупан с малки лодки от всякакъв вид, дървени салове и вътрешни гуми от камиони, събирани в околовръст от двеста мили. Имаше и малки мостчета, изплетени от въжета, които бяха опънати на земята и завързани към лодките от първата вълна, с които те щяха да бъдат пренесени през реката и завързани на отсрещната страна.

Оценката на военните разузнавачи на генерал Чандлър бе, че първата вълна ще наброява около двадесет хиляди души, преди флотилията да се върне, да натовари и пренесе втората. За броя на хората, които щяха да преплуват реката, генералът можеше само да гадае. Една от неговите агентки бе успяла да се доближи до ремаркето, което се използваше за столова от помощниците на Топилцин и съобщи, че началото на атаката ще бъде дадено късно вечерта, след като ацтекският месия докара своите последователи до състояние на фанатично безумие с пламенната си реторика. Но тя не бе успяла да научи точно коя вечер.

Чандлър бе изкарал три мандата във Виетнам. Той знаеше от първа ръка какво означаваше да се убиват фанатизирани млади жени и момчета, които налитаха върху тях без предупреждение от джунглата. Той даде заповед да се стреля над главите на хората, когато тълпата тръгне да преминава реката.

Ако предупредителният преграден огън не ги спреше — Чандлър бе войник, който щеше да изпълни дълга си безпрекословно. Ако му бъдеше наредено, той щеше да използва силите под негово командване, за да отблъсне мирното нашествие без оглед на пролятата кръв.

 

 

Пит стоеше на слънчевата тераса, която се намираше на втория етаж над магазина на Сам и се взираше през един телескоп, който тексасецът използваше, за да наблюдава звездите. Слънцето бе залязло зад гребена от хълмове на запад и над реката падаше здрач. От другата страна на Рио Гранде грижливо подготвеният спектакъл тепърва щеше да започне. Запалени бяха десетки разноцветни прожектори. Някои от тях започнаха да шарят из небето, други осветиха една висока кула, която бе издигната в центъра на града.

Пит фокусира телескопа и увеличи изображението на малката фигурка, която носеше бяла роба до коленете и пъстра шапка и бе застанала на тясна площадка на върха на кулата. Като гледаше вдигнатите й ръце, които правеха резки и красноречиви жестове, Пит прецени, че човекът, към когото бяха отправени всички погледи, произнасяше пламенна реч.

— Чудя се кой ли е онзи тип със странния костюм, който подстрекава местните жители?

Сандекър бе седнал до Лили и разглеждаше подземните профили, които бяха получили при изследването. При въпроса на Пит той вдигна глава.

— Вероятно онзи мошеник Топилцин — изсумтя той.

— Той може да хипнотизира тълпа и от най-ревностните евангелисти.

— Има ли признаци, че те ще се опитат да прекосят реката тази вечер? — попита Лили.

Пит отлепи очи от телескопа и се облегна назад.

— Работата им по подготовката на флотилията върви с пълна пара, но се съмнявам дали ще бъдат готови за това в близките четиридесет и осем часа. Топилцин няма да тръгне в настъпление, преди да е сигурен, че не е главна тема в новинарските емисии по целия свят.

— Топилцин е псевдоним — информира го Сандекър. — Истинското му име е Робърт Капестер.

— Вдигнал е голям шум около себе си.

Сандекър вдигна нагоре палеца и показалеца си, като остави един инч разстояние между тях.

— Толкова остава на Капестер, за да вземе властта в Мексико.

— Ако мога да съдя по мащаба на сборището от другата страна на реката, той иска да заграби и целия американски югозапад.

Лили се изправи и се протегна.

— До гуша ми дойде да седя тук. Ние вършим цялата работа, а военните инженери обират славата. Това, че не ни позволяват да наблюдаваме изкопните работи и не ни допускат до имота на Сам аз намирам за много невъзпитано от тяхна страна.

Пит и Сандекър се усмихнаха на типично женския начин, по който Лили бе подбрала думите си.

— Аз бих използвал малко по-силна дума от „невъзпитано“ — каза адмиралът.

Лили нервно загриза върха на писалката си.

— Защо нямаме вест от сенатора? Той трябваше да се обади досега.

— Не знам защо — отвърна Сандекър. — Всичкото, което ми каза, след като му обясних плана на Дърк, бе, че ще се помъчи по някакъв начин да постигне споразумение.

— Така ми се иска да знаехме как се развиват работите там — прошепна Лили.

На стълбите, които водеха към терасата, се появи Тринити с престилка на кръста.

— Някой да желае ястие с прочутото чили на Тринити?

Лили го погледна неспокойно.

— Много ли е люто?

— Моя малка лейди, аз мога да го приготвя нежно като бяла ружа за твоя стомах или огнено люто като киселина от батерия. Ще го приготвя по твой вкус.

— Ще се спра на бялата ружа — реши без колебание Лили.

Преди Пит и Сандекър да успеят да дадат поръчката си, Тринити се обърна и се загледа през здрача във върволицата фарове, които приближаваха по пътя.

— Трябва да е още един военен конвой — съобщи той. — Откакто онзи генерал заварди пътищата и пренасочи цялото движение на север, насам не са идвали нито коли, нито камиони.

След малко те преброиха пет камиона, водени от един хамър, превозното средство, което замести издръжливите джипове. Камионът, с който завършваше колоната, теглеше едно ремарке, в което имаше машина, покрита с платнище. Конвоят не се отби от пътя, за да тръгне към лагера на инженерите под хълма Гонгора, нито продължи към Рома, както се очакваше. Камионите последваха хамъра в отбивката към Римската арена на Сам и спряха между бензиновите колонки и магазина. Пътниците слязоха от хамъра и се огледаха.

Пит веднага разпозна три лица. Двама от мъжете бяха в униформа, докато третият носеше пуловер и дънки. Пит прекрачи внимателно през парапета и се провеси надолу, докато краката му не се озоваха само на няколко фута над земята. След това се пусна и се приземи току под носа им, като леко изохка от внезапната болка, която прониза ранения му крак. Посетителите се сепнаха от неговото внезапно появяване, както и той беше изненадан от тяхното.

— Ти пък откъде се изтърси? — попита Ал Джордино, ухилен до уши. Той изглеждаше блед на светлината на фаровете и ръката му висеше на една превръзка от рамото, но шеговитото му настроение не бе го напуснало и за миг.

— Тъкмо се канех да те попитам същото.

Полковник Холис пристъпи напред.

— Не предполагах, че ще се срещнем отново толкова скоро.

— Нито пък аз — добави майор Дилинджър.

Пит почувства как го облива вълна на огромно облекчение, когато сграбчи протегнатите им ръце.

— Твърде слабо е да се каже, че само се радвам да ви видя. Как се озовахте тук?

— Баща ти успя с присъщото му красноречие да убеди обединените началник-щабове — обясни Холис. — Едва бях приключил с доклада по мисията „Лейди Фламбъро“, когато пристигна заповед да събера и натоваря хората си на камиони и да дойда по най-бързия начин тук, като използвам само черни пътища. Всичко се пази в дълбока тайна. Казаха ми, че командващият военните подразделения тук не знае нищо за нашата мисия и ще научи за нея едва след като му докладвам.

— Генерал Чандлър — каза Пит.

— Да, твърдият като стомана Чандлър. Служих при него в НАТО преди осем години. Все още той смята, че войните се печелят само със силата на оръжието. Значи на него се е паднала мръсната работа да изиграе ролята на Хораций, като защитава моста.

— Какви са заповедите ви? — попита Пит.

— Да окажем помощ на теб и доктор Шарп в работата ви по проекта, какъвто и да е той. Адмирал Сандекър ще осигурява пряката линия до сенатора и Пентагона. Това май е всичко, което знам.

— Не споменаха ли Белия дом?

— Няма нищо черно на бяло.

Той се обърна, тъй като Лили и адмиралът, които бяха предпочели по-дългия път по вътрешните стълби, се втурнаха навън от входната врата. Докато Лили прегръщаше Джордино, а Дилинджър се представяше на Сандекър, Холис дръпна Пит настрана.

— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори той. — Да не би да е някакъв цирк?

Пит се ухили.

— Не знаеш колко си близо до истината.

— Къде е мястото на моите специални сили?

— Когато започне безплатното шоу — каза Пит, като стана напълно сериозен, — твоята задача е да вдигнеш във въздуха сцената.